Източници на правото на Общността

Процесите на разширяване на ЕС

През последните години Европа стана свидетел на някои изключителни важни събития. Разпадането на Съветския съюз ознаменува и края на Студената война, променен беше гео-политически ред, беше отбелязан краят на старите модели за баланса на силите в световен мащаб. Това рязко ускори и процеса на европейската интеграция.

Първоначално терминът “разширяване” беше използван, за да се бележат четирите последователни вълни от нови членки, присъединяващи се към Общността. Досега 10 страни са се присъединили към шестте страни- основателки – Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Холандия – както следва във времето:

1973 г.: Дания, Ирландия и Обединеното кралство;

1981 г.: Гърция;

1986 г.: Португалия и Испания;

1995 г.: Австрия, Финландия и Швеция.

2004г.: Полша, Унгария, Чехия, Словения, Естония, Кипър, Словакия, Литва, Латвия, Малта.

2007г.: България и Румъния

Бивша Югославска Република Македония, Хърватия и Турция са кандидатки за членство.

С нарастване на броя на кандидатките за членство, идеята за разширението придоби особено значение. Широко разпространено е убеждението, че системата, създадена с договора от Рим през 1957 г., не може да функционира ефективно в съюз от 25 – 30 членки (25 през 2004 г.).

Всеки опит за разширяване при съществуващата система може да окаже негативно влияние върху гладката дейност на институциите и развитието на политиките на Общността. За да се гарантира, че разширяването няма да възпрепятства европейската интеграция, всяко по-нататъшно присъединяване трябва да бъде придружено от реформа на институциите и на някои от политиките на съюза.

Що се отнася до институционалните проблеми, предизвикани от разширяването, протоколът за институциите, приложен към Договора на ЕС с договора от Амстердам, предвижда, че 1 година преди броят на страните-членки на ЕС да превиши 20, трябва да бъде свикана междуправителствена конференция. Беше решено обаче нова междуправителствена конференция да се проведе на 15 февруари 2000 г., за да се направят промените към Договорите, необходими за да се гарантира, че разширяването няма да отслаби Eвропейския съюз.

С цел регулиране политиките на Европейския съюз, които да отговарят на една нова Европа с почти двойно по-голям брой на страните-членки, План 2000 от 1997 г. и произтичащият в резултат на това законодателен пакет от 1999 г., промениха селскостопанските и структурните политики, пред-присъединителната помощ и финансовата перспектива на Съюза за приспособяване към предизвикателствата на разширяването.

Европейският парламент се избира от гражданите на Съюза и представлява техните интереси. Неговите функции са определени в учредителните договори, а от 1979 г. членовете му се избират пряко.

Изборите за Парламент се провеждат на всеки пет години като всеки гражданин на ЕС, който има право да гласува, може да вземе участие в тях. Поради това Парламентът е изразител на демократичната воля на гражданите на Съюза (близо 500 млн. души) и представлява техните интереси в отношенията с останалите институции на ЕС. Сегашният Парламент, избран през юни 2004 г., има 785 члена от 27-те държави-членки. Близо една трета от тях са жени.

Членовете на Парламента не се групират по националности, а по политически групи. Седемте политически групи в сегашния Парламент представляват различни концепции за европейската интеграция от силно федералистки до откровено скептични.

Както и националните парламенти, Европейският парламент работи по комисии. Парламентарните комисии се занимават с определени въпроси (външни отношения, бюджет, околна среда и др.). В Комисията за петициите гражданите на ЕС могат да отправят петиции директно към Парламента.

Парламентът има три основни функции:

• 
  законодателна, която споделя със Съвета – т.е. да приема нормативните актове на ЕС. Участието му в законодателния процес помага да се гарантира демократичната легитимност на приетите текстове;
  
• 
  бюджетна, която споделя със Съвета и по този начин оказва влияние върху разходите на Съюза. В края на бюджетната процедура Парламентът приема бюджета в неговата цялост;
  
• 
  надзорна: Парламентът одобрява кандидатурите за членове на Комисията и има право да поиска оставката й. Той освен това упражнява политически надзор върху работата на останалите институции.
  

Парламентът избира Европейския омбудсман.

Парламентът връчва всяка година наградата „Сахаров“ на личности или организации, допринесли за защитата на човешките права по света.

Европейският парламент работи във Франция, Белгия и Люксембург. Пленарните сесии, в които участват всички депутати, се провеждат в Страсбург, официалното седалище на Парламента. Заседанията по комисии и допълнителните пленарни сесии (т.нар. Минисесии) се провеждат в Брюксел, а секретариата на Парламента е базиран в Люксембург.

2. 
   Съветът на Европейския съюз представлява правителствата на държавите- членки
   

Съветът заедно с Парламента определя правилата за всички дейности на Европейските Общности, които представляват „първата колона“ на ЕС: вътрешния пазар и повечето от общите политики. В добавка Съветът носи основна отговорност за дейностите по „втората и третата колони“ - т.е. междуправителственото сътрудничество в сферата на общата външна политика и сигурност и на правосъдието и вътрешния ред.

Съветът на ЕС не бива да се бърка с други институции с аналогично име, каквито са Европейският съвет и Съветът на Европа.

В зависимост от въпросите на дневен ред Съветът се среща в различен състав, т.е. различни министри присъстват на заседанията. Деветте възможни конфигурации са:

• 
  Общи въпроси и Външни отношения
  
• 
  Икономически и финансови въпроси (ECOFIN)
  
• 
  Правосъдие и вътрешни работи
  
• 
  Заетост, Социална политика, Здравеопазване и Защита на потребителите
  
• 
  Конкуренция
  
• 
  Транспорт, Телекомуникации и Енергетика
  
• 
  Земеделие и Риболов
  
• 
  Околна среда
  
• 
  Образование, Политика за младежта и Култура
  

Председателството на Съвета е ротационно и се предава на всеки шест месеца на различна Държава- членка. Председателството бива подпомагано от Генерален секретариат. През 2004 г. Хавиер Солана беше преназначен на поста Генерален секретар на Съвета на ЕС. Той е и Върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността и в това си качество подпомага координирането на действията на ЕС на световната сцена.

Решенията на Съвета се вземат с гласуване. Колкото по-голямо е населението на една държава, толкова по-голяма тежест има гласът й в Съвета. Малките държави обаче имат преимущество при определяне тежестта на гласовете. (Виж Таблица 1)

В повечето области обаче Съветът решава с квалифицирано мнозинство. То се достига:

• 
  с мнозинство от държавите- членки (в някои случаи има изискване за две трети) и
  
• 
  минимум от 255 гласа сборен брой от гласовете на същото мнозинство
  

Седалището на Съвета е в Брюксел, където се провеждат срещите на министерско ниво. Министрите се срещат в Люксембург само през април, юни и октомври.

2. 
   Европейската комисия е изпълнителната институция на Съюза
   

Председателят и членовете на Комисията (общо 27 души - по един от държава-членка) се назначават в рамките на 6 месеца след избирането на новия Европейски парламент от националните правителства с мандат от 5 години и с одобрението на евродепутатите. Мандатът на сегашната Комисия с председател португалеца Жозе Мануел Дурау Барозу изтича на 31 октомври 2009 г.

Комисията е политически отговорна пред Европейския парламент, който има право да поиска освобождаването й. Отделни членове на Комисията могат да подадат оставка по искане на председателя и с одобрението на останалите членове. Комисията е представена на всички заседания на Парламента, където е длъжна да обяснява и обосновава действията си. Комисията редовно отговаря на писмени и устни въпроси на евродепутатите.

Основните задачи на Комисията са:

• 
  предлагане на законодателство пред Парламента и Съвета;
  
• 
  прилагане на законодателството, свързано с бюджета и програмите на ЕС;
  
• 
  защита на основните договори на ЕС и заедно със Съда на ЕС осигуряване на прилагането им
  
• 
  представителство на ЕС на международно ниво и договаряне на международни споразумения, предимно в областта на търговията и сътрудничеството
  

Генералните дирекции са мястото, където всъщност се изработват текстовете на проектите за законодателство на ЕС. За да станат истински законопроекти тези текстове трябва да бъдат одобрени с просто мнозинство (50+1 гласа) от Комисията.

Комисията заседава веднъж седмично, обикновено в сряда. Всяка точка от дневния ред се представя от комисаря, отговарящ за съответната област, но решенията се вземат от цялата колегия.

Всекидневната работа в Комисията се изпълнява от нейните административни служители, експерти, преводачи и помощен офис персонал, общо около 25 000 души. Въпреки че числото е внушително, в действителност то е по-малко от персонала, работещ в която и да е средноголяма община в Европа.

Седалището на Комисията е в Брюксел, но тя има офиси в Люксембург, представителства във всички страни- членки на ЕС и делегации в над 100 държави по света.

2. 
   Съдът на Европейските общности следи за спазването на договорите и останалите нормативни актове на Съюза
   

За да се облекчи работата на Съда, който обработва едновременно хиляди казуси, през 1989 г. беше създаден Първоинстанционен съд. Този съд, който функционира в рамките на Съда на ЕС, се произнася по определени казуси, предимно жалби на физически лица, компании и някои организации, както и случаи, отнасящи се до правото на конкуренцията. В неговите рамки е обособен Европейски административен трибунал, който се занимава с уреждане на спорове между ЕС и неговите служители.

Въпреки че договорите не дават указания за състава на Съда и националността на съдиите, на практика в Съда има по един съдия от държава членка. Работата на съдиите се подпомага от генерални адвокати, които представят публично и безпристрастно обосновани мнения по казусите.

Съдиите и генералните адвокати се назначават от държавите-членки за мандат от 6 години с възможност за подновяване. Част от състава на Съда се подменя на всеки 3 години. Съдът на ЕС и Първоинстанционния съд имат председатели с мандат от 3 години.

Седалището на Съда е в Люксембург.

2. 
   Сметната палата контролира използването на бюджета на ЕС
   

Членовете на Сметната палата (одиторите) – по един от държава- членка - се назначават с единодушие от Съвета след консултация с Парламента. Мандатът на одиторите е 6 години, а този на председателя - 3 години.

Сметната палата проверява документацията на всяко физическо или юридическо лице, което ползва или разпределя средства от бюджета на ЕС и често извършва проверки на място. Резултатите от проверките се вписват в доклади до Комисията и правителствата на държавите членки. Сметната палата няма юридически правомощия. Ако одиторите установят нарушение, информират Европейската служба за борба с измамите и корупцията ОЛАФ.

Една от ключовите функции на Сметната палата е да представя всяка година на Парламента и на Съвета одиторски доклад за изтеклата финансова година. Парламентът се запознава с доклада, преди да одобри бюджетния отчет на Комисията. Ако Сметната палата не установи нарушения, изпраща на Съвета и Парламента уверение в специален документ, че парите на европейските данъкоплатци са изразходвани законосъобразно.

Сметната палата дава мнение за предложеното финансово законодателство и за мерките на ЕС за борба с измамите.

Седалището на Сметната палата е в Люксембург.

Главните институции на ЕС се допълват от други важни институции.

Консултативни органи

• 
  Икономическият и социален комитет изразява мнението на организираното гражданско общество по икономически и социални въпроси
  

344-те члена на Комитета се излъчват от националните правителства и се назначават от Съвета на ЕС за срок от 4 години с възможност за подновяване. Комитетът има пленарна асамблея, бюро, три групи, шест секции и генерален секретариат. Той се ръководи от председател и двама заместник-председатели с мандати от две години. Председателят на Комитета го представлява.

Седалището на Комитета е Брюксел, където се провеждат повечето от срещите и пленарните сесии.

• 
  Комитетът на регионите изразява мнението на регионалните и местните власти
  

344-те членове на Комитета се излъчват от държавите- членки и назначават от Съвета на ЕС за срок от 4 години с възможност за подновяване. Те са напълно независими като броят им от всяка държава-членка отговаря пропорционално на населението й. В качеството си на регионални или местни политици (областни управители, областни или общински съветници, кметове и др.) членовете на Комитета представляват целия спектър от дейности на регионалните и местните власти в ЕС. Председателят на Комитета е с мандат от две години и го представлява.

Седалището на Комитета е в Брюксел.

Финансови институции

• 
  Европейската централна банка отговаря за валутната политика и управлението на единната валута евро
  

Седалището на ЕЦБ е във Франкфурт на Майн. Персоналът й се състои от представители на всички държави- членки, които действат независимо от своите правителства. ЕЦБ работи в тясно сътрудничество с националните централни банки на държавите-членки, за да подготви и приложи решенията, взети от нейните управителни органи: Управителния съвет, Изпълнителния съвет и Генералния съвет. Президентът на ЕЦБ и останалите пет члена на Изпълнителния съвет се назначават от Съвета с мандат от 8 години без възможност за подновяване.

• 
  Европейската инвестиционна банка помага за достигането на целите и задачите на ЕС като финансира инвестиционни проекти
  
• 
  Европейският омбудсман разглежда оплакванията на граждани от европейските институции.
  

ЕС има и известен брой междуинституционални институции със специфични задачи, като например:

• 
  Европейският надзорник за защита на личните данни отговаря да не се нарушава неприкосновеността на личните данни на гражданите на ЕС
  
• 
  Службата за официални публикации на ЕС публикува информация за Съюза
  
• 
  Службата за подбор на персонал на Европейските общности набира служителите в институциите и останалите органи на ЕС
  

3. 
   Политиките на ЕС
   

Европейският съюз играе значителна роля в нашия личен и професионален живот. В момента има 30 области на действие, където Европейският съюз управлява програми, организира събития или приема законодателство.

Целта на общата земеделска политика е да осигурява добър жизнен стандарт на фермерите и качествена храна на прилични цени за потребителите. Начинът за изпълнение на тези цели се разви през годините. Безопасността на храните, защитата на околната среда и принципът “качество срещу пари” са вече ключови концепции на Европейския съюз.

Въведена преди 50 години, когато държавите-учредителки на ЕС тъкмо са приключвали цяло десетилетие на следвоенен дефицит, Общата селскостопанска политика (ОСП) започва със субсидиране на производството на основни земеделски стоки с цел да стимулира задоволяването с продукти и храни. Днес ОСП се фокусира върху преките плащания за фермерите като най-добрият начин за гарантиране на селскостопанските приходи, безопасността и качеството на храните и екологичното производство.

Промяната във фокуса на ОСП започна преди няколко години, когато дотогавашната политика за стимулиране производството на ключови земеделски продукти доведе до огромни излишъци. Планините от месо и масло, реките от мляко и вино вече принадлежат на миналото. Ако някога ОСП поглъщаше близо 70% от бюджета на ЕС, сега за нея, включително и заради разширяването на други политики на ЕС, се изразходват по-малко от половината от средствата. Кръгът от дейности, финансирани от бюджета за земеделие в същото време се разшири като вече включва развитието на селските региони и опазването на околната среда.

Притесненията за разходите по ОСП и опасенията за безопасността на храните не бяха единствените причини за промяната. С модернизирането на земеделието и ориентирането на европейската икономика към предоставянето на услуги броят на хората, работещи в земеделието спадна до 7% от над 20% преди половин столетие. Въпреки че все още 10.4 милиона души са ангажирани в селското стопанство и повече от 40% от земните площи в ЕС се използват за земеделие, за оцеляването на селскостопанския сектор са необходими допълнителни мерки.