Заключение Детството на сегашните и бъдещи поколения изглежда някак пасивно в сравнение с това на нас и нашите родители. Днес повечето деца прекарват детството си на стола пред компютъра или с вперен в телевизора поглед, все по-рядко виждаме момченца, ритащи топка и момиченца, скачащи на въже. В играта се корени способността ни за социално действие, за употреба на въображението ни, за развитие на емоционална грамотност и справяне с нови предизвикателства. Лишаването от игра е нещо, от което страдат много от децата днес, но то представлява опасност за всички ни. Днешните атрактивни високотехнологични играчки оставят на децата много малко възможности за творчество и оригиналност. Те позволяват единствено безкрайното повторение на една и съща дейност. По улиците няма деца, тъй като автомобилите правят играта навън опасна, площадките, определени за игра, в огромната си част имат стерилен вид – те са безопасни и лишени от въображение. Децата започват да растат като пленници между четири стени и чакат детството им да отмине, за да могат да се сдобият с някакво чувство за свобода. Изолирани с цел безопасност, те гледат телевизия, играят на компютри и се учат да мислят, чувстват и реагират на света такъв, какъвто го преживяват – а той е такъв, какъвто сме го предназначили за тях. Понякога изглежда, че единственото възможно детство е пасивно, чe e полуфабрикат и е някак виртуални. Родителите трябва да намират време да извеждат децата навън сред природата, да ги водят на село ако имат къде, за да почувстват не само виртуалния но и реалния свят на играта и контактуват с истински живи хора а не никове зад монитора.
Използвана литература:
Коен Лорънс, Децата, родителите, играта. Тайните на игровия подход.
Изд.Изток-Запад, София 2012
Стаматов, Р., Детска психология, ИК „Хермес”, 2008г.