Големия Зулуски Шаман и Старейшина Кредо Мутуа Едно Уникално и Завладяващо интервю на Рик Мартин
Мартин: Моля Ви да продължите. Кредо Мутуа
Изтегляне 0.63 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Мартин
- Кредо Мутуа : Ало Мартин
- Sun City . Мартин : Да. Кредо Мутуа
Мартин: Моля Ви да продължите. Кредо Мутуа: Казвам ви господине, те стават за ядене. Мартин: Да, чух Ви и съм много изкушен да... Кредо Мутуа: Тяхната плът е протеинова, така както всяка плът на Земята, но всеки един, който погълне от плътта на сивите, изпада в състояние много близко до смъртта. Аз почти умрях. В Лесотто има една планина наречена Лариб, наричана “Плачещата каменна планина”. През последните 50 години, поради различни причини, извънземни кораби катастрофираха и се блъскаха в тази планина. Последният такъв случай беше отразен във вестниците, не толкова отдавна. Един африканец, който вярва, че тези същества са богове намира тялото на умрял сив извънземен, завлича го в пустошта, разчленява тялото и ритуално го изяжда. Някои умират веднага след поглъщането на плътта им. Преди около година, един приятел от мините в Лесотто, ми даде месо от наречените от него “небесни богове”. Бях много скептично настроен. Даде ми едно сиво парче месо, много сухо, което той нарече плът. Една нощ, аз, той и жена му, правейки ритуал, както се полага, изядохме месото. Буквално на следващия ден, след като бяхме изяли това нещо, нашите тела направо изригнаха, както изригва вулкан. Покрихме се с пъпки и рани, подобни на раните при болните от сифилис и уртикария. Така ужасно сърбеше, особено по меките места на тялото, като под мишниците, между краката и по задните части, че не можехме да си намерим място. Започнахме да поглъщаме езиците си, не можехме да дишаме. В продължение на няколко дни аз, приятелят ми и неговата жена бяхме тотално безпомощни. За нас се грижеха учениците на моя приятел, който също е шаман, внимавайки много някой да не ни види или да разбере за това нещо. Аз бях много близо до смъртта. От всички отвори на тялото ни течеше кръв. Изхвърляхме кръв, много кръв когато ходехме до тоалетната. Едва се движехме и много трудно дишахме. След около 4 или 5 дни кожата ни започна да се чисти от обривите. Сър, това е от най-ужасните преживявания през които преминах. Всъщност, когато започнах да се чувствам по-добре, мисля че отвличането ми беше пряко следствие от това, че бях се заразил от месото на едно от тези същества и не можех да повярвам, че приятеля ми беше дал такова месо. Тогава си мислех, че ми дава корен или билка или нещо от сорта, но след това си припомних вкуса на това нещо. Имаше метален вкус и миризмата му беше същата, която бях усетил през 1959 г. След като зачервяванията и обривите започнаха да изчезват, а кожата ми продължаваше да се бели и се мажехме с кокосово масло от главата до петите всеки ден, изведнъж настъпи странна промяна сър, промяна, за която бих желал някой от вашите читатели с повече познания да ми обясни. Ние се побъркахме, напълно откачихме. Започнахме да се хилим сякаш бяхме герои в анимационно филмче. Безспирен смях, ден след ден, скъсвахме се от смях за най-малкото нещо, в продължение на часове до пълно изтощение. В един момент обаче смехът изчезна и се случи нещо странно, нещо, което моя приятел каза че е крайната фаза до която трябва да достигнат тези, които са яли плът от съществата. Усещането беше все едно сме погълнали странна субстанция, наркотик, наркотик какъвто не съществува на Земята. Изведнъж нашите сетива се изостриха. Когато пиехме вода усещането беше сякаш пием вино. Водата беше станала толкова вкусна, сякаш бе някаква напитка произведена от човека. Вкусът на храната стана невероятен. Всяко едно от сетивата се беше изострило, не може да се опише просто. Сякаш се бях слял с центъра на Вселената. По друг начин просто не мога да го опиша. И това невероятно усещане продължи два месеца. Когато слушах музика мислех, че някъде зад музиката звучеше друга музика и друга музика. Когато рисувах картини, нещото, с което си изкарвам прехраната и поглеждайки четката, която потапях в боите имах чувството, че не виждам само един цвят, а много и най-различни в този един цвят. Беше неописуемо, сър, дори и сега не мога да го опиша. Но ще ви кажа нещо друго, сър. Сивите не са единствените извънземни, които ние африканците сме срещали, за които знаем и имаме много истории. Много, много, много векове преди първите бели заселници да дойдат в Африка, ние народа на Африка сме имали контакти с извънземни раси, които изглеждали абсолютно като белите европейци, които в бъдеще щели да нахлуят в Африка. Тези същества са високи, някои от тях доста добре сложени, атлетични, със светло сини очи и високи скули, косата е златиста и изглеждат точно като днешните европейци с едно малко изключение - пръстите на ръцете им са изящни и дълги като на музикант или художник. Те дошли в Африка от небето с летателен апарат, който прилича по форма на австралийски бумеранг. Кацайки, техните кораби така завихряли прахта и издавали такъв шум наподобяващ торнадо. В езика на някои африкански племена думата за вихър е “зунгар-узунгу”. Хората ни дали различни имена на тези извънземни с бяла кожа. Те ги нарекли “уазунгу”, дума която грубо се превежда като Господ, но буквално означава “Хората от прахта”, “дявол” или “вихър”. Нашите хора имали представа за тези “уазунгу” още от самото начало. Видели, че повечето от тях носели нещо подобно на кристална или стъклена сфера, сфера, която те постоянно подхвърляли в ръцете си и винаги когато някой от войните се опитвал да залови “уазунгу”, те хвърляли тази топка във въздуха, после я хващали с дланите си и изчезвали. И въпреки това, някои били залавяни от африканците и принудително държани в плен в селата на вождовете и в пещерите на шаманите. Човека, който хващал “музунгу”, така ги наричали в единствено число, е трябвало да се увери че стъкленото кълбо е добре скрито от “уазунгу”. Те знаели, че докато кълбото е в тях “музунгу” няма да може да избяга. Когато африканците видели истинските европейци, белите хора от Европа, те започнали да ги наричат също с името “уазунгу”. Сега, в езика на Зулу ние наричаме белия човек “умлунгу”. Сега думата “умлунгу” има същото значение като “уазунгу”- Бог или Същество, което създава голям вихър. В Заир, която сега се нарича Демократична Република Конго белите хора се наричат “уатенде” или “уаленде”. Това също означава Бог или бяло същество, а думата “уатенде” се използва не само за чужденците с бяла кожа, а също се отнася и за Читахури. В Заир, когато шаманите говорят със страхопочитание за Боговете, които контролират Земята, те не използват думата Читахури, а използват евфемистичното “уатенде-уа-муинда”, което означава “бяло същество, което носи светлина”, защото нощно време очите намиращи се на челата на Читахури светели като червена светлина в пустошта. Сякаш виждаш задните светлини на автомобил. Има над 24 вида извънземни създания, за които ние африканците знаем, но сега ще ви разкажа накратко само за два от тях. В Зимбабве има друго същество, което срещнах през 1959 г. Това е най-невероятното създание. Видях го веднъж, видяха го и няколкото бели и черни мъже, които бяха с мен. То е огромно и е досущ като горила, но се различава, по това, че тя когато ходи стъпва и на краката и на ръцете си. Съществото, за което ви говоря е високо 8-9 стъпки (около 2,5 метра) и прилича точно на горила, но тялото му е много мощно. С много широки рамене и с много дебел врат. Покрито е с дебела груба козина, такава, каквато никое диво животно в Африка не притежава. Това е вид хуманоид с бедра, крака, ходила, ръце и длани, които изглеждат точно като човешките, с тази разлика, че са покрити с тежка тъмно-кафява козина. Това същество сър е познато сред хората в Зимбабве с името “ого”. Много хора са го виждали, стотици в продължение на много поколения. Някои от тези същества са били забелязани точно тук, в Южна Африка, в дивата пустош и в планинските райони. Тези “ого” са до последната подробност еднакви със съществата наречени “саскуач” или Bigfoot, забелязани от индианците в северозападната част на САЩ. Всъщност, това което твърдя е, че съществото е същото като това в Южна Африка. То се различава единствено по цвета на козината от съществото забелязано от хората на Непал по склоновете на хималайските планини. Същество наречено от тях “Йети”. А сега и за другото същество, сър, известно не само в Южна Африка, а и по целия континент. Същество, споменаването, на чието име кара хората да се усмихват. Нарича се “Токолоше”, някои го наричат “Тиколоше”. Всеки африканец знае какво означава “Токолоше”. Изглежда като страховито мече, което има дебел, остър кокалест гребен на петел на главата си. Този гребен започва от над челото му и стига до тила. С него то може да повали вол удряйки го с главата си. Това същество е причината чернокожите на някои места да повдигат леглата си върху тухли. Тухли поставени една върху друга на около метър над земята. Това може да се види из цяла Южна Африка. Този “Токолоше” много обича да си играе с деца и е било виждано стотици пъти от много ученици в различни части на Южна Африка, дори и наскоро. Понякога обаче то тероризира децата, драскайки ги с ноктите си докато те спят, оставяйки дълги успоредни следи по гърбовете и бедрата им. Драскотини, които се възпаляват и сърбят ужасно. Преди около две години едно такова същество тероризирало цяло училище в Совето, близо до Йоханесбург. Децата го нарекли пинки-пинки. То е известно не само на чернокожите в Африка, а и сред полинезийците в Хавай и други острови в Тихия океан. Тези хора издигат колибите си на колчета на абсолютно същата височина, на която африканците повдигат леглата си. Ако попитате полинезиец защо строят къщите си така, той ще ви отговори: “Искаме да се предпазим от Тики”. Интересното тук е, че същество като това в Африка е забелязано на някои острови в Тихия океан и че думата, с която там го наричат е много близка до африканската дума “Тикилоше” или “Токолоше”. Надявам се един ден да мога да споделя повече от тази информация с вашите читатели, но в момента призива ми отново е следният: Моля разследвайте, моля всички да разследваме, нека спрем да бъдем толкова скептични. Прекаления скептицизъм е точно толкова опасен, колкото и прекалената наивност. Никой не може да ме убеди, че извънземни не съществуват. Нека някой да ми обясни какво представлява тази дупка върху тялото ми. Нека някой да ми обясни защо след като се бях съвокуплил с това странно същество на това странно място, моят полов орган ме болеше така ужасно и в продължение на много години след това не бях способен да правя любов нормално, с обикновена жена. Защо? Ако всичко това е илюзия и игра на въображението, как може една игра на едно въображение да те остави с белези и пукнатини по половия ти орган, белези, които и до днес не са излекувани. Нека тези хора, скептиците, ми отговорят на този въпрос. Ние трябва да разследваме, сър, защото налице са всички белези, които показват, че съществата, които споделят планетата с нас започват да стават отчаяни. Защо? Защото, вие виждате, че се задава една велика битка. И всеки един, който е вникнал малко по-дълбоко в тези неща ще може да види, че битката наближава. За какво всъщност говоря? Преди 30-40 години, много малко хора ги беше грижа за околната среда. Много малко хора бяха загрижени за разрушаването на тропическите гори в Африка и на други места. Много малко хора бяха загрижени когато Белите ловци, на които по това време се гледаше като на герои, изклаха хиляди африкански животни. Малко бяха загрижените, когато големите нации по света, като САЩ, Русия, Англия и Франция, открито тестваха атомно оръжие в много части на света. Днес има хора, които ще се изплюят като чуят за голямата игра наречена – лов. Днес, на големите ловци не се гледа вече като на герои, по-скоро като на убийци. Днес има мъже и жени, Черни и Бели, които са готови да рискуват живота си, за да спасят дърветата, за да спасят животните, да спрат тази лудост с тестването на ядрените оръжия. Какво ни говори това сър? Това ни казва, че след хиляди години господство на извънземните същества над нас, хората са започнали да се отбраняват. Хората са загрижени за света, в който живеят и на който се намират. Но извънземните, наричайте ги както искате - Читахури, Мантиндане - няма да ни го простят. Те ще ни накажат, както са го правили преди столетия. Те са разрушили нацията, чието име е достигнало до нас африканците като нацията на Амарири. Разказва се, че кралете на Амарири, тази прекрасна страна, която ние вярваме се е намирала отвъд залеза на слънцето, са отказали да правят това, което Читахури са им нареждали. По това време кралете са отказвали да поднесат в жертва на Читахури децата си. Отказвали са да воюват срещу себеподобни с цел да предпазят Читахури и идеята за тяхната божественост. Разказва се, че Читахури донесли огън от Небесата, взели огън от Слънцето и го използвали да изгорят великата цивилизация. Причинили са земетресения и цунами и разрушили цивилизацията на Червените хора с дълги зелени коси, които са били първите хора създадени някога на Земята. Разрешили само на няколко души да се спасят от разрушението на Амарири. Читахури са подготвени да направят това отново в най-близко бъдеще. Тревожа се какво ще стане с нашите страни по целия свят. Всички тези земетресения, които отнемат животи в Средния Изток и в Африка, Индия. Защо сърцето ми се свива от страх когато чета за всичко това? Тези земетресения се случват в неестествена последователност сега, в Египет, в Армения и едно от тях беше толкова мощно, че сякаш премина директно през цялата планетата Земя и причини сриването на една свещена скала в Намибия, скала позната като Пръстът на Бог, която е оцеляла в продължение на десетки хиляди години, да се срине и да се превърне в купчина дребни камъчета. Когато тази скала бе разрушена аз получих много писма от други сангома, които бяха обезпокоени и вярваха, че краят на света е много, много близо щом тази скала е била разрушена. Моля, имате ли някакви въпроси? Мартин: Прочетох поемата Ви, в нея споменавате името Яхбулон. Бихте ли ни обяснили кой е това? Кредо Мутуа: Яхбулон, сър, е много странен Бог. Предполага се, че това е лидерът на Читахури. От много векове ние Черните хора знаем за съществуването на Яхбулон. Но аз съм изненадан, че има и Бели хора, които също почитат този Бог. И измежду тези бели хора има такива, които биват обвинявани за всичките злини по земята и тези хора се наричат Масони. Ние вярваме, че Яхбулон е лидерът на Читахури. Той е старейшината. Едно от имената му на африкански език е Умбаба-Самахонго, което значи “Кралят, великият баща на всяващите ужас очи” - защото ние вярваме, че Яхбулон има едно око. Ако го отвори и те погледне, ти умираш. Казват, че Умбаба е избягал от една източна страна по време на голяма криза с един от синовете си и намерил убежище в Централна Африка, където се криел в пещери, дълбоко под земята. И сега едно невероятно нещо, сър, разказва се, че под Лунните планини в Заир има един страхотен град, направен от мед, с хиляди светещи сгради. Там води битките си богът Умбала или Ябулон. Този бог очаква деня, в който повърхността на Земята бъде изчистена от хората, за да може той и неговите деца Читахури да излязат навън и да се наслаждават на топлината на Слънцето. Докато живеех в Совето, близо до Йоханесбург, имах едно неочаквано посещение. Бях посетен от проповедници идващи от Тибет. Сигурен съм, сте чувал за единия от тези проповедници или сте го срещал. Името му е Акионг Ринпоче. Той е един от водещите тибетски свещеници, който бил изпратен в изгнание заедно с Далай Лама. Той ме посети един ден, докато бях в здравния си център в Совето. Едно от нещата, които ме попита Акионг Ринпоче беше дали знам за скрит град, който се намира някъде в Африка, град направен от мед? Аз казах: “Акионг, ти ми описваш града на Умбала, градът на невиждания бог, богът който се крие в недрата на земята. Откъде знаеш за това нещо?” И Акионг Римпоче, който е един велик изследовател на това странно явление, ми каза че един велик лама напуснал Тибет с група от свои последователи, търсейки този град и те никога повече не били видяни. Те не се завърнали в Тибет. В Южна Африка има много истории за древните жълтокожи, които дошли в Африка търсейки града на Умбаба, градът, в който веднъж влязъл, не можеш да напуснеш жив. Невероятното в случая сър, е че тук в Южна Африка съм изследвал много от тези озадачаващи истории, които не съм много сигурен, че пасват на стила на вашия вестник (почивка за няколко минути). Кредо Мутуа: Ало? Мартин: Да, Кредо. Мога ли само да кажа, че много оценявам това, че сте дошли да разговаряте с мен и осъзнавам, че това не е лесно. Кредо Мутуа: Аз оценявам честта, правите за мен много повече отколкото всъщност осъзнавате. Аз знам как Белите хора се отнасят към някого, който говори на такива теми, на каквито говоря аз. Като към луд човек. Сър, аз наистина не би трябвало да се излагам толкова на показ, но нашият народ УМИРА. Не само, защото имаме проблеми с наркотиците, не само, защото престъпността нарасна в стотици пъти от преди, не само, защото имаме проблеми със СПИН, но ние също имаме проблеми сър, които ни настигат и се добавят към другите и когато ги разгледате всички заедно, те показват, че нещо нереално става в Африка. Мога ли да споделя това нещо с Вас, сър? Мартин: Да, моля Ви. Кредо Мутуа: Сър, според моята култура е много грубо когато един човек се обръща и говори с друг човек и не му дава шанс за отговор. Така че, в знак на уважение към вашия вестник и към Вас лично бих искал да Ви попитам дали във вашата страна, в САЩ, имате странни истории, разказващи за построени подземни съоръжения. В Африка, всички ние имаме почти еднакви истории, което наистина е странно. Мартин: Да, има много истории за подземията, ние всъщност ги наричаме подземни бази и в едно цяло издание ние публикувахме точното разположение на тези подземни бази. И не само това... Кредо Мутуа: Същото нещо го има и се случва в Южна Африка от доста години. За моя радост можах да докажа и потвърдя една от тях, но не можех да докажа другите. Разбирате сър, че човек като мен, който е разкъсан между двата свята – мистичния свят на Африка както и съвременния, нормалния обикновен земен свят, трябва да мери всяка една своя дума и да внимава какво говори. Преди около 5 години живеех в един малък град наречен Масикенг, един град изпълнен с история, където се е състояла обсадата през 1899-1902 г. В този град беше основано скаутското движение на капитан Пауел. Сигурен съм, че сте чували за него. Докато живеех в Масинкенг много обикновени хора от племената дойдоха при мен, хора абсолютно неграмотни. Тези хора ми казаха, че техни роднини мистериозно са изчезнали. Искаха да им кажа къде са изчезнали те. Аз ги попитах тези хора, които не се познаваха помежду си, къде, на кое място са изчезнали роднините им? Тези хора ми разказаха една невероятна история. Недалеч от Масикенг има едно известно място, за което съм сигурен че сте чували, място, което ние наричаме южноафриканския Лас Вегас. Това е известното казино и хотелски комплекс наречено Sun City. Мартин: Да. Кредо Мутуа: Беше ми казано, че под Sun city, се провеждат странни изкопни работи, дълбоко под земята. Много от африканците, които работят в тези мини са изчезнали безследно и никога не са се завърнали в къщи. Въпреки всичко чековете със заплатите на тези хора продължавали да пристигат при семействата им. Мъжете никога не се завърнали в къщи, оглеждам този феномен, сър, като глупак, аз отказвам да повярвам на това. Още много истории ми бяха разказани. Когато един африканец е в беда, без значение дали е той или тя, те търсят помощта на сангома, за да разберат причините за проблемите им и какво стои зад тях. Има и една друга история, която намирам за шокираща истина, това, че има строителство в близост до границата на Южна Африка, в страна наречена Ботсвана. Там, американците работели с африканци, но те трябвало да пазят в тайна всичко отнасящо се до работата си. Американците строяли тайно летище, много модерно. Летището трябвало да поеме съвременни военни изтребители. Дори сега ми е трудно да повярвам в това. Бяха ми казали, както вече споменах, че много хора мистериозно са изчезнали там, хора от племената, сър, необразовани Черни хора, изчезваха най-обикновените работници. Когато роднините на тези хора се опитвали да ги открият и да разберат какво става и къде са, те се сблъсквали с каменно студена тишина и никакви отговори. Аз, сър, исках да разбера какво става там и нещото, което ме накара наистина да действам беше една странна история, която се разнасяше из Южна Африка по това време, история за южноафрикански боен самолет, изтребител, който е свалил летяща чиния. Реших да разследвам, защото доверието на хората в мен като шаман и сангома беше изложено на риск. Отидох в Ботсвана. Беше много лесно. На някои места границата не е толкова строго охраняема, колко си мислят хората. Минаваш през телените заграждения и да влезеш в страната. Отидох там с няколко мои приятели. Открих, че наистина има такава база, която дори не е под земята, а на повърхността. Самолетна база, която Черните хора не смеят да приближават, защото се говори, че ако са достатъчно близо и те ще изчезнат някъде. Мъжът, който ни заведе дотам се страхуваше и не искаше да отива твърде близо до мястото. Разгледах го отдалеч, видях, че такова място наистина съществува. Мъжът продължаваше да упорства, че ако отидем по-близо до базата и ние ще изчезнем. Това, сър, е странно, защото има много бази в Южна Африка и в Ботсвана. Но точно тази изпълва местните хора с ужас. Защо се получава така? Все още се мъча да разбера, дори и сега, защото има твърде много странни неща, които се случват в страната ми, които наистина оказват много тежко влияние върху живота на нашите хора. Има друго нещо, сър, което Читахури правят в техните пещери където постоянно се поддържат горящи огньове когато се разболеят и започнат да губят големи части от кожата по тялото си. Говори се, че това е болест, от която страда Читахури. Болест, при която те губят кожата си и остават само месата им. Когато Читахури се разболеят от тази болест някой от слугите им отвлича и докарва под земята младо девствено момиче. Там ръцете и краката на момичето се завързват и то се обвива в златисто одеяло. Насилват я да лежи до болния Читахури седмица след седмица. През това време се грижат добре за нея хранят я добре, но ръцете и краката й остават вързани. Пускат я единствено и само, за да се облекчи. След като болния Читахури започне да дава признаци на подобрение, у момичето се създава заблуда, че й се дава шанс да избяга. Възможност, която всъщност не е реална. Когато момичето се освободи, тя започва да бяга, но летящи същества сякаш направени от метал започват да я преследват през целия й път под земята и в крайна сметка тя отново бива заловена, повалена от умора и страх. Тогава я поставят на олтар, който обикновено представлява груба скала, равна в горната си част. Тя бива принесена в жертва, сър, и кръвта й бива изпита от болния Читахури, който тогава вече се възстановява. Но момичето не може да се принесе в жертва преди да бъде изключително много уплашено. Говори се, че в противен случай кръвта й няма да спаси болния Читахури. Кръвта трябва да е от наистина много уплашено човешко същество. Този метод на преследване на жертвата също е бил практикуван и от обикновените африкански канибали сър. В страната на Зулу през последния век имало канибали, които ядели хора и дори и днес ако откриете потомци, които да ви се доверят, ще ви кажат, че плътта на човешко същество, което е било уплашено до смърт и принудено да бяга огромни разстояния, опитвайки се да избяга, е много по-вкусна от плътта на някой, който просто е бил убит. Преди време в Южна Африка сър изчезват 5 бели момичета и те със сигурност няма да бъдат последните. Ученички, всяка от които била много надарено дете или момиче даващо признаци на духовна енергия или дете, което по някакъв начин било лидер в своя клас. Пет такива момичета изчезват в Южна Африка. Беше страхотна сензация по вестниците. Тогава много Бели хора дойдоха при мен и се опитваха да ме убедят да ги открия. Бял мъж ми донесе гумена играчка, която принадлежала на едно от момичетата. Беше малък гумен динозавър. Когато поех играчката в дланите си, забелязах че очите му се движат и сякаш всеки момент щеше да заплаче. Почувствах се много зле, щеше ми се да стана и да избягам. Тогава казах на белия мъж: “Слушай, момичето държало тази играчка е мъртво. Какво се опитваш да ми причиниш? Детето е мъртво, усещам го.” И Белия мъж, който беше телевизионен продуцент взе играчката, учебниците на момичето и якето й и си тръгна. Бях прав, бялото момиче беше намерено мъртво, погребано в плитък гроб в близост до едно шосе. Започнаха да идват други хора молейки ме да открия изчезналите им деца. Питаха ме дали са живи или мъртви. Все още не можех да направя нищо сър. По това време все още имах телефон в къщата си, телефон който звънеше непрекъснато. Звъняха ми изключително ядосани Бели хора, които ми крещяха и искаха от мен да спра да помагам на тези хора. Заплашваха ме, че ако не спра ще залеят лицето на съпругата ми с киселина и ще убият децата ми едно по едно. И много скоро най-малкия ми син беше брутално прободен почти смъртоносно от неизвестни хора, които според неговите приятели били Бели мъже. И така бях принуден да спра сър. Имам достоверна информация, че повече от 1000 деца изчезват месечно в Южна Африка и то безследно. Много хора, особено вестникари, считат, че това е в резултат от развиващата се детска проституция, но аз не мисля така. Ако се разровите в историята на тези деца ще забележите, че те не са били просто деца от улицата сър. Това са ученици, които изпъкват в класовете си или с определени познания в различни учебни предмети, в които са били много добри или заради техния начин на мислене. И не само това сър. Горе-долу по същото време и по същия начин в Масикенг изчезват две обикновени жени. Две чернокожи учителки изчезват с колата си и никога повече не са видени. Не искам да ви натоварвам излишно с тази ужасна история, но ще ви кажа нещо за последно. След изчезването на 5 бели ученички, полицията арестува свещеник от Бялата Реформистка Църква, преподобния Ван Ройен. Беше обявено, че той е виновен за изчезването на горките момичета, подпомогнат от приятелката си, която е извършила физическото отвличане на тези деца. Още преди да бъдат призовани в съда се случи нещо много странно. Той и приятелката му бяха застреляни в малкия им джип и странното нещо е, че след като били простреляни джипът успял да спре сам - нещо което никога не може да се получи при движещо се превозно средство. След това жена, която познавала Ван Ройен ми каза, че той и приятелката му не са извършили това престъпление така както е обявила полицията по вестниците. Всъщност те били убити. Защо? Защото Ван Ройен е бил открит с огнестрелна рана в дясното слепоочие, въпреки, че всички хора които са го познавали твърдят, че той е бил левичар. Остава въпроса кой е убил Ван Ройен и приятелката му. Това е една от най-големите загадки до момента в Южна Африка. Има още много неща, които мога да ви кажа, но не желая да губя времето ви. Каталог: files files -> Първа част Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски files -> Какво научих по математика в четвърти клас? Естествените числа files -> Отчет за дейността през 2013 Г files -> Бунтът на роботите files -> Глобалната манипулация кратък анализ files -> Vі-ти национален фестивал за операторско майсторство “златното око” files -> До общински съвет русе предложение пламен стоилов files -> № по ред Учител Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|