Георги Василски Три бири ново време комедия в шест картини

ИВАН: Какво си се сврял тука?

ПЕНЧО: (изправя се и си държи за ръката) Търся гюдерията. Да не е паднала зарана търся гюдерията.

ТОШО: Зарана паднах само аз, но гюдерия нямаше.

ПЕНЧО: Много ми трябва нея гюдерия. (духа си на ръката) Какви са ти подметките?

ТОШО: Изкуствен гьон.

ПЕНЧО: Много ти боли изкуствения гьон.

ТОШО: Що ти е гюдерията?

ПЕНЧО: Биха Жигулито с яйца.

(Влиза Стоица, който също чете вестник. Вдига очи и вижда Пенчо)

СТОИЦА: О, о онова омазаното Жигули да не е твоето?

ПЕНЧО: Мериха ме с яйца. Да си виждал паднала гюдерия наоколо?

СТОИЦА: Аз особено като чета съм сляп и глух. Що с яйца?

ПЕНЧО: Вероятно това имаха. В село Прана риза ме мериха с яйца, но не ме стигнаха и не ме биха. Жигулито е резачка.

ТОШО: К’во прави в Прана риза?

ПЕНЧО: Не знам дал’ знаете, но нашият кмет обяви, че дава мило и драго за сметище. Давам каквото мога да дам, каза той на изборите, само да наврем някъде боклука и да станем екологичен първенец. Аз в Прана риза имам сватанак.

ТОШО: Е?

ПЕНЧО: Сватанакът е съветник при техния кмет.

СТОИЦА: Е?

ПЕНЧО: В Прана риза има язовир.

ИВАН: И?

ПЕНЧО: Точим язовира, правим боклучарник, а като отплата кметът ми узаконява гаража, пред който сигурно ми е паднала зарана гюдерията. На сватанака ще се отблагодаря с две запазени джанти, както той пожела.

ТОШО: Много си умен.

ПЕНЧО: Така е, но докато преговарях за последно със сватанака, селяните надушиха... Но Жигулата е резачка.

ТОШО: Миq сватанака?

ПЕНЧО: Бият го още, сигурно... Да дадете вестника, барем да обърша Жигулата.

ИВАН: Не може. Четем обяви.

ПЕНЧО: Тия моми, дето пишат по обявите, най-вече лъжат. И си

крият годините.

ИВАН: Ние четем основно за специален камион-цистерна за киселинно-активни смеси.

ПЕНЧО: И те лъжат. Дай барем първа страница!

СТОИЦА: Ако почерпиш, особено. (плахо) По бира?

ПЕНЧО: Давам за три. (Бърка в джоба и вади стотинки. Тримата му напъхват вестниците в ръцете. Иван подлага шепа, Пенчо пуска монетите в нея.)

СТОИЦА: (гузно) В моя вестник нямаше нищо особено...

ТОШО: ...и в нашия. Повече женоря показват, ама скъпи...

ИВАН: (подава стотинките на Тошо) Тошо, ходи!

(Тошо взима парите и излиза с Пенчо. Зад кулисите се чува гласът му:

„Страшен бизнес, ама не се намират лесно високотехнологични камиони. Ще трябва да се ходи по държавите. Хич не ми се бие път, ама като рече холдингът...”)

ИВАН: (към Стоица) Колега, според мен, при нас голямото лапане ще дойде не от смученето, а от наторяването на екологичното земеделие. От дисперсията. Нас и сега ни взимат в Европа предимно за екологичното земеделие.

СТОИЦА: Натюр идва от наторяване. За наторяването най-вече

трябват юристи. Да изпипат по закон и съвест и в наша полза договорите с потребителите. Да опишат, че предлагаме високо и гарантирано качество на продукта. Това да не ти е да изсмучиш аматьорски една яма, например.

(Тошо влиза и носи три бири. Отваря ги на пейката и дава на всеки.)

ТОШО: И две ями даже...Телевизията каза, че топлата бира е пълна с витамини. В Германия само такава пиели. Пенчо отиде за пачавра, че яйцата се спичали от високи температури...

СТОИЦА: Трябва особено направо една отделна наша юридическа

кантора, която да обслужва и наблюдава документацията. Ако не наблюдаваме документацията, можа да компрометираме реколтата на цял един народ. Искаш ли да оставиш един народ без бъдеще, компрометирай му реколтата.

ТОШО: Ми, ако артиса? Те сега у нас не сеят много.

СТОИЦА: Износ.

ИВАН: Само ако артиса. Най-напред трябва да задоволим наш’то население и чак тогава експорт. Като задоволим народа, заповядай приятелю чужденец, лапай. Лапай без разлика на вяра, раса и народност.

ТОШО: Лапай гуджо, мръвки!

СТОИЦА: Няма да оставим нито един народ незадоволен, особено, нито по политически, нито по исторически причини.

ИВАН: Ех, защо не сме вече в Шенген. Свободно движение на хора, стоки и услуги!... Няма мито...

ТОШО: И на това ли турят мито?

СТОИЦА: Няма ли мито, митничарят няма как да си вземе своето и ще чакаме на опашката от Тирове като сираци на училищно тържество.

ТОШО: Пишем я бързоразваляща се... Но, има и друго. Изведнъж родното земеделие се разраства. Всеки сее и не можем да задоволим...

ИВАН: Внос. Импорт.

СТОИЦА: За мен вносът от Сърбия е добър. Сърбинът ходи по кафани. Сърбинът е мръвкар. Лесковачка скара, вешалица, плескавица, колбасица, бял хляб. Наблизо е, особено.

ИВАН: Днешният демократичен сърбин няма нищо общо със стария югославски сърбин. Скъпо му е на днешния сърбин и пие малка ракия и после бира. И в кафана повече приказва. Приказката хаби калории. Приказва за национализъм в кафана. Може да не иска да ни пусне материал поради национализъм. Може да рече – за бугари не пускам. Много многогодишни исторически спорове имаме ни е с него, но сърбинът, от наша гледна точка, го закъса като надежден партньор с възможности...

ТОШО: И македонецът го закъса. Иначе яде тестено.

ИВАН: Той го закъса на етническа основа. Албанецът го погази.

ТОШО: Албанецът яде сладко. Салеп, боза, шербети... Сладкото отпуща.

ИВАН: Отпуща, но албанецът, ако е шиптър, не е редовен, ’щото ходи периодично да се бие за народна свобода по Шар планина. Къде ще го хванеш в гората да даде и къде ще го складираш за превоз? Само ще горим дизел по баирите. Борците за народна свобода са много мобилни. Иначе ядат овнешко с лой... А самият македонец повечето време е в България. Гледа да мине евтино и се храни у нас с маломерни гевреци. Лежи в Ахтопол и казва, че чернеел на Ривиерата. По телевизията гледа Ривиерата и после преразказва...

СТОИЦА: По телевизията даваха как румънци печат козунаци на точилка. После се хранят...

ИВАН: Те налитат на европейски сладкиши, щото се имат за италианци. Румънците са много. Ядат мечки в Карпатите...

ТОШО: Веднъж на село ми дадоха да ям мечка. Миришеше на немит пръч.

СТОИЦА: Ти кога си ял немит пръч?

ТОШО: Не съм ял, но съм мирисал. На село никой не си мие пръча.

ИВАН: В Румъния проблемите са транспортни, щото нямат магистрали, а шосетата имат дупки. Ще разплискват.

ТОШО: Речен транспорт. Аз съм минавал Дунава по моста на дружбата, като ходихме за мильо-конци в Гюргево. По Дунава плуваха съдове.

ИВАН: Но като намалее нивото на реката в сантиметри и навигацията неминуемо спира. Ще ни скъсат от неустойки клиентите, ако спре навигацията и нарушим графика на доставките. Слагат на масата в международен съд графика и ни скъсват от неустойки.

СТОИЦА: В Гърция, в таверната, слагат на масата поръчаната от посетителя порция. Ядеш, не ядеш, веднага носят и второто, ама и първото пишат в сметката. Сигурно го хвърлят после...

ИВАН: В туризма нищо не се хвърля. Всичко артисало отива в туризма. Кавармата, супата, мусаката, кебапът... са вторични продукти в туризма. Затова Гърция е много туристическа страна, щото много артисва. Иначе ядат суфлаки и топят зехтин. Пият узо в шишенца. Узото разхлабва като мастиката...

ТОШО: И сиртакито им е леко. Не хаби калории. Нашите само скачат. Една ръченица и си убит. Ако искаш да ни уморят бизнеса, накарай ги да играят ръченица.

ИВАН: Леко е поради климатичните условия. Ходи рипай у жегата... В Гърция жегата ще ни съсипе бизнеса. Разваля стоката.

ТОШО: Ами сушено? Като стафидите?

ИВАН: Ходи суши ти! Аз нашата стока не поемам да я суша.

СТОИЦА: В Русия климатът е благоприятен. Север. Природно замразено. Караме със самолети. Руските самолети са евтини. Руснаците ядат блажно. Борш, хайвер, пелмени, млинове. Зеле. Зелето дава. Викат му капуста.

ИВАН: Там е мафия. Ще ни глътне някой подставен на руската имперска политика олигарх. Какво го бърка един олигарх да даде няколко дребни милиона и да ни изкупи.

ТОШО: За Челси дадоха повече.

ИВАН: Нека да тръгне холдингът, Тодоре, пък ще видим тогава кой струва повече в световното разделение на труда...Но истината говори, че е възможно да ни глътне руската имперска политика и да ни използва като полупроводник към Европейския съюз. Брюксел няма да допусне водеща фирма от страна членка да се превърне в полупроводник на Русия и така да застраши цялото европейско единство. Абсурд е това. Не може за няколко милиона повече да рискуваме свободния свят.

СТОИЦА: Иначе руснаците ползват самогон. Той е мътен и сигурно олабва. Пият и квас... Но аз не рискувам България за едни милиони. Нищо, че не е велика сила, но ми е родина, все пак...

ТОШО: Турция е евроазиатска сила. Има, ама много голяма армия има. Армията седи на гъсто в казарми. Менюто силно, да издържа на маневри...

СТОИЦА: Да-а. И кухнята е подходяща. Овчо и саралия. Туризъм по Кушадасъ. Туризмът в Турция е държавна политика. Само, особено да заустя Цариград ми стига. Един Цариград само да осмуча аз. Много туризъм има в южната ни съседка.

ИВАН: Един атентат и свършваме. Един атентат на ислямски фундаменталисти. Затварят границата, нарушаваме графиците, погват ни контрагенти по съдебен път в международния съд и цакаме. Неустойки цакаме. Ще ни скъсат от цакане някои контрагенти.

ТОШО: Какъв атентат, като там военните държат положението...

ИВАН: Военните държат, но войниците са от народа. Фундаментализмът се ражда в недрата на бедния непросветен недоволен народ, драги Тодоре.

ТОШО: Тогава нелегален митнически канал. Гранична полиция, негласна политическа подкрепа, нали имаме сила там отзад дето чака, наши верни митничари...

ИВАН: Слабички сме още, Тодоре, слабички сме в този исторически момент. Кой ще ти пусне митница бадева по време на криза?

СТОИЦА: Те и без криза не я пускат...

ИВАН: В този наш свят няма правителство, няма президент, няма парламент. Има митница. За какво ни взеха в Европата? Ако нямахме митница, кой щеше да ни вземе в Европата? Според мен, засега наша митница е мечтание, но човек е голям, колкото са големи мечтите му. Това смятам да е основното свойство на холдинга...

ТОШО: (кима разбиращо и обръща празната бутилка) Ти, Иване най-знаеш, ама ми кажи тогава, кое основното свойство на бирата?

(Иван и Стоица вдигат рамене)

ТОШО: Основното свойство на бирата е, че винаги свършва...

СТОИЦА: (удря се по главата) Жената в събота прави вишновка.

ТОШО: Блага ли е?

СТОИЦА: Не вярвам, особено. Захарта скочи...

ТОШО: ...щото джи-пи-то ми рече да се вардя поради захар. Целият съм бил у шекер.

ИВАН: Докъде я докарахме, господи, тялото ти да е сладко, а душата празна и горчива...

ТОШО: На мен от горчиво не са ми казвали да се вардя. А захарта ходела по кръвоносните съдове...

ИВАН: Тя е по съдовете, а горчилката навсякъде, скъпи приятелю. Но да вървим Стоица, че донес! Черпи ни, не ни жали. За холдинга мъже трябват.

(Излизат.)

СТОИЦА: (зад кулисите) Ама да чакате тихо долу, че тъщата още чува...

МАНОЛ: Добър вечер. Дочух, че споменавате село.

ИВАН: Всички сме от село. Аристокрацията се ражда на село.

МАНОЛ: Да гледат прасета там, при аристокрацията?

ИВАН: Аристокрацията не гледа прасета. Аристокрацията гледа пинчери...

МАНОЛ: Жалко. А дебели ли са пинчерите?

ИВАН: Истинските пинчери са нежни и ефирни.

МАНОЛ: Жалко. Няма да пуснат.

ИВАН: Какво да пуснат?

МАНОЛ: Мас. Мас за сапун.

(Двамата го гледат учудено.)

МАНОЛ: Извинете, да ви се представя! Манол Сасонов. Коафьор и екобръснар. Търся домашно приготвен сапун.

ТОШО: Що ти е? Смърди на сода.

МАНОЛ: За да получа екосертификат за Европейския съюз, трябва да ползувам природосъобразни продукти. При нас бръснарите най-тясното екомясто е сапунът. Досегашната пяна за бръснене е синтетична отживелица на отречена епоха. Новото е в натурата и според нормативните документи. И тръгнах аз като Апостола, от село на село, от малък град на оредяла махала, от бърчинка на усое, да търся и изкупувам домашни сапуни с доказан произход. Няма. Народът не гледа свини и се мие при пресметната необходимост с „ Тео – удобен за хващане” Кочини празни зеят зловещо като паст на гладни динозаври. Деца разпитват стари баби за загубения вкус на пръжките. Циганската баница я предлагат с испански зехтин и австрийски хляб със зеленчуци. Не гледа народа свини. Случайно в порутена балканска къшла намерих два калъпа, според местен краевед, от времето на Луканов... (вади от торбата две черни тухли) ...Но не се пенят. Не мога да взема сертификат, ако не се пенят. Та много бих се радвал, ако от вашата аристокрация стана възможен да добия някой калъп на допустими цени. Бръсна в аванс с намаление. Имате ли каиш на гащите? Анцунгът ми е на ластик. Не мога да точа бръснача на ластик.

ИВАН: Домашен сапун нямаме.

ТОШО: Аз рядко го ползвам сапуна изобщо.

МАНОЛ: А близки, роднини от аристокрацията там?

ТОШО: И те рядко...

МАНОЛ: Значи нямате суровина или готова продукция. Жалко. (надига се)

ИВАН: Ако черпиш по бира, може да разпитаме...

(Влиза Стоица и носи зелено шише от оцет)

МАНОЛ: (към Стоица) ...Сасонов, представих се на колегите... Имам само три лева и ги пазя за такса сертификат. Даже съм притеснен от валутния пазар, ’щото таксата е в евро, а то е нестабилно...Господинът да познава аристократи, които гледат свини?

СТОИЦА: В Странжа един го даваха на телевизора, че гледа на паша.

МАНОЛ: На паша животното става пъргаво и не прави суровина. Не пени. Много е лошо положението на една държава, когато спре да й се пени сапунът. Най-вече го изпитва населението на свой гръб. Като вземеш да се бръснеш, ако не ти се пени сапунът, все едно се дереш. Никак не е хубаво една държава да си дере населението. Не е коафьорско... (излиза)

(Стоица сяда до другите)

ИВАН: И този факт показва, че в новото време за всяко нещо трябват международно признати документи. Ако нямаш международно признати документи дори ти затварят казана за ракия. Дори кокошка не можеш да заколиш, ако нямаш санитарен контрол. Това се прави, за да се избегнат епидемии и масово заразяване от птичи или свински грип..

ТОШО: Ми, по-рано нямаше епидемии.

ИВАН: Но не бяхме едно голямо европейско семейство. Епидемия се създава, когато има голяма човешка общност.

ТОШО: Алкохолът не допуска масово заразяване. Ако повече хора пият ракия, ще се образува санитарен кордон. Умът ми не го побира следното – затварят ти казана и те лишават от превантивно лечение. После казват, че било грижа за човека и ти дават хапче с парацитамол.

СТОИЦА: Нашата ракия сигурно им е силна на европейците и сигурно не могат да устискат на превантивното ни лечение. Я пробай! (подава шишето на Тошо)

ТОШО: (отпива) Може да не разбирам от фини напитки, но тази вишновка ми е малко кисела.

СТОИЦА: Жената сложила кубинска захар. Нерафинирана.

ТОШО: Така може да се опущи ракия.

СТОИЦА: Опущих.

ТОШО: На твое място веднага сменям жената.

СТОИЦА: Сменях два пъти, но захарта същата.

ТОШО: Трябва да кажа на село да не купуват от него шекер. Личи ли си на пръв поглед?

СТОИЦА: Не си личи.

(Отгоре потича вода. Тошо посяга с ръка, пълни шепа и гледа.)

ТОШО: Тоя дъжд що е тъмен?

СТОИЦА: Ами, дъжд. Комшията пак мие балкона.

ТОШО: Ми, що ми мирише?

СТОИЦА: Щото гледа кокошки.

Тошо и Иван излизат тичешком, Стоица след тях. Зад кулисите се чува:

„Що не казваш, бе? Досега миеше само в събота. Може са си е взел петел...”

СТОИЦА: Жената я разрежда, вероятно. Тя е особено за дами.

(Влиза Данка и влачи гюма на Фъркела. Тръшва се на пейката.)

ДАНКА: (оглежда се) О, мойте хора. (към Тошо) Как е жена ти?

ТОШО: Дебелее.

ДАНКА: И ще продължи да дебелее, щото ме опущи. Не лекувам повече. Повече вече съм фабрикант.

СТОИЦА: С гюма?

ДАНКА: Започвам производство на безалкохолни напитки „Морски вълни”. В една туристическа държава сезон години храни. Гюмът като начален капитал закупих на промоция от едър собственик и монополист в транснационална компания за разхладителни технологии професор Просоръжов, член-кореспондент. Рецептите – мои, билкови. (дрънка гюма) На дъното имам малко много качествена боза. Половин цена?

ИВАН: Ние пием ликьори.

ДАНКА: Бозата е резняк. Има градус.

СТОИЦА: И наш’то има градус.

ДАНКА: (подушва шишето) Бозата е по-силна. Чейндж?

СТОИЦА: Трябва да върна шишето. Жената ще ме хване.

ДАНКА: И твоята ли е дебела?

СТОИЦА: Не чак толкова.

ДАНКА: Твоя работа. Ако пожелаете свежа напитка, насреща съм. Давам адрес. (подава лист на Иван, нарамва гюма и излиза)

ТОШО: Май се минахме. Вкисната боза е силна.

СТОИЦА: Жената много държи на амбалажа.

(Влиза Фъркела. Дърпа след себе си юлар. Тръшва се на пейката.)

ИВАН: О, Фъркел, накъде с тази сиджимка?

ФЪРКЕЛ: (слага пръст на устните) Ш-т, че съм под прикритие. Сега съм господин Глобултелов. В комбина съм с две камили. Добичетата придобих чрез бюджетни средства от най-крупния собственик и селекционер на пустинни чифтокопитни, професор Арам Куюмджан, член-кореспондент. Чрез тях съблюдавам дали водачите използват мобилни телефони в движение в разрез с буквата на закона.

ИВАН: От гърбицата ли съблюдаваш, от високото?

ФЪРКЕЛ: Ба! Предлагам на гражданството разходка с камила в промоционалната часова зона. Качва се гражданството, давам му юларя и то автоматично се превръща във водач на превозно средство. Докато го загръщам с чаршафа, добивам телефонния му номер, уж за евентуално застрахователно събитие. Добичето крачи. Аз дрънвам по него телефон. Водачът неподозиращ обажда в движение и веднага му снемам данните като нарушител на закона. Искате ли да се повозите?

ИВАН: (ехидно) Нямаме телефони.

ФЪРКЕЛ: Без апарат не качвам. Дават на лизинг. Имам адреса на фирмата. (Вади лист и го подава на Иван. Въжето го издърпва от сцената.)

ТОШО: Много коварна стана последната полиция. И на камила да те качат, пак ти снимат данните.

(Влиза Арам и носи торбичката „Била” на Манол. Сяда на пейката).

АРАМ: Да притежавате нискокаратно злато там в аристокрацията.? Пръстени например, верижки...

СТОИЦА: Притежавах венчална халка, но я замених за данък смет. Семейството ми съдържало много промили.

АРАМ: Язък. Щях да ви я подобря. (Вади от торбата калъпите на Манол). Това е специален философски камък. Придобих го от европейско-познатия химик професор Манол Сасонов, член-кореспондент. Търкаш пръстен с началност три карата, след манипулацията получаваш четири. Голямо постижение е това на българската наука. Има пазар вече в Косово. Екземплярите са единствени. Нямате, казвате златни накити? За вас специално търкам на половин цена.

ТОШО: Имам пръстен от пиринч. На панаира в Своге най-вървят пръстените от пиринч.

АРАМ: За жалост пиринчът все още няма карати, а и не бих си позволил да потребявам философски камък за една панаирна отливка. Като се снабдите, аз съм насреща. Адрес! (Вади лист и го подава на Иван. Излиза.)

ТОШО: Златото е хубава работа.

СТОИЦА: По-ценно от златото е здравето. Има ли здравна реформа, няма нищо по-ценно от здравето.

(Влиза Манол. Носи кошницата на Данка. Тръшва се на пейката.)

МАНОЛ: Здравето е голямата работа. Кое пречи най-много на здравето?

ТОШО: Медицината.

МАНОЛ: Грешен отговор. На здравето най-много пречи махмурлукът. Може да държиш на пиене, но ако не държиш на махмурлук си вечно болен. Но тази кошница (потупва кошницата) е разковничето. Тук е билката на световната болка. Обекта придобих на промоция от всемирната нетрадиционна и ефективна лечителка професор Данка Кантарионова, член-кореспондент. (Навежда се и шепне:) Тайно се смесват тайни съставки с тайни дози и се пие на гладно преди ставане. Отварата за силния пол е синя. Женската е розова. За вас с отстъпка. Да имате главобол?

ТОШО: Имам киселини.

МАНОЛ: Нискокачествени увреждания не третирам.

ТОШО: Нямам средства за по-отговорна болест.

ИВАН: Като ни стане работата, ще имаме средства за всякакви болести. За всичките болести ще имаме средства, ако ни стане работата.

МАНОЛ: Непременно ми се обадете, като ви стане работата. Насреща съм аз. (дава лист и излиза от сцената)

ТОШО: Дали нямането на пари е хронична болест?

СТОИЦА: Епидемия е даже. Защо в Африка, особено, има толкова епидемии...

(Влиза Ани в бяло, хваната за черна ръка. Пуска ръката.)

АНИ: Дзони, стой под лампата, да не те загубя в тъмната нощ. Чао, тигърчета. (сяда на пейката)

ИВАН: О, Ани. (гледа към лампата) От Славия ли е комсомолецът? Вътрешен халф? За шарлан става.

АНИ: Глупости. Първо на първо Дзонго-монго е световно известен състезател по кърлинг от Южносахарската република. Само простаците играят футбол. Отборът им е на лагер в Хладилния завод.

ГЛАС ЗАД КУЛИСИТЕ: Многото бахър там, бе. О-о-о.

АНИ: И второ на второ, което е първо, той вече ми стана годеник.

ГЛАС ЗАД КУЛИСИТЕ: Многото топло там бе, Анито.

АНИ: И трето на трето, което пак е първо, на Дзони баща му притежава слоница.

ГЛАС ЗАД КУЛИСИТЕ: Многото дълго маркуча там на слоната, бе.

АНИ: Като я продаде, може да разполага даже с два футболни отбора от горната половина на таблицата, но тя ми е сватбен подарък.

ГЛАС ЗАД КУЛИСИТЕ: Искаш кръстник огретен?

ТОШО: Ми шарлана?

АНИ: Бати ще тури на етикета сватбената ни снимка. Аз в бяло. (гледа към лампата) Дзони, върни се под лампата, да не те изгубя в тъмната нощ!

ТОШО: Ми, Фъри?

АНИ: Фъри? Да не мислите, че цял живот ще му крача подир гюма.

ТОШО: Сега Фъри стопанисва камили.

АНИ: Аз пък ще стопанисвам слоница... Чакам ви на сватбата. (става, вади лист и го подава на Иван) Отиваме на вечерна тренировка. (Излиза, тримата зяпат след нея. Зад кулисите се чува):

„Пак на бахъра, пак Дзони зинзик.”

СТОИЦА: Жената е вечния венец на природата. На където завие, натам върви този свят. Пред нея се отчита всичко живо...

ТОШО: Като си дойдохме на думата, как ще отчитаме работата? На щат ли ще са кадрите, или на обем? На дупка, де.

ИВАН: На щат няма стимул. Ден да мине, е работата на щат. Държавен служител, все едно.

СТОИЦА: На обем има възможности за присвояване. Като прикрие операторът две дупки и сме десет лева назад. Два обекта му пълнят гушата с пет евро.

ТОШО: Тогава счетоводство. В кабината счетоводител с касов апарат.

СТОИЦА: А повреда? Ще каже, че паднал в дупката... Един касов апарат губи памет ако го сложиш в хладилник. Значи няма начин да не загуби памет, ако падне в обекта.

ИВАН: Тогава дежурство. Фейс контрол... Всеки ден един от нас дежурен. Следи и наблюдава. После, като станем огромен холдинг, ще назначим доверени менажери.

ТОШО: Да. Тогава ще го питам аз операторът неден как се крадат дупки! В ръчичките ще го гледат. Хронометър ще му сложат даже тия менажери.

СТОИЦА: В нашата професия има съблазън. Някои домакини може да дадат ракия, круши. Мекици може, мушмули, според природата. Особено по селата има клиенти с богати градини и меки сърца.

ТОШО: Затова трябва хронометър да не се маят операторите. Ако вземат пред всеки обект да ядат круши...

СТОИЦА: Или мекици, особено...

ТОШО: ...или мушмули, или мекици, работата е отишла. Колко е дълъг един работен ден, че да ядат мекици?

СТОИЦА: Хората затова слагат черна кутия в самолета. За контрол слагат черната кутия.

ИВАН: Черната кутия е скъпа.

СТОИЦА: Скъпото е евтино. Скъпа е сега, но като тръгне холдингът, ще се бием по главата защо нямаме черни кутии. Който мисли отпреж, мисли два пъти. Да се заделя отсега за черни кутии, предлагам аз особено.

ТОШО: А с продукти допуска ли се? Заплащане с продукти. При малка пенсия, например. При социална слабост да има бартер. Всички уважаващи себе си фирми имат и социални програми. Не трябва да се гнусим от бедните хора.

ИВАН: Не! Само Кеш енд кери. При началния капитализъм трябва строгост. Който е беден, да си гребе сам.

ТОШО: Значи, ти, Иване, предлагаш социалното разслоение да бъде наша фирмена политика. Да се превърнем в подлоги на новобогаташите и реститутите ...

СТОИЦА: ...и на сенчестия бизнес.

ТОШО: Да станем пудели кръвопийци, които смучат потта на народа..

СТОИЦА: Няма да можем да смучем дори потта а народа, ’щото няма да сме достъпна услуга за мнозинството, според Ивановото виждане.

ИВАН: Но ще влезем в каймака на обществото.

СТОИЦА: И как особено ще влезем в този каймак?

ИВАН: С нова организация на труда, а не със социални компромиси. Ще покажем на целия свят, че новото време ражда новия ред.

ТОШО: Надушвам те аз как ти искаш да влезеш в каймака. Зная те аз. Сдушаваш с оператора...

ИВАН: Как се сдушавам с оператора?

ТОШО: На дупка. Присвоявате обем. На дежурство не отчитате пълна мощност. Това е, Иване, да се сдушиш с оператора. И какво да направим ние останалите честни и социално определени партньори? Да ти пратим ли мутри трябва ние?

СТОИЦА: Или да наемем охранителна фирма с камери? На всеки обект камера?

ИВАН: Каква фирма, бе, какви камери? Какви съдружници сме ние тогава, когато почнем да си пращаме мутри и фирми с видеозаписи. За три дупки – видеозапис!

ТОШО: Чакай, жено врачанска! Чакай! Значи, ти си го мислил това. Смятал си го. На три дупки си го смятал. Да ни мамиш на три дупки си разсъждавал. Затова предлагаш дежурството. И да нямало камери! Сигурно и оператор вече готов имаш. Довереник.

СТОИЦА: Може и на четири дупки да го е смятал. Да му артисва паричен ресурс, за да запушва устата на неволни свидетели. В едно престъпление винаги има неволни свидетели.

ТОШО: На три, на четири, няма значение. От залъка ни да къса е мислил той. Всяка неотчетена кофа е част от залъка ни. А аз бях готов дограмата да заложа. Череши под себестойност на другоселци да дам. Дечицата си на джанки и глогинки да оставя.

СТОИЦА: А аз на тъщата последната премяна предлагах...

ИВАН: Ама чакайте, колеги!

ТОШО: (става) Какво чакайте? Кога станахме колеги? Какво да чакам аз, да ми крие той обслужени единици. Да си пълни гушата с обслужени единици. Да има камери било срамно? А да криеш дупки не било срамно!

ИВАН: Чакайте, бе! Какво казах, какво стана? Предлагам друго тогава, щом доверието към мен е суспендирано. Предлагам, например... днеска аз. Колкото осмуча, мои са. Утре Тошо. После Стоица. После пак аз. И така всеки за себе си. Апаратурата обща.

ТОШО: И пак първия ти. Да обереш най-леките дупки.

СТОИЦА: И леснодостъпни, особено...

ТОШО: ...а за другите големите ями... Дълбоките обекти на баира... Троши време и гориво по върхарите високи.

СТОИЦА: За единия баницата, а за другите особено, черната коричка клисав хляб.

ТОШО: Затова ние, българите, винаги ще бъдем в периферията на свободния свят. И в Париж да ни пуснат...

СТОИЦА: ...под Айфеловата кула, особено...

ТОШО: ...да ни турнат, пак ще сме периферия и всеки ще гледа за себе си. Ние като народ всеки гледа да използува другия.

СТОИЦА: Даже дупките му гледа да използва.

ТОШО: Омаломощаваме се психически и икономически и оставаме само с едно историческо име. Живеем на куп, но заедно не сме.

СТОИЦА: При другите народи това го няма. Там се сплотяват на юмрук пред общата опасност.

ТОШО: При другите народи съседът даже ще отиде в твоя обект да те подпомогне... А ние гледаме да отклоним от обема незабелязано. Затова сме търпели все петвековно робство. Затова ще дойдат чужденците и ще ни заграбят. Защото хора като Иван, още преди да дойде камионът, са прочели дупките. С тайни и задълбочени наблюдения са ги прочели.

ИВАН: (става) Не съм ги чел и е жалко и за съжаление е, господа, че личностни недоразумения ни поставят в положение да изпуснем историческия си шанс. Да се затичаме по световната пътека и да покажем на тази планета, че освен поети и художници, певци и инструменталисти...

СТОИЦА: ...и спортисти особено. На жени сме най-силни на висок скок...

ИВАН: ...и някои спортисти даже, ние можем и икономически да градим не само наш’то бъдеще, а и бъдещето на цели прилежащи региони. Жалко. Не ме разбрахте. Жалко. Язък. Сбогом. Гърчете се в собственото си недоверие и малоценност. Бизнес без доверие е константна мъка. Мен вече ме няма. Но и вас ви няма. Сринахте всичко. Сбогом намерена мечта, сбогом холдинг, сбогом милиони. Плачете подизпълнители. Зейте като изпуснати язовири неоткрити работни места. Рано съм се родил за това време. Язък. Пийте това лимонтозу цял живот. (Блъска шишето настрани и излиза).

СТОИЦА: Какво й е на вишновката? Доскоро я харесваше.

ТОШО: Прав му път. Присвоител. Иначе за него си е много умен.

СТОИЦА: Защо у нас, особено, хората са толкова много умни. Всеки си измисля нещо си, дето не го е виждал и няма да го види. Но си съществува в това нещо. Живее си в него. Седи си в канавката. Животът минава по голямото шосе, но българинът си седи в канавката. По добре му е там, особено, сигурно.

ТОШО: Може и така да е сигурно. Но питам аз, може ли една фекалка да раздели хората. Каква е тази държава, в която една невидяна фекалка може да раздели хората... (посяга към шишето) Жена ти наистина ли слага лимонтозу във вишновката?

СТОИЦА: Отде пари за лимонтозу?

ТОШО: Значи туряш захар, а то излиза кисело. Свят. Уж ново време, уж нов морал, а все някой гледа да ти бръкне в дупката... Има ли у вас още от вишновката?

СТОИЦА: Жената ще ни забележи.

ТОШО: Ще пълзим, бе. Ще лазим. Колкото повече пълзиш, толкова повече можеш да докопаш в новото време. Ще лазим, бе. Какво друго ни остава?

(Лягат и започват да лазят. Чува се шум от удар на ламарини.. Изправят се. Стоица стои объркано, Тошо излиза.)

СТОИЦА: (вика) Какво стана, бе?

ТОШО: (зад кулисите) Пенчо бутна кръчмата.

СТОИЦА: Що я бутна?

ТОШО: (зад кулиси) Що я бутна, бе?

ПЕНЧО: (зад кулиси) Не улучих гаража.

ТОШО: (зад кулиси) Да не си пил?

ПЕНЧО: (зад кулиси) Гониха ме с домати от село Прана кърпа. За сметище там...

СТОИЦА: Ми ние мечтаехме под него навес за новото време. Къде ще мечтаем сега за новото време?

ПЕНЧО: (подава се) Аз го мечтая на друго място. Ела да бутнеш!

ТОШО: (подава се) Ела, че станахме кетчуп.

(Хващат Стоица за ръцете и го дърпат)

СТОИЦА: (към публиката) Или го лазим, или го бутаме тоя живот. Една омазана Жигула е мечтата ни, боже.