Грижи за бебето и детето

За жалост изоставащото в своето умствено развитие дете, чиито родители са средно образовани хора и живеят щастливо, но скромно, преуспява повече от детето, чиито родители са с университетско образование или с големи амбиции за прогрес в живота. Последните са по-склонни да мислят, че високите бележки в училище, влизането в университета и получаването на професия са от жизнено значение.

Съществуват множество полезни и достойни длъжности, които най-добре се изпълняват от по-малко интелигентни хора. Всеки човек има право на свое място в живота и на образование. Дете, което изостава в умственото си развитие, трябва да се остави да се развива по свой маниер, да се храни, да ходи по нужда по начин, отговарящ на неговия етап на умствено развитие, а не на неговата възраст. То се нуждае от възможности да копае, да се катери, да строи и да дава воля на въображението си, когато е готово за това. То се нуждае от играчки, които му харесват, от възможността да играе с деца на неговото ниво и на които то може да се радва (даже и да са с една или повече години по-малки). Когато тръгне на училище, то трябва да бъде в клас, в който ще намери своето място и ще почувствува, че постига нещо. То има нужда да го обичат силно и да му се радват заради привлекателните му качества.

Всеки, който е наблюдавал групи от изоставащи в своето умствено развитие деца, знае колко естествени, приятни и привлекателни са повечето от тях, когато в тяхното семейство ги обичат такива, каквито са. И когато са заети в игра или с подходяща за тях учебна работа, те имат същото сериозно и задълбочено отношение като средните и по-интелигентните деца. С други думи, "тъпият" израз се появява по-скоро от това, че детето се чувствува не на място, отколкото от ниския коефициент на интелигентност. Впрочем повечето от нас също биха имали глупав израз, ако присъствуват на една лекция по теория на относителността, изнесена на високо ниво.

Разбира се, детето с леко или средно умствено изоставане обикновено расте в къщи. Там то като всяко средно дете получава най-голямо чувство за сигурност. За него ще е полезно по възможност да посещава детска градина, където учителките ще решат дали ще бъде в група, съответна на възрастта му, или в група с по-малки деца.

797. Грижи за умствено изоставащото дете в къщи. Когато родителите се убедят, че детето им изостава в своето умствено развитие, те обикновено питат лекаря какви специални играчки и учебни пособия да набавят и как да го занимават в къщи. Струва ми се, че това се дължи на естествената склонност да смятат в началото, че недъгавото дете е съвсем различно от другите деца. Разбира се, детето, което изостава в умствено отношение, има интереси и способности, които не отговарят на действителната му възраст; те отговарят на неговата умствена възраст. По всяка вероятност то ще иска да играе с по-малки деца и с играчки, подходящи за дете, на по-ранна възраст. На 5-6 години то няма да започне да завързва връзките на обувките си или да разпознава буквите. Може би ще се заинтересува от тази дейност няколко години по-късно, когато в умствено отношение навърши 5-6 години.

Майката на едно средно интелигентно дете не пита лекаря, нито чете книги, за да разбере неговите интереси. Тя по-скоро го наблюдава как играе със своите и с чуждите играчки и усеща какво може да му харесва. Тя вижда какво то се стреми да научи и тактично му помага.

С изоставащото дете е същото. Трябва да го наблюдавате, за да видите на какво се радва. Вие трябва да му купувате подходящи играчки, с които да играе в къщи и навън. Трябва да му помагате да открие децата, с които му е приятно да играе по възможност всеки ден. Трябва да го учите на умения, за които има нужда от помощ.

798. Изключително важно е да се избере съответният клас. Добре е да се консултирате с психиатър или психолог, когато имате съмнения, че детето ви изостава в умствено отношение (т. 570). От значение е да бъде изследвано с тестове на около 5-6-годишна възраст, преди да е постъпило в детската градина или в първи клас. Детето не трябва да отива в клас, в който ще му бъде много трудно. Всеки ден, в който то не може да върви в крак с другите, неговата увереност по малко се разрушава и повтарянето на класа е много болезнено за него. Ако то е само леко изостанало и учебната програма е такава, че всяко дете да може да допринесе нещо според своите способности, то може да успее да върви наравно с децата на своята възраст. Но ако изоставането му е по-значително или ако учебната работа е еднаква за всички деца в класа, тогава детето не трябва да постъпва в училище, преди да е готово за това. Вероятно ще трябва да изчакате една година или повече. Ако има детска градина, може би най-добре ще бъде да изчакате детето да постъпи в нея в годината преди тръгване на училище, за да не бъде разочаровано, че не преминава заедно със своята група в първи клас. От друга страна, ако програмата в детската градина е съвсем свободна, може би ще е по-добре да прекара там 2 години, особено ако няма много деца, с които може да играе в къщи.

В големите училища може да има специални класове за деца с по-значително умствено изоставане. Те започват занятия в специален клас на 6-, 7- или 8-годишна възраст, но започват работа с книгата няколко години по-късно в зависимост от своята готовност.

Ако по съвета на психолога родителите предварително са решили, че детето има нужда от специален клас, тогава те могат да се преместят в близост с такова училище, преди детето да е стигнало училищна възраст. ^

Ако е невъзможно да се консултирате с психолог, съветвайте се за детето с учителя или директора, като му изложите всички факти. Ако има съмнения за неговата готовност, по-добре е да се изчака по-дълго, отколкото да се започне много рано.

799. Интернат, ако той предлага по-добри възможности. По-късно винаги може да се прецени дали редовните или специалните класове в местното училище задоволяват нуждите на детето. Ако учебните занятия в обикновеното училище са много трудни за детето и там то не се чувствува на своето място или пък ако неговият физически недостатък прекомерно разстройва другите членове на семейството, може да се окаже по-добре за всички, ако детето се възползува от преимуществата на интерната. Родителите обаче трябва внимателно да проучат този въпрос. Обикновено напливът за такива училища е голям и понякога минават няколко години, преди детето да може да бъде прието. По-добре е да подадете молба отрано и по-късно да я изтеглите, отколкото да бъдете забавени, ако твърде късно решите, че детето трябва да постъпи в интернат.

800. Дете с тежко изоставане в психическото развитие. Дете на 1/2 или 2 години, което все още не може да сяда и не проявява почти никакъв интерес към хората и предметите, които го заобикалят, поставя много по-сложни проблеми. За него ще трябва дълго време да се грижат като за бебе. Поради неговите съвсем ограничени сетивни възприятия то извлича много малко полза от семейството, а и семейството на свой ред не може да му даде нещо. Въпросът, дали такова дете трябва да се отглежда в семейството или в специален интернат, е много сложен. Решението му зависи от степента на изоставането, от темперамента на детето, какво влияние оказва то върху другите деца в семейството. дали когато започне да проявява активност, може да намери другарчета за игра, които да го задоволяват, дали в някое от местните обикновени училища има специален клас, подходящ за него, а също така от наличността и качеството на специалното училище интернат. Но това зависи най-много от отношението на майката - дали ще се радва да се грижи за него или ще се изтощава физически и морално. На част от тези въпроси не може да се даде отговор, докато детето не стане на няколко години.

Някои майки са така устроени по природа, че могат да се грижат за едно изоставащо в умствено отношение дете, като намират начини, които не ги изтощават. Те могат да се радват на приятните качества на детето, да не се разстройват от трудностите, които то поставя пред тях, и да се отдават изцяло на грижите за него. Другите деца в семейството възприемат отношението на майката към такова дете. Чувството, че цялото семейство го приема такова, каквото е, дава възможност на изоставащото дете да изяви най-добрите си качества и му създава добра основа за неговия бъдещ живот. За него може да е най-полезно изобщо да живее в къщи.

Но някоя майка, която също така обича своето дете, непрекъснато се дразни и става нетърпелива, като се грижи за детето с такива специални нужди. Това може да повлияе зле върху нейните взаимоотношения със съпруга и с другите деца в семейството, те от своя страна могат да се разстроят от присъствието на умствено изоставащото дете. Такава майка се нуждае от помощ и съвети, които ще й помогнат по-търпеливо да се отнася към детето или да го устрои така, както ще бъде по-добре за всички членове на семейството.

Срещат се и такива майки, които с цялата си душа се отдават на грижите за силно изостаналото в умствено отношение дете и намират удоволствие в своята преданост към него. Но външният човек може да види, че тяхното чувство на дълг към детето е прекомерно, че те не отделят достатъчно внимание на съпруга си и на другите си деца, нито на своите естествени интереси. В крайна сметка, това не е полезно нито за семейството като цяло, нито за самото изоставащо дете. Майката се нуждае от помощ да възвърне своето чувство за мярка и да облекчи своята прекомерна заетост (т. 787).

801. Монголизъм. Съществува особен вид органична умствена изостаналост, наречена монголизъм. Това е нарушение както на умственото, така и на физическото развитие. Очите са косо разположени и оттам състоянието е получило своето название. Има и други отличителни белези. Физическият растеж е бавен и детето никога не достига нормален ръст. В повечето случаи интелектът се развива бавно, но у някои деца достига значителна степен на развитие. По характер тези деца са много мили.

' През последните години се доказа, че това заболяване е обусловено от хромозомна аномалия. Бел. ред.

Вероятността да се роди такова бебе се увеличава към края на плодоносната възраст на жената. Една млада жена, чието първо дете има монголизъм, може да бъде уверена, че вероятността да роди второ такова бебе на този етап в живота й е много малка.

Както и в други случаи от изоставане в умственото развитие, най-добрият подход към детето с оглед на неговото бъдеще зависи от развитието на детето, и от местните възможности за обучение и за общуване с другарчетата, от това, колко трудно или лесно майката ще може да се справя с всички свои задължения, включително и със специалните грижи за детето. Някои деца с монголизъм се отглеждат в къщи без прекомерни усилия от страна на родителите, братята и сестрите. В други случаи, когато детето поотрасте, се оказва, че и за него, и за останалите членове от семейството ще бъде по-добре, ако то постъпи в интернат. Като се вземе пред вид тази вероятност, разумно е отрано да се подаде молба за приемане, тъй като обикновено напливът е голям. Ако желаете, по-късно винаги можете да се откажете от мястото. Консултирането с компетентно лице ще ви помогне да вземете най-доброто решение.

Някои лекари препоръчват, ако родителите имат възможност, веднага след раждане да дадат детето в детски ясли, за да не се привържат към детето, което по всяка вероятност ще бъде недоразвито, и за да могат да насочат своите грижи към останалите си деца. За някои семейства това може да бъде подходящо, за други - не. Струва ми се, че родителите трябва спокойно и задълбочено да обмислят този въпрос, преди да вземат решение, и ако имат съмнения, ще им бъде от полза да се консултират с психиатър. Много малко семейства обаче могат години наред да посрещат разходите за частни грижи. Много малко държавни училища могат да приемат такива деца преди 5-годишна възраст и даже по-късно поради техните правилници или Поради липса на удобства.

' У нас съществуват детски градини и помощни училища за деца, изоставащи в своето умствено развитие, и социални детски заведения за тежко изостанали в своето психично развитие деца; при това въпросът за материалните възможности на семейството не играе роля. Бел. ред.

завинаги принадлежат на бащата и на майката. За осиновеното дете е още по-лошо да не чувствува привързаността на единия или на двамата родители, защото то по начало чувствува известна несигурност. То знае, че по някакви причини неговите собствени родители са се отказали от него и може да изпитва вътрешен страх, че осиновителите някой ден също могат да се откажат от него. Ето защо е погрешно да се осиновява дете, когато само единият от родителите желае това или когато и двамата го правят само от практически съображения, напр. за да има кой да помага в стопанството или кой да се грижи за тях, когато остареят. Понякога се срещат жени, които се страхуват, че ще изгубят съпруга си, и искат да осиновят дете с празната надежда, че това ще го задържи. Осиновяването по такива причини е не само несправедливо към детето, но, както обикновено се изяснява, ^погрешно и от гледна точка на родителите. Осиновеното дете, което чувствува, че не е обичано, твърде често става невъзпитано и създава сериозни проблеми за родителите.

Обикновено не е разумно сам човек да осинови дете. Това е така, защото при своето възпитание и момчетата, и момичетата се нуждаят и от майка, и от баща. Освен това, ако човек е сам, може да съсредоточи прекалено голямо внимание върху детето.

Съпрузите не трябва да чакат да остареят, за да осиновят дете, тъй като по-старите хора по-трудно ще се приспособят към детето.

Има известна опасност и в осиновяване на дете, което да "замести" собственото починало дете. При наличността на други собствени деца в семейството осиновеното може да се чувствува в неизгодно положение. Но даже родителите и да нямат други деца, те трябва да осиновят само защото искат да имат дете, което да обичат. Няма нищо лошо в осиновяването на дете, което по възраст, пол и външен вид прилича на починалото, но сравнението трябва да спре дотук. Не е правилно, нито разумно да се заставя един индивид да играе ролята на друг. Той със сигурност ще пропадне в своята роля, ще разочарова родителите и ще бъде нещастен. Осиновеното не трябва да се подсеща какво е правило другото дете или да бъде сравнявано с него гласно или мислено. Оставете го да бъде такова, каквото е. (Част от това се отнася и за собственото дете, което е родено след смъртта на друго дете в семейството.)

На каква възраст трябва да се осинови детето? Общо взето, колкото е по-малко, толкова по-добре. В такъв случай осиновителите чувствуват, че започват с едно чисто невинно същество, с което могат да свикнат по-лесно, минавайки през същите етапи като със собствено бебе. Обаче има и множество примери, когато осиновяването на по-големи деца е било сполучливо.

Осиновяващите родители обикновено се интересуват от въпроса за наследствеността на детето и как тя ще повлияе на неговото бъдещо развитие. Колкото по-задълбочено е изучаван въпросът за развитието на личността, включително и на умственото развитие, толкова по-ясно става, че най-главният фактор е средата, в която детето расте, особено любовта на родителите и чувството у детето, че им принадлежи. Няма доказателства, че някои специфични социални пороци, като алкохолизмът, безнравствеността, престъпността или безотговорността, се предават по наследство.

804. Трябва ли да се каже на детето, че е осиновено. Всички хора, компетентни в тази област, са на мнение, че детето трябва да знае това. Рано или късно то със сигурност ще научи от някого независимо от това, колко грижливо родителите пазят тази тайна. По-голямото дете и даже възрастният човек тежко преживяват неочакваното откритие, че са осиновени. Това може да лиши детето в продължение на години от чувството за безопасност. Да предположим, че едно бебе е осиновено през първата година след раждането. Кога трябва да му се каже това? Новината не трябва да се пази за някаква възраст. От самото начало родителите трябва непринудено и открито да разговарят по този въпрос помежду си, с детето и с познати. Това създава атмосфера, при която детето може спокойно да ги запита, когато този въпрос го развълнува. С развитието на неговата способност да разбира то малко по малко научава какво значи осиновяване.

Някои родители погрешно се опитват да скрият факта за осиновяването; други правят обратната грешка, като прекалено много го подчертават. Повечето осиновяващи родители отначало съвсем естествено имат преувеличено чувство за отговорност, като считат, че трябва да бъдат съвсем безупречни, за да оправдаят доверието, което им е оказано, като са им поверили грижите за чуждо дете. Ако те започнат сериозно да обясняват на детето, че е осиновено, то започва да се чуди: "Какво лошо има в осиновяването?" Но ако те приемат осиновяването съвсем естествено, както приемат цвета на косата на детето, няма да е необходимо да пазят това в тайна, нито пък непрекъснато да го подсещат. Те трябва да подсещат себе си, че щом им е разрешено да осиновят дете, те сигурно са добри родители и детето е щастливо, че ги има.

Да предположим, че едно 3-годишно дете чува как майка му обяснява на някоя позната, че то е осиновено, и пита:"Какво значи осиновено, мамо?" Тя може да отговори: "Много отдавна аз исках да имам малко момченце, което да обичам и за което да се грижа. Затова аз отидох на едно място, където имаше много бебета, и казах, че искам едно малко момченце с кестенява коса и кафяви очи. Те ми донесоха едно бебе и това беше ти. И аз казах - това е точно бебето, което искам. Аз искам да го осиновя и да си го прибера в къщи завинаги. Ето така аз те осинових". Това е добро начало, защото подчертава положителната страна на осиновяването - факта, че майката е получила точно това, което е искала. Историята ще му се хареса,и то ще иска да я слуша много пъти.

Но някъде между 3- и 4-годишна възраст, ако е като повечето деца, то ще иска да знае откъде първоначално идват бебетата. Отговорът е разгледан в т. 525. Най-добре е да се отговори искрено, но достатъчно просто, за да може 3-годишното дете да разбере лесно. Но когато майката обясни на осиновеното дете, че бебетата растат в корема на майка си, това го озадачава, защото то знае, че е избрано измежду множеството други деца в дома. Тогава или месец по-късно то запитва: "Аз в тебе ли пораснах?" Тогава майката може простичко и непринудено да му обясни, че е израснало в корема на друга майка, преди да е било осиновено. Това сигурно ще го обърка за известно време, но по-късно ще му стане ясно.

Впоследствие то повдига по-трудния въпрос, защо неговата собствена майка се е отказала от него. Ако се намекне, че неговата майка не го е искала, това ще подкопае вярата му във всички майки. Всяка измислена причина може по-късно да започне да го безпокои по непредвиден начин. Може би най-добрият и най-близкият до истината отговор е: "Не знам защо не е могла да се грижи за тебе, но съм сигурна, че тя го е искала". Докато детето възприеме това обяснение, трябва да го подсещате с прегръдка, че то вече винаги ще бъде ваше.

805. То трябва да ви принадлежи напълно. Осиновеното дете може да изпитва страх, че някой ден, ако родителите, които са го осиновили, променят решението си, или ако то е лошо, могат да се откажат от него, така както са се отказали и истинските му родители. Осиновяващите родители винаги трябва да помнят това и да се закълнат, че никога при никакви обстоятелства няма да споменават или даже да намекват, че им е минала през ума мисълта за отказване от детето. Една заплаха, изказана в момент на гняв, може да бъде достатъчна, за да се унищожи завинаги доверието, което детето има в тях. Във всеки един момент, когато този въпрос го тревожи - напр. когато говори за своето осиновяване, те трябва да бъдат готови да го уверят, че то е тяхно завинаги. Искам да добавя обаче, че е погрешно от страна на осиновителите да се тревожат за сигурността на детето до такава степен, че прекомерно да подчертават колко много го обичат. Това, което създава у осиновеното дете най-голямо чувство за сигурност, е естествената и чистосърдечна любов. От значение са не думите, а делата.

* * *

Националност: американска

95335

Дадена за набор на 30. VII. 1978 г. Подписана за печат на 30. VIII. 1979 г.

Излязла от печат на 30. IX. 1979 г.

Печатни коли: 33,50 Издателски коли: 33 50

Формат: 60X90/16

Цена: подвързана 3,20 лв.

неподвързана 2,94 лв.

Държавно издателство "Медицина и физкултура" пл. "Славейков" 1

София

Държавна печатница - "Д. Благоев" - София

http://123.dir.bg