ВКС 4. ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ, КОИТО ИЗПЪЛНЯВАТ ВАЖНИ ПРИРОДНИ ФУНКЦИИ В КРИТИЧНИ СИТУАЦИИ (НАПР. ЗАЩИТА НА ВОДОСБОРИ, КОНТРОЛ НА ЕРОЗИЯТА).
Тази ВКС се отнася до важните екологични функции на стопанисваната гора. Определени са следните компоненти:
-
Гори представляващи единствени източници на питейна вода
-
Гори от решаващо значение за водосбора
-
Гори с решаващо противоерозионно значение
-
Гори с пожарозащитни функции
-
Гори с решаващо значение за земеделието и рибарството
На територията на ДЛС Дикчан са представени всички типове ГВКС.
ВКС 4.1 ГОРИ – ЕДИНСТВЕНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ПИТЕЙНА ВОДА
В България за ГВКС се считат всички ЗГГФ попадащи в рамките на санитарно-охранителните зони 1 и 2 на източници за питейно-битово водоснабдяване, определени по реда на Наредба 3 от 2000 г. За ВКС се считат също и ЗГГФ попадащи в близост до източници за питейно-битово водоснабдяване, но без определени официални СОЗ, когато те са територии, включващи реката и крайбрежните заливаеми ивици на разстояние от 3500 м над водовземането и 50 м под него с широчина не по-малка от 1500 м от двете страни на реката.
За учредяването на вододайните зони на населените места има проведена процедура и издадени заповеди от МОСВ през 2007 год. Санитарно-охранителните зони - пояси І и ІІ са посочени съгласно лесоустройствения проект (2008). За територията на ДЛС Дикчан в тази консервационна стойност попадат отделите и подотделите, описани в Таблица 3, определени като вододайни зони, обособени с цел снабдяване на населените места с вода за питейно-битови нужди.
Идентифицирането на каптажите е направено след консултации със служителите в ловното стопанство и общината. За тях няма обособени СОЗ и е препоръчително да се спазват разписаните в настоящия документ препоръки.
Таблица № 3. Списък на отдели и подотдели, определени като вододайни зони за ДЛС Дикчан
Дикчан
|
Отдели
|
Вододайна зона с. Сатовча
|
5 ц1, ш1; 173 е, ж, с-ф, 4, 5
|
Вододайна зона с. Осина
|
219 р-т, 4, 5; 220 л, м, с-х, 3
|
Вододайна зона с. Плетена
|
80 д, е, 6
|
Вододайна зона с. Фъргово
|
325 м; 326 15
|
Вододайна зона с. Кочан
|
4 з, к-р, х-ю; 188 в-я, а1-я1; а2-з2, 1-17; 189 цял; 190 к, м-т, 191 е-я, в1, г1, 3, 5-7; 192 ж-п, 7, 8; 193 а, б, г, д, п-ч, 1; 194 щ-я, а1-в1, 15, 16; 233 а-о, у, 1-4; 333 а-ж, и-л, 1; 335 а-п, ч, 1-3
|
Каптажи с. Ваклиново
|
200 г, е; 206 р; 207 р; 208 з; 209 м, к; 341 м; 346 и, е
|
Каптажи с. Осина и с. Дъбраш
|
217 н, 221 г
|
Каптажи с. Любча
|
225 х, 226 н
|
Каптажи с. Туховище
|
310 г
|
Каптажи Фъргово
|
281 д
|
Каптажи с. Долен
|
15 д; 71 у
|
Каптажи с. Плетена
|
82 ж
|
Открито водохващане Спасов чарк
|
67 н
|
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ НА ВКС 4.1
1. За обособените вододайни зони около източниците на питейна вода, дейностите трябва да се съобразяват с разписаните ограничителни режими съгласно Наредба 3 от 2000 г. и заповедите за учредяване на санитарно-охранителните зони. При планиране и провеждане на горскостопанските дейности е препоръчително да се вземат под внимание и следните общи насоки за лесовъдска намеса:
-
Да се подпомага създаването и поддържането на смесени насаждения с неравномерна пространствена структура;
-
Да се използват лесовъдски системи, осигуряващи постоянно покритие на горските територии във водосбора с гора;
-
Пълнотата на насажденията във водосбора да не намалява под 0.5, но и да не е по-висока от 0.8, тъй като се увеличава процента на евапотранспирация;
-
Забрана за използване на голи сечи;
-
Зоните в непосредствена близост до водоизточниците изискват повече внимание, минимално нарушаване на земната повърхност при извоз на дървесина, дърводобив с много ниска интензивност или липса на такъв.
2. Трябва да се извършва обучение на персонала, който участва в горскостопанските мероприятия. Обучението трябва да запознае персонала с ограниченията предизвикани от наличието на ВКС и мерките за опазване на тези стойности.
3. За така учредените СОЗ, стопаните е добре да търсят компенсиране на пропуснатите ползи или увеличени разходи при стопанисването на горите.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ НА ВКС 4.1
Горските стопани трябва да използват мониторинга на водите, извършван от компетентните органи – РИОСВ, басейновите дирекции или водностопанските фирми.
ВКС 4.2. ГОРИ С РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ВОДНИЯ ОТТОК ВЪВ ВОДОСБОРИТЕ
В България за ГВКС се приемат всички ЗГГФ, които представляват:
1. ЗГГФ попадащи във водосборите на поройни водни течения, чиято лесистост надхвърля 40%;
2. Съобщества на клек (Pinus mugo);
3. ЗГГФ представляващи горна граница на гората (ГГГ), определени по реда на ЗГ или попадащи в 200 метрова ивица под ГГГ;
4. Крайречни естествени гори от Q. pedunculiflora, Q. robur, Fr. оxycarpa, Ulmus minor, U. laevis, Salix alba, Alnus glutinosa, Popolus alba, P. nigra, Platanus orientalis, попадащи в заливаемата тераса на речното течение;
5. Горите между дигата и десния бряг на р. Дунав, горите на островите и 200 метровата ивица от високия бряг на реката;
6. Гори в 100 метровата ивица на реките Марица, Тунджа, Места, Струма, Арда, Лом, Цибрица, Огоста, Скът, Искър, Янтра, Вит, Съзлийка, Стряма, Осъм, Русенски Лом, Камчия, Велека, Резовска (Българския бряг);
7. ЗГГФ попадащи в санитарно-охранителна зона 3 на язовирите чието основно предназначение е за питейни нужди, определени по реда на Наредба 3 от 2000 г.
За територията на ДЛС Дикчан са определени ГВКС, покриващи изискванията на т. 4 и 6 от определението, съгласно Националното ръководство за определяне на ГВКС.
Съгласно данните от инвентаризацията на горите (2008) на територията на ДЛС Дикчан и критериите от горното определение и теренни проучвания, са определени отдели и подотдели, отговарящи на тази консервационна стойност. Те са систематизирани в Таблица 4.
Таблица 4. Списък на отдели и подотдели, представляващи ВКС 4.2
Гори отговарящи на определението за ВКС 4.2.
|
Отдели и подотдели
|
Точка 4. Крайречни естествени гори от Alnus glutinosa, попадащи в заливаемата тераса на речното течение
|
Галерии от черна елша около реките
4 у1, т2, у2, ф2, ч2, ш2, е3; 5 ф, ш, щ, в1, и2, к1, м1, н2, п1, с1, т1; 60 ч; 189 б1; 253 и, к; 254 е, ж, з, и; 255 в; 346 в; 367 м, н, о; 230 о
|
Точка 6. Гори в 100 метровата ивица на река Места
|
7в, 5; 8 в, 3, 4; 9 3; 10 ч; 11 а, в, г, д, к, л, 1, 3; 12 з, н, о, п, т, 8, 9, 10; 13 в, г, д, 2; 14 б, 1, 3; 299 ф, ч, ш; 300 о, щ; 301 б, т, е, ж, л, н, 5, 6, с обща площ 114, 1 ха, от която 63,3 ха залесена.
|
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ НА ВКС 4.2
1. Планирането и провеждането на стопанските дейности в ГВКС се съобразяват с поддържане и подобряване на ВКС 4.2.
2. За насажденията с ВКС 4.2, т.4 са в сила всички мерки, които са посочени за съответните насаждения, посочени във ВКС 3 за типа Крайречни естествени гори от Alnus glutinosa, попадащи в заливаемата тераса на речното течение.
3. В насажденията, формиращи 100 метровата ивица около р. Места могат да се посочат следните общи препоръки за лесовъдска намеса:
-
За намаляване повърхностния воден отток да се използват лесовъдски системи, осигуряващи постоянно покритие с гора на горските територии в ивицата;
-
При нужда се провеждат залесителни мероприятия за увеличаване лесистостта;
-
В насаждения с влошени структурни параметри и устойчивост да се планират и прилагат възстановителни мероприятия;
-
Подпомага се създаването и поддържането на смесени насаждения с неравномерна пространствена структура;
-
Пълнотата на насажденията в ивицата да не намалява под 0.6;
-
Забрана за използване на голи сечи;
4. Да се осигури запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, острови на старостта, дървета с хралупи, зони на спокойствие и т.н.
5. Поради опасността от ерозия, трябва да се използват технологични схеми и техника, осигуряващи минимално нарушаване на земната повърхност при извоз на дървесина.
6. След прекратяване на стопанските дейности се извършва рехабилитация на нарушените терени (напр. извозни горски пътища);
7. Препоръчва се провеждане на обучение на персонала, участващ в горскостопанските мероприятия, което трябва да го запознае с ограниченията, предизвикани от наличието на ВКС и мерките за неговото опазване.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ НА ВКС 4.2
В мониторинга на ВКС 4.2. се включват параметри като здравословно състояние на гората, наличие и интензивност на ерозионните процеси, промени в структурата и състава на насажденията, количество и структура на мъртвата дървесина. Като допълнение се организира мониторинг на параметри, характеризиращи водорегулационните функции на гората, като динамика на лесистостта, ерозионните процеси, степен на повреди по крайречната растителност и др.
За определяне на отклонения в функционалността на тези гори може да се използва мониторинга на водите, извършван от компетентните органи – РИОСВ, басейновите дирекции или водностопанските фирми.
Сподели с приятели: |