Гладът – приятел и лекарство



страница83/106
Дата29.12.2023
Размер0.96 Mb.
#119756
ТипКнига
1   ...   79   80   81   82   83   84   85   86   ...   106
Ковачева, Лидия - Гладът - приятел и лекарство
В СЪГЛАСИЕ С ПРИРОДАТА -
т. е. да се научим винаги да се съобразяваме с изискванията и законите на нашата Майка-Природа. С корекция на храненето, с включване на движението, с инициативна форма на живот, редовно и максимално контактуване с природната среда, среща със студа, с вятъра, природните водоизточници, с топлината, в пряк контакт със слънчевите лъчи, с природните и космичнитпе сили и т. н. животът взема съвсем друг облик, душевната настройка ще придобие друг вид - изпълнена с оптимизъм и интерес към живия пулсиращ живот.
Тялото с всеки изминат ден ще заяква, мускулите ще се уплътняват. Ще се породи естествен стремеж към движението и към природната среда. Обикнем ли планината, тя винаги ще ни привлича със стройните си борове, със сенчестите си зелени полянки, с уюта на шубраците си, с дъха на мащерка и на бор. Ще дойде момент, когато ще предпочетем да спим „под звездите"! Сутрин да ни събужда росата! Да посрещнем червения диск на изгряващото слънце, надничащо между дърветата.
Приобщеният към природата е щастлив човек. За него стойностите на живота са променени. Грижите, кариерата, материалните домогвания - всичко това избледнява. Само истински здравият човек си осигурява пълнокръвен живот, а това се постига само с приобщаването към природата. От аптеката здраве не можете да купите с пари.
ДА СИ ИЗВОЮВАМЕ НЕ ГОДИНИ, А ДЕСЕТИЛЕТИЯ!
Дълголетните народи, за които вече стана въпрос, постигат своя дълъг живот, без да полагат за това някакви специални усилия, живеейки близо до природата с начина на живот, налагащ им се според създадения бит и примитивното земеделие. Хунзийският народ, най-здравият засега на планетата, има живот 120-150 години... За нашия цивилизован свят може да се каже, че той е наполовина.
Докато при дълголетните народи животът е все още в примитивната си форма, ние разполагаме с битови удобства, плод на научно-техническия прогрес, както и с богата и на високо равнище медицинска информация и помощ. Осигуряват ни се красиви, стабилни и хигиенични жилища, храна в изобилие, ограничен работен ден, както и възможности за поддържане на висока хигиена. Това са сериозни предпоставки за поддържане на добро здраве, а с него съответно и на дълъг живот. Логичният извод в случая би трябвало да бъде ние да надминем хунзийците, които далеч нямат всичко това.
Но се оказва, че съществуват „рушители", за които все още не сме си дали сметка, вземащи връх над цялото създадено от нас благоденствие и съкращаващи живота ни. В действителност те не са така много.
За да възвърнем здравето на цивилизованите народи, естествено не може да се мисли за връщане на примитивния начин на живот.
Животът трябва да върви напред, без връщане назад!
Биолозите установиха, че човекът се ражда със заряд от сили за живот 120-150 години, а има изказвания за 200-250 и повече години. На тези изказвания се гледа с известно недоверие и скептицизъм, но щом в Хунза, Абхазия, Вилкабамба хората без усилие постигат живот 100-120-150 години в добро състояние, и то без никакви специални грижи, логично е. да се таят надежди, че това е постижимо, тъй като човекът навсякъде е с едни и същи изисквания като биологичен вид.
Че не е необходимо да обръщаме гръб на създадените от нас бит и култура, ни го доказват лекарите, представители на прогресивната биологична медицина, постигнали абсолютно здраве, без да изменят на своята култура, професия, местоживеене и национална принадлежност. В трудовете си те дават своите препоръки и постижения, които за нас могат да бъдат истински пътеводители в живота.
И ако ние съумеем да се възползваме от дадените ни наставления, при удобствата, които ни е създала нашата цивилизация, наистина можем, да се изравним с хунзийците по здраве и дълголетие, а и да отидем по-далеч.
Животът на човека преминава в три етапа: младост, средна възраст и старост. Това са периоди в развитието на всяко живо същество на Земята. Тук искам да цитирам неврохирурга д-р Галина Шаталова: „Биолозите установиха, че съществува определено съотношение между периода на развитието на животното от неговото раждане до пълното му развитие и продължителността на живота му.
При различните видове то е 1:7 и 1:14. Човек стига до своето пълно израстване и развитие докъм 22-25 години, което означава, че би трябвало да живее най-малко 150-170 години. А какво се получава на практика? Излиза, че петдесетгодишната възраст е най-хубавото време за изградения специалист, за зрелия творец да работи и да се наслаждава на живота.
Достоевски е писал, че от тази възраст започва истинският живот. А при нас започват болестите. След 10 години идва пенсията, а средната продължителност на живота стана 72-75 години. Съотношението е 1:2 или 1:3! Защо е толкова несправедливо малко?! В никакъв случай не би могло да се допусне, че природата е имала за цел да обиди и да онеправдае човека. Остава само да предположим, че той сам съкращава живота си поради това, че не живее и не се храни правилно..."
Ако едно дете още от самото си раждане се отглежда според изискванията на своята природа, поставено при съответстващите добри условия за живот, от него ще израсне истински здрав и жизнен млад човек, със стабилно здраве и стабилна устойчивост. Но ако той се впусне, както това обикновено става след 18-20-годишна възраст, сам да подкопава здравето си с изобилно хранене, алкохол, кафе, шоколад, сладкарски произведения, секс и още много други „приятни спътници" на цивилизацията, неговата младост започва да се подкопава, устойчивостта се дестабилизира и преждевременно се явяват първите следи на следващата възраст. Той предварително е изчерпал наличните си сили, които дори не са успели да се доразвият и стабилизират. Органи, системи, функции са подбити, преди да са дошли до крайното си развитие и силов заряд.
Ако този млад човек би продължил да живее според изискванията на природосъобразния начин на живот, ако той не разхищавайте силите си, а поработваше върху тяхното доразвиване и стабилизиране, неговата младост щеше да бъде не само удължена, а доведена до нейното истинско цветущо състояние, даващо отпор на настъпателното действие на всички отрицателни влияния. А през това време и младостта щеше да е увеличила своя период с повече или по-малко години според това, което е направено за тази цел.
При народа на Хунза, оформил начин на живот, близък до изискванията на природата, без да полага усилия, периодът на младата възраст е не само в истинската си здрава форма, но е и удължен. Рене Тейлър, която оглавяваше изследователската американска експедиция, с учудване и възхищение говори за жените на Хунза, запазващи младежкия си чар и на петдесеттодишна възраст.
Но нека да помислим колко важно е как ще посрещнем - в каква форма - идването на средната възраст! Ако до момента животът на този човек е протекъл в безпринципност и безпътица, ръководен само от прищевките на хаотично и безредно въображение, той ще посрещне средната възраст не само по-рано от заплануваното от природата, но и болнав, в лоша форма. Ясно е, че перспективите за благополучно изживяване на този период от живота не са тези, които трябва да бъдат. Основната база е подбита, възможностите за развиване на пълноценен живот и творчество са ограничени, а същевременно са ограничени и срокът, и броят на годините му.
Но ако човек е живял според изискванията на природата с максимално развити сили и възможности, с тяло и психика в истински здравата им форма - младостта е удължена до нейния естествен срок, даден от природата, средната възраст се посреща по съвсем друг начин - със стабилизирана физика и психично състояние, с добре натрупан професионален опит, с големи възможности за осъществяване на всичко запланувано и замислено. Болести и недъзи, които да пречат на творческия ентусиазъм, няма. Животът вече тече по трасирания път спокойно и целенасочено, защото инициативната и стабилна младост му е дала съответните възможности.
Следва ли се пътят на природните изисквания, и средната възраст на човека се удължава, и в колкото по-стабилна форма е посрещната тя, толкова повече са и годините, които й се подаряват. И като се има предвид, че това е времето, когато човекът вече има възможности като творец, като специалист, като член на човешкото общество, нему се дава възможност да бъдат изявени дълбоко дремещите у него заложби, за да бъдат развити и реализирани. Но все пак това става, ако той продължава да тачи и да се съобразява с изискванията на природните закони. Тялото на човека изисква грижи и разумно поддържане. С такъв подход, запазвайки здравата си и стабилна база и с удовлетворена психика от осъществените си творчески и професионални начинания, в периода на средната възраст той докрай е в добра форма и идването на старостта, която настъпва много по-късно от заплануваното, също се посреща другояче. Тук може да се каже, че следва и една истински слънчева старост.
Време е да се преборим с един от най-разпространените предразсъдъци, че след 40-50 години започва остаряването и на 60-70 години човекът вече е в истинската си старост. Заживее ли се с тази мисъл (то се знае, че внушението и самовнушението са реално действащи сили), наистина настъпва преждевременно остаряване. Започва отпускане, увеличаване на теглото, натрупване на тлъстини. Всичко това води до мързеливост, апатия и старчески неврози.
Често с пенсионирането много от възрастните хора мечтаят за старост, напомняща за „безоблачно детство" - безгрижна, обездвижена, с удобната психическа нагласа (той си е отработил своето, сега друг да го поема), без тревоги, без интерес и участие в текущия живот. Той наистина прилича на глупаво и разглезено дете. Такъв живот наистина опустошава човека и се достига до пълен срив на физическите сили, а с тях и на душевните.
Естествено с напредване на годините малко по малко органи и функции се поизхабяват, амортизират се, но ако се подхожда с разбиране, спадът не може да вземе такива размери, че човекът да бъде доведен до паразитно съществуване, което доказаха изследваните столетници от дълголетните и здрави народи. В Хунза няма нито болница за възрастните хора, нито старчески дом. Там възрастните хора не сядат край огнището, а са заедно с младите на нивата, в градината, на полето, на спортната площадка, за да помагат според запазените си възможности. Те са до последния си ден на крак.
Д-р Робърт Джексън казва: „Ако човек съгласува живота си с природосъобразните принципи и изисквания, би могъл да достигне 120-150 години и същевременно да бъде полезен член на обществото до края на живота си." И това той го доказа, като до 82-ата си година работеше пълноценно.
А нека видим д-р Пол Брег, който старателно и с вещина, с инициативност и разбиране поддържаше силите си, като на 95 години се състезаваше по спортните площадки с младите. Ето какво пише той: „Човек е длъжен да доживее 120 години, че и повече. Здравето не може да се купи, но може да се извоюва със собствени усилия. Само упоритата и настоятелна работа върху себе си ще позволи на всеки да стане енергичен дълголетник, наслаждаващ се на безкрайно здраве. Аз сам извоювах своето здраве, своя живот. Аз съм здрав през всичките 365 дни на годината, не ме изненадват никакви болести, умора и остаряване на тялото. И вие, ако пожелаете, също можете да постигнете този резултат!"
Истината е, че само здравето осигурява пълнокръвен и истински деен живот. Само тогава човекът чувства, че живее и че е една активна част от света.
Но нека направим накрая една съвсем опростена схемичка на това, което изисква от нас природосъобразната форма на живот:
ХРАНЕНЕ - семпло и ограничено, с предимство на растителна храна в нейния натурален вид.
ДВИЖЕНИЕ - включено във всичките му разновидности. .Водене на инициативен начин на живот.
РАЗТОВАРИТЕЛНИ ПРОГРАМИ - практикуване на гладните дни за изчистване на токсичните субстанции и на всичко излишно. Основно хигиенизиране на вътрешната среда на организма.
ДУШЕВНА НАГЛАСА - за да има здраве, трябва да се култивира добрина, етичност, любов към човека и към всичко живо на този свят.
Безспорно това не е всичко, но това са магистралите, по които трябва да се върви. Тънкостите са още много, но до тях стига само този, който добре е усвоил материята и е постигнал желаното истинско и естествено здраве.


Сподели с приятели:
1   ...   79   80   81   82   83   84   85   86   ...   106




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница