Развитие Геологоразведочного факультета

Развитие Геологоразведочного факультета

В 1961 г. при Горно-геологическом институте был создан Научно-исследовательский сектор НИС. С его созданием наступают существенные изменения в деятельности института. Преподаватели и сотрудники получают возможность активно включиться в практическую работу на производственных предприятиях добывающей промышленности. Заключаются договоры на консультантскую и исполнительскую деятельность между Геологоразведывательным факультетом и различными предприятиями. Благодаря экспертному содействию со стороны преподавателей и сотрудников института создаются и развиваются основные предприятия энергийно-сырьевой промышленности Болгарии – “Марица изток”, “Бобов дол”, “Горубсо”, “Редки метали”, “Асарел-Медет” и многие другие. Многочисленны изобретения и рациона­лизации преподавателей и научных сотрудников Факультета.

Такая деятельность способствует повышению доходов института, расширению и обогащению его материальной базы, поднимает уровень теоретического и практического обучения, а также создается возможность более тесного сотрудничества между теорией и практикой, возрастает авторитет Института в промышленной отрасли.

В 1965 г. институт переименован в Высший горно-геологический институт.Связь научно-исследовательской работы академического состава с производством приводит к важным изменениям в учебном процессе. В рассматриваемый период создан ряд новых звеньев, обслуживающих учебный про­цесс, теоретические поиски, внедрительскую и изобретательскую деятельность. В 1966 г. создана Центральная научно-исследовательская лаборатория (ЦНИЛ) “Геохимия”. Она объединяет уже существующие и вновь созданные лаборатории и помогает решению научно-прикладных проблем, связанных с исследованиями минерального сырья. Сегодня эта лаборатория национально аккредитована и пользуется спросом у различных фирм, институтов и других производственных и научных звеньев в Болгарии и других странах. Были созданы лаборатория шлифования, лаборатория по седиментологии, лаборатория электронной микроскопии (НИЛ), Рентгено-радиометрическая лаборатория, которая национально аккредитована и одна из немногих оставшихся сейчас в Болгарии, лаборатория по фазовым методам и рентгеноструктурному анализу, Учебно-производственная база. В 1976 г. создана ОНИЛ “Техника и технология зондирования”, позднее Научно-исследовательская лаборатория “Энергийные георесурсы” и др.

Гордость Геологоразведочного факультета – это музеи “Минералогия, петрография и полезные ископаемые” и “Геология и палеонтология”. Первые шаги к созданию музея “Минералогия, петрография и полезные ископаемые” сделаны до отделения МГУ от Государственного политехнического института. Уже тогда начата работа по сбору и классификации минералов, горных пород, рудных и нерудных пород. Впоследствии они отнесены к различным систематизированным коллекциям. Особенно полноценно музей функционировал в начале 60-ых годов ХХ века, когда он находился в собственном помещении Геологоразведочного факультета, а позднее в специально построенном здании при этом Факультете. Музей “Геология и палеонтология” создан в 1965 г. на базе учебной коллекции кафедры “Геология и палеонтология” и дарений преподавателей и частных лиц. В нем собраны, сохраняются и выставляются для обучения и изучения различные виды горных пород, минералов, окаменений и других материалов Болгарии и из-за границы.

Паралельно с созданием новых звеньев в структуре Высшего горно-геологического института, специально Геологоразведочного факультета, интенсивно развивается сотрудничество высшего училища со сродными учебно-научными зарубежными институциями. В начале 60-х годов устанавливаются тесные межинституциональные взамоотношения с зарубежными высшими учебными заведениями. Первый договор о сотрудничестве и взаимопомощи ВМГИ заключил с Московским горным институтом в 1963 г. В следующие несколько лет подобные соглашения подписаны с Московским горно-разведочным институтом (МГРИ), Краковской горно-металлургической академией, Фрайбергской горной академией, Высшим техническим училищем в Кошице и рядом других высших учебных заведений в основном Восточной Европы. Профессиональные контакты преподавателей ВМГИ и особенно Геологоразведочного факультета расширяются и углубляются. Становятся разнообразными и формы взаимодействия. Происходит активный обмен преподавателями, учебной практикой, совместными разработками. Расширяется практика подготовки и защиты диссертаций болгарских ученых за рубежом.

В 1983 г. правительственное Постановление N 8 Совета Министров НРБ от 22.03.1983 г. вносит изменение в структуру ВМГИ, в составе которого открывается еще один факультет – Горно-электромеханический. Причина такого изменения связана с исполнением правительственного решения от 1983 г. о введении новой номенклатуры профессионального направления и специальностей в высшем образовании Болгарии. Оба горных факультета начинают функционировать как самостоятельные звенья в учебном 1986-87 гг.

В Геологопроучвателният факултет студентите се обучават в 6 профилиращи катедри и 2 общообразователни по следните специалности:

Функциите и дейността на факултета се определят съгласно ЗВО и Правилника на Университета. Органите за управление на Факултета са Общото събрание, Факултетен съвет и Декан. Председател на Общото събрание на Геологопроучвателния факултет е доц. д-р Стефчо Стойнев.

За мандат 2007 - 2011 на Общо събрание на Факултета е избран Факултетен съвет, който се състои от 30 члена, от които 23 доцента, двама главни асистенти и четири студенти.

Председател на Факултетния съвет е проф. д-р Ради Радичев.

От квотата на нехабилитираните са:

От квотата на студенти и докторанти са:

Геологопроучвателният факултет се администрира от Деканат, в състава на който са Декан, Зам декан, Началник учебна дейност и Гл. експерт. На настоящия момент Декан на Факултета е проф. д-р Ради Ради­чев, Зам. декан – доц. д-р Ефросима Занева-Добранова, Началник учебна дейност – инж. Диана Панта­леева, Гл. експерт - инж. Ралица Бончева.

В Деканата се осъществява администриране на учебния процес чрез:

• 
  главни книги;
  
• 
  групови и индивидуални изпитни протоколи;
  
• 
  протоколи от дипломни защити;
  
• 
  протоколи от държавни изпити;
  
• 
  външни и вътрешни академични справки;
  
• 
  годишен график за провеждане на учебния процес;
  
• 
  седмичен разпис на учебните занятия.
  

Периодично в Геологопроучвателния факултет се анализира и обновява действащата учебна доку­ментация. Тя се сравнява с аналогични на нашия университет чуждестранни висши училища. Във връзка с обновяването на учебната документация на специалностите към Факултета, както и обмяната на опит със сродни висши училища в чужбина, колектив от Факултета спечели проект ДМА/НА по Договор 4/111 между Център КСОУВО и Минно-геоложки университет “Св. Иван Рилски” на тема: “Усъвършенстване на инженерното обучение по Науки за Земята в Минно-геоложки университет “Св. Иван Рилски””. Ръководител на проекта е доц. д-р Стр. Страшимиров от катедра “Геология и проучване на полезните изкопаеми”. Финансирането на проекта е осигурено от Световната банка по програма на МОН за развитието на висшето образование в България.

Съгласно ЗВО към Факултета е създадена комисия за атестиране на преподавателския състав с Председател доц.д-р Йордан Йорданов. Освен това е създадена и комисия по качеството на обучение с Председател – Зам. Декана на Факултета.

Организация на учебния процес

Учебният процес в Геологопроучвателния факултет е организиран в класически академични форми, които включват лекционно, семинарно, лабораторно и индивидуално обучение на студентите в аудиторни зали и лаборатории. През летните месеци се извършват полеви и камериални занятия, които се явяват неразделна част от учебния процес.

В някои от специалностите формата на обучение е редовна и задочна.

Академичната година включва два семестъра – зимен и летен, с продължителност съответно от 13 и 14 седмици. Лекционните и семинарните занятия са не-повече от 24 ч. в седмица, разпределени по начин позволяващ самостоятелна подготовка и свободни занимания. Регулярно, по време на семестриалното обучение, се извършва текущ контрол върху степентта на усвояемост на теоретичния и практическия материал. Всеки учебен семестър завършва със изпитна сесия. Предвидени са поправителни и ликвидационна сесия. Формата на оценяване е изпит и текуща оценка. Познанията по всяка дисциплина се оценяват по шестобална система, която се регламентира чрез ЗВО и ECTS – система за оценяване. Заетостта на студентите по отношение на отделните дисциплини или модул като част от общите задължения, се регламентира чрез присъждане на кредити, отразяващи всички видове дейности, включени в аудиторните и извънаудиторните занимания, отразени в „Правилата за учебна дейност” на Минно-геоложкия факултет „Св. Ив. Рилски”. Кредитите могат да се присъждат и за участие в практики и за защитена курсова или дипломна работа, когато тези дейности са част от учебния процес. Максималният брой кредити за една учебна година са 60. За да бъде изпълнена тази натовареност, на студентите се дава възможност да се обучават по задължителни и избираеми дисциплини, съобразно тяхната професионална насоченост и желания, в рамките на учебния план. Студенти, с повишени интереси в някоя от областите на геоложките познания, имат възможност да посещават факултативни занятия.

Обучението по специалностите на образователно-квалификационна степен “бакалавър” във Факултета, съгласно чл. 45 от ЗВО, завършва с държавeн изпита, а образователно-квалификационна степен “магис­тър” - с дипломна работа.

Държавният изпит или защитата на диплпомната работа се провежда съгласно държавните изисквания за дипломиране пред държавната изпитна комисия съставена от хабилитирани преподаватели.

Учебният процес (с решение на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация от 11.05.2006 г.) в Геологопроучвателния факултет се провежда в две образователно-квали­фикационните степени (ОКС) – „бакалавър” и „магистър” и една образователна и научна степен „доктор”.

„Бакалавър” е първа образователно-квалификационна степен и се получава след 4 годишен курс на обучение. Студентите, изпълнили задълженията си по учебен план ,получават диплома за завършено висше образование на ОКС „бакалавър” по съответната специалност.

„Магистър” е втора образователно-квалификационна степен. Обучението е с продължителност от 1,5 до 2,5 години след степен „бакалавър” и зъвършва със защита на дипломна работа. Студентите, изпълнили задълженията си по учебен план ,получават диплома за завършено висше образование на ОКС „магистър”.

„Доктор” е трета образователна и първа научна степен за обучение на докторанти. Обучението се извършва по индивидуален план, като на завършилите се присъжда образователна и научна степен „доктор”, съответстваща на PhD от САЩ и ЕС.
Студентска и преподавателска мобилност

Студентската и преподавателската мобилност и професионалните контакти в Геологопроучвателния факултет се реализират по няколко направления:

Студентите от ГПФ участват активно в изявите на Дружеството на Геофизиците в България, както и в студентската секция към Американското геофизично общество (SEG)

Студентите от ГПФ участват активно в изявите на Американската Асоциация на петролните геолози (AAPG). Студентската група на Американската Асоциация на Петролните Геолози при Минно-геоложки университет “Св. Иван Рилски” е основана през 2000 година от Георги Айданлийски и 11 студенти от специалности «Геология и проучване на минералните ресурси» и «Хидрология и инженерна геология». До момента членове на групата са били 181 студенти от почти всички специалности на Геолого-проучва­телния факултет. Понастоящем групата наброява 14 броя от специалностите «Геология и геоинфор­матика», «Геология и проучване на минерални и енергийни ресурси» и «Хидрология и инженерна геология». Групата се ръководи от изпълнителен комитет и три комисии.

Основна цел на групата е да популяризира новите идеи и технологии в търсенето, проучването и добива на минерални и енергийни ресурси, тяхното съхранение, както и мениджмънта на въздействието на околната среда от тези дейности. Сред целите на групата е осигуряването на необходимите контакти за реализиране на проекти. Групата работи и по популяризирането на специфични аспекти от регионалната геология на България.

Част от работата на групата е да създава лидерски и организационни умения и опит у студентите при планиране, организиране и реализиране на проекти в екип. Постиженията на групата в тази посока са оценени високо и тя е избрана за най-добра Студентска група на ААПГ за 2002 година. В допълнение на това 7 студенти, членове на групата, са реализирали собствени проекти финансирани от фондацията Grant-in-aid на ААПГ.

Основните дейности на групата са в следните области: организиране на краткотрайни полеви семинари; посещение на атрактивни или ключови геоложки обекти и райони; организиране на лабораторни семинари с презентации или демонстрации на модерни методи за набиране, изучаване, обработка и представяне на геоложки данни; реализиран на индивидуални или екипни студентски научни проекти; реализиране на съвместни проекти и дейности с други студентски формации в България или от региона; организиране и реализиране на лекции, семинари и курсове; участие в регионални и международни семинари и курсове, научни срещи и конференции; набиране и развитие на библиотечен фонд от специализирана периодична литература, карти, монографии и др.; активно сътрудничество с международните програми на ААПГ.

Значимо постижение на групата е активното й участие в програмите Изявени лектори и гостуващи геолози на ААПГ, чрез които са организирани презентации на водещи световни специалисти като Хенри Посаментиер, Карло Долиони, Джон Уелш и др.

Библиотечния фонд на групата наброява над 500 единици.

Международни образователни програми

Контактите на колегията на ГПФ с чуждестранни партньори са част от международната дейност, осъществявана от университета още от началото на неговото създаване.

В периода до 1989 год. ГПФ подържа традиционни международни връзки с колеги от източноевропейските страни, на първо место с висши училища от СССР. До голяма степен това се осъществява с помощта на наши преподаватели, завършили образованието си или защитили кандидатски дисертации в сродни висши училища в Москва и Ленинград. В рамките на двустрани споразумения се осъществява научно изследователска работа по различни проекти с колеги от МГРИ, Държавния университет “Ломоносов”, университети в Киев, Тбилиси и други. От останалите европейски и източноевропейски университети се подържат активни контакти с Фрайбергската минна академия, университета “Лоренц Етвьош” в Будапеща, Рударско-геоложките факултети на Белградския университет и университета “Кирил и Методий” в гр. Скопие, Република Македония, с Геоложкия факултет на Букурещкия университет и други.

След 1989 г. налице е интензивно активизиране на контактите с колеги от централно и западно­европейските университети. Активно се използват възможностите на европейски програми като Темпус, Еразъм, Жан Моне, SCOPES и други.

В рамките на програма Темпус във Факултета са реализирани проекти, свързани с въвеждане на образователните нива “бакалавър” и “магистър”, осъществени съвместно с колеги от университетите в гр. Льобен, Австрия, Бранденбургския технически университег в гр. Котбус, Германия, университета в гр. Грейсвалд, университета в гр. Лимуж, Франция. В рамките на тази програма са проведени редица индивидуални специализации на преподаватели в университети в Холандия, Белгия, Англия, Шотландия и други страни.

В последните години международните контакти на Факултета се осъществяват предимно по програма Еразъм. Ежегодно от 5 до 10 броя студенти и докторанти провеждат обучение за времето от 3 до 6 месеца в университети в Льобен, Овиедо, Мадрид и в други реномирани европейски академични центрове. Полагат се усилия за възобновяване на контактите с колеги от Полша, Унгария, Русия, Чехия и други източноевропейски традиционни партньори на Факултета. По тази програма преподаватели от Факултета се канят да четат лекции.

В рамките на програма европейският проект GEODE и проекти в рамките на програма SCOPES, финансирани от швейцарското правителство, преподаватели от Факултета, заедно с колеги от Швейцария, Австрия, Англия, Грузия и други страни, разработваха интересни и актуални теми свързани с изучаване на геологията и находищата на Европа.