46
ОбсъжданеОсъждането е метод, при който децата свободно изказват
собствено мнение по въпроси, възникнали в групата. Използван за преванция на детска агресия дава възможност на децата, позовавайки се на личен познавателен и социален опит, да обсъждат различни поведенчески прояви (те имат много силно въздействие, когато са взети от детското ежедневие), да изказват собствено становище и даже да се опитат да го защитят (последното е възможно с деца от подготвителна група). Въвеждат се правила, които всеки е длъжен да спазва. Отначало това се прави от учителя или родителя, а когато децата
разберат принципа на извеждане, сами поставят правилата.
Възпитаването в позитивизъм е свързано с точността и конкретността на изразите, които се използват когато се говори с децата, “защото определени думи отключват определени реакции”. Например: “Играем задружно”, “Из- слушваме се”, “Споделяме” и пр.
Децата от предучилищна възраст предпочитат и се стремят към игра, защото чрез нея спонтанно изразяват своите мисли и чувства,
настроението и предпочитанията си, задоволяват “
потребността сида изразяват по спонтанен начин душевното си състояние”. В
този смисъл, освен познавателна, социална, емоционална, играта има и друга много съществена функция терапевтична. За съжаление тези възмож- ности на играта като начин за спонтанно освобождаване от негативни преживявания, за разтоварване от отрицателни емоции, за тонизиране с
положителна енергия, не са познати и не се прилагат в българската педагогическа практика. Ето защо е необходимо да се обърнем към психотерапевтичните възможности на играта, за да противостоим на новите роли, в които злото олицетворява доброто, а агресивността е предпочитан начин на общуване, защото “детската игра повече от всичко информира за ценностите на културата, в която те живеят”(Hughes, 1995)
(3, 24).
Ролевите игри са
подходящ интерактивен метод, който може да се прилага за превенция на детската агресия. Чрез с
итуационните(
проиграване на случаи) игри и драматизациите детето може “да изживее”, “да почувства” случилото се в групата. (вж. Р. Христова, 2007,
с. 8385).
Как да противостоим на детската агресия?Спазването и придържането към определени правила на поведение от страна на възрастните би допринесло за предотвратяване или намаляване на проявите на агресивност у децата в първите години от детството им.
47
•
Да се изпревари действието!Учителят/родителят имат възможност, наблюдавайки детето, да предотвратят агресивното му действие като реагират преди то да е уда- рило/блъснало или дръпнало играчката от ръцете на своя връстник.
Кратките, точни и ограничителни реплики “Стига!”, “Не прави така”,
“Спри”, носят послания които позволяват на детето “да задържи” и
“спре” реакциите си.
•
Да се реагира спокойно!Когато агресивната проява вече е факт спокойният тон е този,
който ще
помогне на детето да разбере, че вербалната и физическата агресия няма да му помогнат за постигне на целта.
•
Да се използват стереотипни реакции!Когато се отреагира по един и същ начин (ако агресивното пове- дение позволява) се изгражда определен модел, който детето по-бързо разпознава и “знае” какво го очаква. Например: Ако при проява на аг- ресия за кратко време се лишава от любими за него дейности (игра,
рисуване и пр.), то започва да разбира, че ако се държи зле с другите ще бъде лишено от любимото си занимание. По този начин започва само- стоятелното приучване за контролиране на поведението.
•
Да се говори за случилото се!Детето трябва да се успокои и след това да се разговаря с него.
Необходимо е да се предразположи към споделяне на причините, които са предизвикали избухването му. В случая могат да се използват тера- певтичните възможности на играта., като му се предложи: да рита топка,
да удря възглавница пр.
•
Да се възнаграждава доброто поведение!Позитивните методи на възпитание са по-надеждни от негатив- ните. Възрастният да показва удовлетворение от всяка проява на добро поведение от детето.
•
Хуманност във взаимоотношенията и позитивизъм в общу-ването!Следователно един от начините за предотвратяване на детската агресия е чрез хуманност във взаимоотношенията
приемане на другия,
споделяне и съпреживяване, сътрудничество извеждане на хуманността като основен и действащ принцип при възпитанието на детето от пред- училищна възраст.
Защото “всички очакват от децата да бъдат внимателни, мили и възпитани, но тези неща трябва да бъдат научени не само да се надяваме да
48
се появят. Ако желаем децата ни да израснат честни, искрени и себични, тези характеристики трябва да бъдат заложени като съзнателни цели още в ранния възпитателен процес. Ако за нас е
важно да създадем почтителни, отговорни млади граждани, тогава трябва да се постараем да ги формираме такива....Ние не можем да очакваме желаното поведение да се появи магически, ако предварително не сме си свършили работата” (Джеймс Добсън).
Сподели с приятели: