География на транспорта
Изтегляне 64.74 Kb.
|
Свързани:
ЛУ8, КомуникативенАспектНаДелеовотоОбщуване-Т.Симов, bunt2
| Речният транспорт е подсистема на националната транспортна система, вид воден транспорт. Той включва дейностите по превоз с кораби, шлепове и др. на товари и пътници по речни пътища. В България се развива само по река Дунав. Чрез речния транспорт се осъществяват външноикономически връзки на България с редица европейски страни, предимно от Централна Европа. Той е около два пъти по-евтин от железопътния транспорт, но е значително по-скъп от морския транспорт, понеже във водните пътища се изграждат специални съоръжения като шлюзи за преодоляване на разликата във височините, канали и т.н. Речният транспорт има строго определен маршрут, зависим от конфигурацията на реката. И поради това не е гъвкав като морския транспорт. В речното корабоплаване по река Дунав има трудности, породени от силното колебание на водното ниво. При много ниски води се спира корабоплаването, както и при зимния ледоход. Сериозна трудност са честите зимни мъгли.
До Освобождението (1878 г.) корабоплаване по река Дунав в българския участък извършват предимно австрийски кораби. През 1865 г. започва дейност създаденото от Мидхат паша в Русе параходно дружество. То обслужва българските дунавски градове с помощта на няколко кораба. Българи управляват два от корабите. Началото на българското параходно плаване по река Дунав поставя основаното в Свищов през 1868 г. „Дунавско вапорско дружество”, което разполага с 1 параход и 3 шлепа. За плаване и превоз на стоки се използват и множество гемии. По река Марица със салове се превозват товари от Пловдив до Одрин и Енос (в устието на реката). След Освобождението в Русе се създава българска флотилия, която използва подарените от руското правителство кораби. Корабите пътуват от Видин до Силистра. В периода от 1895 г. до 1912 г. се изграждат повечето дунавски пристанища – Видин, Свищов, Русе, Лом, Сомовит. След войните България загубва малкото си речни кораби и до 1935 г. превозите по река Дунав се осъществяват от чуждестранни кораби. През 1935 г. се поставя началото на държавното корабоплаване по река Дунав с три малки пътнически парахода. През 1940 г. се създава параходство „Българско речно плаване”. След Втората световна война българският речен флот се попълва с влекачи, тласкачи, шлепове и танкери. След 1960 г. плават и кораби-катамарани и се осъществяват комбинирани превози до Германия. Разширяват се и се модернизират пристанищата. Пристанището на град Лом специализира във вноса на руди и кокс, а в Силистра във вноса на дървесина. С най-голям товарооборот остават пристанищата Русе, Видин, Лом, Свищов, Силистра, Сомовит, Оряхово. Внасят се и руските пътнически кораби на подводни криле „Ракета”, „Комета” и „Метеор”. Те ускоряват пътническата връзка между дунавските пристанища. През 1950 г. е пуснат в действие първият български ферибот Видин-Калафат, а през 1954 г. и мостът при Русе. В периода след 1989 г. намаляват превозите на товари и пътници по река Дунав по много причини, включително и войната на НАТО в бивша Югославия. Поради това непълноценно се използват възможностите, които предоставя канала „Рейн-Майн-Дунав”. Той свързва чрез евтин воден път 13 европейски държави. Съоръжен е с 52 шлюза и позволява преминаването на кораби с товароподемност от 3 300 т. Оптимизира се дейността на фериботните комплекси Видин-Калафат, Оряхово-Бекет, Русе-Гюргево, Силистра-Кълъраш. Возилата на речния транспорт в последните години намаляват. През 1990 г. са използвани 242 речни несамоходни кораби, през 2000 г. те са 182 бр., през 2010 г. – 151 бр. и през 2013 г. – 127 бр. Намалява и товароподемността на тези кораби от 366 хил.т. през 1990 г. на 217 хил.т през 2013 г. Това се отразява на превозените товари, които сега имат незначителен относителен дял в структура на превозите от водния транспорт и въобще от превоза на товари. След 1989 г. има, макар и незначителни, промени в речния пътнически транспорт. Намалява броят на пътническите кораби от 10 през 1990 г. на 7 през 2000 г. и само 2 бр. през 2010 г. и 2013 г. с 393 пътнически места в тях. Съответно намалява и броят на превозените пътници с речни кораби и извършената работа. Изтегляне 64.74 Kb. Сподели с приятели:
|