Гладът – приятел и лекарство
Изтегляне 0.96 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНАТА Е НАЙ-КЪС ЧРЕЗ ЛИЧНИЯ ПРИМЕР" Питагор
| СЛУЧАЙ 19
Беше жена от град Лясковец - Станка Бъчварова. Тежко болна на легло. Тя прочита моята книга „Целебният глад" и според дадените там препоръки започва да се лекува. Много по-късно беше установен контакт между нас - отначало с писма, а впоследствие и по телефона. Но ето и нейните думи: „Писмото ви пише жена, която според лекарите беше обречена. През 1987 година заболях. До 1990 година ходих от лекар на лекар, докато накрая ми сложиха страшната диагноза МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА (М8) - цереброспинална форма. Бях пенсионирана през 1991 година. През април 1992 година състоянието ми рязко се влоши - вече бях абсолютно на легло - почти труп. Нямах никаква чувствителност нито на ръцете, нито на краката, а цялото тяло ме болеше. В този момент на помощ ми дойде вашата книга „Целебният глад". Освен болестта аз имах и силно увеличено тегло - 90 кг при ръст 169 см. Веднага се. насочих към смяна на диетата и провеждане на гладни курсове. От ноември 1992 до април 1993 г. аз свалих 20 кг. Веднага се появиха и първите резултати. Силата на ръцете и краката взе да се връща. От месец май можех вече да ставам сама, да се храня също сама, да се обслужвам. Това е първото писмо, което мога да напиша аз самата. Досега не съм могла да правя това. Предишното беше писано от друг под моя диктовка. Аз разбрах, че и най-страшната болест може да се победи с воля и труд. Постепенно включих и ходенето навън. Увеличавах го постепенно, докато стигнах до 4 км на ден. Моя приятелка ми помагаше с всекидневен масаж по 1/2 час. От една година и три месеца вече напълно съм изключила лекарствата. Сега радостта ми е голяма и ми се иска по някакъв начин да кажа на болните от моята болест да не се отчайват, но не знам как да го направя. Зная, че към вас се обръщат много болни за помощ - дайте им моя адрес. Нека ми пишат, за, да се уверят в истината." За Станка мога да кажа, че тя и досега е на крака, чуваме се от време на време по телефона. Оплакванията, които има, са от незначителен характер и ако положи още малко усилия, ще бъде съвсем добре. „ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНАТА Е НАЙ-КЪС ЧРЕЗ ЛИЧНИЯ ПРИМЕР" Питагор И накрая искам да се спра на моята трагедия от болести, която стана причина за написването на тази книга. Пътят на търсене на истината беше дълъг и труден, с много размисъл и лутане. Бях на 30 години, когато заболях от белодробна туберкулоза - откриха затъмнени петънца в левия ми дроб. Това би могло да се случи на всекиго от нас. Още преди прегледа лекарят го обяви за „нищо особено". Успокоих се и се зарадвах, че за късо време аз ще бъда отново здрава. Но това „нищо особено" поради погрешната насока на лечение за съжаление ми костваше почти десет години истински трагичен живот - лутане по лекарски кабинети, диспансери и санаториуми, край на кариерата ми като художник, разпадане на семейството ми. Накрая здравето ми беше напълно разбито и аз се изправих пред смъртта. През цялото това време страдах и по изоставеното си малко детенце. През тези 9 години на лечение се получи така, че с всяка измината година се прибавяше по някоя нова болест. Само след едногодишен престой в санаториум заболя и другият ми дроб. Появиха се гастрит, възпаление на жлъчката и мигрена, а по-късно и задух, язва на дванадесетопръстника и колит с кръвотечения. Язвата ме безпокоеше всяка нощ, около един часа винаги се събуждах от болките. Междувременно се констатира бъбречна недостатъчност и миокардит. Състоянието ми непрекъснато се влошаваше, периодите, в които се чувствах по-добре, бяха вече рядко и много кратки. Последните ми заболявания бяха силна невроза с депресивни състояния и цироза на черния дроб. Кръвохраченето се усили, температурата не спадаше, безсънните нощи се редуваха. При последната лекарска консултация майка ми беше предупредена, че животът, който ми остава да живея, е не повече от 2-3 месеца. Бях в такава силна депресия, че смятах радостта и усмивките на хората за нещо изкуствено, за театрална игра. Същевременно непрекъснато мислех за безсмислицата на живота си и за самоубийство. Единственото, което ме задържаше на този свят, беше детето - живият слънчев лъч край мен. В този тежък момент от съпруга си не получавах нито подкрепа, нито някаква помощ... Но нашият мъдър народ казва: „Има ли век, има и лек!" И този лек дойде! Точно в най-критичния за мен момент ме посети стар приятел на семейството ни, който съвсем не беше лекар, а правист. От него за първи път чух за природосъобразната медицина, изградена на съвсем различни от тези на ортодоксалната медицина принципи - немедикаментозно лечение. Той насочи вниманието ми към лечебното гладуване и вегетарианската диета. От дългия си контакт с разни лечебни заведения, болници, диспансери, консултации вече бях добила впечатление за безсилието на традиционните методи на лечение. Пътят на лечение, който ми се сочеше, беше за мен нов, но беше като откровение, в което ми се даваше нещо вярно и сигурно, за да поема по пътя към връщането на здравето. Трудностите възникнаха от това, че нямах никакви познания по този въпрос и че в нашата страна нямахме лекар специалист или запознат с природолечението. Не можех да се консултирам с никого, а липсваше и издадена литература. От този момент в моя живот започна нов етап. Стана ми ясно, че за да преодолея тежкото си състояние, ми бяха необходими много знания. Трябваше много четене, изучаване и работа, без да се губи време. За мен беше ясно, че мога да разчитам само на себе си. Започнах усилено издирване на трудове на учени, работещи в тази област на медицината. Тези, с които успях да се снабдя, бяха написани на различни чужди езици. Превеждането, изучаването им и преминаването към практиката се оказаха много сложна и трудна задача. Искаше се много мислене, внимание и време. Задачата, с която имах да се справям, беше: 1. ХРОНИЧНА ДВУСТРАННА БЕЛОДРОБНА (МИЛИАРНА) ТУБЕРКУЛОЗА, невлияеща се от никакво медикаментозно лечение. 2. ЦИРОЗА НА ЧЕРНИЯ ДРОБ 3. ЯЗВА НА ДВАНАДЕСЕТОПРЪСТНИКА 4. ХРОНИЧЕН ГАСТРИТ 5. МИОКАРДИТ - втора степен. Вече бях убедена, че всички други болестни състояния ще отпаднат с премахването на тези основни заболявания. Аз вече знаех, че зависимостта между тях е пълна: имах богата библиотека и бях запозната с трудовете на най-големите специалисти като професор Юрий Николаев (Русия), Хербърт Шелтън (САЩ), Пол Брег (САЩ), Аре Веерланд (Швеция), Александър Залманов (Франция), Пааво Айрола (Финландия) и още много други. За мен те станаха не само мои учители, а и ръководители в лечението ми. Проучванията на техния опит продължиха с години. Природолечението се оказа една огромна и необятна наука и аз се озовах в положението на „вечен студент" по медицина. Резултатите се явиха още с първите плахи, некомпетентни, дори невежи стъпки по новия път на лечение. Въпреки многото грешки, лутане и повратни положения настъпи леко подобрение и животът взе да се връща. Проучванията на проблема продължаваха, а аз повтарях курсовете на гладуване. Кръвохраците спряха завинаги, поддържаната с години температура се нормализира, туберкулозният процес беше завинаги прекратен, черният дроб възвърна нормалната си форма, гастритът, жлъчното възпаление и язвата години вече не даваха признаци за съществуване, сънят се подобри и депресивното състояние също изчезна. Общото ми състояние се подобри със свалянето на 25 килограма от теглото, което беше излишно. И най-важното, че всичко това бе постигнато неусетно, без мъчителни инжекции или други травмиращи манипулации, лекарства и скъпи специалитети, при това при изключително тежки битови условия. През това време около мен се създаде кръг от приятели, които ставаха и мои сътрудници, тъй като всеки от тях носеше по някое хронично заболяване, което е нещо обикновено в нашия цивилизован свят - те започнаха да се лекуват по същия начин. И при тях резултатите бяха добри, а всички те - доволни. Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|