Гранитът вечният декоративен скален материал
Дефиниране на понятието гранитни материали
Изтегляне 24.67 Kb.
|
Свързани:
082
- Навигация на страницата:
- Главни показатели на гранитните материали
| Дефиниране на понятието гранитни материали. Очевидно е, че прецизната петрографска терминология за различните видове скали не е приложима за практиката по обработка на декоративните скални материали. Това се дължи преди всичко на специфичния научен характер на трактовка на скалите, които се класифицират по генетичен, възрастов, деформационен, минерален, химичен и други признаци, които нямат пряко отношение към практическите аспекти на обработката на декоративните скални материали и тяхното приложение.
Вярно е, че в петрографията има термини за скали като: гранит, гранитоиди, гранодиорит, гранитогнайс и др. но те са идентифицирани и класифицирани по генетично-минерален признак. Добитите материали от тези скали се включват в понятието гранитни материали използвано в практиката, но само като една част, макар и съществена, но която не покрива изцяло съдържанието на този термин. Според специфичните технологични особености по обработката на гранитните материали и тяхното приложение, може да се формулира това понятие по следния начин: Гранитните са такива скални материали, които притежават и трите основни свойства: голяма твърдост, дълготрайност и декоративност. На тези условия най-пълно отговаря гранитът, поради което дава и наименованието на тази група материали. Най-общо към гранитните материали спадат и голяма част от материалите добивани от магмените скали и по-специално повече от интрузивните и по-малко от ефузивните скали. Единственият скален материал, който не е от магмен произход, а от метаморфен са кварцитите, които достойно заемат място в тази група. Когато се използва терминът гранитен материал, ако е необходима по-подробна информация може да се представи с генетично-минераложката му характеристика или чрез главните му показатели - твърдост, дълготрайност и декоративност. Главни показатели на гранитните материали. Основните идентификационни свойства на гранитните материали се явяват и главни показатели, по които се оценяват. Твърдостта е свойство на гранитния материал да оказва съпротивление срещу проникване на твърдо тяло, което има по-голяма твърдост. Този показател зависи от плътността, разположението и едрината на минералните зърна изграждащи материала, както и сцеплението между тях. Твърдостта на материала са определя от изграж-дащите го минерали, които трябва да имат твърдост 6 и по-голяма според скалата на Моос. Твърдостта е преди всичко технологичен показател на гранитните материали и в голяма степен определя технологията и трудопоглъ-щаемостта на тяхната обработка. Скалните блокове се режат най-икономично чрез гладки гатерни ножове и свободен абразив - шрот. С известни ограничения блоковете могат да се режат и с диамантени дискове с т. нар. ортогонални резачки. Гранитните материали обаче се обработват чрез ударни въздействия много по-добре от останалите скални материали. Дълготрайността на гранитния материал се определя като способността му да запазва физикомеханичните и декоративни свойства на обработените повърхнини в зависимост от срока на експлоатация. Този показател се определя от якостта, структурата, минералния състав и напукаността на материала. Колкото са по-едри минералните зърна толкова неговата якост и дълготрайност намаляват, затова дребнозърнестите материали са най-дълготрайни. Освен това, колкото по-еднороден е материалът, толкова неговата дълготрайност е по-голяма. Най-дълготрайният гранитен материал е кварцитът и началото на неговото разрушаване на полирана повърхност започва след 600 - 700 г. По-малко дълготрайни са гранитът с голямо съдържание на кварц, след това габрото, лабродоритът и др. Декоративността е най-важният показател на гранитните материали и е главният фактор определящ цената им. В настоящия момент цената на високодекоративните гра-нитни материали във вид на полирани плочи с дебелина 2 cm, на българския пазар варира от 120 до 160 $ за 1 m2. Декоративността на гранитните материали се определя чрез експертна оценка на специалисти, според цвета и структурно-текстурните особеност. Декоративността на гранитните материали се оценява в 4 класа: І клас - висо-кодекоративен; ІІ - декоративен; ІІІ - малко декоративен; ІV - недекоративен. Високодекоративни гранитни материали І клас със све-товна известност са: кварцит “Шикшинский” (Русия); гранити “Капустино” (Русия), “Елбертон” гълъбово-сив (САЩ), “Нордмяркит” (Норвегия); лабрадорит “Головин-ский” (Украйна) и др. Повечето гранитни материали са от ІІ клас и по-известни са: габро “ Импала” (ЮАР), сребристосивия лабрадорит “Норвегия” и др. За сега в нашата страна няма проучени находища на гранитни материали от І и ІІ клас. Гранитните материали ІІІ клас се добиват и обработват като местни суровини, а тези от ІV клас се добиват по изключение. Изтегляне 24.67 Kb. Сподели с приятели:
|