Гически и социологически проучвания, които показват снижаване на възрастта на агресивните прояви

41
????????????? ??????? ?? ????????? ?
??????????? ????????? ??? ?????? ??
???????????? ???????
???? ????????-??????
През последните години един от често дискутираните проблеми е за агресията и проявите на агресивност чрез различни форми на агре- сивно поведение. Тревожени и обезпокояващи са данните от психоло- гически и социологически проучвания, които показват снижаване на възрастта на агресивните прояви. Все по-често и децата от предучи- лищна възраст прибягват към разрешаване на възникнал по-между им конфликт чрез насилие.
? Какво е агресия и агресивно поведение?
? В какво се изразява проявата на агресия у децата от пред-
училищна възраст?
? Кои са причините за зачестилите прояви на детска агресия?
? Превенция на детската агресивност или как да повлияем
на детското агресивно поведение ?
Това са въпросите, които поставям и на които ще потърся отговор в настоящата статия.
Думата “агресия” има латински произход и означава нападам,
атакувам другия, постигам цел със силови методи.
Срещат се множество определения за агресията. Съществуващото голямо разнообразие се дължи на различните научните подходи и тео- рии, занимаващи се с нейното изследване. Различия се наблюдават и при използване на термина в ежедневната реч.
Агресията се определя като:
• средство за влияние и доминиране върху другите (Goode);
• поведение, нарушаващо социалните норми (Bandura);
• всяка форма на поведение, възнамеряващо да нарани някого физически или психически (Zillman).
Според Heckhausen “агресията обединява множество разнообразни действия, които нарушават физическата и психическата цялост на друг човек или на група от хора, нанасят му материална вреда, препятстват осъществяването на намеренията му, противопоставят се на интересите му или водят в крайна сметка до неговото унищожаване” (3, 12). В това

42
определение авторът в разгърнат вид представя както проявите, така и резултатите от агресията.
Израз на агресията е агресивното поведение. Агресивно “е всяко експанзивно, упражняващо принуда върху обекта или друго лице пове- дение, водещо до увреждания при недостатъчна защита”. (4, 11)
От съществуващите и приведените по-горе определения се вижда,
че агресията се тълкува в твърде широки граници, като при определянето
Ј се поставят различни акценти. Но най-общо може да се определи като една от възможните форми на поведение, която се активира
при определени ситуации, характеризира се със съзнателно наруша-
ване на общоприетите норми на взаимоотношения и с нанасяне на
вреда на друг човек за сметка на постигане на лични цели. Съществени са два фактора ­ ситуация, в която протича и личност, осъществяваща агресия.
Агресията се проява в различни форми, чрез различни средства и сила на въздействие.
А. Бъс и С. Фешбах (1964, 1970) разграничават две форми на агре- сия ­ инструментална и гневна (враждебна):
• Когато агресията е средство за постигане на определени цели се окачествява като инструментална агресия. Човек я използва за адап- тиране към социалната среда.
• Когато сама по себе си е цел, се оприличава като враждебна агресия. Целта Ј е да се нарани друг/и или да му се навреди, като по този начин се намира отдушник за гнева. Затова се нарича и гневна агресия.
В друга класификация Алън Бъс разглежда агресията в 3 ди- менсии:
• физическа ­ вербална;
• активна ­ пасивна;
• директна ­ индиректна.
Още в първите години на детството се наблюдават различни проя- ви на агресия. В ранна и предучилищна възраст децата проявяват и двете форми на агресия ­ инструментална и враждебна, най-често проя- вяващи се като активна физическа агресия.
Много често децата се опитват да защитят от посегателството на другите продуктите на своето творчество (рисунки, конструкции,
играчки). В тези случаи те проявяват инструментална агресия, чрез достъпните за възрастта им физически средства ­ блъскат и удрят, дър- пат и скубят, драскат с нокти, щипят и пр.

43
Децата, които нападат другите било, за да се доберат до желана играчка или, за да си отмъстят за нанесена обида, проявят враждебна агресия ­
дърпат или чупят играчки, късат рисунки или развалят игри, блъскат и удрят и пр.
Към 5­6-годишна възраст децата си служат и с активна вербална
агресия като се присмиват, поставят етикети, отправят обиди, крити- куват. Използването на тази форма на агресия се дължи на личностното развитие на детето, на способността му да осмисля чуждите намерения и мотиви, да разпознава в поведението на другия стремеж към нара- няване.
В редки случай децата проявяват агресия към самия себе си,
изразяваща се в разрушаване на конструкции или играчки, късане на собствени рисунки, самонаранявания чрез хвърляне и удряне на земята,
удряне на главата в стената или в пода и др.
Какво може да провокира, да подтикне детето към агресия? Фак- торите, предизвикващи агресия у децата от предучилищна възраст са много, но най-общо те се свеждат до социални и личностни.