Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 86 87 Плътността на материята в това състояние също се оценява с фантастичната величина от порядъка на 10 90 г/см 3 . За сравнение ще посочим, че най-високите температури, измерени от астрономите в звездните ядра, се оценяват да са от порядъка на 10 К, а най-високите плътности на веществото в неутронните звезди – от порядъка на 10 15 г/см 3 Съществуването на такова състояние на материалната вселена от гледна точка на съвременната наука е парадоксално. Нобеловият лауреат Х. Алвен нарича теорията на Големия взрив оскърбление на здравия смисъл“. Самото понятие „взрив“ в случая също се оказва логически противоречащо на фактите, тъй като наблюдаваният процес на разширението на вселената изобщо не може да се представи като следствие на един реален взрив. Разширяването на видимата вселена става по невъобразим за човешките представи начин. Това разширение е в необичайно висока степен равномерно и изотропно (те. еднакво във всички направления на разширението) и се подчинявана необясним заучените закон. Оказва сече галактиките и галактичните струпвания в макромащабната структура на вселената се отдалечават едни от други със скорости, пропорционални на взаимното разстояние между тях. Това свойство е твърде странно за един „нормален“ взрив. Освен това веществото и енергиите във вселената в голям мащаб се разпределят изключително равномерно и еднородно във всички направления на пространството. Един нормален взрив, предизвикан от разлика в наляганията, създадени от внезапен приливна физически енергии от различен тип, никога не би могъл да доведе до подобно равномерно разпределение на веществото в обемана разширението. Освен това, силата, която действа върху частите на разширяващото се вещество при нормалните взривове, се предизвиква от разликата в наляганията във външните и вътрешни за взривяващото се вещество части на пространството. Съгласно общата теория на относителността обаче извън разширяващата се вселена не съществува нито материя, нито пространство и време. Те всички заедно се разширяват едновременно, увлечени в общия ход на процеса, предизвикан от този странен взрив. Така че извън границите на разширяващата се вселена няма нито материя, нито пространство, нито време, в които би могло да се осъществи действието на външните сили, предизвикващи необходимата разлика в наляганията, за да може взривът изобщо да възникне. Освен това, за да се постигне високата степенна стабилност в наблюдаваното разширение на вселената, самият взрив би следвало да има определена, разчетена с невероятна точност сила. В противен случай вселената или бързо би се разширила, без да може да образува видимите структури на звездите, галактиките и куповете от галактики, което би се случило при по-висока скоростна разширение отсега наблюдаваната, или бързо би колапсирала отново до състоянието на сингулярност под влияние на нарастващата сила на гравитационното привличане, която надделява върху материята, ако скоростта на разширението е по-малка от наблюдаваната ѝ стойност. Често пъти разширението на вселената се сравнява с разширението на еластичен надуваем балон. Сравнението обаче е неуместно. При разширението на балона, например, фигурите, начертани върху разтягащата се повърхност, се деформират. Така самото увеличение на разстоянията между фигурите при разтягането на балона би могло да се разглежда като процес на отдалечаване един спрямо друг на тези обекти. Но деформирането на фигурите върху повърхността на балона означава определено влияние на разширението и върху телата, участващи в процеса. Разширението на вселената обаче изобщо не влияе върху отделните тела. Възможно е само, това разширение да влияе единствено върху дължината на вълната на електромагнитните трептения, разпространяващи се в радиална посока на разширението, с което напр. би могло да се обясни явлението червено изместване в спектъра на електромагнитните вълни, излъчвани от отдалечените обекти във вселената. Силно впечатление прави и високата разреденост на материята във вселената. Обективно погледнато, материалната среда в нея прилича по-скоро на един изключително високо разреден вакуум. Съвременните инсталации за получаване на висок ваку- ум, използван за експериментални изследвания, постигат твърде висока степенна разреденост на материалната среда. Въпреки това обем от 1 м 3 в такива силно разредени среди съдържа милиарди материални частици (молекули, атоми и елементарни |