Глава четиринадесета.
ДОКАЗАТЕЛСТВА Раздел I.
Общи правила
Предмет на доказване
Чл. 153. На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях.
Доказателствена тежест
Чл. 154. (1) Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
(2) Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закон предположение. Оборване на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато закон забранява това.
Неподлежащи на доказване факти
Чл. 155. Не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните.
Доказателствено искане
Чл. 156. (1) В доказателственото си искане страната посочва фактите и средствата, чрез които те ще бъдат доказани.
(2) В искането за допускане разпит на свидетел страната посочва за кои факти ще бъде разпитван, трите му имена и адреса, когато иска призоваването му.
(3) В искането за допускане на обяснения на другата страна се формулират въпросите, на които тя да отговори.
(4) В искането за допускане на експертиза се посочва в коя област са необходими специални знания, какъв е предметът и задачата на експертизата.
Допускане на доказателства
Чл. 157. По допускане на доказателствата съдът се произнася с определение, като определя и срока за събирането им. Срокът започва да тече от деня на съдебното заседание, в което е определен, включително за страната, която не се е явила.
Срок за събиране на доказателствата
Чл. 158. (1) Ако събирането на някое доказателство е съмнително или представлява особена трудност, съдът може да определи съответен срок за събирането му, след изтичането на който делото се гледа без него.
(2) При по-нататъшното разглеждане на делото доказателството може да бъде събрано, ако това не забавя производството.
Недопускане на доказателствата
Чл. 159. (1) Исканията на страните за допускане на доказателства за факти, които нямат значение за решаване на делото, както и несвоевременните искания за допускане на доказателства се отхвърлят от съда с определение.
(2) Когато за установяване на един и същ факт страната сочи повече свидетели, съдът може да допусне само някои от тях. Останалите свидетели се допускат, ако призованите не установят спорния факт.
Разноски за събиране на доказателства
Чл. 160. (1) Когато за събиране на доказателства са необходими разноски, съдът определя размер и срок за внасянето им. Срокът тече от деня на съдебното заседание, в което е определен, включително за страната, която не се е явила.
(2) Доказателствата се събират след представянето на документ за внасяне на определения депозит за разноски.
(3) Срокът за внасяне на разноски се прекъсва с подаването на молба за освобождаване от внасянето им и не тече, докато молбата се разглежда.
Последици от възпрепятстване на доказването
Чл. 161. С оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
Право на преценка
Чл. 162. Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.
Раздел II.
Свидетелски показания
Задължение за свидетелстване
Чл. 163. (1) Свидетелят е длъжен да се яви пред съда, за да даде показания.
(2) При наличие на важна причина разпитът на свидетеля може да се проведе и преди определения за заседанието ден, както и извън помещението на съда. За този разпит се призовават страните.
Допустимост на свидетелските показания
Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за:
1. установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт;
2. опровергаване съдържанието на официален документ;
3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;
4. погасяване на установени с писмен акт парични задължения;
5. установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна;
6. опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.
(2) В случаите на ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните.
Изключения от недопустимостта
Чл. 165. (1) В случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната.
(2) Свидетелски показания се допускат и когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях.
Отказ от свидетелстване
Чл. 166. (1) Никой няма право да се отказва от свидетелстване освен:
1. пълномощниците на страните по същото дело и лицата, които са били медиатори по същия спор;
2. роднините на страните по права линия, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен, съпругът и бившият съпруг, както и лицето, с което страна е във фактическо съпружеско съжителство.
(2) Не могат да откажат да свидетелстват, но могат да откажат да дадат отговор на определен въпрос, като посочат причината за това, лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на лицата по ал. 1, т. 2 непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване.
(3) Свидетелите по делото не могат да бъдат пълномощници на страните по същото дело.
Неизпълнение на задължението за свидетелстване
Чл. 167. (1) Свидетел, който отказва да даде показания или да отговори на отделни въпроси, е длъжен да посочи причините за това писмено и да ги удостовери преди заседанието, на което ще бъде разпитван, или устно пред съда.
(2) Свидетел, който не е изпълнил задължението си по чл. 163 и така е забавил доказването:
1. възстановява на страните разноските, направени вследствие на неизпълнението му;
2. изгубва право да иска възнаграждение.
Право на свидетеля на възнаграждение
Чл. 168. Свидетелят има право на възнаграждение и на разноски за явяването в съда, ако бъдат поискани от него до края на съдебното заседание. Възнаграждението и разноските се изплащат от внесения депозит.
Призоваване на свидетел
Чл. 169. (1) Ако свидетелят не може да бъде призован на адреса, посочен от страната, съдът определя срок за посочване на друг адрес.
(2) Ако страната не изпълни указанията на съда, свидетелят не се призовава.
(3) Страните могат да доведат допуснатите свидетели и без призоваване.
Обещание да се каже истината
Чл. 170. (1) Преди разпита на свидетеля съдът снема неговата самоличност, изяснява данните за евентуалната му заинтересованост и му напомня за отговорността пред закона в случай на лъжесвидетелстване.
(2) Свидетелят дава обещание да каже истината.
Провеждане на разпита
Чл. 171. (1) Всеки свидетел се разпитва отделно в присъствието на страните, които са се явили. Свидетели, които още не са дали показания, не могат да присъстват при разпита на другите свидетели.
(2) Свидетелят може да бъде разпитан повторно в същото или в друго заседание по негово искане, по молба на страната или по инициатива на съда.
(3) По искане на страна или по свой почин съдът може да отрази в протокола конкретни особености в поведението на свидетеля при разпита.
Преценка на свидетелските показания
Чл. 172. Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.
Разпит на свидетеля по инициатива на съда
Чл. 173. Страната може да се откаже от разпита на свидетеля, на който тя се е позовала, но същият се разпитва, ако другата страна поиска това или ако съдът прецени, че разпитването му е необходимо за изясняване на обстоятелствата по делото.
Очна ставка
Чл. 174. При различие между показанията на свидетелите съдът може да постанови извършването на очна ставка. Такава може да се постанови и между свидетел и страните.
Раздел III.
Обяснения на страните
Съдебно признание на факт
Чл. 175. Направеното от страна или от неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
Обяснения на страната
Чл. 176. (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото.
(2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение.
(3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори.
(4) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията й може да бъдат дадени пред делегиран съд.
Приложно поле
Чл. 177. (1) Като страни по делото дават обяснения:
1. физическите лица;
2. законните представители на юридическите лица;
3. длъжникът и синдикът по дела, свързани с масата на несъстоятелността;
4. съдружниците в събирателно дружество;
5. лично отговорният съдружник в командитно дружество.
(2) Когато страната е малолетна или поставена под пълно запрещение, съдът може да изслуша нейния законен представител. Когато страната е непълнолетна или поставена под ограничено запрещение, съдът може да я разпита в присъствието на родителя или попечителя й.
Раздел IV.
Писмени доказателства
Доказателствена сила
Чл. 178. (1) Доказателствената сила на документите се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени.
(2) Съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. Това правило не се прилага за подписания електронен документ.
Официален документ
Чл. 179. (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.
(2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите.
Частен документ
Чл. 180. Частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.
Достоверна дата на частния документ
Чл. 181. (1) Частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.
(2) За установяване датата на разписки за извършено плащане съдът може да допусне всякакви доказателствени средства, като има предвид обстоятелствата по делото.
Вписвания в счетоводни книги
Чл. 182. Вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите.
Представяне на документи на хартиен носител
Чл. 183. Когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото.
Представяне на електронен документ
Чл. 184. (1) Електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител.
(2) Ако съдът не разполага с технически средства и специалисти, даващи възможност възпроизвеждането на електронния документ и надлежната проверка на електронния подпис да бъдат извършени в съдебната зала в присъствието на явилите се страни, електронни копия на документа се предоставят и на всяка от страните по делото. В този случай истинността на електронния документ може да бъде оспорена в следващото съдебно заседание.
Представяне на документ на чужд език
Чл. 185. Документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на български, заверен от страната. Ако съдът не може сам да провери верността на превода или верността на превода бъде оспорена, той назначава вещо лице за проверка.
Представяне на официални документи
Чл. 186. Официалните документи и удостоверения се представят от страните. Съдът може да ги изиска от съответното учреждение или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях. Учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за неиздаването им.
Представяне на печатни материали
Чл. 187. Печатни материали се представят от страните, но когато съдът може сам да си ги достави без особена трудност, достатъчно е страната да посочи къде те са публикувани.
Конверсия на официален документ
Чл. 188. Документ, издаден от некомпетентен орган или не в предписаната форма, има значение на частен документ, ако е подписан от страните.
Документ, издаден от неграмотно или незрящо лице
Чл. 189. (1) Частен документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи причината за това, както и с кой друг пръст е сложен отпечатъкът.
(2) Частен документ, издаден от сляп, но грамотен, трябва да бъде приподписан от двама свидетели.
Задължение на страната за представяне на документ
Чл. 190. (1) Всяка страна може да иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора.
(2) Непредставянето на документа се преценява съгласно чл. 161.
Основания за отказ от представяне
Чл. 191. (1) Представянето на документ може да бъде отказано, когато:
1. съдържанието на документа се отнася до обстоятелства от личния или семейния живот на страната;
2. това би довело до опозоряване или до наказателно преследване на страната или на нейни близки по смисъла на чл. 166.
(2) Когато основанията по ал. 1 засягат части от документа, страната може да бъде задължена да представи заверено от нея извлечение от документа.
Задължение на трето лице да представи документ
Чл. 192. (1) Всяка страна може да иска с писмена молба от съда да задължи неучастващо в делото лице да представи намиращ се у него документ.
(2) Препис от молбата се изпраща на третото лице, като му се определя срок за представяне на документа.
(3) Третото лице, което неоснователно не представи искания документ, освен отговорността по чл. 87, носи отговорност и пред страната за причинените й вреди.
Оспорване на истинността на документ
Чл. 193. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието.
(2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него.
(3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила.
Проверка на документ
Чл. 194. (1) Съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица.
(2) След проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния случай той го изключва от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение.
(3) Съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото. В този случай документът заедно с препис от решението се изпраща на прокурора.
Раздел V.
Вещи лица
Назначаване на вещо лице
Чл. 195. (1) Вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други.
(2) Съдът може да назначи и повече вещи лица, когато това се налага с оглед на обстоятелствата по делото.
Отстраняване на вещо лице
Чл. 196. (1) Разпоредбите на чл. 22, ал. 1 се прилагат съответно и за вещите лица.
(2) Всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице, ако е налице някое от основанията по ал. 1.
(3) Вещото лице е длъжно незабавно да съобщи на съда всички обстоятелства, които могат да бъдат основание за отстраняване. То е длъжно да вземе отношение по твърденията в молбата за отстраняването му.
(4) Съдът се произнася с определение по искането за отстраняване на вещото лице.
Възлагане на експертиза
Чл. 197. (1) В определението, с което съдът назначава вещото лице, се посочват: предметът и задачата на експертизата; материалите, които се предоставят на вещото лице, името, образованието и специалността на вещото лице.
(2) Съдът дава на вещото лице подходящ срок за изготвяне на заключението. Вещото лице уведомява съда, когато не може да изготви заключението в определения срок, и посочва какъв срок му е необходим.
Освобождаване на вещото лице
Чл. 198. Назначеното вещо лице се освобождава от възложената му задача, когато не може да я изпълни поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина, при условията на чл. 166 или когато не е изготвило своевременно заключението.
Представяне на заключението
Чл. 199. Вещото лице е длъжно да представи заключението най-малко една седмица преди съдебното заседание.
Изслушване на вещото лице
Чл. 200. (1) Съдът напомня на вещото лице отговорността му за даване на невярно заключение.
(2) Вещото лице излага устно заключението си. Страните могат да задават въпроси за изясняване на заключението.
(3) При оспорване на заключението съдът може да назначи друго или повече вещи лица. Оспорването може да бъде направено докато трае изслушването.
Допълнително и повторно заключение
Чл. 201. Допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.
Оценка на заключението
Чл. 202. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.
Разногласие между вещи лица
Чл. 203. При разногласие между вещите лица всяка група излага своите отделни мнения. Когато съдът не може да вземе становище по разногласието, той изисква от същите вещи лица допълнителни изследвания или назначава други вещи лица.
Раздел VI.
Оглед и освидетелстване
Допускане на оглед и освидетелстване
Чл. 204. (1) По молба на страните или по своя преценка съдът може да назначи оглед на движими или недвижими вещи или освидетелстване на лица с участие или без участие на свидетели и вещи лица.
(2) Огледът и освидетелстването са способи за събиране и проверка на доказателства. Те се извършват от целия състав на съда, от делегиран член на съда или от друг делегиран съд.
(3) Съдът уведомява страните за мястото и времето на огледа. За извършения оглед се съставя протокол, в който се отразяват констатациите при огледа, обясненията на вещите лица и показанията на свидетелите, които са разпитани на мястото на огледа.
Задължение за съдействие
Чл. 205. За задължението за представяне, предаване или осигуряване на достъп до предмета на огледа се прилагат разпоредбите относно документите.
Освидетелстване
Чл. 206. (1) Освидетелстването на лице може да стане само с негово съгласие.
(2) Освидетелстването се извършва по начин да не бъде уязвено личното достойнство на освидетелствания. С оглед на това съдията може да не присъства лично при освидетелстването, като възложи извършването му на подходящи вещи лица.
(3) Отказът на лицето да бъде освидетелствано се преценява съгласно чл. 161.
Раздел VII.
Обезпечение на доказателства
Обезпечение на доказателства
Чл. 207. Когато съществува опасност някое доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни, страната може да поиска събирането му предварително.
Производство по обезпечение на доказателства
Чл. 208. (1) Молбата за обезпечение на доказателства се подава в съда, който разглежда делото, а ако делото не е още заведено - в районния съд по постоянния адрес на лицето, което ще се разпитва, или по местонахождението на имота, върху който ще се извърши огледът.
(2) Препис от молбата за обезпечение се връчва на другата страна.
(3) Определението на съда, с което не се уважава молбата, подлежи на обжалване с частна жалба.
(4) Съдът може да събере в същото производство доказателствата, посочени от другата страна, ако те са тясно свързани с тези на молителя.
(5) Когато молителят не е в състояние да посочи името и адреса на другата страна, съдът й назначава представител.
(6) Относно реда за събиране на доказателства и тяхната сила се прилагат общите правила.
Разноски
Чл. 209. Разноските по събиране на доказателства не се присъждат на страната в производството по обезпечението. Те се вземат предвид впоследствие при решаването на спора.
Сподели с приятели: |
