География на транспорта
Изтегляне 64.74 Kb.
|
Свързани:
ЛУ8, КомуникативенАспектНаДелеовотоОбщуване-Т.Симов, bunt2
| 2.3. Воден транспорт
Морският транспорт е подсистема на националната транспортна система. Той има за предмет на дейност експлоатацията на товарни, пътнически и други кораби, превоз по море на товари и пътници. Чрез него се осъществяват предимно външноикономически връзки на България с други морски държави. Използват се пристанищните съоръжения на брега на Черно море. Морският транспорт се използва предимно за превоз на масови товари на дълги и средни разстояния. Негови преимущества са, че не се строят и подържат пътища, а корабите имат значително по-голяма товароподемност от вагоните и автомобилите, използва се по-малка теглителна сила. Себестойността на морските превози е най-ниска, тя е няколко пъти по-ниска от железопътните. Морският транспорт има един основен недостатък – малка скорост на превозването на товарите. У нас чрез морския транспорт се внасят въглища, нефт, кокс, руди, дървен материал, захар и др. Изнасят се цимент, минерални торове, зърнени храни, консерви и др. За начало на развитието на българския морски транспорт се приема 1862 г. се приема 1862 г., когато в Цариград е създадено параплувното дружество „Провидение”. След Освобождението от турско робство морските превози се извършват от чуждестранни немски и австрийски параходни компании. През 1892 г. новата българска държава създава свой собствен търговски флот (дружество „Постоянство”) с 5 кораба. Построени са и влизат в експлоатация пристанищата Бургас (1903 г), и Варна (1906 г.). До 1939 г. обаче продължават да доминират превозите, извършвани от чуждестранни параходни компании. През 1939 г. българският търговски флот се състои от 9 кораба с обща товароподемност 3 000 т. След Втората световна война България има оцелял само един кораб. Купуват се нови кораби и се създава параходство „Български морски флот”. До 1962 г. бавно се увеличава броят на корабите и общата им водоизместимост. След това започват да се строят нови български и да се купуват чуждестранни кораби. През 1962 г. Българският морски флот увеличава товароподемността си и достига 1000 бруто регистър тона. България е призната за морска държава. Построява се пристанището Варна-Запад и се пуска в действие фериботния комплекс Варна-Иличовск. Построяват се и по-малки пристанища в Балчик, Каварна, Несебър, Поморие, Царево, Обзор. Корабите се специализират за линейно, трампово (превоз на попътни товари без определено разписание), танкерно и пътническо корабоплаване. Преобладаващата част от вноса и голяма част от износа на страната се осъществяват от морския флот. Промяната в ролята и мястото на морския транспорт, в извършваните от него превози и работа води и до промяна на броя и водоизместимостта на корабите. За товарни превози се използват специализирани кораби – танкери, въглевози, рудовози, контейнеровози, кораби за насипни товари и др. През 1990 г. морските товарни кораби са 110 броя, с пълна товароподемност от 1 878 хил.т.. През 2000 г. броят на корабите вече е по-малък (94 бр.), товароподемността е 1786 хил.т.. През 2010 г. страната има само 23 морски товарни кораба с пълна товароподемност 545 хил.т.. През 2013 г. българските морски кораби са сведени само до 1 с товароподемност 2 хил.т. Намаляването на броя на корабите и товароподемността са значителни и се дължат на спада на промишленото производство в страната и приватизацията на Български морски флот. По същество чрез т.нар. приватизация е унищожен Български морски флот. В годините на прехода се променя и извършената работа в ткм от морския флот. През 1990 г. превозените товари с морски кораби са 20 349 хил.т. След това те намаляват до 2001-2002 г. Следва период на почти стабилно количество превозени товари. През 2005 г. са 12 873 хил.т. или 84.5% от всички превози на водния транспорт. Или 10% от всички превозени товари в страната. Подобни са тенденции при извършената работа в ткм., само че делът на морския транспорт е много по-голям поради по-голямата дължина на превозните разстояния. Основно място в превозите имат контейнерите. Двата фериботни кораби, плаващи по линията Варна-Иличовск-Поти превозват предимно железопътни вагони. През 1990 г. извършената работа на морския товарен транспорт е 71.27% от всички превози, през 2000 г. достига 87.8%. През следващите години НСИ има данни само за натоварени и разтоварени от морския транспорт стоки, но не и за извършената работа от български морски кораби. По-нататъшното развитие на морския транспорт е в пряка зависимост от бързината на обработването на товарите в българските пристанища. Сега основните товаропотоци преминават през пристанищата Варна, Варна–Запад, Бургас и нефтеното пристанище край Бургас. По-малко се използват другите пристанища. Недостигат кейовете в големите пристанища, което забавя товаро - разтоварните операции. Необходимо е и удълбаване на акваторията на пристанищата Бургас и Варна, за да могат в тях да акустират и по-големи морски съдове. Трябва да се разширят и кейовите фронтове за товаро-разтоварни работи. В последните години много силно намалява броят на морските пътнически кораби. През 1990 г. страната разполагала с 13 морски пътнически кораба с 1582 места. През 2000 г. България вече има само 1 кораб със 60 места. През 2010 г. българските морски пътнически кораби са 6 с 264 пътнически места, а през 2013 г. те са 6 с 526 пътнически места. Спадът на броя и местата на пътническите кораби се дължи на намаляване на пътниците. Сега по българското черноморско крайбрежие няма редовни пътнически линии и по същество няма пътнически трафик. Наличните кораби се използват предимно за туристически цели. Изтегляне 64.74 Kb. Сподели с приятели:
|