Граждански процесуален кодекс


Раздел I Родова подсъдност



Изтегляне 3.34 Mb.
страница3/15
Дата23.10.2018
Размер3.34 Mb.
#94980
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15
Раздел I

Родова подсъдност
Основна подсъдност
Чл. 103. На районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.
Подсъдност на окръжен съд
Чл. 104. На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни:
1. исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;
2. (отм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.);
3. исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.;
4. (доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет;
5. исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон;
6. (нова – ДВ, бр. 50 от 2015 г.) исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство;
7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 50 от 2015 г.) исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд.
Раздел II

Местна подсъдност
Обща местна подсъдност
Чл. 105. Искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.
Искове срещу малолетни или поставени под пълно запрещение
Чл. 106. Искове срещу малолетни или поставени под пълно запрещение се предявяват пред съда по постоянния адрес на техния законен представител.
Искове срещу лица с неизвестен адрес
Чл. 107. (1) Иск срещу лице с неизвестен адрес се предявява пред съда по постоянния адрес на неговия пълномощник или представител, а ако няма такъв - по постоянния адрес на ищеца.
(2) Правилата по ал. 1 се прилагат и към ответник, който не живее в пределите на Република България на постоянния си адрес.
(3) Ако и ищецът няма постоянен адрес в Република България, искът се предявява пред надлежния съд в София.
Искове срещу държавни учреждения и юридически лица
Чл. 108. (1) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и 110. Когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред надлежния съд в София.
Подсъдност по местонахождение на недвижим имот
Чл. 109. Исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. По местонахождението на имота се предявяват и искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.
Подсъдност по местооткриване на наследство
Чл. 110. (1) Исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството.
(2) Ако наследодателят е български гражданин, но наследството е открито в чужбина, исковете по ал. 1 може да се предявят по последния му постоянен адрес в Република България или пред съда, в района на който се намират неговите имоти.
Иск за парични вземания на договорно основание
Чл. 111. Иск за парични вземания на договорно основание може да се предявява и по настоящия адрес на ответника.
Искове за издръжка
Чл. 112. Иск за издръжка може да се предявява и по постоянния адрес на ищеца.
Искове на потребители
Чл. 113. Иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес.
Искове по трудови дела
Чл. 114. Работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд.
Искове за непозволено увреждане
Чл. 115. (1) (Предишен текст на чл. 115 – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието.
(2) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Прекият иск на увредено лице, спрямо което застрахователят е отговорен, се предявява и по постоянния адрес или седалище на ищеца, или по местонастъпване на застрахователното събитие.
Множество подсъдности
Чл. 116. Иск срещу ответници от различни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони.
Договорна подсъдност
Чл. 117. (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните.
(2) С писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не се прилага за подсъдността по чл. 109.
(3) Договор за избор на съд по искове на потребители и по трудови спорове поражда действие само ако е сключен след възникването на спора.
Раздел III

Производство по подсъдността
Проверка на подсъдността
Чл. 118. (1) Всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.
(2) Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.
Възражение за неподсъдност
Чл. 119. (1) Възражение за родова неподсъдност на делото може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда.
(2) Възражението за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.
(3) Във всички други случаи извън тези по ал. 1 и 2 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба.
(4) Едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си.
Стабилизиране на подсъдността
Чл. 120. Настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото.
Обжалване на определението по подсъдността
Чл. 121. Заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността.
Спорове за подсъдност
Чл. 122. Спорове за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд. Ако те принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, спорът се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. Спорове за подсъдност, в които участва апелативен съд, се разрешават от Върховния касационен съд. По спора за подсъдност съдът се произнася в закрито заседание.
Определяне на подсъдност от Върховния касационен съд
Чл. 123. Когато по правилата на тази глава не може да бъде определен компетентният съд, по искане на страната Върховният касационен съд в закрито заседание определя съда, пред който трябва да се предяви искът.
Глава тринадесета

ОСНОВНО ПРОИЗВОДСТВО
Раздел I

Предявяване на иск
Видове искове
Чл. 124. (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
(2) Може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението.
(3) Иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи.
(4) Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) Иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.
Предявяване на иска
Чл. 125. Искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда.
Прекратяване при висящ процес
Чл. 126. (1) Когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
(2) Когато прекратяването се постановява от въззивния съд, той обезсилва решението на първата инстанция.
Съдържание на исковата молба
Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
1. посочване на съда;
2. името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;
3. цената на иска, когато той е оценяем;
4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
5. в какво се състои искането;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
(2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.
(3) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал.
(4) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) По осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане.
Приложения към исковата молба
Чл. 128. Към исковата молба се представят:
1. пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;
2. документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат;
3. преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците.
Проверка на исковата молба
Чл. 129. (1) Съдът проверява редовността на исковата молба.
(2) Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. Когато адресът на ищеца не е посочен и не е известен на съда, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица.
(3) Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.
(4) По същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат по време на производството.
(5) Поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването.
(6) Длъжностно лице, което даде ход на молбата, без да е внесена напълно държавната такса, отговаря по чл. 6 от Закона за държавните такси.
Проверка за допустимост на иска
Чл. 130. Когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.
Отговор на исковата молба
Чл. 131. (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.
(2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора.
(3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.
Приложения към отговора на исковата молба
Чл. 132. Към отговора на исковата молба се представят:
1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник;
2. преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.
Последици от неподаването на отговор
Чл. 133. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г., изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Раздел II

Съдебни заседания
Видове заседания
Чл. 134. (1) Съдът разглежда делата в открити и в закрити заседания.
(2) Закрити заседания се провеждат в предвидените от закона случаи без участие на страните.
Място и време
Чл. 135. (1) Заседанията по делата се провеждат в сградата на съда. Провеждането на заседанията извън сградата на съда е допустимо, ако по този начин може да бъдат избегнати по-големи разноски.
(2) Съдът определя мястото, деня и часа на откритите заседания.
(3) Заседанията не може да се провеждат в неприсъствени дни.
Изключване на публичността
Чл. 136. (1) Съдът служебно или по молба на някоя от страните може да постанови разглеждането на делото или извършването само на някои действия да стане при закрити врата, когато:
1. общественият интерес налага това;
2. защитата на личния живот на страните, на семейството или на лицата под попечителство налага това;
3. делото е свързано с търговска, производствена, изобретателска или данъчна тайна, чието публично огласяване би накърнило защитими интереси;
4. са налице други основателни причини.
(2) В случаите по ал. 1 в съдебната зала се допускат страните, техните пълномощници, вещите лица и свидетелите, както и лицата, на които председателят разреши това.
Разглеждане на молбата за изключване на публичността
Чл. 137. Молбата се разглежда в открито заседание при закрити врата. Определението, постановено по молбата, се обявява публично.
Задължение за пазене на тайна
Чл. 138. Когато е проведено заседание при закрити врата, публичното огласяване на неговото съдържание се забранява.
Лица, които не може да присъстват на заседанието
Чл. 139. В съдебно заседание не може да присъстват без разрешение от съда:
1. ненавършили пълнолетие лица, които не са страни по делото или свидетели;
2. въоръжени лица, освен съдебната охрана.
Раздел III

Разглеждане на делото
Подготовка на делото в закрито заседание
Чл. 140. (1) След като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
(2) Когато в отговора са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе по тях и по допускането на някои от доказателствата в първото заседание по делото.
(3) Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните, на които връчва препис от определението по ал. 1. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Задължения на председателя
Чл. 141. (1) Заседанието се ръководи от председателя.
(2) Председателят следи за реда в съдебната зала и може да налага глоби за нарушаването му.
(3) Председателят може да отстрани всеки, който не спазва реда.
(4) Когато въпреки предупреждението за отстраняване редът в залата се нарушава от страна или неин представител, съдът може да отстрани нарушителя за определено време. След като отстраненият се завърне в съдебната зала, председателят го уведомява за действията, които са били извършени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол.
Даване ход и отлагане на делото
Чл. 142. (1) Неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото. Съдът пристъпва към разглеждането му, след като разгледа делата, по които страните са се явили.
(2) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани.
(3) При отлагане на делото съдът обявява датата на следващото заседание, за което страните и явилите се по делото свидетели и вещи лица се смятат призовани.
(4) Когато се налага определяне на друга дата за провеждане на заседанието, съдът я определя в закрито заседание и призовава страните, свидетелите и вещите лица.
Разглеждане на делото в открито заседание
Чл. 143. (1) В откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси съдът пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.
(2) Ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.
(3) Страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.
Допълнителен срок
Чл. 144. (1) Ответникът може да поиска допълнителен срок, за да вземе становище по направените в това заседание доказателствени искания от ищеца и да посочи допълнителни доказателства във връзка с направените оспорвания.
(2) Когато искането по ал. 1 бъде уважено, съдът се произнася по направените оспорвания и искания в закрито заседание с определение, което се съобщава на страните.
Указания на съда
Чл. 145. (1) Съдът поставя въпроси на страните за изясняване на фактите, като указва значението им по делото.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Съдът указва на страните да конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях.
(3) След това съдът приканва страните към спогодба и посочва нейните последици. Ако спогодба не се постигне, съдът прави доклад, който се отразява в протокола.
Доклад по делото
Чл. 146. (1) Докладът по делото съдържа:
1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения;
2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника;
3. кои права и кои обстоятелства се признават;
4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване;
5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.
(2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147.
(4) Съдът се произнася с определение по доказателствените искания на страните, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими.
Нови факти и обстоятелства
Чл. 147. До приключване на съдебното дирене страните могат:
1. да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно;
2. да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.
Събиране на доказателствата
Чл. 148. Съдът събира всички допуснати доказателства с участието на страните. Ако е необходимо, той насрочва ново заседание за събиране на доказателства, които не са събрани по независещи от страните причини.
Приключване на съдебното дирене
Чл. 149. (1) След събиране на доказателствата съдът отново приканва страните към спогодба. Ако спогодба не се постигне, съдът дава ход на устните състезания.
(2) Когато делото е разяснено, съдът обявява устните състезания за приключени и посочва деня, в който ще обяви решението.
(3) При фактическа и правна сложност на делото по искане на някоя от страните съдът може да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. Писмените защити се представят с преписи според броя на страните.
Протокол от заседанието
Чл. 150. (1) За разглеждането на делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, името на секретаря, явилите се страни и техните представители, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда.
(2) Протоколът се съставя под диктовката на председателя. Той се предоставя на разположение на страните в тридневен срок от заседанието.
(3) При техническа възможност се прави звукозапис на заседанието, въз основа на който в тридневен срок се съставя протоколът.
(4) Протоколът се подписва от председателя и от секретаря.
Поправка и допълване на протокола
Чл. 151. (1) В едноседмичен срок от предоставянето на протокола на разположение на страните всеки участник в процеса може да поиска неговото допълване или поправяне.
(2) Ако в заседанието е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на звукозаписа.
(3) Ако в заседанието не е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на направени бележки по съдържанието му.
(4) Съдът се произнася по искането за поправки и допълване на протокола, след като призове страните и молителя и изслуша звукозаписа, съответно обясненията на секретаря.
(5) Звукозаписът се пази до изтичането на срока за искане на поправки и допълване на протокола, а ако е направено такова искане - до влизането в сила на решението по делото.
Доказателствена сила на протокола
Чл. 152. Протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени.
Глава четиринадесета

ДОКАЗАТЕЛСТВА


Изтегляне 3.34 Mb.

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание