Гората една сбъдната мечта

Но правим ли го?

Никога няма да забравя една гледка от детските ми години. Аз и семейството ми бяхме на почивка в едно китно селце, близо до Казанлък – Крън. Това беше едно от първите ми пътувания и докосвания, но до нашите неземни планини, а също и до горите. Бяхме отседнали в една къща, която се намира точно в полите на планината, и всяка сутрин първото нещо, което правех, бе да изляза отвън и да погледна чудесната гледка, да поема дълбоко от чистия въздух… И веднага започвах да си измислям някакви приключенски истории, които можеха да ми се случат в тайнствената гора, или пък сравнявах гледката с тази, която съм си представяла докато съм слушала любимата си приказка за Маша и мечока, или някоя друга. Но естествено не правех само това по цял ден.

Едната ни разходка с мама беше до много близкото село Енина. Можехме да вземем автобус, но предпочетохме да повървим въпреки горещото време. Все пак бяхме отишли на планина. И тогава видях гледката, която остана запечатана в съзнанието ми и до днес. Имаше дървета, дървета, все хубави и зелени, но и... празни места, без дървета, имаше дори пушек. Тогава си помислих, че някой нарочно беше запалил гората и исках да се отиде и да се помогне на дърветата. Можеше пък просто огънят да се беше запалил – ей-така от времето. И сигурно е станало така, не знам. Но някой трябваше да направи нещо. Сигурна съм, толкова години вече след това, че празните места бяха просто отсечени дървета. Не знам кой и защо, но изглеждаше ужасно. Като петна или рани върху една красива повърхност.

И все още ги намирам за такива.Жалкото обаче е, че все още тези петна съществуват и никой нищо не прави за тях, не само на това място, а из цяла България. В последно време имам възможност да пътувам доста често и винаги намирам нови и нови рани из нашите гори и това ме кара да се срамувам. Срамувам се, че с такава лека ръка се изсичат безразборно горите и след това не се прави нищо, нито се залесяват наново, нито има възмездие за тези, които ги изсичат. Питам се: кой ли е отговорен за това? Може и някой ден да разбера, но и да стане, не виждам дали ще има смисъл. Сигурна съм, че има хора, които трябва да се грижат за българските гори, и аз просто искам те да си вършат работата както трябва. Защото такова богатство трябва да се пази! Разбира се, не само от лесничеите, а и от самите нас, обикновените туристи. Има много примери за пожари, възникнали точно заради невниманието на хората. Въпреки че не можем да спрем огъня и брадвата, ние можем да направим и друго. Един пикник отпадъци по-малко е от голямо значение.

Има много заплахи, които грозят нашите гори. Затова, моля ви, внимавайте какво правите! Не мислете само за себе си, а и за природата. Тя ще ви се отблагодари! Не ранявайте горите - нашите сбъднати мечти!