Раздел I.
Спиране, възобновяване и прекратяване на производството
Спиране на производството
Чл. 229. (1) Съдът спира производството:
1. по съгласие на страните;
2. в случай на смърт на някоя от страните;
3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;
4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора;
5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор;
6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон;
7. в изрично предвидените в закон случаи.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото.
(3) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само веднъж в производството в една инстанция.
Възобновяване на производството
Чл. 230. (1) Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му, за което съдът в случаите на смърт на ищеца и по чл. 229, ал. 1, т. 3 - 6 и сам взема необходимите мерки.
(2) При смърт на ответника ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл. 48. При неизпълнение на това задължение делото се прекратява.
(3) При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.
Прекратяване на производството
Чл. 231. (1) Спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му. Ако е постановено решение, то се обезсилва.
(2) В случая по ал. 1 се прилага чл. 232, изречение второ.
Раздел II.
Оттегляне на иска, отказ от иска, съдебна спогодба
Оттегляне на иска
Чл. 232. Ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Ако ищецът предяви отново същия иск, той може да използва събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка.
Отказ от иска
Чл. 233. Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.
Съдебна спогодба
Чл. 234. (1) За всяка спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните.
(2) Когато прокурорът участва като страна в делото, съдът одобрява спогодбата, след като вземе и неговото мнение.
(3) Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
(4) Когато спогодбата се отнася само за част от спора, съдът продължава разглеждането на делото за неспогодената част.
Глава осемнадесета.
РЕШАВАНЕ НА ДЕЛАТА Раздел I.
Решение по делото
Постановяване на решение
Чл. 235. (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото.
(2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.
(3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
(4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма.
(5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него.
Съдържание на решението
Чл. 236. (1) Решението трябва да съдържа:
1. датата и мястото на постановяването му;
2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото;
3. номера на делото, по което се постановява решението;
4. имената, съответно наименованието и адреса на страните;
5. какво постановява съдът по съществото на спора;
6. в тежест на кого се възлагат разноските;
7. подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок.
(2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.
(3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това.
Решение при признание на иска
Чл. 237. (1) Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
(2) В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
(3) Съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато:
1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави;
2. е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
(4) Признанието на иска не може да бъде оттеглено.
Неприсъствено решение
Чл. 238. (1) Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
(2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ.
(3) Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.
Постановяване на неприсъствено решение
Чл. 239. (1) Съдът постановява неприсъствено решение, когато:
1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;
2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
(2) Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
(3) Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на делото.
(4) Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Защита срещу неприсъственото решение
Чл. 240. (1) В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради:
1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание;
2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства;
3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно.
(3) Искът по ал. 2 може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на страната е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който тя е могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.
Раздел II.
Отсрочване и разсрочване на изпълнението. Предварително изпълнение
Отсрочване и разсрочване на изпълнението
Чл. 241. (1) При постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства.
(2) Съдът не може да разсрочва изпълнение на решение, за което е предвидено разсрочване по закон.
Допускане на предварително изпълнение
Чл. 242. (1) Съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
(2) Съдът може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението и когато:
1. присъжда вземане, основано на официален документ;
2. присъжда вземане, което е признато от ответника;
3. от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се затруднило.
(3) В случаите по ал. 2 съдът може да задължи ищеца да представи предварително надлежно обезпечение.
Недопустимост на предварително изпълнение
Чл. 243. (1) Предварително изпълнение не се допуска и срещу обезпечение, ако вследствие на изпълнението може да се причини на ответника непоправима вреда или вреда, която не подлежи на точна парична оценка. Изречение първо не се прилага за решения, с които се присъжда издръжка или възнаграждение за работа.
(2) Срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение.
Обжалване на определението
Чл. 244. Определението, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението, може да се обжалва с частна жалба.
Спиране и прекратяване на предварителното изпълнение
Чл. 245. (1) Длъжникът, срещу когото е допуснато предварително изпълнение, може, освен в случаите на чл. 242, ал. 1, да спре изпълнението, като представи обезпечение за взискателя съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Изпълнението се спира и когато обжалваното решение бъде отменено.
(3) Ако след това искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява. В този случай съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение.
Раздел III.
Поправяне на решението
Неоттегляемост на решението
Чл. 246. След като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени.
Поправка на очевидна фактическа грешка
Чл. 247. (1) Съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.
(2) Съдът съобщава на страните за исканата поправка с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.
(3) Съдът призовава страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо.
(4) Решението за поправката се връчва на страните и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.
Изменяне на решението в частта за разноските
Чл. 248. (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
(2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.
(3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.
Спогодба след приключване на съдебното дирене
Чл. 249. Съдът обезсилва постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото.
Допълване на решението
Чл. 250. (1) Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.
(2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед изясняване на неразрешената част от спора.
(3) Съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.
Тълкуване на решението
Чл. 251. (1) Споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил.
(2) Тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено.
(3) Съдът съобщава на страните за исканото тълкуване, като им указва, че могат да представят отговор в едноседмичен срок.
(4) Съдът призовава страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо.
(5) Решението по тълкуването подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува.
Раздел IV.
Постановяване на определения
Приложно поле
Чл. 252. Съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество.
Оттегляемост на определенията
Чл. 253. Определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.
Съдържание на определението
Чл. 254. (1) Определението, с което съдът се произнася по противоречащи искания на страните, както и определението, с което се отхвърля искане, се мотивира. Исканията на страните и обстоятелствата по делото във връзка с тях се посочват в мотивите, доколкото това е необходимо.
(2) Когато определението се постановява в закрито заседание, то трябва да съдържа:
1. датата и мястото на постановяването му;
2. посочване на съда, имената на съдиите от съдебния състав и на страните;
3. номера на делото, по което се постановява определението;
4. какво постановява съдът;
5. в тежест на кого се възлагат разноските;
6. подлежи ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок;
7. подписи на съдиите.
Сподели с приятели: | 
