Формиране на телевизионния пазар със средствата на лицензирането

Формиране на телевизионния пазар със средствата на лицензирането

През 1999 година се проведоха първите конкурси за регионални и национални медии в историята на България. Както отбелязах вече кабелните телевизии излъчваха от години и в 90% от случаите регулаторния орган НСРТ узакони de jure техния статус. Регулаторният орган направи сериозен опит да въведе по-високи естетически изисквания към качеството на предаванията и програмите чрез механизма на лицензирането. Бяха изработени ясни и строги критерии, като изисквания към кандидатите. Тъй като те бяха единствената възможност на НСРТ да зададе естетически параметри на бъдещия аудиовизуален пазар е целесъобразно те да бъдат припомнени. Те са разпределени в три групи според приоритета, който НСРТ се опитваше да постави. За регулаторния орган водещи бяха интересите на българското общество, а ориентир за тяхната насоченост бе специално поръчано от съвета мащабно социологическо изследване до ниво малко населено място проведено от ALPHA RESEARCH сред 11 200 души. Критериите бяха формулирани по следния начин:³¹

1. 
   Заявена обществена /информационна, образователна, културна/ функция и възможности за постигането й;
   
2. 
   Численост на аудиторията като резултат от соцологически доказаните й очаквания;
   
3. 
   Възможности за установяване на съдружниците или акционерите в търговското дружество – кандидат с оглед наконтрола по чл. 105, ал.4 от ЗРТ;
   
4. 
   Опит в областта на телевизионната дейност.
   

1. 
   Заявена информационна функция на медията и възможност за реализацията й;
   
2. 
   Възможности за реализация на собствена програма;
   
3. 
   Приоритет на българската и европейската продукция;
   
4. 
   Художествено ниво на програмата и механизми за гарантирането му;
   
5. 
   Технологически възможности в съответствие със световните стандарти за професионални медии
   
6. 
   Гаранции за спазването на Закона за авторските и сродните права;
   
7. 
   Възходяща бизнесперспектива пред медията;
   
8. 
   Изисквания за образователен ценз на кадрите и перспективи за професионалното им усъвършенстване.
   

1. 
   Механизми за спазване на професионално-етични стандарти в журналистическата работа;
   
2. 
   Идеи и възможности за подпомагане на българската култура;
   
3. 
   Идеи за перспективно развитие на програмата, съобразено с прогнози в социален, културен, технически план;
   
4. 
   Възможности за спеиализираност на комуникацията/тематично и по адресати/
   
5. 
   Въвеждане на нови и слабо разработени комуникативни форми;
   
6. 
   Гъвкавост на програмирането – възможности за въвеждане на повече от една програни схеми;
   
7. 
   Защита на избраните форми на управление и структура на организаията;
   
8. 
   Изграждане на собствени студия и мощности;
   
9. 
   Разкриване на нови работни места.
   

Точките, които носеше всеки един от критериите бяха пределно ясен ориентир за собствениците на телевизии относно целите на НСРТ. Както се вижда членовете на регулатора се опитаха да регламентират в съдържателен, социокултурен, информационен, технологически и финансов план бъдещия облик на кандидатите за лиценз.

Тесни места в бъдещата работа се оказа невъзможността за реален контрол по изискванията на т. 3 от Първа група; т.т. 4, 7 и 8 от Втора група и т.т. 1 и 2 от Трета група.

След време се оказа, че е много трудно, за да не кажа невъзможно да се отнеме програмен лиценз поради неизпълнение на заявени програмни намерения. Възможността телевизиите да променят параметрите на своята програма с мотивирана молба до СЕМ, разреши те да печелят лиценз с много впечатляващи концепции, които после да ограничат до производство на възможно най-евтини предавания и програми³².

Така се очертава още един проблем по отношение на качеството на програмите на съществуващите телевизии, който рефлектира негативно върху нивото на аудиовизуалния пейзаж в България.

От страна на НСРТ бе проявен /и на пръв поглед оправдан/ либерализъм в срока за постигане на програмните намерения, с който се злоупотреби. Мога да кажа, че дори и сега изискванията на чл. 4 и чл. 5 на директивата „Телевизия без граници”, съответно чл. 10 ал 2 и 3 от ЗРТ не се изпълняват. Вместо да прилагат тези членове в постоянно развитие и за пет години да достигнат квота от 50% европейска продукция, в която влиза собствената, много телевизии постоянно отлагат този ангажимент³³.

Въпреки че нямаше формулирана стратегия НСРТ оценяваше относително вярно картината на телевизионния пейзаж. В съществуващите кабелни телевизии програмни подобрения трудно можеха да се осъществят в кратко време поради следните причини:

• 
  заварено положение на пазара;
  
• 
  ниски финансови възможности;
  
• 
  лош технологичен ресурс;
  
• 
  ниско заплатени полупрофесионални кадри и т.н.
  

Лицензирането на търговски телевизии с национално покритие започна както в Европа, но с десет годишно закъснение. В Полша и Чехия бяха лицензирани частни телевизии през 1994-та година в условия на все още неприети закони за радиото и телевизията. В Чехия прочутия дисидент Владимир Железни³⁴ и сподвижник на Вацлав Хавел чрез сложна комбинация на разделяне на лиценза създаде чешката НОВА ТВ с капиталите на СМЕ на Роналд Лаудер. В Полша полският кинорежисьор Януш Заорски бе първият председател на техния регулаторен орган. Вероятно поради това една от първите лицензирани телевизии с национален обхват бе френският филмов канал CANAL+.

Лиценз за първи частен национален телевизионен оператор взе бТВ – дъщерна телевизия на “News Corporation” – собственост на медийния магнат Рупърт Мърдок. Програмни лицензи получиха още и SBS и MTG, които са скандинавски компании.

В края на 2000 година бТВ започна да излъчва целият си обем програма. Атрактивното и много убедително публично представяне на програмната концепция от вицепрезидента на “News Corporation” за Европа Мартин Помпадур в Дома на киното включваше и 400 000 долара за производство на български филми. Това дълго не се случваше, но от миналата година бТВ по-активно се включва в производството на телевизионни сериали и се изявява като копродуцент на някои български филми. За съжаление тази част от намеренията в началото се сведе до използване на канадска драматургична матрица за производството на сериала „Той и Тя”.

При Инджев нещата стояха по-сложно. Неговата конструкция на въпроси бе изградена филигранно, навлизаше в голяма дълбочина и се получаваше ефект като от домино. Ако махнеш един въпрос, другите някак си остават сами за себе си… Това зисиква и по-високо съучастие от страна на зрителите. За съжаление Иво Инджев не води вече предаване по нито една телевизия. Не води предаване и Иван Бедров – много добър негов приемник в предаването, а по-късно водещ в RE:TV.

Към тази територия слагам СЕИЗМОГРАФ на Светла Петрова, която подлагаше на полемика и анализ широк спектър от събития. Близо половината от нейните предавания бяха посветени на политиката и задкулисните действия на основните политически актьори на нашата балканска, провинциална сцена….Светла Петрова не само я осветяваше в дълбочина, но разкриваше скритите мотии на ключовите играчи, причинно-следствени връзки на /не/обясними явления в политиката, икономиката, бизнеса и приватизацията. За съжаление в края на 2011 година и двете предавания са в историята на бТВ.

Като негативен момент от развитието на политическия дебат в телевизиите остана факта, че сравнително слабо засегната остана външната политика. Телевизиите не можаха да приобщят зрителите, вероятно и заради самите тях, към европейската политика, към европейският дебат. Липсва перспектива как един политически избор в България може да рефлектира върху политическата картина в ЕС. Сравнително слабо се отразяват и политическите процеси при нашите съседи, в страните от ЕС, дори в световния хегемон САЩ. Това издава провинциализъм на мисленето, в лошия смисъл на думата.

В началото на промените през 1990 година всички искаха настойчиво да се либерализира медийния пейзаж и да се появят частни телевизии. От това желание до старта на бТВ изминаха близо 10 години. То бе продиктувано от две неща: