Гладът – приятел и лекарство
Изтегляне 0.96 Mb.
|
| СЛУЧАЙ З
Млада жена на 34 години. Антоанета М., художничка. Следните заболявания я бяха принудили да ме потърси: 1. ТЕЖКА ДЕПРЕСИЯ 2. ЗАПЕК - СПАСТИЧЕН КОЛИТ. Запекът на болната беше още от детските години, а депресията се бе изявила особено силно след тежко преживяване. Но нека чуем и самата нея: „На 27 години имах тежки проблеми в личния си живот. Оттогава се появи депресията ми. Не можех да се преборя с черните си мисли и настроения. Измъчвах се от безсмислието на живота, който възприемах като натрапено бреме. Това ме накара да посегна към диазепама, от който изгълтах 120 таблетки. Бях откарана в „Пирогов", където едва ме спасиха. Започна амбулаторно медикаментозно лечение. Получих известно облекчение, но в замяна на това станах отпусната, безволева и инертна. Живеех в някакво полусънно състояние, което много ме измъчваше. А по природа съм енергичен човек и обичам движението. Междувременно цялото ми тяло подпухна, стана като мека гъба и всеки натиск върху него оставяше следи. Външният ми вид също ме измъчваше. Това състояние, което понасях трудно, се проточи цели пет години. Но през 1985 година имах щастието да срещна Лидия Ковачева. Тя спря всички медикаменти и ме остави три дни на строг разтоварителен режим за изчистване на организма. След това още 7 дни на нейния плодово-чаен режим. Въздействието беше изключително бързо и неочаквано за мен! С всеки изминат ден се чувствах все по-добре, изпълваше ме усещането, че се връщам към живота. Години наред имах силно подут корем и затова ми препоръчваха да консумирам бял хляб, месо, яйца, млечни продукти, пасирани картофи. Забраняваха ми се сурови плодове и зеленчуци, бобовите храни и черният хляб. И точно тук се появи пълно противоречие между старите препоръки и моята нова диета, която ми предложи Лидия. Много скоро коремът ми взе да спада, постепенно съвсем се прибра, но най-радостното за мен беше, че се излекува запекът. Стомахът ми работи редовно и до днес. С всеки изминат ден усещам все по-осезаемо прилива на жизнена енергия. Все по-често съм във ведро настроение. Лабилното и безволево състояние, в което живеех години наред, взе да отстъпва на възвръщащото се самочувствие. Психиката ми се стабилизира. И досега се чудя как за някакви един-два месеца депресията изчезна, както и дългогодишният запек..." В този случай особено впечатляващо бе, че Антоанета от 5-6 години бе изоставила двете си деца, които бяха още малки и имаха нужда от грижи. Интересът към семейството и децата много скоро се възстанови и те са вече едно истинско задружно семейство. Променили са начина си на хранене, както и целия си начин на живот. Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|