Гори с висока консервационна стойност на територията на тп длс дикчан

ВКС 3. ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ РЕДКИ, ЗАСТРАШЕНИ ИЛИ ИЗЧЕЗВАЩИ ЕКОСИСТЕМИ, ИЛИ СЪДЪРЖАЩИ СЕ В ТАКИВА

Изтегляне 0.81 Mb.

страница	6/9
Дата	25.07.2016
Размер	0.81 Mb.
	#6866

1 2 3 4 5 6 7 8 9

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ НА ВКС 3

ВКС 3. ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ РЕДКИ, ЗАСТРАШЕНИ ИЛИ ИЗЧЕЗВАЩИ ЕКОСИСТЕМИ, ИЛИ СЪДЪРЖАЩИ СЕ В ТАКИВА.

ГВКС представляват всички ЗГГФ, включени в списъка на Приложение 3 към ръководството. За ВКС се считат и гори, притежаващи характеристики, отличаващи ги като гори във фаза на старост (Old growth forests), които със своята възрастова структура и степен на естественост представляват местообитание на комплекс от видове от специфични екологични и таксономични групи.
За определяне на горите, отговарящи на критериите на ВКС 3, са използвани данни и картен материал от лесоустройствения проект на ДЛС Дикчан. Направено е и теренно обследване на част от съобществата. Съгласно списъка към Приложение 3, за територията на ДЛС Дикчан са идентифицирани 11 типа редки, застрашени или изчезващи екосистеми. Списък на горскостопанските единици, на чиято територия са разположени съответните съобщества, са представени в Таблица 2. Границите на отделните гори, представляващи ВКС 3, не са отбелязани на терена тъй като в повечето случаи съвпадат с границите на насаждението.

Таблица 2. Застрашени, изчезващи или ендемични екосистеми на територията на ДЛС Дикчан

№	EUNIS	Наименование	Кратка характеристика	Отдели
1	G1.131	*Southern [Alnus glutinosa] galleries*	Чисти или смесени съобщества на черната елша Alnus glutinosa покрай реките с характер на “галерии”.	4 у1, т2, у2, ф2, ч2, ш2, е3; 5 ф, ш, щ, в1, и2, к1, м1, н2, п1, с1, т1; 60 ч; 189 б1; 253 и, к; 254 е, ж, з, и; 255 в; 346 в; 367 м, н, о; 230 о.
2	G1.213(1)	*Riverain [Alnus] woods of slow rivers*	Нелонгозни крайречни съобщества на Alnus glutinosa и Alnus incana в горните и средните течения на реките.	4 м2, н2, о2, п2, р2, х2, ц2, д3, ж3; 5 л1, н1, о1, р1, у1, я1, в2, д2, е2, ж2, л2, м2, о2; 230 в; 344 к1.
3	G1.61	*Medio-European acidophilous [Fagus] forests*	Гори с преобладание на бук, разположени на бедни кисели и влажни почви. Характерни растителни видове: бук (Fagus sylvatica), бледа светлика (Luzula luzuloides), горски вейник (Calamagrostis arundinacea), орлова папрат (Pteridium aquilinum).	257 ж, 66 б, 67 и, п, 68 н, о, 69 б, д, 70 г, д, 80 з, о, 82 м, о, 83 р, т, 85 м, 87 в, 96 а, б, е, 97 л, 98 г, о, р, 99 и, м, о, 178 е, 183 в, з, 184 а, 185 б, д.
4	G1.66	*Medio-European limestone [Fagus] forests*	Букови гори, разположени на варовикови терени. Характерни растителни видове: обикновен бук (Fagus sylvatica), кисел трън (Berberis vulgaris), птиче грозде (Ligustrum vulgare) и представители на сем. Orchidacea.	335 в1
5	G1.737	Eastern sub-Mediterranean white oak woods	Гори от космат дъб (Quercus pubescens) – чисти или смесени с други термофилни видове.	8 в, 248 б, 251 а, 264 ж, 276 а, г, д, е, ж, 281 г, е, ж, 282 з, 299 т, 300 г, д, и, м, о, п, р, с, т, х, 302 в, к, 306 е, ж, з, о, 307 л, 311 м, 312 г, 313 е, 322 а, д, 323 д, ж, з, 325 л, м, н, 326 ц, ч, ш, 352 б1, 356 в, 357 а, г, д, е, ж, 358 в, д, 359 ж, з, 361 г.
6	G1.7C1	*[Ostrya carpinifolia] woods*	Съобщества с участието на водния габър (Ostrya carpinifolia)	части от насажденията – 334 а, 334 в, 335 л1, 333 у, н, р.
7	G1.913	*Hercynio-Alpine [Betula] woods*	Естествени чисти и смесени насаждения на Betula pendula с участието на Fagus silvatica	3 a, б, в, г, д, е, ж, з,и, к, л, м, н, о, п, р, с, т, у, ф, х, ц, ч, с, ш, щ, ю, я, a1, б1, в1, г1, д1, е1, ж1, з1, и1, к1, л1, м1, н1, о1, п1, р1, с1, т1, 4 ю, а1, а2, а3, б1, б2, б3, в1, в2, в3, г1, г2, г3, д1, д2, е1, е2, ж1, ж2, з1, з2, з3, и1, и2, и3, к1, к2, к3, л1, л2, л3, м1, м3, н1, н3, о3, п1, п3, р1, р3, с1, с2, с3, т3, у3, ф1, х1, ц1, ч1, ш1, щ1, щ2, ю1, ю2, я1, я2, 6 е, ж, к, о, с, т, ф, 102 а, 188 х, ю1, 229 ф, х, ц, ч, с, ш, щ, ю, я, б1, н1, о1, п1, р1, с1, т1, у1, ф1, х1, ц1, ч1, ш1, щ1, ю1, 230 а, б, г, е, и, к, л, м, н, п, 231 ж, к, р, л, с, 233 а, б, з, т, а1,, б1, а2, г1, д1, р1, с1, т1, у1, ф1, х1, ц1, ч1, ш1, щ1, ю1, я1, 234 р, ц, 235 б, в, 236 а, б, в, г, д, е, ж, з, о, п, р, с, т, у, ф, ш, г1, д1, з1, и1, к1, 237 е, ж, з, и, к, 238 г, л, 240 и, 255 г, 256 б, в, г, д, е, ж, 257 д, м, 258 и, н, о, п, 279 г, д, з, и, к, л, м, н, о, п, р, с, 280 а, в, о, 307 к, 313 а, б, 314 г, е, з, и, к, 321 а, б, в, г, д, е, и, 323 к, 326 а, б, е, ж, з, у, 327 и, 330 и, о, 331 г, д, е, ж, з, и, к, л, 332 а, 333 ш, щ, г1, д1, е1, 334 a, б, в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м, н, о, п, 335 a, б, в, г, д, е, ж, з, и, к, п, с, х, ф, ц, ч, ш, щ, ю, я, а1, б1, д1, е1, ж1, з1, и1, п1, р1, с1, т1, у1, ф1, х1, ц1, 336 а, б, ш, 337 а, б, в, г, е, з, и, 339 м, т, 340 о, п, р, с, т, 341 д, и, 342 а, б, в, 343 а, е, ж, з, и, к, л, м, н, 344 а, б, в, г, д, е, ж, з, и, к, , м, н, о, п, р, с, т, ф, х, ц, ч, ш, я, а1, в1, г1, д1, е1, ж1, з1, и1, м3, у1, ф1, ф2, х1, х2, ц1, ч1, ч2, ю1, я1, л1, м1, н1, о1, п1, р1, с1, т1, а2, б2, в2, г2, д2, е2, ж2, з2, и2, к2, 345 а, г, у, ф, х, ц, ч, ш, 346 а, б, д, л, м, н, о, п, р, с, т, у, 347 а, б, д, 348 з, и, к, л, м, н, о, п, р, с, 349 ж, р, 350 в, е, ж, з, л, н, о, 352 щ, 353 a, б, в, г, д, е, ж, з, и, к, л, 354 a, б, в, г, д, ю, 361 а, б, д, 363 а, б, 364 а, д, е, 367 л, 369 в,
8	G3.16	*Moesian [Abies alba] forests*	Монодоминантни гори на обикновена ела (Abies alba).	103 н, 160 д, 163 т, 169 б, 170 б, 199 и.
9	G3.1E1	*South-eastern Moesian [Picea abies] forests*	Монодоминанти и с преобладание на смърч гори в Родопидите (Витоша, Рила, Пирин и Родопи).	77 о, 93 б, г, 94 г, 109 п, 110 т, 127 г, д, ж, и, л, 128 е, 129 е, 131 г, д, е, 141 б, д, 142 г, ж, 143 д, 144 ж, 156 а, 157 д, 158 д, е, 159 а, д, 160 ж, 166 д, 167 б, в, г, е, з, 168 а, в, з, и, к, 169 з, 191 е, з, к, 193 з, 194 б, 194 в, 205 а, д, 206 г, д, ж, з, п, 207 а, б, г, д, л, 208 в, г, 215 а, ж, 216 г, и, м, 217 а, в, г, д, и, 218 а, 224 д, 225м, 232 а, б, д, 233 и1, л1, м1, н1, о1.
10	G3.56(0)	*[Pinus pallasiana] and [Pinus banatica] forests*	Гори от черен бор с реликтен характер. Характерни растителни видове: черен бор (Pinus nigra ssp. pallasiana).	53 о, 55 п, у, ф, х, 56 ч, в1, 57 о, п, 58 а, в, е, ж, з, и, м, 59 а, б, в, г, д, ж, 60 м, н, о, п, р, у, х, ю, а1, 64 и, 65 в, ж, з, к, л, р, с, у, х, ц, ч, 66 г, д, е, ж, и, п, с, 88 ф, 187 л.
11	G4.6	Mixed [Abies] - [Picea] - [Fagus] woodland	Смесени широколистно-иглолистни гори със задължително участие на обикновен бук (Fagus sylvatica) и/или обикновена ела (Abies alba) и/или обикновен смърч (Picea abies).	72 з, б, 73 г, з, 74 б, в, и, к, л, 75 а, 76 а, и, 77 к, 78 г, 79 з, 80 н, 84 л, 91 г, д, 93 г1, 95 з, и, 96 в, 99 у, ф, 102 б, 103 и, р, с, 104 д, 107 д, 114 а, д, е, 115 б, 116 а, в, 120 в, г, ж, к, н, 121 б, г, е, 122 в, г, д, 123 а, б, 128 в, о, п, 129 д, 130 б, г, д, 131 з, 132 г, е, 133 в, г, 134 д, е, 135 б, 136 м, 138 з, к, 139 л, о, п, 140 г, 141 л, 144 а, 145 б, г, 146 а, б, к, 147 б, 156 ж, 157 м, 162 г, 163 д, и, з, м, 164 а, д, ж, 165 а, б, д, 170 г, 183 к, 191 о, 192 г, 195 б, в, 196 б, 197 г, 199 а, 200 а, и, 201 а, 207 р.
12	G4.8(3)	Mixed non-riverine deciduous and coniferous woodland	Съобщества с участието на черен бор (Pinus nigra) и воден габър (Ostrya carpinifolia	311 a, б, в, г, д, е, ж, з, л, 314 ж, л, 307 д, 308 б, 309 б.
13		Old-growth forests	Гори във фаза на старост	48 г, з; 84 д, е, и; 85 а, б; 120 2; 121 4; 129 б; 130 г, д; 131 д, ж;139 3;135 1, 2, 5, 6 ; 140 г;142 2, 3 ; 144 а; 145 а, б;147 7, 8 ;148 1;149 5; 151 2; 152 3; 153 3; 155 д; 157 ж, з, л, м; 175 б; 176а-м; 185 б, в, г, д, ж; 186 а, б, в, я, а1, б1, в1 ; 187 а, п ; 204 3, 6, 7, 8, 9, 10; 205 2; 209 1, 2, 3, 5;210 з, 1, 3, 4, 5, 10; 211 а, в, 1, 3, 4, 5, 7, 9 ; 212 а, б, д, з, и, л, м; 241 а; 242 а, з; 243 а; 307 1, 3, 4, 5 ; 312 а, б, в, г, 1, 2, 3, 4; 313 г, д, е, ж, 1; 335 к, ц, щ, т1, у1, ц1; ПР „Конски дол” - 129 а; 130 в, е ;131 б, в; - с площ 34,7 ха; ЗМ „Манастирището” 123 б, 3; 128 г, д, е, о,п, 1, 2, 3, 4, 5, 6; 129 б, в; 130 а, б; 131 а, г, е; - с площ 115.8 ха.Обща площ – 958,8 ха

За всяка от горите, посочени в таблицата са представени някои основни характеристики и препоръчителни горскостопански практики.
G1.131 Southern [Alnus glutinosa] galleries /Чисти или смесени съобщества на черната елша Alnus glutinosa покрай реките с характер на “галерии”/

Това са съобщества с голямо биоразнообразие, често поддържащи уникални растителни или животински видове. Те играят много важна защитна и противоерозионна роля, като не трябва да се пренебрегва и естетическата им стойност. Поради факта, че са гранични екосистеми, те оказват благотворно влияние върху водните екосистеми посредством регулация на температурния режим и създаване на нови местообитания.

За съжаление през последните десетилетия тези гори са обект на негативно антропогенно влияние. То е особенно интензивно през изминалите няколко години, в резултат на изискванията за почистване на речните корита. За съжаление, на много места тези изисквания се изпълняват не с оглед осигуряване на нормален воден отток на реките, а с явно комерсиална цел. Това на практика води до унищожаване на тези изключително важни за речните екосистеми гори.

За да бъдат запазени се препоръчва в тези гори да се спре всякаква дейност с изключение на санитарни сечи за отстраняване на част от сухите дървета. При това мероприятие все пак трябва да се осигури и запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, дървета с хралупи и т.н

При необходимост от прилагане на мероприятието “почистване на речните корита” да се дефинират конкретни параметри на намесата. Допустимо е да се премахват само дървета в рамките на речното легло, които при екстремни нива на водите има реална опасност да създадат условия за задръставане и/или пречат на речния отток.

Да се извърши инвентаризация на териториите, заети от този тип местообитания. На местата където тези горски екосистеми са изчезнали или деградирали е необходимо да се приложат възстановителни мерки, които могат да включват възстановяване на нарушен хидрологичен режим, подпомагане естественото възобновяване на местните видове (върби, каваци, елши) и изкуствено залесяване с местни видове.

Не се допуска трансформация на тези гори в интензивни култури.

Необходимо е да се предприемат мерки за подобряване охраната на горите и преустановяване на незаконните сечи на крайречни дървета.

Да се осигури запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, дървета с хралупи и т.н.

Въвеждане на забрани за редуциране на площите на този тип местообитания с цел инфраструктурни и други проекти, увеличаване на земеделските земи и т.н.

2. G1.213(1) Riverain [Alnus] woods of slow rivers /Нелонгозни крайречни съобщества на Alnus glutinosa и Alnus incana в горните и средните течения на реките/

За разлика от галерийния тип, тези крайречни съобщества образуват повече или по-малко обширни насаждения. Елшите са разположени неравномерно по площа, по-често на вдлъбнатите части на терена и покрай водни течения с пороен характер (непериодичност в изменението на водния отток, зависеща от интензивността и количеството на падналите валежи). Тъй като в по-голямата си част тези насаждения растат върху стръмни, каменливи терени те имат изключително важна противоерозионна и водорегулираща роля. Поради тази причина част от тях са включени и в ГВКС 4.2 и 4.3.

Не се препоръчва да се водят стопански мероприятия, чиято цел е дърводобив. Ако се вземе решение за стопанисване на тези гори, то лесовъдските мероприятия трябва да се провеждат с внимание към отделното дърво и биогрупа. Не трябва да се прилагат голи и постепенни възобновителни сечи. Дърветата и биогрупите разположени по протежението на водни течения не трябва да бъдат обект на сечи.

3. G1.61 Medio-European acidophilous [Fagus] forests /Гори с преобладание на бук, разположени на бедни кисели и влажни почви/

Насажденията в преобладаващата си част се характеризират с неравномерна пространствена структура. Това предполага използването на лесовъдски системи, които да поддържат тази структурна неравномерност и ще подпомогнат запазването и увеличаване на дендрологичното разнообразие. Подходящи за целта са групово-постепенната, неравномерно-постепенната и групово-изборната. При лесовъдските мероприятия трябва да се вземе предвид и опасноста от зачимяване.

Да се осигури запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, острови на старостта, дървета с хралупи и т.н. Приоритет при стопанисването на издънковите букови гори от тази група трябва да бъде тяхното превръщане в семенни.

4. G1.66 Medio-European limestone [Fagus] forests /Букови гори разположени на варовикови терени.

Букови гори от този тип са установени само в едно насаждение - 335 в1. Гората е разположена във вододайната зона на с. Кочан и защитните й функции са приоритетни.

Тези горски екосистеми са се адаптирали към условията на средата, но очакваното бъдещо засушаване на климата може усложни ситуацията в тях. Потенциален проблем при извеждане на сечи е по-голямата вероятност от зачимяване при равномерно отваряне на склопа. Тъй като част от тези гори растат на терени с ниска продуктивност, за всяко конкретно насаждение се изисква да се направи оценка на производствените цели. При стопанисването им е необходимо да се прилагат лесовъдски системи, които да осигурят тяхното структурно и видово разнообразие. Приоритет трябва да имат сечите с дълъг възобновителен период, а именно групово-постепенната, неравномерно-постепенната и групово-изборната. Те ще спомогнат за формиране на неравномерна пространствена структура и запазване на дендрологичното разнообразие. Да не се прилагат краткосрочно-постепенни сечи. Да не се извършват голи сечи и реконструкции. Не се препоръчва изкуствено възобновяване, особено с нетипични за района и/или езотични видове. Отгледните мероприятия в стопанисваните млади насаждения трябва да се извършват навреме за да се подобри тяхната устойчивост и качествените им параметри.

При възникване на едроплощни природни нарушения /ветровали, каламитети и пожари/ е препоръчително част от засегнатата площ да не се залесява, а да се остави на естествената сукцесия. Това ще допринесе за повишаване на структурното и видовото разнообразие на територията.

Приоритет при стопанисването на издънковите букови гори, трябва да бъде тяхното превръщане в семенни.

При планирането и извеждането на лесовъдските мероприятия да се осигури пространственото представяне на различните сукцесионни фази, както и отделните етапи в развитието на буковите съобщества.

Да се осигури запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, острови на старостта, дървета с хралупи и т.н.
5. G1.737 Eastern sub-mediterranean white oak woods. / Гори от космат дъб Quercus pubescens/

Това са горски екосистеми, които в повечето случаи растат при екстремни условия по отношение на влажност и богатство на почвата. Видовият им състав е богат и често включва топлолюбиви понтийски елементи. Пресиленото им ползване в миналото и сега е довело до деградацията на първичните гори и почвата, негативна промяна на видовия състав и качеството на дървостоя, рязко намаляване на устойчивостта и продуктивността им. На територията на стопанството са представени насаждения от този тип, които са с издънков характер и на повече от 3 ротации. Състоянието им е силно влошено в резултат на изсичане паша и опожаряване. В състава им участват – благуна, келяв габър, воден габър, червена смрика и др. храстови видове, като участието им зависи от степента на деградация на горите. Очакваното бъдещо засушаване на климата ще усложни още повече ситуацията в тези екосистеми, тъй като намалената им устойчивост е предпоставка за задълбочаване на деградацията им.

Този тип гори са силно уязвими от антропогенна намеса. Състоянието в което те се намират в момента не позволява провеждане на мероприятия за превръщане в семенни, поради негативното въздействие на пашата на домашни животни. За да спре процеса на деградация е препоръчително в тези насаждения да се спре пашата и те да се оставят на естествените сукцесионни процеси. Горскостопански дейности могат да се провеждат едва след началото на възстановителните процеси.

Не се препоръчва намаляването на териториите с цел инфраструктурни и други проекти, увеличаване на земеделските земи и т.н.

6. G1.7C1 [Ostrya carpinifolia] woods /Съобщества с участието на водния габър (Ostrya carpinifolia)/

Тези гори са разположени на бедни и средно богати месторастения и са с относително ниска продуктивност. В състава на насажденията освен редкия вид воден габър участват и космат дъб, елша, габър и бреза. Това са относително крехки растителни съобщества, които много добре са се приспособили към условията на месторастенето. В тази връзка всяка неосъобразена с условията на средата лесовъдска намеса може наруши равновесието в системата.

Тъй като преобладаващата част от насажденията са разположени на много стръмни скалисти терени и имат изключителна защитна функция, в тях не се препоръчва провеждането на горскостопански мероприятия.

7. G1.913 Hercynio-Alpine [Betula] woods /Естествени чисти и смесени насаждения на Betula pendula с участието на Fagus silvatica/

Брезовите гори заемат значителни площи от територията на ДЛС Дикчан. Разположени са в диапазона от 600 до 1000 м н.в. и заемат основно територии, използвани за земеделие в миналото. Това са пионерни растителни съобщества и в зависимост от коренния тип гори за района в състава им взимат участие и видове като зимен дъб, бук и смърч. Дългосрочното съществуване на този тип гора е възможно на територия, в която има разнообразие от микро-местообитания с различни характеристики. Например, склонове в които има комбинация на сравнително обезпечени с влага места и по-дълбоки почви (дерета) и части с дефицит на влага и по-неплодородна, силно каменлива почва. Динамиката на видовият състав в дългосрочен аспект ще зависи от комбинацията на микро-условия на месторастене. Участието на брезата, която е пионерен вид, ще намалява и ще се запази само в местата в които тя има конкурентно предимство – силно каменливи почви и дефицит на влага.

На територията на ДЛС Дикчан това съобщество, освен изключително важната си противоерозионна роля, може да се възприеме и като един вид “източник” от които брезата се разпространява и заема съседните незалесени територии. Не трябва да се пренебрегва и естетическата му стойност.

Част от брезовите гори разположени в близост до населените места са обект на паша на домашни животни. В този случай факторът, който оказва въдействие върху тези съобществата е външен, постоянен по степен на въздействие и не е свързан с общите тенденции в развитието на ландшафта. Така се формират относително устойчиви съобщества от парково-пасищен тип, които се запазват като такива ако пашата продължи постоянно. В този парково-пасищен тип гори не се препоръчва планирането и извеждането на сечи, тъй като целта на стопанисването е осигуряване на дългосрочната защита на пасищата и изключителната им естетическа стойност.

Лесовъдските мероприятия в останалите брезови гори трябва да запазват смесения характер на насажденията без обаче да влизат в противоречие с естествената им динамика, т.е. не трябва да се стремят да запазят на всяка цена брезата на местата, където тя няма конкурентно предимство.

.

8. G3.16 Moesian [Abies alba] forests /Монодоминантни гори на обикновенната ела Abies alba/

Елата е много подходящ вид за прилагане на изборните форми на стопанисване и сечи с дълъг възобновителен период. Прилагането на постепенна сеч трябва да се ограничи с изключение на случаите, когато целта е постигане на разнообразие на местообитания. Отгледните мероприятия трябва да се извършват своевременно за да се подобри устойчивостта и продуктивността на младите насаждения.

При планиране и извеждане на лесовъдските мероприятия да се осигури представянето на различните фази в развитието на еловите гори. Особено внимание трябва да се обърне за запазването на насаждения, които са достигнали “фаза на старост” (old growth forests).

Да се осигури запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, дървета с хралупи, острови на старостта, зони на спокойствие и т.н.

9. G3.1E1 South-eastern Moesian [Picea abies] forests /Монодоминантни и с преобладание на смърч гори в Родопидите/

Смърчовите насаждения са изключително подходящи за прилагане на изборните форми на стопанство и сечи с дълъг възобновителен период, които да осигурят неравномерната им пространствена структура. Да се ограничи прилагането на постепенната сеч освен когато целта е постигане на разнообразие на местообитания на ниво ландшафт. Отгледните мероприятия трябва да се извършват навреме за да се подобри устойчивостта на младите насаждения. При планирането и извеждането на лесовъдските мероприятия да се осигури представянето на различните фази в развитието на смърчовите гори.

Особено внимание трябва да се обърне за запазването на насаждения, които са достигнали “фаза на старост” (old growth forests). Да се осигури запазването на ключови елементи на биоразнообразието – острови на старостта, дървета с хралупи, зони на спокойствие и т.н.

10. G3.56(0) [Pinus pallasiana] and [Pinus banatica] forests /Гори от черен бор с реликтен характер/

Препоръчително е прилагане на разнообразни лесовъдски системи, а не само постепенна сеч, каквато е досегашната практика.

При планирането и извеждането на лесовъдските мероприятия да се осигури представянето на различните фази в развитието на черборовите гори.

Да се разработят противопожарни мерки.

Да се осигури запазването на ключови елементи на биоразнообразието – острови на старостта, дървета с хралупи и т.н.

11. G4.6 Mixed [Abies] - [Picea] - [Fagus] woodland /Смесени широколистно-иглолистни гори със задължително участие на обикновен бук (Fagus sylvatica) и/или обикновена ела (Abies alba) и/или обикновен смърч (Picea abies)/

В тези изключително продуктивни гори трябва да се прилагат лесовъдски системи, които да запазят смесеният им характер. Подходящи са изборната, групово-изборната, групово-постепенна и неравномерно-постепенната. Трябва да се ограничи максимално прилагането на постепенната сеч, защото тази лесовъдска система не води до запазване на смесения характер. Отгледните мероприятия трябва да се извършват навреме за да се подобри устойчивостта на младите насаждения.

При планирането и извеждането на лесовъдските мероприятия да се осигури представянето на различните фази в развитието на насажденията и различните дървесни видове.

Да се осигури запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, острови на старостта, дървета с хралупи, зони на спокойствие и т.н.

12. G4.8(3) Mixed non-riverine deciduous and coniferous woodland Съобщества с участието на черен бор (Pinus nigra) и воден габър (Ostrya carpinifolia)

Керофитни гори доминирани от черен бор, разположени върху варовикова основа. в състава участват Ostrya carinifolia, Cotoneaster nebrodensis, Amelanchier ovalis, Carpinus orientalis и др. Срещат се ограничено на територията на ДЛС Дикчан в района на с. Слащен.

Това са горски екосистеми, които в повечето случаи растат при неблагоприятни условия по отношение на влажност и богатство на почвата. Двата дървесни вида имат сходни конкурентни характеристики по отношение условията на месторастене, но при неправилно провеждане на лесовъдските мероприятия черният бор може да бъде изместен от габъра, който е по-агресивен. Необходимо е планиране и провеждане на лесовъдски практики, които от една страна да не противоречат на естествената сукцесия, а от друга да запазят смесения характер на насажденията, като подпомогнат възобновяването на черния бор. Препоръчват се групово-изборни и неравномерно постепенни сечи с по-големи размери на котлите, при семеносна година за черния бор и редуциране на семеносещите екземпляри от габър. Прилагането на постепенни сеч, каквато е досегашната практика, ще увеличи участието на габър в състава на насажденията. При предвиждане на залесявания в района да се ползва посадъчен материал от тези гори, независимо от лошите дендрометрични показатели на дървостоите.

Да се увеличат турнусите на сеч в тези гори.

Разработване и прилагане на противопожарни мерки.

13. Гори във фаза на старост (Old growth forests)

Гора във фаза на старост (Old growth forests) е горска територия, в която гората е достигнала значителна възраст, не е била обект на големи природни и антропогенни нарушения и са представени следните характеристики:

1. Големи живи дървета с диаметри близки до максималните за съответния дървесен вид;

2. Дървета с изсъхнали, деформирани или счупени върхове и клони;

3. Дървета с масивни живи клони (често с диаметър по-голям от 25 см);

4. Дървета с хралупи;

5. Големи мъртви дървета, които са все още на корен;

6. Паднали големи мъртви дървета, които са в различни фази на разлагане;

7. Неравномерна пространствена структура.

Горите във фаза на старост (ГФС), със своята специфична структура и функционалност, са местообитание на комплекс от видове от различни екологични и таксономични групи. Поради ограничените знания за тях все още не може да се определи колко от проучените видове са свързани единствено с тези гори, но определено може да се каже, че много видове намират в тях оптимални условия за съществуване. Нещо повече, при сравняване на ГФС и по-млади гори са отчетени съществени разлики във видовия състав и обилието, което е показател за уникалноста на тези екосистеми.

Необходимо е на най-малко 2% от територията на горскостопанската единица да бъдат отделени насаждения за осигуряване на гори във фаза на старост. Особено подходящи за тази цел са естествени насаждения с възраст над 100 години, които не са били обект на стопанска дейност. Препоръчително е горите във фаза на старост да бъдат относително равномерно разпределени на територията, като площта на един комплекс от стари гори да бъде не по-малко от 40 ха. По възможност трябва да се осигури и свързаността на тези комплекси с коридори, които също са съставени от ГФС.

Поради достъпността на гората на територията на горскостопанската единица броят на насажденията с възраст над 120 години е ограничен. Поради тази причина средната възраст на насажденията, които са определени като бъдещи гори във фаза на старост е между 60 и 100 години. За да може да достигнат характеристиките на горите във фаза на старост, определените насаждения трябва да се остави на естествената им динамика. В тях се не се допуска лесовъдска намеса и извличане на дървесина, освен в случаите на големи природни нарушения /ветровали и каламитети на площи заемащи над 50% от съответната ГФС/.

Приблизително 160 до 230 години са нужни за да се формира гора със характеристики на гора във фаза на старост. Трансформацията от зрели гори към гори във фаза на старост е постепенна и продължителността й зависи много от дървесния състав (видовете достигат за различно време пределна физиологична възраст), условията на месторастене (периодът е по-кратък на добри месторастения, отколкото на бедни) и първоначалната структура на насажденията (при хомогенна структура е по-бавно в сравнение с хетерогенната).

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ НА ВКС 3

Мониторингът на тези ГВКС включва изършване на периодични наблюдения и анализ на състоянието на вида гора, чрез теренни наблюдения и разработване и прилагане на отделна програма за всеки вид гора.

Програмата за мониторинг трябва да бъде разработена със стандартни оперативни процедури, които да включват ясни индикатори, подходящи за целите на стопанисване. Тя може да се провежда веднъж или повече годишно, ако е необходимо сезонно отчитане, т.е. ако в горскостопанската единица настъпват значими събития само през определени месеци.
При теренната работа да се извършва наблюдение на показатели като жизненост на отделните дървета, структура на насаждението, здравословно състояние, наличие на дегенеративни процеси, честотата, размери и разположение на празните пространства, нивата на фрагментация, базовата територия, наличието на сукцесия и нейната посока и т.н. и/или интерпретация на дистанционно получени данни.
Трябва да се установят заплахите за видовете гори с ВКС 3 и доколко сериозни са те, и да се определят мерките, които трябва да се вземат за намаляването им.
За успешно прилагане на процедурите по мониторинг е необходимо обучение на персонала, участващ в горскостопанските мероприятия, което трябва да запознае всички с ограниченията предизвикани от наличието на ВКС и мерките за неговото опазване.
При извършване на мониторинга може да се окаже, че плановете за управление не отразяват реалното състояние на горите, заплахите и тенденциите. В такъв случай трябва да се потърси съвет от специалисти, които да определят дали има пропуски в плановете и дали досегашния модел на стопанисване е критичен за опазването на вида екосистема. При установяване необходимост от промяна към по-строг режим на стопанисване, териториите с наличие на ВКС 3 могат да бъдат включени в План за действие за опазване на биоразнообразието в рамките на по-голям ландшафтен обект или могат да бъдат включени в защитени територии.

Каталог: userfiles
userfiles -> Седмичен информационен бюлетин
userfiles -> Седмичен информационен бюлетин
userfiles -> Доклад на нпо за напредъка на България в процеса на присъединяване към ес, 2004
userfiles -> Специална оферта за сезон 2015/2016 в Евридика Хилс Пампорово Нощувка със закуска
userfiles -> Закон за бюджета на доо- 2012 г., Кодекс за социално осигуряване, 6 наредби,свързани със социалното осигуряване
userfiles -> Правила за условията и реда за предоставяне на стипендии за специални постижения на студентите във висшето училище по застраховане и финанси
userfiles -> Автоматични предпазители базови конструкции и основни характеристики на автоматичните предпазители
userfiles -> Отчет 31 март 2008 г. Междинен Баланс

Изтегляне 0.81 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9