География на Мъдростта

39 Просто си седях там зашеметен, сякаш електрическа змиорка е изпържила мозъка ми. Добрият въпрос прави точно това. Той ви хваща и не випуска. Един добър въпрос поставя проблема по нов начин, така чеда го видите в съвсем нова светлина. Един добър въпрос изискване само търсене на отговори, но и преоценка на самото търсене. Добрият въпрос не предизвиква умен отговора мълчание, липса на отговор. От древни времена, много преди Сократ, индийските мъдреци са практикували брахмодия, състезание, при което целта на участниците е да артикулират абсолютната истина. Състезанието винаги завършвало в мълчание. Както обяснява Карън Армстронг,
„моментът на прозрението настъпвал, когато осъзнаели неадекват-
ността на думите си, и по този начин схващали интуитивно това, което
не може да се изкаже с думи“.
45
Мълчанието не е обичайното ми състояние. Думите сакато кислород за мен. Безмълвно обърнах няколко пъти въпроса на Дженифър в съзнанието си, погледнах го от различни ъгли. Добрият въпрос предизвиква още въпроси и, разбира се, единственото запитване на Дженифър предизвика десетки мои собствени. Вече не разговарях с нея, а със себе си. Точно това цели да предизвика Сократ състояние на безмилостен разпит на самия себе си. Да поставим под въпрос не само какво знаем, но и кои смес надеждата да предизвикаме радикална промяна в перспективата. Романът на Толстой Смъртта на Иван Илич съдържа един от любимите ми пасажи в литературата, може би защото е толкова неочаквано изкупителен и включва също влак. Главният герой е успешен правителствен служител. Той е неизлечимо болени е обхванат от страх и съжаления. Към края на историята ужасът се разнася, заменен от една нова перспектива,
„като усещането, което понякога изпитвате в железопътния вагон,
когато човек си мисли, че се движи назад, докато всъщност върви напреди изведнъж осъзнава коя е истинската посока“
46
Като си спомням разговора си с Дженифър, разбирам как аз като Иван внезапно осъзнах интуитивно истинската си посока. Това беше най- сократичното преживяване, което съм имал някога. То се случи не в агората на Древна Атина, а на верандата на моя приятелка в Монклер, Ню Джърси. Няма значение. Истинската мъдрост не е обвързана с място и време. Тя е преносима. Сега, когато се стремя да постигна нещо, каквото ида е, спирам и се питам как изглежда успехът За да бъда честен, не съм отговорил на този въпроси) е британска авторка и коментатор от ирландски произход, известна с книгите си за сравнителна религия. Носител на Ордена на Британската империя.
45
Karen Armstrong, The Great Transformation: The Beginning of Our Religious Traditions (New York:
Random House, 2006), 307.
46
Leo Tolstoy, The Death of Ivan Ilyich, превод Louise and Aylmer Maude (Sofia: Demetra, 1886), 88.

40 може никога да него направя. Няма проблем. Вече промених рецептата на очилата си и сега виждам поясно.
*** Вратите се плъзгат. Влизам в елегантен вагонна метрото, метален и лъскав. Казано на съвременен гръцки език, аз се качвам на метафора
47
. Английската дума метафора произлиза от древния корен metamorphoo, който означава трансформирам напълно отвътре навън. Днес гърците използват метафора, за да обозначат пътуване с обществения транспорт. Всеки път, когато някой секачи на автобуса за работа или в метрото, за да се срещне сприятели, или в трамвая, за да си вземе дрехите от химическо чистене, по някакъв начин взема метафора и участва в акт на трансформация. Обичам Гърция. Всичко съществувана две нива, често и на повече от две. Дори возенето в метро предлага обещанието за пълно самотрансформиране и обновяване. Метрото в Атина не само се движи гладко, но и предлага урок по история с всяко пътуване. По времена строежа му работниците разкриват много антични артефакти от златния век награда. Археолозите прибрали някои от артефактите (нарича се спасителна археология, но други били вградени в станциите, така че днес местните жители наричат метрото музей с влак, който преминава през него. Дойдох в Гърция, земята на метафорите, за да се разходя там, където сее разхождал Сократ, да вдишам въздуха, който е дишал той. Дойдох, за да си напомня, че Сократ не е бил идея, а човек от плът и кръв. Сократ сее чудел, но не сее чудел където ида е. Чудел сее тук, в Атина – град, който е обичал като никой друг. Слизам на станция Агора и вървя. Агората, или пазарът, бил любимото място на Сократ. Той бил многолюден и миризлив, гъмжал от амбулантни търговци, крадци и всякакви други хора. Сократ го обичал. Агората била неговата класна стая и неговият театър. Археолозите започват работа на мястото сравнително късно, през 1931 г, десетилетия след други големи разкопки, включително тези в Помпей и
Олимпия. Теса компенсирали изгубеното време, за което свидетелстват хилядите намерени артефакти: керамични парчета, надписи, скулптури, монети и други древни съкровища. Днес мястото, разпростряно върху почти сто декара, се състои предимно от чакъл, но има достатъчно останки от стария пазар, така че с малко въображение мога да си представя сцената. Виждам търговци, които
47
Michel de Certeau, The Practice of Everyday Life (Berkeley: University of California Press, 1984), 115.

41 продават своите стоки – от подправки до водни часовници подсъдими, които очакват да започне съдебният процес млади мъже, които се мотаят насам-натам, както правят младите мъже. Всичко това е виждали босият Сократ с изпъкналите рачешки очи, които се въртели и дебнели за философски събеседници. Сократ практикувал амбулантна философия. Той не чакал хората да дойдат при него. Сам отивал при тях. Неизследваният живот не си струва да се живее, гласят известните думи на Сократ. Когато за първи път чух това още като меланхоличен тийнейджър, аз въздъхнах. Животът и без това е достатъчно труден. Искате ида го изследвам Изследваният живот. Не че толкова ме интересува терминът, но, като за начало, той съдържа корена изследване, което събужда заспали спомени за венерически кабинети студени лекарски ръце. Пък и звучи като твърде много работа. Може и по-добре. Итака, с цялото ми уважение предлагам две допълнения към изследвания живот на Сократ. Допълнение номер едно Изследваният живот, който не дава практически резултати, не си струва да се живее. Да съзерцаваш пъпа си, носи известно удоволствие, но е много по-удовлетворяващо да виждаш резултати, един по- добър пъп. Гърците го наричали евдемония. Често превеждана като щастие, думата означава нещо по-голямо: един успешен, смислен живот. Представете си, както предлага съвременният философ Робърт Соломон, двама души. Първият има сложна теория за щедростта, докато вторият няма такава. Щедростта просто му е присъща, той е щедър, без да мисли затова, естествено, както водата тече от чешма.“
48
Очевидно вторият човек е този, който води образцовия, смисления живот. Допълнение номер две Неизследваният живот може ида не си струва да се живее, но не си струва да се живее и прекалено изследваният. „Запитайте

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: