Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 294 295 Завръщайки се в Париж, той прави постъпки за приемането му в езотеричното розенкройцерско братство, което по това време е много активно, въпреки преследванията отстрана на Инквизицията. В своята книга За метода обаче Декарт се обявява против езотеричните и херметичните учения по принцип, опровергавайки заблудите и лъжите на ренесансовите магове, за които и казва, че твърдят, че знаят повече, отколкото знаят в действителност. Както Бейкън, и той се основава върху емпиричния рационализъм. Във философията търси тези очевидни за всички доказателства, които могат да се постигнат в геометрията и математиката. Като отхвърля всички прояви на ирационалност, той вярва, че рационалният разум е върховен арбитър и съдник на реалността. Не признава, че вярата във върховенството на разума е в крайна сметка толкова ирационална, колкото която ида е друга форма на вяра.“ 201 Декарт е автори на известната фраза „Cogito, ergo sum“ Мисля, следователно съществувам – лат.). Тази фраза се превръща в символна западната светска атеистична наука, която и до ден днешен се основава върху философията, възникнала от картезианската култура на мислене. Тази философия заляга и в оснавата на английското академично Кралско общество, обединяващо най-известните учени от Острова в течение на вековете и до наши дни. Първоначално членовете на това общество са привърженици на херметизма, но след Бейкън и Декарт теза- почват открито да осъждат това учение. Някои от английските учени обаче дълго време остават верни на херметичните си идеи. От средата на последните възникват. нар. невидима колегия, дала началото на неоплатоническата общност научените от Оксфорд, съществуваща и до наши дни, член на която е напр. известният съвременен физик Роджър Пенроуз. Друга група формира известния лондонски „Грешъм колидж“, финансиран от богатия търговец сър Томас Грешъм, основателна кралската стокова борса. Навремето тези учени се занимават с изследването на все още неясната граница между херметизма и науката. Именно тези организации излъчват основателите и членовете на Кралското научно общество. Своето название това общество получава през юли 1662 г, през което времето е покровителствано лично от краля Чарлс II. В него тогава членуват общо 115 души, сред които и известните учени Робърт Бойл, сър Робърт Морей, Джон Уилкинс, Джон Обри, Кристофър Рени Джон Евлин. Някои от тях са същевременно и масони, организацията, която по-късно започва да играе много важна роля в английския научен живот изобщо. Постепенно обаче западната светска научна мисъл започва да отхвърля всичко, което не може да бъде предметна експериментално измерване и анализ отстрана на разума. Всичко, което всъщност реално съществува вътре в самия човек, като напр. чувствата, волята, способността за разбиране, интуицията, сънищата, идеите за божественото, промените в съзнанието и пр., всичко това се обявява за несъществено, второстепенно, случайно или дори за несъществуващо в действителност. За областна знанието се приема само тази, в която емпиричното измерване е възможно да се извърши. Всичко това води дона- лагането в академичните средина Англия на ортодоксалния научен материализъм, залегнал в основата на светската атеистична наука, една нова философия, която доминира в умовете научените и до ден днешен. В тази философия вече няма място нито за християнските религиозни възгледи, нито за херметиз- ма. Симпатизиращите на херметизма учени, като напр. Робърт Бойл, са принудени да прикриват своите възгледи, както ида провеждат тайно своите изследвания в областта на алхимията и на другите аспекти на херметичното учение. Светската атеистична наука обаче се оказва също толкова несъстоятелна и заблуждаваща като направление в познанието, колкото и самият херметизъм, от който то произлиза. След Тридесетгодишната война в Европа настъпва период на относителен мир. Войната между католицизма и протестантството постепенно заглъхва, като всяка от тези религии се задоволява с укрепването на своите позиции на собствената си територия. Неспира обаче философската борба, тази между два противостоящи си начина на мислене, между две противостоящи си традиции и ориентации. Тази борба и изходът от нея се оказват от решаващо значение за облика на света такъв, какъвто го познаваме днес.“ 203 В последните няколко години обаче в спора между тези две основни направления в научното мислене се намесва една нова, трета сила, една нова култура на мисле- |