Глобалния екологичен фонд

13. Финансов и нефинансов принос

Финансов принос –54 580 лева;

Нефинансов принос – 2300 лева;

ІІ. ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА

1. Местоположение

Проектът ще се реализира на територията на Североизточен регион на планиране, Област Варна, Община Варна, гр. Варна GPS координати - 43.217 N, 27.917 E. Дейностите по проекта не попадат в защитена територия.

2.1. Обосновка

До скоро управляващите демонстрираха не достатъчна активна подкрепа към възобновяемите източници на енергия и мерките, които се приемаха като закони и нормативни актове бяха по скоро под натиска на Европейския съюз от колкото от желание от страна на държавата. В интервю във вестник «Дневник» от 27 юли 2009 с директорите на "Калиакра уинд пауър" Шинджи Уено и Георги Петков на въпроса «Смятате ли, че законовата рамка в България е достатъчно добра, за да се правят такива инвестиции? Има ли още нещо, което трябва да бъде направено, за да се подобри?» Те казват, че законовата рамка е добра, но «От друга страна, съществуват лобита, които са против ВЕИ. Те ги смятат за несериозни и нестабилни. Тези лобита активно работят по всякакви законови начини, за да създават причини за неприсъединяване на ВЕИ. » Което ни наведе на мисълта, че срещу тези лобита е необходимо да се противопостави общественото и на специалистите мнение. Освен това се наблюдава и недоверие в технологията и съмнение от обществото и бизнеса за нейната ефективност.

Подход за решаване на набелязаните проблеми:

В хода на изпълнение на проекта ще бъдат определени и изследвани реалните мощностни характеристики на най-разпространените фотоволтаични панели съобразно климатичните особености на северното Черноморие, цената, на които в бъдеще със сигурност ще намалява. Ето защо, резултатите от проекта ще повишат доверието на инвеститорите и ще създадат условия за избор на най-ефективните решения.

За изготвяне на добър технически проект е необходимо да има добре подготвени специалисти. В момента съществуват практики за обучение по ВЕИ, но все още не е издадено систематизирано и специализирано ръководство по темата, което да обхваща целия цикъл от проектната идея, избор на подходящи соларни панели, избор на подходяща конструкция, избор на подходящи инвертори и др. за фотоволтаични системи за производство на електроенергия.

Една от целите на настоящия проект е изготвянето на адаптирано към местните особености ръководство използвайки най-добрите международни практики. Учебникът ще бъде особено ценен за повишаване и квалификацията на проектантите на фотоволтаични централи.

С резултатите от проекта ще бъде преодоляна липсата на базова информация в технически и икономически аспект за възможните решения при проектиране и изграждане на фотоволтаични системи.

Основните промоционални инструменти ще бъдат опитна PV система, изготвяне на декларация с конкретни предложения към отговорните институции за подобряване на бизнес средата за използване на фотоволтаици, и информационна база данни с техническа, икономическа и законова информация относно PV и организиране на периодични събития.

Проектът предлага новаторски подход за подготовка на инвестиционния процес за развитие на слънчевата енергия в региона, посредством опитна фотоволтаична система с трите най-разпространени фотоволтаични модули, съставяне на адаптирано ръководство включващо целият процес за правилното и ефективно проектиране на фотоволтаична система. Базата данни от сравнителния анализ ще бъде публикувана на страницата на агенцията и може да се мултиплицира и използва от всеки инвеститор, инсталатор и инженер във Варненския и в Добрички региони при избора на фотоволтаичен модул и конструкция за закрепване. Ръководството за проектиране може да бъде използвано от инсталатори и инженери в цяла България.

Предложението е уместно да се изпълни точно сега, тъй като съвсем скоро беше избрано ново управление на държавата и предоставената декларация ще бъде добре приета и ще окаже съпротива на лобитата против използването на възобновяемите енергийни източници. В случай че проекта не се реализира или се реализира по – късно има голяма вероятност лобитата против ВЕИ да вземат превес в управлението и да се създадат нови проблеми пред въвеждането в експлоатация на възобновяеми енергийни източници.
2.2. Целеви групи на проекта

1. Целеви групи, които пряко ще се възползват от проекта – студенти от Архитектурен факултет на Варненски свободен университет, инженери и проектанти, потенциални инвеститори;

2. Целеви групи, които непряко ще се възползват от проекта – местна администрация, местни общности, инженерингови и енергийни фирми и др.

2.3. Обща цел и очаквани въздействия

Общата цел на проекта е стимулиране използването на слънчева енергия в Североизточното Черноморие чрез повишаване на капацитета и знанието на местните специалисти и население и иницииране на политики на национално ниво за премахване на пречките пред развитието на фотоволтаиката. В настоящото проектно предложение се набляга на изследване на мощностните характеристики на фотоволтаичните системи и експериментално определяне на най-подходящата система за местните климатични условия, а също така изготвяне на ръководство относно инсталирането и въвеждането в експлоатация и обслужването на фотоволтаична система.

2.4. Конкретни цели и очаквани резултати

Очакваните резултати от проекта са:

• 
  Работеща опитна установка с монокристални, поликристални и тънкослойни модули;
  
• 
  Създадена и функционираща база данни с произведената електроенергия от опитната фотоволтаична система;
  
• 
  База данни със слънчевата радиация в регион Варна;
  
• 
  Разработено, отпечатано и разпространено Ръководство за инсталатори на PV системи;
  
• 
  Декларация от експерти с конкретни предложения към отговорните институции за подобряване на бизнес средата за инвестиране във фотоволтаици
  

Модул 1 “Управление и популяризиране”;

Модул 2 „Демонстрационна практика за използване на слънчева енергия”;

Модул 3 “Информационно-образователна кампания”

Конкретни цели на проектопредложението:

1. Намалено Количество въглероден диоксид (СО2) – около 350 тона

2. Нововъведена демонстрационна фотоволтаична система (ДФС) с монокристални, поликристални и тънкослойни фотоволтаични модули в Североизточна България – 1 бр.

3. Изготвен и разпространен доклад с реалната производителност на ДФС – 1 бр.

4.
Източници на информация:

1. База данни с произведените количества електроенергия от монокристални, поликристални и тънкослойни фотоволтаични модули в реални местни условия.

(* Произведените количества електроенергия от експериментална фотоволтаична система са спестени количества от конвенционални енергоизточници и съответно чрез пресмятане ще бъде установено и точните количества на спестените вредни емисии).

2. Проектирана и въведена в експлоатация експериментална фотоволтаична система, документация и отчети по проекта.

3. Проведено едногодишно замерване на произведените количества електроенергия.

Конкретна цел 2: Повишаване на компетенциите и изграждане на капацитет на инсталатори, инженери и студенти от Архитектурен факултет към Варненски свободен университет относно работата на Фотоволтаичните панели в реални условия.
Индикатори за измерване:

1. Разпространено специализирано ръководство по фотоволтаични системи за производство на електроенергия – 50 бр.

2. Проведени информационни срещи с научните среди – 2 бр.

3. Поне 40 % от на инсталатори, инженери и студентите от Архитектурен факултет към Варненски свободен университет, ще повишат знанието си относно възможностите за използване на слънчева енергия.

4. Проучени поне 15 международни практики.

5. Разпространен справочник с най-добрите международни практики – 100бр.

1. Доклади, протоколи от проведените информационни срещи.

2. Анализирани и обобщени анкетни карти сред научните среди.

3. Доклад с проучени международни практики.

1. Поне 20% от населението в пилотните общини познават възможностите за използване на възобновяеми енергийни източници.

2. Поне 20% от представителите на малкия и средния бизнес проявяват интерес към използване на слънчева енергия.

3. Изготвени два документа с конкретни предложения подкрепящи развитието на слънчева енергия.

1. Разпространени анкети и въпросници при стартирането и след приключване на проектните дейности.

2. Информационна брошура за възможностите за използване на слънчевата енергия.

3. Доклади от проведените работни срещи –дискусии.

4. Статистика, данни и проучвания, предоставени от общинските администрации и местното електроразпределително дружество за интереса от използването на слънцето, като алтернативен източник на енергия.

5. Включване на енергията от слънцето в местните планове за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници.

Рискове:

За да се избегнат всички рискове и да се гарантира успешното изпълнение на проекта още на етап кандидатстване е сформирано широко партньорство с Асоциация на Българските Черноморски Общини, Архитектурен факултет към Варненски свободен университет и Българското дружество за защита на птиците.

Партньорството с представителите на местните власти ще спомогне за популяризиране потенциала на региона за изграждане на слънчеви централи и привличане на инвеститори в тази област.

Партньорството с Архитектурен факултет на Варненски свободен университет гарантира качествено изпълнение на демонстрационната централа и разработването на ръководството.

На този етап екипът на проекта не вижда рискове, които могат да попречат за постигането на целите на проекта.
5. Обосновка на проекта

Необходимостта от развитие и използване на стабилни в дългосрочна перспектива енергийни източници се определя главно от следните 3 фактора:

- Увеличаване населението на Земята и нарастващите енергийни потребности на човечеството.

- Намаляване запасите от конвенционални енергийни източници и възможността за тяхното икономично получаване.

- Използването на конвенционалните енергийни източници (петрол, въглища, газ и др.) води до отделяне в атмосферата годишно на 25 мил. тона СО2 заедно с други вредни газове като СН4, NOx и др., които водят до т.нар. парников ефект с драматични последици за околната среда.

Слънчевата енергия и по-специално фотоволтаичното (ФВ) преобразуване са привлекателни поради следните причини:

- Слънцето доставя на Земята за година около 10¹⁸ kWh. енергия, което превишава 10 000 пъти настоящите енергийни потребности на човечеството.

- Енергията му е практически неизчерпаема;

- Слънцето е чист и незамърсяващ околната среда енергиен източник и е достъпен навсякъде;

- ФВ преобразуване е статичен метод (без механически движещи се части) поради което е надежден и не изисква скъпа поддръжка, като превръща слънчевата светлина директно в електричество.

- ФВ генератори са конструирани на модулен принцип и могат да работят както децентрализирано (задоволявайки локални битови и стопански нужди) така и централизирано в големи електрически централи.
В последните години се наблюдава сериозен ръст на фотоволтаици в Европа. Но все още се има разлика между европейските региони: в южните райони слънчевият потенциал е по голям, но в северните райони инсталираните PV системи са повече.


Фиг. 2. Инсталирани мощности слънчев потенциал в Европа;

Източник: European commission, Joint Research Center;
Основна причина според нас е подкрепата на държавата и доверието на гражданите и бизнеса в технологията. За това и целта на проектното ни предложение е именно промоция на слънчева енергия, с основна насоченост - повишаване доверието на гражданите и бизнеса в технологията, особено в България където слънчевият потенциал е сравнително голям, но все още с малко на брой инсталирани инсталации. Целта на проекта е да се преодолее липсата на базова информация в технически и икономически аспект за възможните решения за въвеждане в експлотация на фотовлтаични системи. Продуктите от проекта ще бъдат адресирани основно до заинтересованите лица, които могат да съдействат за повишаване на дела на фотоволтаичните системи, в т.ч. на инстлатори, инженери, публични власти, камара на архитектите, камара на строителите и крайни потребители. Основните промоционални инструменти ще бъдат опитна PV система, ръководство за инсталтори и информационна база данни с техническа, икономическа и законова информация относно PV и организиране на периодични събития.
Проблеми и условия за използване на слънчевата енергия у нас.

България е разположена в много тесни географски ширини (41° - 43° северна ширина). Поради това различията в радиационния режим на отделните области са малки и производителността на фотоволтаичните системи се определя главно от различията в режима на облачността.

Фиг. 3. Потенциал на годишната слънчева радиация на територията на България;

Специфични проблеми и тенденции при използването на ФВ генератори.

В момента не съществуват никакви принципни трудности за широко-мащабното използване на слънчевата енергия и по-специално ФВ генератори и централи. Въпреки това не се забелязва широко навлизане на фотоволтаиката в практиката. Причините за това са:

• 
  Себестойност - за изминалото десетилетие цената на получаваната от ФВ генератори електроенергия е спаднала близо 40 пъти и в момента е около 0.3$/kWh. Въпреки това все още цената на енергията добивана от слънцето е по–висока в сравнение с енергията добивана по конвенционален начин. За повишаване дела на ВЕИ и по специално на слънчевата енергия законодателството на България е предвидило преференциалните цени за изкупуване на произведената електрическа енергия от слънцето:
  

- за системи по-големи от 5 kWp: 0.755 без ДДС за kWh

- Срокът за изкупуване на електроенергията по преференциалните цени по Закон e 25 г.

От екологична гледна точка ФВ системи имат ред предимства, които не се отчитат в пазарната цена. Ако те бъдат взети предвид, то и при сегашните цени на ФВ електричество цените са съпоставими.

• 
  Акумулиране - Наред с цената проблемът с акумулирането на слънчевата енергия е другият основен ограничаващ фактор за широкото разпространение на ФВ генератори. Без акумулиране, освен, че стават много неудобни, ФВ генератори могат да се използват само през деня, но това покрива само около 15% от общата консумация на ел. енергия. Класическите акумулатори са с ограничени възможности и затова се очаква в бъдеще водорода да играе все по–голяма роля като акумулиращ, транспортиращ и генериращ ел. енергия газ.
  

В настоящият проект ще бъде обърнато внимание на следните проблеми:

• 
  Липса на информация за производителността и ефективността на предлаганите на пазара фотоволтаични модули.
  
• 
  Липса на информация относно ефективността на различните по вид конструкции (слънце-следяща, фиксирана) за закрепване на фотоволтаичните модули
  
• 
  Недоверие в технологията от страна на крайните потребители
  
• 
  Липса на подходящо практическо ръководство обхващащо целият цикъл от проектна идея, изготвяне на проект, изграждане и експлоатация на фотоволтаична система.
  

Подходът за решаване на набелязаните проблеми е следният:

• 
  Експериментално определяне на производителността най-разпространените соларни модули (монокристални, поликристални и тънкослойни)
  
• 
  Експериментално определяне на ефективността на различните по вид конструкции (слънце-следяща, фиксирана) за закрепване на фотоволтаичните модули
  
• 
  Разработване на детайлно ръководство обхващащо целият цикъл от проектна идея, изготвяне на проект, изграждане и експлоатация на фотоволтаична система
  
• 
  Популяризиране на слънчевия потенциал Североизточният регион
  

Основен параметър на Фотоволтаичните системи определящ производителността им е тяхната изходна мощност във “ват пик” (Wp), което отговаря на максималната им мощност при стандартни условия на изпитване: слънчева радиация 1000W/m², температура на фотоволтаичните клетки 25°С, коефициент на въздушната маса АМ 1,5.

Но действителните работни условия по северното Черноморие се различават от стандартните условия, което налага изследване на реалните възможности на фотоволтаичните модули чрез експериментално заснемане на техните волт–амперни характеристики и характеристики на изходната мощност при реални работни условия.

Факторите, които определят производителността на PV модулите са: слънчева радиация, която се изменя в рамките на денонощието и годишните сезони, температура, ъгъл на наклон на панела, конструкция на закрепване на панелите (фиксирана и слънце-следяща), засенчване, запрашеност, вятър и мъгливост.

Вече се наблюдава интерес от потенциални инвеститори към изграждане на големи слънчеви централи, но при проучванията им няма данни за точната слънчева радиация и кои фотоволтаични панели работят най-добре при нашите условия. Към настоящия момент предварителни проучвания се правят на база интерполирани и екстраполирани данни от PVGIS http://re.jrc.ec.europa.eu/pvgis/apps/radday.php?lang=en&map=europe, от сайта на NASA http://eosweb.larc.nasa.gov/cgi-bin/sse/grid.cgi, или от базата данни на METEONORM http://www.meteonorm.com.

Тези електронни страници съдържат богата база данни за слънчева радиация, температура на околната среда, облачност и др., но за Западна Европа и Америка. Всъщност необходимите данни за оценка на слънчевата радиация в България, които предлагат горепосочените електронни страници са екстраполирани от данните в Европа, което предполага, че те са малко или повече неточни. Ето защо е необходимо да се направи заснемане в реално време и при местни реални условия на мощностните характеристики на Фотоволтаичните модули. Това вече го разбират по-големите фирми като „EVN Натуркрафт”, които ще изградят пилотен проект с мощност от 1 MW с три вида фотоволтаици край сливенското село Блатец, за оценка на ефективността на всяка от използваните технологии. Като впоследствие „EVN Натуркрафт” декларират намерение да инвестират във фотоволтаична инсталация от 5 MW, (Източник „Електронен бюлетин на общинската мрежа за енергийна ефективност” бр. 6 от 2009г.)
Сравнителен анализ на производство на енергия от съществуващи към момента фотоволтаични централи с изчисленията направени от PVGIS. Като доказателство за неточността на гореспоменатите бази данни представям сравнение на изчислените количества произведена електроенергия от PVGIS и реално произведените количества електроенергия на вече инсталирани и работещи фотоволтаични системи.