когато организмът му подаде сигнал, че е реално гладно. С препоръката „често по малко" никой не е наясно докъде да ограничи приеманите порции. Тъкмо с практикуването на тази препоръка възрастните хора у нас се навъртат по цял ден в кухнята, мислейки за следващото си ядене. Порциите естествено се превишават - килограмите се трупат. С колкото и малко да е превишен дневният рацион, ако това става системно, неминуемо се стига до натрупване на килограми и съответните поражения от тях. Препоръката за приемане на храна „често по малко" е уместна само при много увреден стомах, като обаче внимателно се спазва оптималният дневен рацион на приетата храна. За разлика от всички тези становища съществува и още едно - за еднократно хранене на ден. В повечето случаи то се практикува след приключване на работния ден. Спазва се принципът, че работата е несъвместима с пълния стомах - по време на трудовия процес се допуска приемане на съвсем леко смилаема храна: чай, плодов сок или плодове. В миналото много народи са се хранили по този начин. Персите - здрав, жизнен, изключително красив народ - са имали еднократно хранене. Такова е било и храненето у средиземноморските народи. В Индия и досега има народи, които се хранят еднократно. Налага се по-обстойно да се разгледа въпросът около двукратното хранене с изключването на СУТРЕШНАТА ЗАКУСКА. И по този проблем не съществува единомислие между диетолозите: докато едни я препоръчват богата и калорична, други я ограничават или напълно я отричат като излишно и обременяващо хранене. Първите се мотивират с това, че след продължителния нощен интервал организмът се нуждае от подкрепа за предстоящата му работа. Но не се и помисля, че за да се превърне в енергия, на тази храна й е необходимо време - повече или по-малко часове, за да бъде преработена. От друга страна, организмът трябва да отдели енергия не само за работата през започващия ден, а и за смилането на закуската. И колкото тя е по-калорична, толкова повече енергия е необходима за преработването й. Лесно е да се досетим, че в случая нервната система и кръвообращението са натоварени с двойна работа - и с храносмилането, и с текущия трудов процес, поради което и.едното, и другото, т. е. всичко се върши половинчато. Този, който е добър наблюдател, ще забележи, че със ставането от сън в ранните сутрешни часове не му се яде (естествено, ако не е загубил природния си инстинкт). Но ако е расъл при
www.spiralata.net 27 „грижовни" родители, мислещи само за храненето, и уговорките за закуска са започвали още с отварянето на очите, навикът вече е налице.