Грата е една от основните форми, чрез която детето реали
Изтегляне 50.26 Kb.
|
Свързани:
etichenkodeks, Йовка КиА пол.маркетинг
| 1.Структура на играта
Според Д. Б. Елконин (1978) има няколко компонента: съдържание, сюжет, игрова ситуация, игрови действия, роля и отношения. Ролята е „основна единица" на играта, която придава смисъл на действията и отношенията. Всяка игра притежава съдържание. То се изразява чрез различни междуличностни отношения и събития. Съдържанието е свързано със сюжета - фрагмента от действителността, който се възпроизвежда в играта. Сюжетите са многообразни и отразяват конкретните условия на живота на детето. Ана Фройд и Бурлингхам в своята книга „Децата и войната" описвал как децата преживяват войната. Ужасът, който изпитвали, мълчаливо се изразявал отново и отново в играта. Те построявали къщи от кубчета, след това бомбите падали върху тях и ги разрушавали. Къщите горели, наоколо имало убити и ранени, които стенели, след това идвали колите за помощ и откарвали ранените в болницата. Тези игри продължавали няколко седмици. Съдържанието на сюжетите може да се изменя и това се определя от мотивите. В играта могат да се пресъздават отношения, значими за детето събития, да се реализира възможността за фантазиране, за измисляне, за създаване на нова реалност. Процесът на превръщане на сюжета в реално разгръщаща се игра е свързан с механизма на заместването (Пиаже, 1951, Елконин, 1978, Файн, 1981). Заместването подпомага превръщането на реалното действие в условно и това е свързано с предметната опора - играчката. Л. С. Виготски допуска, че между заместващия и замествания предмет трябва да съществува определено подобие. Заместващият предмет е „опора" за движението от „действието към мисълта", според Анри Валон. Чрез заместването основните компоненти на сюжета - действие, роля, ситуация - придобиват условен характер спрямо реалността. Заместването се изразява в две форми: предметно-действена и вербална. Елконин свързва развитието на играта с прехода от предметно-действеното към вербалното заместване. Вербалното заместване става все по-разгърнато, започва да включва различни пояснения върху условността. В началото игровото действие е свързано с предмет, предевен от сюжетната играчка - предмет, който условно възпроизвел да реален предмет. Игровото действие е действие с играчка и възпроизвежда реално действие (кукла - хранене). Игровата ситуация може да бъде представена с различни играчки, две или три играчки, които задават количеството на извършваните действия, две или три действия с тези играчки. Усложняването на игровото действие става чрез въвеждането на полифункционални игрови предмети - предмети заместители, които не притежават строго значение-например пръчката може да стане кон, старият шал на баба се превръща в бебе. С появата на предметите заместители в съзнанието на детето се оформя възможността за създаване на още един клас от предмети - въображаемите, например чая, който е реално в чашата. Детето дава чая на куклата и казва: „Какъв хубав чай, пий!" Това действие също се нуждае от опора, предмет, който в някои от своите свойства е подобен на свойствата на представяния предмет, например пръчката може да стане конче. Извършването на действието се придружава с различни пояснения. Игровото действие може да стане още по-съкратено и условно, когато заместването е вербално - предметното действие е заменено от речевото действие. Изтегляне 50.26 Kb. Сподели с приятели:
|