Гражданско право
Изтегляне 8.15 Mb.
|
| 15. При присъждането на обезщетение за имуществени вреди, понесени от трудова злополука, съдът е длъжен да приспадне от него полученото от пострадалия обезщетение по чл. 150 КТ. (3)
16. Когато от пострадалия или от наследниците му е направено искане за отпускане на пенсия за инвалидност поради злополука и е предявен пред съда иск за имуществени вреди, понесени в резултат на същата злополука, производството по заведеното пред съда гражданско дело следва да се спре на основание чл. 182, буква ,,г" ГПК. 17. Влязлото в сила решение на пенсионната комисия по искането на пострадалия или на наследниците му за отпускане на пенсия за инвалидност поради злополука е задължително само относно правото на пенсия и нейния размер за съда, който разглежда иска за обезщетение на понесените в резултат на същата злополука имуществени вреди. За изясняване на фактическите обстоятелства във връзка с този иск съдът може да изиска и приложи към делото пенсионното производство, данните по което следва да преценява по правилата на ГПК. 18. Вземанията за обезщетение поради непозволено увреждане против бюджетни учреждения и бюджетни предприятия се погасяват с изтичането на тригодишната погасителна давност по чл. 42 от Закона за бюджета. (Отм. с постановление N 11/63 г.). Отговорността за непозволено увреждане е предвидена от закона в за-щита на социалистическата и лична собственост, както и на другите права и интереси на гражданите, предприятията, учрежденията й обществените организации. Тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да спазват социалистическата законност и да не увреждат противоправно пра-вата и интересите на другите граждани и на социалистическите организации. Разрешаването на споровете във връзка с отговорността за непозволено увреждане е важен дял от дейността на съдилищата. В отделни случаи съдилищата разрешават нееднакво тези спорове. Поради това се налага обобщаването на практиката на Върховния съд по някои въпроси във връзка с тази отговорност. 1 По Наказателния кодекс от 1968 г. съответства чл.13.
(2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на председателя на районния съд по местожителството на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и са от различни райони, разрешението се дава от председателя на районния съд по местожителството на единия от встъпващите в брак по техен избор. Председателят изслушва непълнолетния, неговите родители или неговия попечител. Мнението на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис. (3) Непълнолетният с встъпването в брак става дееспособен, но той може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съд по местоживеенето му.
(2) При прекратяване на осиновяването по съдебен ред на осиновеното лице се възстановява името преди осиновяването му. Със съгласието на осиновителя или при важни обстоятелства съдът може да постанови осиновеното лице да запази името, дадено при осиновяването. Чл. 54. (1) За осиновяването е необходимо съгласието на: 1. осиновяващия; 2. родителите на осиновявания; 3. съпрузите на осиновяващия и на осиновявания; 4. осиновявания, ако е навършил четиринадесет години. (2) Съгласието на лицата не се изисква, ако те са недееспособни или ако местожителството им е неизвестно. (3) Когато детето е оставено за отглеждане в обществено заведение и родителите му предварително са дали съгласие за неговото осиновяване или са неизвестни, съгласие за осиновяването дава управителят на заведението.
(2) По изключение могат да се приемат на работа и лица от 15 до 16 години за извършване на работи, които са леки и не са опасни или вредни за здравето и за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) По изключение на ученически длъжности в цирковете могат да се приемат момичета, навършили 14 години, и момчета, навършили 13 години, а за участие в снимане на филми, подготовка и изнасяне на театрални и други представления могат да се привличат и лица, ненавършили 15 години, при облекчени условия и в съответствие с изискванията за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие. Условията на труда в тези случаи се определят от Министерския съвет.
Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд. Чл. 73. (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес. Тълкувателно решение № 91 от 1. Х. 1974 г. по гр. д. № 63/74 г. на ОСГК Предявяването на иска за собственост по чл. 108 ЗС относно вещ, обща на двамата съпрузи, е действие на обикновено управление и може да се извърши от всеки един от тях. Когато обаче в хода на заведения процес се извършат действия на разпореждане с вещното право на собственост, като отказ от иска, спогодба и др. такива, или се обременява същото с други вещни тежести, налице е разпореждане с общата вещ по смисъла на чл. 13 СК(1). За тези действия, които излизат вън от пределите на обикновеното управление, е необходимо предварително дадено съгласие от другия съпруг за разпореждане с вещта или изрично пълномощно за извършване на тези действия. Чл. 13, ал. 3 СК(2) Чл. 108 ЗС Съгласно чл. 13, ал. 3 СК съпрузите се разпореждат съвместно с общите вещи и права върху вещи или само от единия със съгласието на другия, а действия на обикновено управление могат да се извършват от всеки един от тях. За отговора на поставения въпрос е от значение да се изясни съдържанието на понятието "акт на разпореждане" и "действия на обикновено управление", вложени в цитирания текст. Семейният кодекс не дава определение на тези понятия. Съгласно чл. 101 от същия(3) по въпросите, по които този кодекс не съдържа разпоредби, се прилагат съответно правилата на гражданските закони. Последните съдържат редица текстове - чл. 47 ЗС, чл. 229, ал. II ЗЗД и др., които пряко не дават отговор, но смисълът и съдържанието на които определят и смисъла, съдържанието и обема на първите. Изхождайки от това и от смисъла и съдържанието на чл. 13 СК, следва да се приеме, че разпореждането е такъв правен акт, с който носителят на едно вещно право внася някаква промяна в него, като го прехвърля, видоизменя, ограничава или прекратява. От друга страна, действия, които са насочени към запазване и поддържане на имуществото, събиране на доходи, използуване, изплащане на задължения, сключване на договори за наем до три години и др. такива са действия на обикновено управление. Защитата на едно субективно право в гражданския процес се осъществява с редица поредни планомерни действия, които започват с предявяването на иска и завършват с постановяването на решението. Тези правни действия могат да бъдат както от материално правно естество, така и от процесуално правно такова. Когато такива правни действия водят до прехвърляне, изменение, ограничаване или прекратяване на вещното право, е налице разпореждане с недвижимите и движимите вещи и права върху вещи. Действия, които са насочени към запазване и охраняване на правата, са действия на обикновено управление. Искът по чл. 108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу трето лице което владее без основание. С този иск собственикът възвръща в свое владение онази вещ, която е излязла от неговата фактическа власт без основание. С оглед на този характер на ревандикационния иск и посочения критерий за актове на разпореждане и действия на обикновено управление следва да се приеме, че по начало с предявяването на този иск се цели запазването на правото на собственост в неговата цялост, а не погасяването на такова право или обременяването му с други вещни тежести. От тази гледна точка на поставения с предложението въпрос следва да се отговори, че предявяването на иска по чл. 108 ЗС е действие на обикновено управление. Когато обаче в хода на процеса се извършват действия, като отказ от иска, спогодба и др. такива, които водят до промяна - прехвърляне, видоизменяне, ограничаване или прекратяване на вещното право на собственост, налице е разпореждане по смисъла на закона. За такива действия, които излизат вън от пределите на обикновено управление, е необходимо предварително дадено съгласие от другия съпруг за разпореждане с вещта или изрично пълномощно за извършване на тези действия. 1 СК от 1968 г. е отменен със Семейния кодекс от 1985 г. (срв. чл.19 СК). 2 Срв.чл.22 СК 3 Срв. & 1 от Допълнителните разпоредби към Семейния кодекс. 4. Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд. 5. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение. За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4,ал 2. Чл. 275. (1) Поставяне едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близките роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това. (2) По тези производства участието на прокурора е задължително. (3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Лицето, чието запрещение се иска, трябва да бъде разпитано лично и ако стане нужда, се довежда принудително. Когато лицето е в болнично заведение и здравословното му състояние не позволява да бъде доведено лично в съдебното заседание, съдът е длъжен да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние. (4) Ако след разпита съдът намери за нужно, назначава му временен попечител, който да се грижи за личните му и имуществени интереси. Чл. 277. (1) Производството по отменяването на запрещението е същото, както онова по допускането му. (2)(Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Отмяната на запрещението може да бъде поискана и от органа по настойничеството или от настойника. Постановление № 5/1979 г. от 13 .II. 1980 г. на Пленума на ВС По някои въпроси на производството за поставяне под запрещение По изложените съображения на основание чл. 53, ал. 3 ЗУС Пленумът на Върховния съд на НРБ ПОСТАНОВИ: 1. Обръща внимание на съдилищата да подобрят дейността си при разглеждане делата за поставяне под запрещение. Предмет на иска по чл. 5 ЗЛС поставяне на едно лице под запрещение, е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на болния от тези страдания да се грижи за своите работи. 2. Иск в производството по чл. 275, ал. II ГПК могат да предявят: съпругът на лицето, чието запрещение се иска; близките роднини; лицата, които имат правен интерес от запрещението, и прокурорът. В производството за поставяне под запрещение същинско встъпване и привличане на трети лица е недопустимо. Близки роднини и лица с правен интерес могат да встъпят в започнатото вече производство за поставяне на едно лице под запрещение само ако са налице две условия молителят да е от кръга на лицата, които са посочени в чл. 271, ал. II ГПК, а ако не е близък роднина, да е налице правен интерес от встъпването по смисъла на чл. 275, ал.I I, ин фине ГПК. Ответникът по производството за поставяне под запрещение е винаги лицето, чието поставяне под запрещение се иска. Ако ответникът е непълнолетен, в делото следва да вземе участие и неговият попечител. Участието на прокурора в това производство е задължително. 3. При разглеждане на делото съдът е длъжен да разпита непосредствено лицето, чието запрещение се иска, както и неговите близки. Разпитът на лицето трябва да предшествува събирането на други доказателства и по-специално назначаването на вещо лице, което да даде заключение за здравословното състояние на ответника. 4. Вещото лице е компетентно да даде заключение само досежно това, дали лицето, чието запрещение се иска, страда от болестите, които законът има предвид, и може ли да се грижи за своите работи и интереси. 5. Според степента на страданието съдът може да постави лицето под пълно или ограничено запрещение. 6. След като се убеди, че ответникът не е в състояние да се грижи за своите работи, съдът трябва да назначи временен попечител или настойник до назначаването на постоянен настойник или попечител. До влизането на решението в сила ответникът продължава да участвува лично в производството. 7. След влизане на решението в сила съдът съобщава на органа по настойничеството да назначи на запретения настойник или попечител. Ако същият има съпруг(а) или родител, такова съобщение също се изпраща, но настойник не се назначава. 8. Със смъртта на ответника, настъпила в течение на производството, делото се прекратява, а решението на първата инстанция, ако има такава, се обезсилва. Продължаване на процеса от наследниците на починалия чрез промяна в основанието на иска като такъв за установяване, че преди смъртта си лицето е било в състояние за поставянето му под пълно или ограничено запрещение, е недопустимо. Правните сделки, които такова лице е извършило преди поставянето му под запрещение, както и когато производството е прекратено поради смърт, следва да се атакуват по общия ред. Това се отнася и до правни действия, които не са сделки, но имат правни последици. 9. Лица, които не са искали поставянето на ответника под запрещение, не могат да обжалват решението, с което искането е уважено или отхвърлено. 10. За отменяване на запрещението се прилагат същите правила, които важат за поставяне под запрещение. Ответникът също може да упражни това свое право и чрез органа по настойничеството или настойническия съвет. Когато те откажат да поискат това, може да се обърне към прокурора с молба да предяви иск. В тези случаи разпоредбите на чл. 275, ал. 4, и 276, ал. 1 и 2 ГПК не се прилагат. Искът за отмяна на запрещението на единия родител, който упражнява родителските права по чл. 108, ал. 3 ЗЛС, следва да се предяви срещу другия родител, по чието искане лицето е поставено под запрещение. 11. Ищците в производството за поставяне под запрещение нямат право на разноски, а ответникът, ако е направил такива, при отхвърляне на иска има право на разноски на общо основание. От проверките, които бяха направени през 1978 г. в окръжните съдилища, и постоянните наблюдения на съдебната практика се установи, че по начало съдилищата правилно прилагат закона във връзка с производството за поставяне под запрещение и се съобразяват с различните особености на това производство. Констатирани бяха някои съществени слабости и грешки, както и противоречива практика. За отстраняване на допуснатите грешки и слабости и осигуряване правилно прилагане на закона Пленумът на Върховния съд намира за необходимо да даде следните ръководни указания: 1. Особеното в производството за поставяне под запрещение се характеризира със специфични за него черти, различни от обикновеното исково производство. То се изразява преди всичко в задължението на съда да разпита лично лицето, чието поставяне под запрещение се иска, и след него ако (съдът) от разпита му се убеди, че ответникът има явни отклонения от нормалната му психика, да предприеме разпит на близките му, на свидетели и да изслуша експертиза. Предметът на иска по чл. 5 от ЗЛС поставяне на едно лице под запрещение, е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие, и невъзможността на страдащия от такава болест или от слабоумие да се грижи за своите работи. Двете изисквания трябва да са налице, за да се постанови ограничаване дееспособността и обявяване недееспособността на лицето. 2. Легитимацията на страните по производството за поставяне под запрещение се определя от особения му предмет. Иск по това производство могат да предявят съпругът на лицето, чието запрещение се иска, близките му роднини или лицата, които имат правен интерес от запрещението, както и прокурорът, когато общественият интерес или защитата на интересите на лицето, страдащо от душевна болест или слабоумие, налагат поставянето му под запрещение, а неговите близки бездействуват. Ответникът по производството за поставяне под запрещение е лицето, чието поставяне под запрещение се иска. Когато ответникът е непълнолетен, в делото следва да вземе участие и неговият попечител, респ. родител или съпруг(а), ако е сключил брак. В производството за поставяне под запрещение участието на прокурора е задължително и в случаите, когато искът не е предявен от него. Противоречива е практиката на съдилищата по въпроса, допустимо ли е встъпването на трети лица по делата за поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение по реда на чл. 174 и 197 ГПК. Същинско встъпване и привличане на трето лице е недопустимо. Спорният въпрос е: могат ли да се присъединяват във вече започнатото производство за поставяне под запрещение съпругът, близките роднини и лица, които имат правен интерес от постановяване на решение в един или друг смисъл. Искът по чл. 275, ал. I ГПК за поставяне на едно лице под запрещение може да бъде предявен от лицата, посочени в закона, от прокурора и всеки, който има правен ннтерес от това.Той може да бъде предявен от едно от тези лица, но няма пречка това да сторят две или повече лица. Другарството на страната на ищеца не е ограничено от закона. Когато бъдат направени отделни искания за поставяне под запрещение на дадено лице и се образуват две или повече дела, в такъв случай съдът по силата на чл. 123 ГПК трябва да ги съедини в едно производство. По тези съображения следва да се приеме, че липсва основание да се откаже и встъпването на посочените лица във вече висящ процес за поставяне под запрещение, стига лицата да са от кръга на тези, които са посочени в чл. 275. ал. I ГПК, или да имат правен интерес от встъпването. Такъв ще бъде случаят например, когато лицето е кредитор на ответника, чието поставяне под запрещение се иска, или е сключило с него сделка. В подкрепа на това е и правилото на чл. 220, ал. 2 ГПК че решението по едно такова производство има действие по отношение на всички, т. е. и по отношение на тези, които имат правен интерес да поискат поставянето някого под запрещение, но сами не са предявили иск. А щом като решението има действие и по отношение на тях, налице е правен интерес по смисъла на чл. 275 ГПК. Следователно лицата, посочени в чл. 275, ал. I ГПК, които могат да искат образуването на производството за поставяне под запрещение, могат при висящ процес и да встъпят в процеса. 3. Съгласно чл. 276 ГПК при разглеждане на делото съдът е длъжен да разпита лично лицето, чието запрещение се иска, както и неговите близки. Съгласно утвърдилата се практика смисълът на такъв непосредствен разпит изразява защитната функция на съда спрямо цялостната личност на гражданина на социалистическата държава и съставлява гаранция спрямо недобросъвестни роднини, които от материални интереси и други недобри подбуди искат запрещение на душевно здраво лице. Тази разпоредба на закона не винаги се спазва от съдилищата. Това изискване следва да се спазва, защото като отговорен орган на социалистическата държава съдът може по-добре и по-задълбочено да прецени какви са умствените способности на ответника, като влезе непосредствено в личен контакт с него и разпита неговите близки, които имат постоянна или близка връзка с ответника. Принципът за непосредствеността е важен момент на това производство. Разпитът на ответника трябва да предшествува събирането на каквито и да е доказателства. Неспазването на това правило е съществено нарушение на правилата на особеното исково производство и може да злепостави ответника. Ако лицето се намира в болница за душевно болни и здравословното му състояние не позволява да бъде разпитано лично, съдът, след като събере сведения за състоянието му от управителя на болничното заведение, трябва да отиде на място, за да добие лични впечатления.В такива случаи не е необходимо ответникът да бъде непременно довеждан принудително. Само след като изпълни посочените изисквания на закона, съдът може да събира доказателства, да разпитва свидетели и да назначава вещо лице, което да даде заключение за състоянието на ответника. Тези доказателства обаче могат да се окажат безпредметни, когато съдът след разпита на ответника с оглед непосредствените си впечатления и след изслушване на близките му намери, че ответникът не е нито душевно болен, нито слабоумен, а е с нормални умствени способности. 4. Съдилищата нееднакво схващат и разбират искането за поставяне под запрещение. Изтегляне 8.15 Mb. Сподели с приятели:
|