Графичен анализ на книгата: българска любовна лирика ▪ избрано

Полиграфическа изработка: „Образование и наука” ЕАД

1. Тип, жанр на текста и предназначение на изданието – социална и професионална характеристика на читателската му аудитория

Двете книги с поезия представляват антология от стихотворения на любовна тематика. Творбите са на български автори, като всеки автор участва с едно или повече произведения, подредени по името на създателя си в азбучен ред (на малко име) и са разпределени в 2 тома: I-ви – от буквата А до Й и II-ри – от К до Я. Участват 110 автори.

Книгите са предназначени за тесен кръг читатели. Те по-скоро биха представлявали интерес за високообразованите ценители на художественото слово и любителите на поезия.

Със своя дизайн и оформление попадат в категорията “сувенирно издание” и предизвикват библиофилски интерес. Също така са подходящи да бъдат стилен подарък за хора от областта на културата, бизнес средите и политиката.
2. Размерни елементи на книгата: обем, формат, тираж

Всеки от двата тома книги е с размери: 7.5х10 см. Гръбче 2.4 см.

Формата на изданието според надписа в редакторското каре е 60х84/64.

Обем: 20 печатни коли.

Брой страници за всеки том: 320.

Тираж – не е упоменат в изданието.

Корицата на всеки от двата тома е твърда, здрава и със стабилна изработка, предвид представителният вид на изданието. Тя още е целохартиена, гръбчето е подсилено отвътре с ивица плат.

Интересен елемент от композицията на антологията представлява полукутията, която обгръща двете книги в едно цяло. Тя може да се оприличи на кутия без две стени или свързана лента с широчина на отделните книги, която обхваща плътно двете томчета заедно и остава да се виждат само техните малки страници. Когато са поставени в нея, двете стихосбирки приличат на една единствена самостоятелна книга. Освен това тя играе още няколко многостранни роли. От една страна се явява първа корица на изданието, когато то е събрано в нея. Тя има различен дизайн от отделните книги. От друга страна играе роля на предпазно облекло за двете томчета. Те биха се запазили в по-добра физическа форма, ако се поставят в нея. От трета – нейната роля е чисто представителна и ефектна. Така изданието добива по-луксозен и уникален вид.

Материалът, от който са изработени кориците на двете томчета е вид ленен плат, който е каширан върху дебел картон. Може да се оприличи дори на промазан материал, с доста плътна структура. При допир се усеща грапавата (релефна) повърхност с ясно изразени нишки на плата.

Ефектният вид и твърдост на коричните материали правят изданието солидно, въпреки малкия си размер. Осигуряват му дълъг физически живот и му придават луксозен вид.

Книгите имат форзац. Той е чист, без графични елементи по него - напълно подходящо изпълнение за изисканото оформление на изданието. Направен е от същата хартия, която се използва за тялото на книгата.

Друг характерен елемент на корицата (на книгите) е текстилният разделител за страници, който е закрепен към гръбчето на корицата и свободно може да се поставя между листовете на книгата, отбелязвайки до къде е стигнал читателя или любимо място за препрочитане.

Кориците на двата тома с поезия са еднакви.

Може да се каже, че те са едноцветни – сиви, с отпечатана шрихова рисунка върху тях в черен цвят. Всъщност сивият фон (цвят) е цветът на самият плат, с който са облечени кориците. Някои от нишките, които си личат в неговата сруктура са с по-тъмен цвят и това прави повърхността “меланж”, но въпреки това като цяло за корицата би се казало, че е едноцветна сива.

Рисунката върху заглавната корица представлява коленичил мъж с лира в ръка, полугол, с наметната пелерина (по-скоро дреха от античната гръцка епоха) и с лавров венец в косите. Главата му е отметната назад, погледът е отправен нагоре и от тази поза може да се усети чувствеността, с която младият (изглежда такъв) човек пее или говори и си акомпанира с лирата.

Веднага се прави асоциацията с древногръцки типаж. Това може да е античен герой, паднал на колене пред своята любима и разкриващ чувствата си или пък певец трубадур, разказващ в песен завладяваща сърцето история или дори да се направи връзка с митичния Орфей. Който и образ да се избере в представите ни, винаги ще е правилен изводът, че той се припокрива единствено с понятията песен, стих и любов.

В този смисъл илюстрацията много уместно и напълно отговаря на тематиката на книгите, като я допълва и разкрасява.

Двете книги имат една и съща рисунка на кориците си.

Гръбчето на всеки том е надписан и номериран. В горната си част е надписът за поредност – I том и съоветно II том, изписани с римски цифри и главни букви. Под него, завъртяно на 90^о, обратно на часовниковата срелка е заглавието на антологията – БЪЛГАРСКА ЛЮБОВНА ЛИРИКА ИЗБРАНО изписано на три реда с главни букви, като думата ИЗБРАНО е оградена от два графични елемента, играещи роля на кавички за уточнение или наблягане и едновременно с това декорация. Те имат вид на симетрични стилизирани листенца. (В действителност това са символи от декоративния шрифт “Wingdings”). Под този текст на гръбчето, на всеки том са изписани буквите от които до които по азбучен ред на малките им имена са включени авторите в съответния том – I-ви – А - Й и II-ри – К - Я. Трите участъци на гръбчетата са разделени с плътни черти.

Шрифтът, който е използван за надписите е с големина 14р, прав, получер, тип “безсерифна антиква (полублок)”, с предположение за “Opal”. Текста е набран с главни букви. Текстовият блок е центриран осово в полето на гръбчето.

Задните корици на книжките са чисти, без рисунки и надписи.

Много характерно за отпечатъците по заглавните корици е, че те имат релеф. Рисунката и надписите са леко вдлъбнати. Това е постигнато с технологията “топъл печат”¹, с използване на черно фолио като по този начин се е получил ефектен резултат.

Освен собствените корици двата тома може да се каже, че притежават и още една. Това е лицевата страна на обхващата ги лента. Когато комплекта е събран тя се вижда най-отгоре и тя играе роля на класическа корица.

Лентата е в същия сив цвят и върху нея има черни отпечатъци аналогично като при същинските корици. Изключително подходящо е подбран картона на лентата да подхожда по цвят и “шарки” на плата обвиващ кориците на книгите. Върху лентата няма рисунки, има изписани няколко надписа. Най-отгоре се чете БЪЛГАРСКА, отдолу като втори и трети ред е изписано ЛЮБОВНА ЛИРИКА, на четвърти ред пише ИЗБРАНО и под всичко това присъстват същите орнаменти-листенца, както на гръбчетата на книгите. Надписите са осово центрирани и са без релеф.

Най-голямо внимание привлича надписа ЛЮБОВНА ЛИРИКА. Върху него пада акцента. Това словосъчетание е изписано с по-голям размер шрифт (36p) спрямо другите думи. Особеното за него е, че това е ръкописен (ръчно рисуван) курсивен шрифт. Неговото начертание прилича на надпис изписан с перо и мастило, което допълнително свързва визията на корицата със съдържанието на книгите. Прави се аналог с прилежно изписани любовни писма, в които се разкрасява името на любимият човек с множество лентички, орнаменти и други украси. В случая подобни удължени крайчета имат буквите Л, ю, б, в, а, р и к. Заедно с изтъняващите им черти за край, с което се усеща писането на ръката и повдигането ù за следваща буква, се затвърждава идеята за лично надписана и адресирана книга (писмо). В същото време този рисуван шрифт се комбинира удачно с рязко начертания компютърен на думите “БЪЛГАРСКА” и “ИЗБРАНО”, който в случая е курсивен, светъл и набран с главни букви. Кегелът е доста по-малък (14p) спрямо този на ръкописния и това също допълва успешната комбинация между двата вида шрифтове.

Останалите три страни на обхващащата лента са чисти, без надписи и рисунки.

Като цяло кориците (всички) на книгите изглеждат семпли, стилни и в същото време напълно красноречиво подсказват основната идея на книгата.

Книжното тяло на всяка книга се състои от 320 страници. То е шито и едновременно с това лепено. Гръбчето на тялото е подсилено с платно.

Размерът на всяка страница е 7х9.5 см (по-малък от корицата).

Наборното поле е с размери: 4.6х6.5 см.

Размерите на белите полета са както следва: горе 1.2 см, долу 1.8 см, външно за страница (лява/дясна) 1.2 см, вътрешно за страница (лява/дясна) 1.2 см.

Цветът на листовете хартия е светло сив.

Типът хартия е от порядъка на 130гр/м². Структурата ù е много плътна и гладка. По повърхността ù се забелязват леко лъскави нишки тип “водни знаци”. Може със сигурност да се каже, че това е луксозна хартия.
6. Оформление на текста – основна и допълнителна текстова типография, вътрешни заглавия, текстове към снимки и т. н. Степен на читаемост и функционалност на основния текст.

Основен текст в двете книги са стихотворенията. Няма стандартна подредба на текстовете им. Някои от стиховете са с ясно отделени четиристишия, други са с последователни редове, без да се очертават отделни куплети, трети са с разпръснати думи, поставени така, че да следват определена стихотворна стъпка. Всяка творба е изписана така, както я е написал авторът ù. Общото за всички стихове е използваният стил на графично оформление.

Всяка заглавна страница на автор започва така: името и фамилията му са поставени вляво, в горната страна на страницата, като малкото име е отместено надясно от фамилията с 4 мм и всъщност от началото на наборното поле. За набор на имената е използван шриф-тът “Opal”, буквите са главни курсивни и светли, с кегел 13р.

На разстояние 3 см по-надолу (не за всички стихове, но за повечето важи) е разположе-но заглавието на творбата. То също е с 4 мм по-надясно от наборното поле. На него е акцентирано като е използвана комбинация от два шрифта.

Първата буква на заглавието е изписана с ръкописен шрифт (тип Script), а следващите букви със серифен шрифт от латинското шрифтово семейство (ренесансова антиква), с много характерни по-големи серифи на буквите р, м и л. Така цялото образувано заглавие е набрано със същински курсивни букви, светли и редовни с размер 11р, като само заглавната ръкописна буква е с по-голям размер (20р).

След заглавието се разполага текста на стихотворението. То започва от началото на наборното поле. За него е използван същия описан шрифт, но с размер 8р, курсив, светъл и широк. Стихотворението обикновено продължава на следващата страница. Понякога заема дори повече от две страници. Продължава до края си. Всяко следващо започва на нова страница (лява, дясна). Заглавието в такъв случай е повдигнато в горната страна на наборното поле на страницата, но пак е с отместване от 3 мм. Всеки следващ автор започва на самостоятелна страница, без значение лява или дясна е. Така се редуват всички творби последователно.

Друга допълнителна информация към основният текст няма. Може да се каже, че така публикуваните стихотворения са достатъчно четими. Основният им шрифт, въпреки че е дребен, курсивен и светъл, се вижда спокойно, като все пак не трябва да се забравя миниатюрният вид на изданието.

Различната начална буква в заглавията е подходящо използван декоративен елемент. Отново се намесва идеята за любовното писмо, а в случая допълнително помага и шрифта на основния текст, който също прилича на нанизани редове от писмо.

Пълен контраст с този романтичен образ е името на автора, но явно това е с цел да се оформи един вид “глава” и на фона на стиховете да се открои името на твореца им.
7. Оформление на фотографии, инфографики, интерпретативна визия в книжното тяло. Композиции и разполагане.

В двата тома любовна лирика няма рисунки или фотографии. Единствените рисунки са върху кориците и за тях стана дума по-горе в текста.

В текстовете на книгите няма разделение на рубрики или степенуване на заглавия.

Стихотворенията се редят последователно, еднопластово.
9. Ролята на цвета в книжното оформление.

За избраните книги, от една страна може да се разгледа цветът на хартията на книжното им тяло, а от друга – цветът на текстовете.

Цветът на хартията е бледосив. Както вече споменах в самата структура на хартията се забелязват много фини линии (водни знаци), но като цяло те не са силен акцент, дори при определен ъгъл на светлината не се виждат. Затова листа изглежда равномерно сив. Светлосивият нюанс може да се приравни към цвят равен на 10-15% наситеност на черното мастило (black ink по скала CMYK²).

На фона на този цвят текстовете са изписани с черно мастило. Нормална плътност 100% на черното (black ink).

В книгите не се използва друг цвят за печат.

Същото може да се отнесе и към кориците и обвързващата лента, като при тях трябва да се съобразят различните структури на материалите, от които са изработени и печатарските технологии приложени върху тях. За тях подробно бе обяснено в т.3 и 4 на настоящата курсова задача.

Комбинацията сиво-черно е класическа. Двата цвята си отиват и взаимно се допълват. Цветният фон прави книгата по-различна от “обикновените прочитни”. С това тя става луксозен продукт, неежедневен. Може би трябва да се отчете и икономическата страна. Предположенията ми са, че хартията на книжното тяло (и кориците) е скъпа и за да не се оскъпява допълнително изданието е използван само един цвят (черно) за текстовете и рисунките. Макар, че технологично може да се печата и с “цветен” един цвят (предварително се смесват няколко основни цвята и се ползват като един вид мастило). Но в случая не е и необходимо. Цветовете на фона и надписите внасят допълнително стил в стихосбирките.
10. Дизайн на елементите на представяне: титул, авантитул, контратитул.

Всяка от двете книги притежава стандартаната титулна четворка: авантитул, контратитул, титул и пост титул. И на двете книги тя има едно и също оформление.

Най-отгоре в размерите на наборното поле е изписано БЪЛГАРСКА ЛЮБОВНА ЛИРИКА. На втори ред под него ИЗБРАНО. В долната част на страницата пише София, под нея – 1994. Между двете групи текстове има разстояние от 5.5 см. Всички текстове са центрирано равнени един спрямо друг и спрямо вертикалната ос на страницата. Шрифтът е с кегел 8р, светъл, прав, серифен, тип “ренесансова антиква”, позитивен, широк и с редовни букви.

Може да се направи уточнението, че с този тип шрифт, разбира се с различни параметри, са изписани всички редакторски текстове в двата тома.

Контратитул

Отново в горната част на страницата е обособена група от текстове, визуално подредени по следния начин:

Съвместно издание на
Издателство

”ЕКВУС АРТ”

и

„ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА” ЕАД

Под нея, на разстояние 3 см е разположена друга група текст. Той се отнася за авторския колектив.

На първи ред от него се чете: © Съставителство и редакция. Знакът за авторско право е символ от шрифта. Само той е прав, следващите го думи са в същински курсив на същия шрифт.

На втори и трети ред са имената на съставителите: Павлина Никифорова Тенева, Галина Томова–Станкева. Тези два реда са с отстъп надясно – 2.5 мм, спрямо първи ред. Шрифтът е прав.

Четвърти ред: © Художник – набран по аналогия с първи ред и последвалото го име: Емилиян Станкев (пети ред) – със стил и отстъп както имената на съставителите.

Последните два реда се отнасят за това кой е извършил полиграфическата изработка на книгата: 6-ти ред: Полиграфическа изработка – курсив, 7-ми ред: „Образование и наука” ЕАД – прав, реда е с отстъп 2.5 мм.

Така се образува група от споменатите текстове с размер на кегела 6.5р, с ляво равнение и центрирана спрямо страницата.
Титул

На титулната страница отново присъстват основни текстове, подредени по вид и ред както следва:

Българска любовна

лирика

Галина Томова–Станкева

Том I / Том II

А–Й / К–Я

Единственото различие в титулите на двата тома е точно тази номерация.

На тази страница текстовете образуват една група, която е центрирана в страницата. В нея участват 3 вида шрифтове. Думите “Българска любовна лирика Избрано” са набрани с първи вид шрифт тип “ренесансова антиква” в курсив. Буквите са с кегел 12р, прави и редовни. Единствено различна е буквата “И” от “избрано”. Тя е изписана с друг вид шрифт, много по-различен тип – ръкописен (Script) и е по-голяма от другите - 22р. Третият използван шрифт е употребяваният (редакторски) на предните две страници. С него са написани редовете: “Съставителство и редакция” – 7р, курсивни, редовни и “Павлина Никифорова Тенева, Галина Томова–Станкева” – 9 р, прави, редовни. Всички текстове до тук са светли.

Последните два реда на всеки том: Том I / Том II (прави) и А–Й / К–Я (курсивни) са с параметри на шрифта: 9р, получерни, редовни.

На титулната страница присъства и още един елемент, който играе роля на разделител и украса в същото време. Това са двете симетрични листенца, същите, които участват в надписите на гръбчетата на кориците. Те са поставени между редовете “Избрано” и “Съставителство и редакция” и така разделят заглавията от авторите и номерацията, но в същото време внасят и нотка на артистизъм и рисунък. Ако се приеме, че тези листенца са символи от декоративния шрифт “Wingdings”, може да се каже, че това е четвърти вид шрифт използван в титула. Но тъй като освен като шрифт, те могат да участват и като рисунка, няма да се броят.

Всъщност броя шрифтове е без значение. Само до толкова, че да се уточни, че в случая те са комбинирани подходящо и разнообразието им не предизвиква тежест в страницата и съседната на нея (фолио).

Четвъртата титулна страница е празна, без надписи и рисунки.

По правилата на книгоиздаването би трябвало тя да съдържа издателската информация, но в случая не е така. Може да се предположи, че тъй като след нея започва въведение-цитат (на I том) и стихотворение (на II том), полученият разтвор на страниците не би изглеждал визуално добре, имайки предвид малките размери на книгите.

В тази връзка, направения контратитул също не отговаря на професионалните изисквания, като се добавя и забележката за изписване на необходимата информация за многотомни издания.

Последната страница на всеки от двата тома е заделена за издателската информация. В нея отново се повтарят всички данни за поредност на том, името на изданието, съставителство и редакция, художник и полиграфическа изработка.

Освен тях са добавени данни за фирмите извършили компютърния набор и предпечатното оформление. Уточнено е, че книгата е българска и това е първо издание. Следва формата на книгата – 60х84/64 и броя печатни коли – 20. Също така са изписани ISBN³ номерата за съответния том, като всяко от двете издателства притежава свой номер.

Всички тези данни са набрани последователно едни под други, изписани са с същият шрифт както другите редакциони текстове, с кегел 6р, равнени центрирано и заемат цялата страница. Буквите са редовни, светли и се редуват прави с курсивни за някои от текстовете. Единствено на ISBN номерацията са получерни и с по-голям кегел – 7р.
11. Графично представяне на допълнителните и съпровождащите текстове: предговор, встъпителна статия или студия, послеслов, забележки, справки, коментари, чуждоезични справочни текстове, резюмета, съдържание, речници, списък на обозначенията и съкращенията.

В обсъжданите книги с поезия единствените съпровождащи текстове са въведението-цитат (мото) на I том и двете съдържания на двата тома.

Първи том започва със следният стих (подреден визуално както е в книгата):

Положù ме като печат на

сърцето си, като пръстен на

ръката си, защото любовта е

силна като смърт; ревността –

люта като преизподня;

стрелите ù са стрели огнени;

тя е пламък много силен.

Големи води не могат угаси

любовта, и реки не ще я

залеят...
Из "Песен на песните"

Соломон
Този текст е разположен самостоятелно на цяла страница, свален в долната ù страна, центриран спрямо вертикалната ù ос. Основните редове са набрани със същият шрифт като на стиховете, с кегел 8р, курсивни, редовни, светли и широки букви, ляво равнен. Уточнението от къде е цитата е със същия шрифт, но с прави букви с кегел 7р, също редовни, светли и широки. Дясно равнен.

Избраният и подреден по този начин цитат е много подходящ. Той съвсем красноречиво въвежда в тематиката на книгата, още повече имайки предвид светостта и мъдростта на Библията, от която е взет. Също така идеята, че “Песен на песните” е своего рода антология на любовна поезия умело се преплита, макар и негласно в контекста на настоящата книга.

Всеки от томовете притежава съдържание. То се намира в края, непосредствено след последното стихотворение. Започва традиционно със заглавието “СЪДЪРЖАНИЕ”, което е набрано с главни и светли букви, с кегел 9р и равнени центрирано. Изписано е със шрифта на редакционните текстове. Следва самото съдържание. И неговият шрифт е същият, но с размер 7р, букви – редовни, широки, светли. Ляво равнен текст с използване на ляво равнена табулация за номера на страницата.

Логиката в подредбата на съдържанието е следната: на отделен ред се изписва авторът (име и фамилия) и годината на рождение (и смърт, за който се отнася). Под него с отстъп 3мм надясно са изредени в отделни редове стиховете (стихът, ако е само един), с които авторът участва в антологията. Срещу всеки стих е поставен номерът на страницата, на която е отпечатан. За името на автора няма номер на страница, но и не е необходимо, поради това, че първата страница, с която той участва, всъщност е и първото му стихотворение. Така се редуват последователно всички автори по азбучен ред.

Визуално се получава “йерархизация” в заглавията, но тя е само привидна и в случая служи за улесняване в търсенето и четенето.

Съдържанията на двете книги заемат различен брой страници - Том I – 8 стр., Том II – 10 стр.
12. Оформление на справочните текстове. Степен на ориентация на читателя в процеса на възприемане на съдържанието. Изтъкване с типографски средства на: колонцифри, колонтитул, норма и сигнатура, съдържание, вътрешно-книжна библиография, вътрешно-текстови препращания – таблици, илюстрация и текстове към тях.

Въпреки, че размерът на шрифта, с който е набрано съдържанието е дребен, достатъчно ясно, подредено и класифицирано се четат авторите и техните творби. Човек лесно може да намери търсеното име на автор или заглавие на стих.

Друг наличен справочен (указателен) текст в книгите са живите колонцифри. Те също много добре указват “мястото”, на което е в момента читателя и спомагат за неговата ориентация.

Колонцифрите в томовете могат да се разделят на три групи:

1. 
   На начална страница с изписано име на автор и име на стих колонцифрите са само номерация на страницата. Същото важи и за съседната страница (двете образувайки фолио), ако на нея няма имена, а само продължение на стих от предната страница.
   
2. 
   Жива колонцифра с изписани пореден номер и името на автора, на страници, на които не присъства заглавието на стихът (защото той се пренася обикновено от предна дясна страница) или започва чисто нов стих на същият автор. С този вид колонцифри страниците са винаги леви.
   
3. 
   Живи колонцифри, характерни за десните страници. На тях се поставя номер на страница и заглавието на текущата творба, ако то не се чете в момента в самия стих.
   

Трите вида колонцифри се употребяват с различна интензивност, в зависимост от това колко дълго е едно стихотворение (колко страници заема) и с колко броя стихове участва даден автор. Когато се разлистват книгите и се следят колонцифрите се изяснява напълно за коя творба и автор става въпрос. Съставителите са се справили добре с подредбата на колонцифрите, като явно са имали в предвид и идеята да не се претрупват излишно малките странички с поставяне на всяка от тях на живи колонцифри.

Номерацията на всяка страница е изписана с шрифта от стиховете с размер 9р, курсивен, светъл и широк. А имената на стих и автор са с редакционния шрифт с кегел 6р, светъл, прав, редовни букви, широки.

Поради естеството на книгата, освен съдържание и колонцифри няма други справочни текстове. Двата вида са напълно достатъчни и красноречиви за ориентацията на читателя в процеса на възприемане на книгата.

Към споменатите забележки и разсъждения в хода на анализа, мога да кажа, че като едно общо цяло аз лично одобрявам книгата (книгите).

Оригинална е визията, от една страна е ефектна, а в същото време и “класическа” за подобен род подаръчни и миниатюрни издания.

От рационална гледна точка подходящо са използвани различни параметри при набора на текста (шрифтове, размери, междуредови разстояния и др.) с цел комфортното му възприемане от читателя. Все пак като предложение за редизайн бих посочила: в текстовете на редакторските карета да не се редуват толкова често прави с курсивни редове, макар че и досегашният вид не е толкова смущаващ.