Грижи за бебето и детето

8. По-добре е да признаваме гнева си. Дотук разглеждахме въпроса, за това, че родителите от време на време неизбежно губят търпение и се разгневяват. Не по-маловажен е и свързаният с него въпрос - могат ли родителите спокойно да признаят своя гняв?

Родители, които не са прекалено строги към себе си, винаги могат да признаят своето раздразнение. Една добра, непринудена и откровена майка на непослушно дете може да каже полушеговито на своята приятелка: "Не мога да остана нито минута повече под един покрив с него" или "С удоволствие бих го напердашила". Тя може да не осъществи нито една подобна мисъл, но не се срамува да я признае пред своята приятелка и пред себе си. Тя изпитва облекчение да признава и разговаря за своите чувства. Това й помага да види с какво се е примирявала и как трябва с подходяща твърдост да го коригира.

Страдат именно родителите, които поставят безкрайно високи изисквания към себе си, които се ядосват, но не признават, че добрият родител може да изпита чувство на гняв. Откривайки такова чувство у себе си, те или се считат безкрайно виновни, или правят усилия да го отрекат. Но при опит за потискане на такова чувство то се проявява по друг начин - например под формата на нервно напрежение, умора или главоболие; то дори може да намери косвен израз в прекалена грижовност. Майка, която няма сили да признае своята неприязън към детето, си въобразява, че от всички страни го заплашват опасности. Тя се страхува от микробите или от уличното движение и в стремежа си да го предпази, като непрестанно бди над него, тя го прави прекалено несамостоятелно.

Аз не изтъквам проблемите, възникващи, когато родителите отричат собственото си раздразнение, само за да облекча тяхната съвест. Обикновено това, което огорчава родителите, огорчава и децата. Когато родителите смятат, че антагонистичните чувства спрямо децата са твърде ужасни, за да бъдат признати открито, децата също прикриват своя антагонизъм към родителите. В детските психиатрични клиники ние виждаме деца, изпитващи страх от въображаеми опасности - страх от насекоми, страх от училището, страх от раздяла с родителите. При изследване тези страхове се оказват изява на антагонизъм към родителите, който децата не смеят да признаят.

С други думи, детето е по-щастливо, когато родителите не се страхуват да признаят своя гняв, защото и то спокойно ще може да изрази своя. Изразен, основателният гняв разчиства атмосферата и успокоява духовете. Тук не става дума за грубост спрямо децата, а за признаване на вашите чувства. Не искам да кажа, че антагонизмът към децата е винаги основателен - срещат се груби, безсърдечни родители, които по цял ден без стеснение и без сериозна причина ругаят и бият децата си. Говорейки за родителския гняв, аз имам пред вид съвестните родители, предани на своите деца.

Ако един любещ родител почти непрекъснато изпитва раздразнение (независимо дали го изразява или не), това означава, че страда от нервно пренапрежение и би трябвало да се консултира с психиатър (т. 570), тъй като раздразнението може да се дължи на причини, които нямат нищо общо с детето.

9. Децата обичат да чувствуват родителски контрол. Може би създадох грешни впечатления, като отделих толкова внимание на раздразнението. Когато семейният живот протича горе-долу гладко, мнозинството от нас се разгневяват сравнително рядко. В останалото време съзнателно или несъзнателно ние избягваме раздразненията, като държим децата под контрол, навреме и решително предотвратяваме лошите им постъпки. Строгостта е необходима съставна част на родителската любов. Тя удържа децата в рамките на доброто държание и ги предпазва от неприятности, заради което те още по-силно ни обичат.

11. Чувствата са различни при всяка нова бременност. Промените, които очакваме да настъпят след появата на още едно дете, не изглеждат страшни, след като имате вече две или три деца. Но медицинската практика показва, че дори и добрите майки пред която и да е бременност от време на време вътрешно се бунтуват. Понякога може да има обективни причини за прекарване на по-напрегната бременност - може би е дошла неочаквано рано или бащата има неприятности в работата си, или има сериозно болен роднина, или съществува дисхармония между майката и бащата. Отрицателно отношение към бременността обаче може да има и без всякаква видима причина.

Един мой познат акушер-гинеколог ми каза, че понякога е долавял вътрешни кризи при втора или трета бременност в семейства, които са решили да имат 5 или 6 деца. Майка, която действително желае да има повече деца, може при всяка бременност да изпита подсъзнателни съмнения, дали ще има време, сили и безгранични запаси от любов, необходими за отглеждането на още едно дете. Вътрешни съмнения могат да се породят и у бащата, който се чувствува отчасти пренебрегнат поради все по-голямата заетост на майката с децата. Изобщо потиснатостта или раздразнителността, породени у единия От съпрузите, скоро се предават и на другия. Не искам да помислите, че такива реакции към бременността са неизбежни. Моята цел е да ви успокоя, че те се срещат и у най-добрите родители и в повечето случаи са временни. Когато детето се роди, става ясно, че нещата не са толкова страшни, колкото са си ги представяли родителите. Може би причината е в това, че родителите укрепват духом в очакване на предстоящите трудности.

12. Любовта към бебето идва постепенно. За много жени, които се радват и гордеят със своята бременност, е трудно да изпитат някаква любов към бебето, което още не са виждали или усетили. Но със своето помръдване то им помага да осъзнаят, че то действително е едно живо-същество. С напредването на бременността майката все по-реално си представя бъдещото бебе и грижите, свързани с него.

Мнозинството от жените, които са били ужасени при първите симптоми на бременността, с облекчение откриват, че още преди раждането на бебето тяхната привързаност към него е нараснала значително.

Много често неопитната майка изпитва разочарование след раждането на детето. Тя очаква, че изведнъж ще откликне с прилив на майчински чувства, възприемайки го като плът от своята плът. Но в много случаи това не става в първия ден, нито дори в първата седмица. Противно на очакванията това е постепенен процес, който завършва едва след като майката е прекарала известно време в къщи заедно с детето.

Мнозинството от нас са учили, че по отношение на бъдещото бебе е несправедливо да се надяваме и очакваме момче или момиче, защото нашите очаквания може да не се оправдаят. Това не трябва да се приеме твърде сериозно. Ние неизбежно си представяме бъдещото дете или като момче, или като момиче. Според мен всички родители имат предпочитание към момче или момиче при всяка бременност и почти всички обичат детето, каквото се роди, независимо от неговия пол. Затова се радвайте на въображаемото си бебе и не се чувствувайте виновни, ако очакванията ви не се оправдаят.

13. Защо чувствата ни към децата са различни? Трябва ли родителите да обичат еднакво всичките си деца? Този въпрос тревожи мнозина съвестни родители, защото те чувствуват, че не постъпват така. Според мен, упреквайки се в това, те изискват от себе си невъзможното. Добрите родители обичат децата си еднакво в смисъл, че са еднакво привързани към тях. Те искат децата им да постигнат максимума в живота и са готови на всякакви жертви. Но тъй като всички деца са различни, родителите не могат да изпитват еднакви чувства към тях, в смисъл еднакво да се радват на специфичния им чар или еднакво да са недоволни от специфичните им недостатъци. Чувството на особено раздразнение към някое от децата, особено ако липсва изразена причина за това, кара родителите да се чувствуват особено виновни.

14. Някои причини за неудовлетвореност. Причините, поради които родителите понякога от самото начало започват да се отнасят по-особено към някое от децата си, са най-различни и обикновено трябва да се търсят по-дълбоко. Две от тези причини бяха споменати в т. 11; родителите може да не са се чувствували подготвени за тази бременност или пък техните взаимоотношения през време на бременността са се влошили значително. Но има и други причини: родителите често са разочаровани от бебето, защото то не съвпада с техните очаквания - например родило се е момче, а те са искали момиче, или пък то изглежда съвсем обикновено, а те са очаквали красавец, или е крехко и нежно в сравнение с останалите им здрави и едри деца. В продължение на месеци бебето може да плаче от колики, като отхвърля всички опити на родителите да го успокоят. Бащата може да бъде разочарован, ако от сина му не излезе атлет или побойник, а майката - ако не е ученолюбив. Тук няма значение, че родителите са интелигентни хора и добре знаят, че не могат да си поръчат бебето такова, каквото го желаят. Напълно човешко е те да имат неоправдани очаквания и неволно да се чувствуват разочаровани.

Когато детето поотрасне, то съзнателно или несъзнателно може да ни напомня за брат, сестра, баща или майка, които понякога са ни създавали неприятности. Например синът може да напомня на майка си за нейния по-малък брат, който непрекъснато й е досаждал, и тя да не съзнава, че това е до голяма степен причината за нейното раздразнение към детето.

Бащата може да бъде обезпокоен от някоя особеност на своя малък син, например от неговата стеснителност, и никога да не я свързва с факта, че като дете той самият много трудно е преодолявал своята собствена стеснителност. Естествено би било да се очаква, че когато човек е преодолял трудно някой свой недостатък, той ще прояви повече съчувствие при подобен недостатък у неговото дете, но това не е така.

15. Порицанието и похвалата са част от възпитанието на детето. Ние остро реагираме на поведението на нашите деца, като насърчаваме у тях онези положителни качества, които нашите родители са възпитавали у нас самите. Ние вършим това автоматично, без да мислим, защото нашите норми на поведение са изградени още от детинство. Ако това не беше така, отглеждането на децата би било десеторно по-трудно.

Неизбежно, естествено и човешко е да изпитваме различни чувства към всяко от децата си, да бъдем непримирими с някои черти в техните характери и да се гордеем с други. Тези смесени чувства са просто различни страни на нашето дълбоко чувство на отговорност за правилното отглеждане на децата.

Но ако се чувствуваме виновни за своята постоянна нетърпимост към някое от децата, това може да породи нарастващи усложнения в нашите отношения с него. Нашето чувство за вина ще му тежи повече, отколкото нашата нетърпимост. Този въпрос е разгледан в т. 474.

16. Потиснато настроение. Възможно е да се почувствувате обезкуражени за известно време, след като започнете да се грижите за първото си бебе, при това без да можете да посочите някаква видима причина. Вие просто лесно се разплаквате или се ядосвате на някои неща. Някои майки смятат, че бебетата им плачат много, защото са сериозно болни, други - че съпругът им се е отчуждил, трети смятат, че са погрознели.

Такава потиснатост може да се появи в първите дни след раждането или едва няколко седмици по-късно. Обикновено това настроение обхваща майката, след като излезе от родилния дом, защото там са се грижили за нея напълно, а в къщи тя трябва изведнъж да поеме всички грижи около бебето и домакинството. Но не само работата е причина за това нейно настроение. Това е преди всичко отговорността за цялото домакинство, съчетана с новата отговорност и грижи за бебето. Освен това при раждането настъпват и физиологически промени, които донякъде я разстройват.

Мнозинството майки не са дотолкова обезсърчени, за да можем да наречем този период депресия. Може би смятате за ненужно да се спираме върху неприятни неща, които може никога да не се случат. Аз споменавам това, защото няколко майки са ми казвали: "Аз съм сигурна, че няма да се чувствувам толкова депримирана и обезсърчена, ако знаех колко често се среща това чувство. Мислех, че целият ми поглед върху живота се е променил безвъзвратно". Човек може да приеме дадено положение много по-лесно, ако знае, че много хора са го преживели и че то е само временно.

Ако се чувствувате и най-малко потиснати, постарайте се да се откъсвате по малко от ежедневните грижи около бебето през първия и втория месец. Ходете на кино, на фризьор, купете си нова рокля или шапка. От време на време посещавайте близки приятели. Ако няма на кого да оставите бебето, водете го с вас или канете приятелите си на гости. Всичко това действува тонизиращо. Ако сте депримирани, няма да ви се иска да вършите тези неща. Но ако направите усилия да го вършите, вие ще се чувствувате по-добре, а това е от значение не само за вас, но и за бебето, и за вашия съпруг. Ако депресията не мине за няколко дни или се влоши, свържете се с психиатър. В такъв момент той ще може да ви помогне много.

Когато една майка е потисната и мисли, че съпругът й е безразличен към нея, въпросът има две страни. Първо, депримираният човек смята, че хората се отнасят към него недружелюбно. От друга страна, естествено е бащата да се чувствува изоставен, когато майката и цялото семейство са изцяло погълнати от бебето. Получава се омагьосан кръг. Майката въпреки многото грижи винаги трябва да отделя малко внимание за съпруга си и да му дава възможност да помага при отглеждането на бебето.

17. Други чувства. Повечето жени прекалено много се вълнуват през първите няколко седмици след излизането от родилния дом. Те се тревожат, когато бебето плаче, смятайки, че има нещо сериозно; тревожат се за всяко кихване, за всяка пъпчица. Те често влизат на пръсти при бебето, за да проверят дали диша. Прекалената предпазливост през този период е като че ли вроден инстинкт у майката. Това е според мен начинът, по който природата кара милионите млади майки (някои от които неопитни и безгрижни) да поемат сериозно своите нови задължения. Малко повече тревога е полезна за някои безотговорни личности. Разбира се, най-много се тревожат старателните майки, въпреки че те най-малко имат основание за това. За щастие това явление е временно.

Понякога се случва и друга промяна в настроението. Отначало в родилния дом жената изцяло разчита на сестрите и е благодарна за техните грижи към бебето. Но изведнъж тя се променя: тя добива увереност, че може сама да се грижи за бебето и вътрешно се ядосва, защото сестрите не й разрешават. Ако в къщи прибегне до помощта на медицинската сестра, тя отново може да премине през тези два етапа. Съвсем естествено е майката да желае сама да се грижи за своето бебе. Но отначало това чувство не се проявява, защото тя е убедена в своята неопитност. Колкото по-силно е първоначалното чувство за непълноценност, толкова по-решително майката ще се стреми да покаже своята компетентност, когато придобие увереност.
РОЛЯТА НА БАЩАТА
18. Мъжете реагират различно на бременността у жената - с желание да закрилят жената, с увеличена гордост за брака и за своята мъжественост (нещо, за което мъжете винаги се тревожат до известна степен), с радостно очакване на детето. Но дълбоко в себе си те могат да изпитват чувство на изоставеност подобно на малкото момче, когато научи за очакваното ново бебе. Това чувство може да намери израз в раздразнителност към жената, в желание да прекара повече време със своите приятели или да флиртува с други жени. Тези реакции оставят жената без подкрепа, когато най-много се нуждае от нея в началото на този непознат етап от нейния живот.

Бащата се чувствува особено много изоставен, докато жена му е в родилния дом с първото дете. Той помага при нейното настаняване там, където десетки хора поемат грижите за нея. След това той е наистина самотен, без да знае какво да прави след свършването на работния ден. Пред него има две възможности: да седи в чакалнята, прелиствайки стари списания, разтревожен за състоянието на жена си, или да се завърне в невероятно пустия си дом. Нищо чудно, че в такъв момент мъжът може да отиде в кръчмата с приятели. Сред колегите си той е обект на внимание, но тук преобладават шегите. При посещенията в родилния дом той не може да се почувствува глава на семейството - той е обикновен посетител в определения за това час. При изписването от родилния дом грижите на майката (а и на бабата и останалите помощници) са насочени към бебето и ролята на бащата се свежда до роля на носач. Не искам да кажа, че в този момент бащата очаква или трябва да бъде в центъра на вниманието, а че той неизбежно се чувствува омаловажен и разочарован (фиг. 1).

Фиг. 1. Бащата сигурно ще получи погрешно впечатление, че е маловажен

19. Каква помощ може да окаже бащата през първите седмици. Бащата не бива да се учудва на смесените чувства, които изпитва от време на време към жена си и към бебето през време на бременността, през време на техния престой в родилния дом и след завръщането им в къщи. Той не трябва да забравя, че това е един период, много по-труден за жена му, отколкото за него. Тя е прекарала нещо подобно на операция. У нея са настъпили значителни физиологични промени. Ако това е първото й бебе, тя неволно се безпокои. Всяко бебе изисква отначало големи физически и морални усилия. В мнозинството случаи чувствата са по-явни и по-силни, отколкото у мъжа. Ето защо през този период повечето жени се нуждаят от много подкрепа и разбиране от страна на своите съпрузи. За да могат да отдават много на бебето, майките трябва да получават повече от обикновеното. Отчасти това се отнася до практическата помощ в грижите за детето и домакинството, но в по-голяма степен - до морална подкрепа: търпение, разбиране, зачитане, любов. Положението на бащата може да бъде усложнено от факта, че ако жена му е уморена и разстроена, тя няма да има сили да изглежда привлекателна и да отдава дължимото на неговото внимание. Тя може да се оплаква. Но ако той осъзнае каква голяма нужда има тя от неговата помощ и любов, той ще й оказва всестранна подкрепа.

20. Бащата и неговото дете. Някои бащи са израснали с мисълта, че грижите за децата са изцяло женска работа. Но мъжът може да бъде нежен баща, без да губи своето мъжко достойнство.

Известно е, че духовната близост и другарство между бащата и децата са от жизнено значение за формирането на техния характер. Ето защо той трябва да влезе в ролята си на истински баща от самото начало. Тогава е най-лесно, защото майката и бащата се учат заедно да бъдат родители. В някои градове се организират курсове и за бъдещи бащи. Ако през първите две години бащата предостави всичко на майката, тя неизбежно започва да ръководи. По-късно за бащата ще бъде трудно да влезе в ролята си на родител.

Разбира се, не искам да кажа, че бащата трябва да участвува наравно с майката при храненето и подсушаването на бебето. Но е полезно да върши това от време на време. Например в неделя той може да приготвя храната за бебето. През първите седмици той може да замества уморената майка при изкуственото хранене на бебето през нощта. Би било добре, ако и той може да придружава бебето в детската консултация. Така ще има възможност да получи отговор на вълнуващите го въпроси, чиято значимост според него жена му не осъзнава.

Това е приятно и за лекаря. Разбира се, има и бащи, които настръхват при мисълта, че могат да помагат при гледане на бебето. Няма никакъв смисъл те да бъдат насилвани. Повечето от тях започват да се радват на своите деца по-късно, когато "заприличат на хора". Много бащи обаче се стесняват и трябва да бъдат поощрявани да се грижат за децата си. Тези въпроси се разглеждат и в т. 460-463, 477, 507-509.

На много места по света бабите се считат за специалисти и младата майка напълно се доверява и разчита на майка си при отглеждане на детето. Когато жената има такова доверие у майка си, тя получава не само съвети, но и успокоение. Напоследък много млади майки предпочитат да се обърнат направо към лекаря, а някои от тях изобщо отхвърлят мисълта да търсят съвет от майките си. Една от причините е тяхното убеждение, че при бързия темп на развитие на човешките знания методите на предишното поколение са остарели. Друга по-важна причина е, че много млади родители се чувствуват недостатъчно зрели и искат да докажат пред света и пред себе си, че могат сами да се справят с живота. Те се боят, че родителите ще искат да ги напътствуват, като че ли са все още деца, а те не искат отново да изпадат в това положение.

22. Напрегнатост в отношенията. В някои семейства съществува абсолютна хармония в отношенията между младите и старите, а в други - отношенията са рядко враждебни. В много семейства съществува известно напрежение, най-често свързано с грижите около първото дете, но след време и с общи усилия то изчезва.

Щастливата млада майка, която е уверена в себе си, при нужда лесно се обръща за помощ към майка си. Когато бабата от своя страна даде съвет, майката може да го приеме, ако е полезен, или тактично да го отклони и да постъпи, както намери за добре. Но повечето млади родители са неуверени отначало. Като всички хора на нова работа те са чувствителни към своите недостатъци и към отправената им критика. Повечето баби и дядовци не са забравили това от своите собствени младини и се стараят да не се намесват. От друга страна, те обичат своите внуци, имат опит, умеят да преценяват нещата и не могат да нямат собствено мнение. На тях им е трудно да свикнат с нови те методи за отглеждане на деца. Даже и да ги приемат, тях ги тревожи прекаленото усърдие, с което те биват прилагани. (Когато вие сами станете баби, може би по-добре ще ме разберете.)

Според мен, ако младите родители са тактични, те могат да поддържат добри отношения със своите родители, като им позволяват и дори ги подканят да изказват своето мнение. В крайна сметка откровените разисквания са за предпочитане пред неясните намеци и напрегнатото мълчание. Например майка, уверена, че добре се грижи за детето си може да каже: "Знам, че според тебе този метод не е много правилен, но ще се посъветвам отново с лекаря, за да съм сигурна, че правилно съм разбрала неговите напътствия". Това не означава, че майката отстъпва. Тя си запазва правото сама да реши и просто признава добрите намерения и загриженост на бабата. Такова отношение успокоява бабата и в бъдеще тя ще има повече доверие у майката.

Бабата може да помага на майката, като й засвидетелствува своето доверие и, доколкото е възможно, се съобразява с нейните методи. Това предполага майката при нужда да търси съвет.

Когато оставяте децата при вашите родители за половин ден или за две седмици, това трябва да става на базата на откровено разбирателство и разумни компромиси. Вие трябва да сте сигурни, че родителите ви няма да нарушават вашите основни правила на възпитание. Например децата няма да бъдат заставяни да ядат това, което не обичат, няма да бъдат упреквани за подмокрените гащички, няма да бъдат плашени с милиционера. От друга страна, не бива да очаквате, че бабата и дядото ще постъпват точно като вас. Детето няма да пострада, ако вашите родители изискват по-голямо почитане или ако се храни в други часове, или ако ходи по-чисто или по-мръсно. Ако родителите не харесват начина, по който бабата и дядото се грижат за децата им, те не би трябвало да прибягват до техните услуги.