Играта е форма за изразяване на емоциите. Тя дава възможност за изразяване на вътрешния свят. Тя е форма за неговото осмисляне. Това, което не може да бъде изразено с думите, може да намери непосредствена форма чрез играта. В играта може да се направи това, което в реалността е невъзможно – да проиграят отново чувствата и по този начин да се изкарат на повърхността, като се превърнат в обект на осъзнаване, да се погледнат от друга перспектива, да се видят „в тяхното друго значение" и с това да се вземе контрол върху тях.В играта детето е свободно да изрази своите преживявания, преодолявайки ограничеността на копштивния опит.
В играта, според Фройд, детето създава свой собствен свят, наситен с емоции. В играта детето молже да направи това, което не може да направи в реалността: да изрази своя страх, безпокойство, гняв, омраза, ревност, мечти. Когато детето преживява своята слабост, то не би искало да сподели тази слабост с другите, но в играта то би могло да изрази тази слабост по различен начин, може би и в преобразувана форма, като покаже себе си като силен. Играта заема особено място между фантазията и реалността
4.Видове игри Един от първите опити за класифицирането на игрите принадлежи на Партън и неговата
класификация е:
-невключеност в играта. Детето стои безучастно, без да има определена цел.
-самостоятелна игра. Детето играе само, без да проявява чувствител към действията на другите деца.
-наблюдаване на чужда игра.Детето наблюдава другите деца и реагира на това, което те правят, в действителност без да играе с тях то може да разговаря, да задава въпроси, но без да се вклочва в тяхната игра. Това, което го отличава от първия стадий, е, че то не гледа безучастно.
Сензомоторните игри отразяват удоволствието от упражняването на оформените сензомоторни схеми и възникват на стадия на сензомоторния интелект. След като се научи да хваща, да хвърля - действия, които са включени в процеса на акомодирането на новата ситуация, и да преодолява усилието на повторението, детето много скоро започва да хваща заради удоволствието от самото хващане. То повтаря своите действия не за да научи нещо в бъдеще или за да открие нещо, а за да постигне по-голямо удоволствие от самото правене или да установи за себе си своята собствена сила.
През първите 6 месеца детето е отдадено на изследване на някои въздействия от сетивен характер. През деветия месец то започва да избира за игра предмети, които в отговор на въздействията върху тях могат да издават звук, да възпроизведат действия. През дванадесетия месец детето изпитва радост, когато може да проследи връзката между причина и следствие. Това насочва детето към играчки, с които може да възпроизведе тази връзка.
През втората година детето започва да разбира значението на много от нещата и това се отразява в неговите игри. То разграничава интересните игри с изследователски характер от неинтересните, игрите, съдържащи хумор, от игрите без хумор, непредизвикващи смях. Когато детето открие несъответствията и съзнателно ги възпроизвежда, това показва, че детето притежава способности за преминаване към символични игри.