География на Мъдростта

57 на велосипед. Усещам сериозността на земята, а също и нейната лекота. Стъпка. Стъпка. Докато слънцето се спуска ниско в небето, аз усещам едно особено присъствие, сякаш краката ми докосват някакво едро и доброжелателно създание. Не мога да определя какво е това присъствие, нямам име за него, но все пак знам, и то седна необичайна сигурност, че то е от старо по-старо, че мехурите, които се пукат на повърхността, са тръгнали към нея много отдавна, още преди да се появят думите.

58
4. Как да виждаме
като Торо

11:12 ч. В „Асела експрес“
67
. Влак номер 2158 по маршрут от Вашингтон,
окръг Колумбия, до Бостън. Седнал съм в тихия вагон. Ние, Тихите хора, се споглеждаме одобрително и, разбира се, безмълвно. Ние сме бойни другари в една необявена война, окопали сме се в своя личен Дюнкерк, върху нас се сипе вражеският огън, шансовете ни не са добри, но се държим твърдо. Тихият вагон е най- цивилизованото място в цивилизацията, редут срещу варварската грубост, която се намира отвъд. Това е напразен опит, съдейки повялата забележка, която кондукторът прави на двойка своенравни пътници, нарушаващи атмосферата, подобна на библиотека, която „Амтрак“ рекламира, че ще намерим в този вагон. В сърцата си ние, Тихите хора, знаем, че битката вече е загубена. Освен това дори и тишината да преобладава тук, тя е само отвън. Вътре в нашите глави нивата на децибелите са извън скалите. Това ето животът в тихо отчаяние. Тих е само отвън. Нищо от това няма значение сега, когато имам до себе си малка библиотека от книги, както и успокояващото ме аналогово, те. хартиено тефтерче и химикалка. Изведнъж влакът се накланя и моята химикалка, японска красавица, изработена от неръждаема стомана, възвишен съюзна естетическо и ергономично съвършенство, изчезва. Търся под седалката, около седалката и в седалката. Заставам на четирикрака и се напъхвам в изненадващо сложния ѝ механизъм. Това ми кълчене привлича няколко странични погледано не следва порицание, защото съм внимателен и провеждам тези маневри, спазвайки предписаните нива на децибелите. Не намирам писалката. Нетипично за мен, не се разстройвам. Ритмичното движение на влака – неточно поклащане, а по-скоро като на ръждясала люлка – приспива ума ми, докато пейзажът плува покрай мен пухкави бели облаци като мазки от четка по пролетното небе, широката река Съскуехана, красивите крайморски градове на Кънектикът и Роуд Айлънд. Виждаме американски пътнически високоскоростен влак. Собственост е на компанията
„Amtrak“. Максималната му скорост е 240 km/h. Специално определени вагони във влаковете на компанията „Амтрак“, в които пътуващите са длъжни да ограничат разговорите ида говорят максимално тихо. Телефонните разговори не са позволени и всички преносими електронни устройства трябва да бъдат заглушени или използвани със слушалки.

59 всичко това. Или понеси мисля, че го виждам. Прекарайте достатъчно дълго време в четене на философия и скоро няма да сте сигурни в нищо.
*** Някои са родени Торо, други постигат Торо. На повечето обаче Торо им го тикат насила. Хенри Дейвид Торо ми беше натрапен в девети клас. Не можех да го последвам, нито пък бих го последвал, ако можех. Както казах, аз не съм горски човек. Животът мине е модел на простотата. И макар да имам склонност към уединение, предпочитам да се уединявам в хотелска стая, а не мъничка колиба без водопроводи приличен wi-fi. Незабавно изпратих на заточение „Уолдън“ в моя мозъчен Сибир, където той се присъедини към
„Моби Дик“, Братя Карамазови“ и интегралното смятане. Няколко седмици преди пътуването ми до Конкорд попаднах на статия в Ню Йоркър“ за Торо
69
. Наричаше се Езерна отрепка и както можете да си представите, не успя да допринесе много за реабилитирането на Отшелника от Конкорд в съзнанието ми. Авторката Катрин Шулц започва историята, като рисува образа на един безсърдечен и ексцентричен мизантроп. И след това сваля ръкавиците. Но тъй като влакът спираше нагара Конкорд
70
, точно както го е правели по времето на Торо, решавам да остана непредубеден. Ако съм научил нещо от философските си разследвания, то е, че първите впечатления често са грешни. Съмнението е от съществено значение. То е превозното средство, което ни транспортира от една сигурност до друга. Бавно, спирайки на всички малки гари. Пристигнах в Конкорд с план. Тази глава ще бъде наречена Как да живея сам като Торо“ или Как да живеем просто като Торо“ или, като се има предвид лицемерието, разкрито в Езерна отрепка, може би Как да се преструвам, че живея просто и сам, докато се промъквам при мама за домашни сладки като Торо“. Експериментът му в изолация не е бил чак толкова изолиран в крайна сметка. Влизам в безплатната обществена библиотека в Конкорд и виждам, че това не е типичната библиотека за малък град. А и как да бъде Конкорд не е типичният малък град. „Най-голямото малко място в Америка“
71
, както го нарича романистът Хенри Джеймс, изиграва основна роля във Войната за
69
Kathryn Schulz, “Pond Scum,” New Yorker, October 12, 2015. Взех влака от Фичбърг. Линията достига Конкорд през юни 1844, малко повече от година преди
Торо да се премести в своята колиба на езерото Уолдън.
71
Henry James, Collected Travel Writings: Great Britain and America (New York: Library of America,
1993), 565.

60 независимост – изстрелът, който се чува по целия свят, проехтява първо тук и по-късно за движението на трансценденталистите, което ражда между другото Хенри Дейвид Торо.
Торо е роден в Конкорд и с изключение навремето в Харвард и краткото му (и нещастно) пребиваване в Ню Йорк целият му живот е минал тук. Торо обичал Конкорд. Приятелите му се опитали да го убедят да види Париж, но той се дърпал. Дори когато все пак пътувал до Мейн и Канада, той вземал
Конкорд със себе си Нося земята на Конкорд в ботушите и в шапката си – а и не съм ли направен отпраха на Конкорд?“ Библиотеката на Конкорд, като всички добри библиотеки, има изобилие от кътчета за четене. Стъпвам ведно, наречено „Трансценденталистката пещера. Гигантите на движението, замръзнали в мрамор, гледат надолу към мен. Тук са Емерсън, Олкът и, разбира се, Торо. Бюстът е на късния Торо, брадати приличен на сова. Има приятно лице. Или това е маска, прикриваща мрачната душа на една езерна отрепка Може би отговорът се крие в любимите книги на Торо, изложени тук, които предлагат някои следи. Подобно на Марк Аврелий, Торо е бил колекционер на мъдрост. Не ме интересувани най-малко откъде получавам идеите си или какво ми ги е подсказало, пише той. Торо прочел древните гърци и римлянино предприели по-екзотично пътешествие Диалектите на Конфуций, „Бхагавад Гита“. Изключителен събирач, той е сред първите западни философи, които изследват индийски и китайски източници. Добрата философия като добра лампа озарява стаята. Къде е произведена лампата, колко струва, мощността, възрастта, науката зад нея – нищо от това няма значение, щом осветява стаята. Осветява твоята стая.
Торо се обръщана Изток по обичайната причина лична криза. Годината е
1837 г. Той току-що е уволнен от учителската си длъжност в Конкорд за отказ да прилага телесно наказание, както е тогавашната практика. Бил без пукната пара и без посока. Точно тогава се натъкнал на книга от 1000 страници с подобаващо дълго заглавие Исторически и описателен разказ за Британска Индия. Торо се преборил с нея и както обикновено открил съкровища. Тези идеи, едновременно чужди и познати, се промъкнали в ума му. До известна степени на редки интервали дори аз съм йоги, пише той на свой приятел. Торо според мене бил по-малко йоги и повече саняси. В индуистката традиция саняси е човек, който, след като изпълни семейните си задължения, се отказва от всички материални блага и се оттегля в гората, за да се отдадена чисто духовен живот. Повечето историци са съгласни, че фразата се отнася до схватката при Северния мост на
Конкорд на 19 април 1775 г. Именно там са паднали първите британски войници в битките при
Лексингтън и Конкорд. Въпреки това, имало е и изстрели по-рано същия ден в Лексингтън, и двата града продължават да спорят точно къде е започнала Американската война за независимост.

61 Завивам зад един ъгъл и едва не се сблъсквам с Лесли Уилсън, уредник на специалните колекции. Тя е висока и спретната, с жив, търсещ поглед. Харесвам я. Харесва ми как тя живее с Торо от десетилетия, но той все още не ѝ е омръзнал. Харесва ми как възхищението ѝ от човека не е изпаднало в низкопоклонство.
Лесли ми казва, че постоянно отговаряна въпроси от многобройните поклонници, фенове и откачалки“, от които всеки ден гъмжи езерото
Уолдън. Те очевидно изобщо не схващат иронията в това, че се тълпят в храма на уединението. Няма нищо особено в Уолдън, казва ми тя. Това е пълна с комари блатна дупка – тя удължава блатна дупка, оставяйки думите да се забавят малко на езика ѝ, наслаждавайки сена богохулството. – Няма нищо вълшебно в това място Да вярваме в противното, означава, чене сме разбрали какво има предвид
Торо. Местата са специални дотолкова, доколкото ние ги правим такива. Не идвайте в Уолдън, би сгълчал Торо почитателите си от и век. Намерете своя собствен Уолдън. Още по-добре, създайте си свой собствен Уолдън.
Лесли изчезва в близкия сейф, откъдето измъква лист хартия, поставен в прозрачен калъф. Оригиналният ръкописна есето на Торо Ходенето. Почеркът е едър и с него се забелязва една необузданост, една дивота. Торо обичал тази дума. Животът се състои от дивота. Най-жизнено е най-дивото.
Неподвластната нему дивота е, която ободрява човека, казва той. Често е грешно цитиран като пущинак, но това не е това, което е имал предвид. Пущинакът съществува там, навън. Дивотата пребивава вътре в нас. Дивотата е силна и своенравна. Разглеждам по-отблизо ръкописа и забелязвам корекциите. Как Торо например е променил в ранния следобедна в ранния летен следобед. Малка промяна, но за Торо малките неща имат значение. Имат значение не защото е бил взискателен, макари наистина да е бил такъв, а защото в детайлите той открива, ако не Бог, то със сигурност златна жила от красота. Подхващам темата на Езерната отрепка с Лесли, използвайки дипломатически умения, които обикновено пазя за обсъждане на данъчни ревизии или генитални брадавици. Да, чела я е. Всички в Конкорд сая чели. Статията е несправедлива, но не неточна, казва тя. Торо не е бил човек, когото лесно да харесаш, казва тя с класическо за Нова Англия омаловажаване. Хенри Дейвид Торо, героят на Уолдън, любимата икона на американската наука, апостолът на природозащитниците, гигантът насловото, си е бил особняк. Всички, които са го познавали, казват така. „Торо притежаваше

62

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: