Gatanki ot nebeto
Изтегляне 0.77 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- се появиха в света.
| РОБУВАТЕ ЛИНА СУЕВЕРИЯ Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се появиха в света. (1 Йоан 4:1) Настрадин Ходжа решил да обиколи света, за да открие мъдрост, която все още не познавал. Оседлал той своето магаре и тръгнал да обикаля света. Срещнал много мъдри учители, но за негово разочарование – нищо ново не научил от тях. Тръгнал си към дома, но докато изкачвал една планина, не щеш ли – магарето му умряло от изтощение. Настрадин го погребал близо до пътя, седнал до гроба му и заплакал. Дали защото му било мъчно за животното, или защото трябвало да изкачва планината пеша – никой не знае. Историята обаче разказва, че точно тогава, докато по лицето му се търкаляли сълзи, край него минал човек и възкликнал – Открил си светец Това сигурно е неговият гроба ти оплакваш смъртта му. – Не – отвърнал Настрадин. – Тук погребах магарето си, което умря от изтощение. – Не ти вярвам – казал пътникът. – Никой не плаче за умряло магаре. Тук сигурно лежи светец, чиито останки извършват чудеса, ноти искаш да го запазиш само за себе си. Колкото ида обяснявал Настрадин, нямало полза. Човекът отишъл в съседното село и разказал историята за великия светец, който можел да излекува онези, които отидат да се поклонят на гроба му. Не след дълго мълвата се разнесла по света и на гроба на магарето започнали да прииждат тълпи от поклонници от всички страни. Намерил се и един богаташ, който вярвал, че молитвите му били чути, и построил внушителен храм на мястото, където Настрадин бил погребал своя светец. Настрадин Ходжа не можел да се справи с това безумие. Но открил мъдростта, която бил тръгнал да търси че ако някой иска да вярва в нещо, пък билото и лъжа, никой не може да го спре. Когато прочетох горната притча, в съзнанието ми изплува спомен за пътуване до емблематични за религиозния туризъм у нас места в Югозападна България. Още преди да отида, бях чувала истории за особения начин, по който се изповядва в онзи край християнската вяра. Това, на което се натъкнах обаче, ме изуми. Дотогава не си давах сметка за мащабите на суеверието. Ще дам пример, за да онагледя. Някаква жена, която явно реши, че съм отишла в Златолист да забременявам с чудо, ме инструктира каква е процедурата. Първо трябва да закачите детски чорапи на дървото пред гроба на т.нар. преподобна Стойна (ако намерите място поклоните теса отрупани сгащи и чорапи. После, в продължение на една минута, трябва да стоите точно върху плочата с двуглавия орел в средата на храма, която плоча) била силен енергиен източник. Докато стоите на нея, трябва да се взирате в изображението на Господ Исус Христос с трънения венец, поставено над Царските двери на олтара. И – внимание – когато Господ от иконата отвори очи, му казвате желанието си. Наистина помага – уверяваше ме жената. – Ето, аз след толкова години напразни опити най-после заченах и родих Че помага – помагано не тази последователност от нелепи действия, а Бог. Ето, наследие от Господа са децата, награда от Него е плодът на утробата, се казва в Псалом 126, стих трети. Бог отговаряна нашите молби по великата Си милости въпреки странното ни и може би обидно за Него поведение. За преподобна Стойна не мога да се изказвам – не знам дали е светица, или е като магарето на Настрадин. Може да сее удостоила с честта да бъде пред Бога застъпница на хората, потърсили помощта ѝ. А може ида е слуга на дявола. Наистина не знам. Знам, че Църквата нея е канонизирала, но пък си затваря очите за иконите с нейния лик, които се продават. И в двата случая обаче, сигурна съм, тя няма нужда от гащи и чорапи. Ние имаме нужда от материален изразна копнежите си. В действителност достатъчно е просто да споделим с Бог болката си ида Му се доверим. Той също няма нужда от всички тези външни знаци (като чорапи и гащи, и сие бабини деветини. Уникалната плоча с двуглавия орел в средата на храма не притежава магически свойства – тя е просто символна Цариградската (Вселенската) патриаршия – емблема, която и днес присъства в знамето на патриаршията. Ефектът намигащия Христос пък е елементарен пример за оптическа илюзия – същият като в онази картинка от учебниците по психология, на която в изображението може да бъде видяна ту стара, ту млада жена. Очите на Бог всъщност никога не са били затворени – за никого от нас. Не е нужно да Го чакаме да ни погледне, защото теса постоянно широко отворени за нуждите на всеки човек. Нашите очи са заслепени. Но слава богу, можем да се уповаваме на обещанието Му 85 ...и ще поведа слепите попът, който те не знаят, ще ги водя по незнайни пътеки, тъмата ще направя светлина пред тях, и кривите пътеки – прави ето какво ще направя Аз за тях, и няма да ги оставя... (Исаия 42:16). Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|