География на Мъдростта

30 стане, ако започне да трие две пръчки или ако пусне голяма скала върху главата си. Никога не знаеш, докато не опиташ, и никога не опитваш, докато не се зачудиш. Често свързваме чудото с любопитството. Да, и двете са полезна противоотрова срещу апатията, но по различен начин. Чуденето е лично по един начин, по който любопитството не е. Можете да любопитствате безстрастно. Можете да разпитвате безстрастно. Но не можете да се чудите безстрастно. Любопитството е нетърпеливо, винаги готово да се втурне след първия лъскав обект, който се появи пред очите. Което не е за чудене. Чуденето, като мъдростта, е въздържано. Чуденето е всъщност любопитство, разположено в шезлонг, с вдигнати удобно крака, с питие в ръка. Чуденето никога не е гонило лъскави предмети. Чуденето не е убило никого за разлика от любопитството. Чуденето отнема време. Като доброто ядене или добрия секс, то не може да бъде прибързано. Ето защо Сократ никога не бързал в разговорите си. Той продължавал дори когато неговите събеседници се изморявали и изнервяли. Сократ бил първият психотерапевт. Склонен бил да отговаряна въпросите с други въпроси, но за разлика от съвременните терапевти Сократ не е таксувал на час (никога не е взели една драхма за сесиите си) и никога не е изричал думите Боя сече времето ви изтече. Той винаги е имал още време. Дори когато бил сам, Сократ обичал да се бави ида се мотае, разказва негов приятел в „Симпозион“: Той понякога спира и застава неподвижно, без значение къде се намира. Друг негов приятел разказва един още по- необичаен епизод от времето на битката при Потидея, когато двамата мъже служили заедно
„Един пътна разсъмване той Сократ започна да мисли за нещо и
застана наедно място, обмисляйки гои когато не намери решение, не си
тръгна, а остана там и продължи да се пита. Стана обяд и на хората
започна да им прави впечатление, те се чудеха, говорейки помежду си, че
Сократ стои там от зори и мисли за нещо. Накрая някои от йонийците,
когато дойде вечер, изнесоха завивките си да спят на прохладния въздух ида гледат дали той също ще стои там цяла нощ. Сократ стоя там, докато
настъпи зората и слънцето изгря след това изрече молитва към слънцето
и си тръгна.“
38
Добрата философия е бавна философия. Лудвиг Витгенщайн нарече професията си бавно лечение и предложи всички философи да се Цитирано в James Miller, Examined Lives: From Socrates to Nietzsche (New York: Farrar, Straus &
Giroux, 2011), 42.

31 поздравяват помежду си с Не бързай Смятам, че това е добра идея. Не само за философите, но и за всички нас. Вместо с Приятен ден или подобни празни изрази нека се поздравим взаимно с Не бързай или Забави Изричайте тези императиви достатъчно често и може пък наистина да намалим скоростта. На някакво ниво, мисля си аз, ние вече признаваме когнитивните ползи от забавянето. Когато нещо ни накара да спрем ида мислим, ние казваме, че ни дава пауза. Паузата не е грешка или някакъв бъг. Паузата не е засечка или прекъсване. Благодарение на квантовата физика знаем, че пространството междуатомните частици не е празно. То е изпълнено с латентна материя. По същия начин паузата съдържа семето на мисълта. Във всяка пауза зрее възможността за познание и за чудо.
*** Ние рядко поставяме под въпрос очевидното. Сократ е смятал, че този пропуск е голяма грешка. Колкото по-очевидно изглежда нещо, толкова по- належаща е необходимостта да бъде поставено под въпрос. Аз например приемам за даденост, че искам да бъда добър баща. Това е толкова очевидно, че едва ли има нужда от изявления. Не бързай толкова – би казал Сократ. – Какво искаш да кажеш с баща В строго биологично отношение ли говориш Ами, не. Всъщност дъщеря мие осиновена А, значи, баща е нещо повече от биологично Да, абсолютно Какво е определението за баща тогава Някой мъж, който се грижи за малко дете Хм, ако заведа дъщеря ти, да речем, в Делфи за няколко часа, аз баща ли съм й Не, разбира се, не, Сократ. Да си баща, включва много повече от това Тогава какво е това, което отделя възрастен мъж, който се грижи за дете, от възрастен мъж, достоен за титлата баща Любовта. Това прави един баща наистина баща Много добре. Харесва ми този отговор. Разбира се, трябва да дефинираме любовта, но ще оставим това за друг път. Сега. Ти каза, че искаш да бъдеш добър баща Да, аз наистина много искам И какво имаш предвид, като казваш добър Тук признавам, че нямам представа. Само мъгляви идеи – някакви скицирани, зачатъчни образи като от комикс изскачат в ума ми плодов сладолед, рецитали на музикалния състав, тренировки по футбол, помощ в

32 писането на домашните, екскурзии до колежите, шеги, когато тя се чувства зле и дори когато е весела, опити да я събудя, когато сее успала, „ян“ на
„ин“-а на жена ми. Доброто ченге, общо взето. Това са хубави образи, би казал Сократ, но какво илюстрират Ти всъщност не знаеш какво имаш предвид, когато казваш добър баща, нали И с един последен замахна своя философски нож Сократ би заключил, че докато не разбера, докато наистина не разбера какво имам предвид под добър баща, не бих могъл да стана такъв. Дотогава просто ще преследвам призрак. За Сократ всички престъпления, като лошото родителство например, са извършвани не от злонамереност, а от невежество. Ако знаехме до какви отклонения ще доведат погрешните стъпки – не само за нашите деца, но и за самите нас, – не бихме ги извършили. Истинското разбиране какво представлява определена добродетел, води до добродетелно поведение. Автоматично. Да знаеш – наистина да знаеш – какво означава да си добър баща, значи да бъдеш такъв. Да вземем инициативата Вземи детето сина работа. Винаги се страхувам от този ден. Другите родители водят децата сив лъскави, сериозни офиси с тежести достойнство, с конферентни зали и куп телефони. Моят офис (е, един от тях, де) е местна закусвалня, наречена Вкусното. Храната не отговаряна името, но сепаретата са големи, сервитьорките са дружелюбни, а безплатното кафе никога не свършва. Тази година за първи път дъщеря ми се съгласи да се помъкне с мен нататък. Как да пробием до годишен ида привлечем вниманието му, е загадка, която големите световни философи тепърва имат да решават. Ако в гората падне дърво и приятелите ѝ него споделят в Snapchat
40
, то не е паднало. Соня не проявява интерес към работата ми, към философията, към нищо извън своя тийнейджърски свят. Подозирах, че единствената причина тя да се съгласи да дойде с мен тази сутрин, беше, че ще пропусне деня в училище. Докато чоплехме закуската си – здравословен омлет за мен, палачинки с шоколадов чипс за нея, аз се вгледах в огромната бездна, която е роди- телството. Чувствах се неадекватен и, още по-лошо, невидим. Какво би направил Сократ Разбира се, той ще задава въпроси. Азот известно време се борех с един конкретен въпрос, всъщност един вид метавъпрос. Вярна ли е тази стара максима – че няма такова нещо като глупав въпрос Задавам този въпросна е национална образователна инициатива, която запознава децата в Съединените щати с труда. Провежда се всяка година в четвъртия четвъртък на април.
40

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: