Гладът – приятел и лекарство
вглеждах и в хората около мен
Изтегляне 1.05 Mb. Pdf просмотр
|
| вглеждах и в хората около мен. Болните бяха много. Млади хора влачеха с години бремето на тежки хронични заболявания със следи на израждания и пълнеха болничните заведения. Хората боледуваха и се лекуваха с години. Пред мен стоеше парадоксалното положение на цивилизования човек с неговата огромна култура, обширни познания в науката, но лишен от щастливия живот на здравия човек. Докато обикалях болници и санаториуми, аз станах свидетел как прекрасни, талантливи и цветущи в своята младост хора умираха. Самата аз загубих свидни и непрежалими приятели, нестигнали дори до 25-годишна възраст, жадни за живот... С опознаване на различните варианти и начини на гладолечението започнах да обмислям лека и омекотена форма, приспособена към вкуса на нашия народ и възможностите на нашата страна, приложима без необходимост от отпуски, клинична обстановка и без да се променя начинът на живот, воден до този момент, с всички професионални и битови задължения. За откриване на клиника в нашата страна все още не можеше да се мисли. Изпробваните омекотени системи на Аре Веерланд, Алма Нилсън и Норман Уокър с ползване на зеленчукови бульони и сокове се оказаха неподходящи и неприемливи за българина, а и не дадоха задоволителен резултат. През това време на лутания, наблюдения и търсения пътя към здравето аз си дадох сметка, че буквално спасих своя живот и подобрих състоянието си при тежки битови условия. Това ме доведе до извода, че щом аз с безнадеждното си състояние, лекувано безрезултатно с години наред, получих подобрение с почти самонадеяно гладуване, значи това е постижимо и за всички останали. Все още продължаваше да ме занимава въпросът за лошото състояние на нашия народ с непрекъснато увеличаващия се брой на хроничните заболявания.. Нашата младеж - с отслабнал силов потенциал, с лабилна психофизическа форма и намалена работоспособност, се оказа съвсем непригодна за по-суровия начин на живот. И именно това ме задължаваше да продължавам експериментите си с гладолечението, търсейки леко поносима и резултатна форма, която не изисква постелен режим, вземане на специални отпуски и болнични, а лечението да върви с текущото темпо на живота. Силно ме впечатли изказването на Хипократ, което ме накара дълбоко да се замисля: Изтегляне 1.05 Mb. Сподели с приятели:
|