която смятах за непълноценна и противопоказна за един болен стомах, точно тази храна върна силите и здравето на болната. Животът отрече моята наука!" От този момент д-р Франклин Бирхер затваря своя кабинет и започва да проучва, експериментира и търси отговор на въпроса какво съдържа суровата растителна храна, която излекува неговата болна. Въпросите, които възникват и следват, са много, но основен си остава въпросът защо при приемането на един вид храна човекът се разболява, а при друг - оздравява. В Цюрих заедно с д-р Бенер, негов съмишленик, той открива клиника, в която продължава лечебната и експерименталната работа. Тя съществува и до наши дни и там единственият лечебен метод е суровата растителна храна без употреба на каквито и да са медикаменти. След дълга експериментална работа д-р Бирхер излиза през 1933 година с един, а през 1934 с втори научен доклад в Сорбоната - Париж, където пръв поставя въпроса за биологичния заряд на суровата растителна храна, акумулирала слънчева енергия и светлинен пълнеж, които изчезват при топлинната обработка. И той отправя към нас апел за корекция на храненето: „Засега няма друг въпрос, който да заслужава повече внимание, но няма и. друг по-сложен и по-деликатен. Храненето е подчинено на навиците, които често пъти са пагубни. Същевременно прибързани научни заблуждения и ;,закони" заприщват пътя на съществени и по-добре обосновани концепции. Днес е доказано, че този начин на хранене е пагубен и главната причина за най-разпространените болести като запек, алергични заболявания, ендокринни смущения, язви, неврити, нарушения в кръвообращението, ревматизъм, кариес на зъбите, изкривяване на зъбите, парадонтоза и т. н. От препоръчваната от него диета той изключва солта, както и всякакъв вид консервирани храни. Д-р Бирхер поставя още един важен акцент: неправилното хранене уврежда не само физиката на човека, а съответно и неговата психика. И за да бъдат хората психически здрави, трябва да се установи и здравословен начин на хранене. Негативните прояви, които често се отдават на погрешно възпитание, понякога имат по-дълбоки корени. Д-р Бирхер отива и по- далеч: „Не може да се проповядва морал, без да се започне от реформиране на храненето" -