Гладът – приятел и лекарство
ЛЕКАРИ, ПОСТИГНАЛИ ДОБРО ЗДРАВЕ
Изтегляне 1.05 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- ОСЕМДЕСЕТГОДИШНИЯТ СКИОР Д-Р РОБЪРТ ДЖЕКСЪН
| ЛЕКАРИ, ПОСТИГНАЛИ ДОБРО ЗДРАВЕ. Лекувани отначало медикаментозно - така, както са ги учили в медицинския институт, те не само не подобряват състоянието си, но и го усложняват. Тежко бреме е за човека да влачи някакво усложнено хронично заболяване. Това го кара да търси нови средства и пътища за възстановяване на изгубеното здраве. Спасението на тези хора от тежките им състояния е в биологичната природосъобразна медицина с гладолечението, природната храна, слънцето, движението, гимнастиката, водата и т. н. Особено ярък случай, за който искам да ви разкажа, е ОСЕМДЕСЕТГОДИШНИЯТ СКИОР Д-Р РОБЪРТ ДЖЕКСЪН, канадец, специалист в областта на педиатрията и диетологията. Автор е на много трудове, най-известен от които е книгата му „Никога болен", преиздадена 16 пъти. Личната му съдба е подобна на съдбата на хиляди други хора, живеещи в света на цивилизацията и доведени поради погрешния си начин на живот и хранене до трагичните състояния на безнадеждно болните. Д-р Джексън страдал от много заболявания и според съвременната медицина - неизлечими. На първо място - тежко сърдечно заболяване без перспективи за излекуване. Според прогнозата на известния специалист Уилям Ослър му оставали още 4 месеца живот. Към това се прибавя и болна храносмилателна система с чести кръвоизливи от напреднала язва на дебелото черво. Цялото му тяло - поразено от артрит. На 44 години д-р Джексън имал вече оформено перде и на двете очи, като на лявото достигнал до толкова напреднала форма, че не виждал пръстите на ръцете си. За операция не можело и да се мисли поради общото лошо състояние на организма и поради тежкото сърдечно заболяване. Лекарите прогнозирали пълно ослепяване до 4 години. Всичко, изредено дотук, се съпровождало от невроза, безсъние и постоянно главоболие. „Аз действително достигнах до своя гроб" - пише той за себе си, когато е едва на 45 години. Д-р Джексън е верен на философията и принципите, възприети от уважавани от него професори и авторитети в университета, и упорито се придържа към тях: болният се нуждае от „силна храна" за въз становяване на силите и от медикаменти. Верен на тези принципи, той започва да подсилва сутрешната си закуска от овесена каша, като добавя едно, а по-късно и две яйца, салам, шунка, мармалад и т. н. Разширява менюто за обяда и вечерята. Включва и междинни закуски и храненето му става 4-5 пъти на ден. След всичко това той с учудване отбелязва: „Въпреки това чувството за вътрешна слабост и празнота, говорещо за влошаване на състоянието ми, продължаваше да се увеличава. Изтегляне 1.05 Mb. Сподели с приятели:
|