Guns, germs, and steel

431 историята на Австралия е Josephine Flood, Archaeology of the Dreamtime, rev. ed. (Sydney: Collins, 1989). Бих посочили няколко ключови статии за австралийската праистория Rhys Jones, „The fifth continent:
Problems concerning the human colonization of Australia“, Annual Reviews of Anthropology 8:445-66 (1979),
Richard Roberts et al., „Thermoluminescene dating of a 50,000-year-old human occupation site in northern
Australia“, Nature 345:153-56 (1990) и Jim Allen and Simon Holdaway, „The contamination of Pleistocene radiocarbon determinations in Australia“, Antiquity 69:101-12 (1995). За археологическите обектив Нова Гвинея и съответните проблеми, свързани с местните езици и генетични особености – вж. Robert Attenborough and Michael Alpers, eds., Human Biology in Papua New Guinea (Oxford: Clarendon Press, 1992). Праисторията на Северна Меланезия (архипелагът на Бисмарк и Соломоновите острови) е дискутирана във вече цитираните книги на Thorne and Raymond, Flannery и Allen et al. За теориите за по-ранното заселване на Северна Меланезия вж. Stephen Wickler and Matthew Spriggs, „Pleistocene human occupation of the
Solomon Islands, Melanesia“, Antiquity 62:703-6 (1988), Jim Allen et al. „Pleistocene dates for the human occupation of New Ireland, Northern Melanesia“, Nature 331:707-9 (1988), Jim Alen et al., „Human Pleistocene adaptations in the tropical island Pacific: Recent evidence from New Ireland, a Greater Australian outlier“,
Antiquity 63:548-61 (1989) и Christina Pavlides and Chris Gosden, „35 000-year-old sites in the rainforests of
West New Britain, Papua New Guinea“, Antiquity 68:604-10 (1994). За австронезийската експанзия в този регион – вж. библиографията към Глава XVII. Бих препоръчал следните две книги за историята на Австралия след европейската колонизация Robert
Hughes, The Fatal Shore (New York: Knopf, 1987) и Michael Cannon, The Exploration of Australia (Sydney:
Reader’s Digest, 1987). Австралийските аборигени са разгледани ви. Има едно невероятно подробна история на Нова Гвинея (от първите писмени свидетелства дог) и това е тритомното изследване на Arthur Wiehmann, Entdeckungsgeschichte von Neu Guinea (Leiden: Brill, 1909–12). Едно по-кратко (и по-четивно) описание е Gavin Souter, New Guinea: The Last Unknown (Sydney: Angus and Robertson, 1964). Конъли и Андерсън [Bob Connolly and Robin Anderson, First Contact (New York;
Viking, 1987)] описват вълнуващо първите срещи на новогвинейските планинци с европейците. За по-детайлно описание на папуаските (те. неавстронезийски) езици в Нова Гвинея вж. Stephen Wurm,
Papuan Languages of Oceania (Tübingen: Gunter Narr, 1982) и William Foley, The Papuan Languages of New
Guinea (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1986); за австралийските езици – Stephen Wurm, Languages of
Australia and Tasmania (The Hague: Mouton, 1972) и R. M. W. Dixon, The Languages of Australia (Cambridge:
Cambridge Univ. Press, 1980). Едно чудесно въведение в научната литература, посветена на култивирането на растения и възникването на производство нахрани в Нова Гвинея ще намерите в Jack Golson, „Bulmer phase II: Early agriculture in the New Guinea highlands“, pp. 484–91 in: Andrew Pawley, ed., Man and a Half (Auckland:
Polynesian Society, 1991) и D. E. Yen, „Polynesian cultigens and cultivars: The question of origin“, pp. 67–95 in: Paul Cox and Sandra Banack, eds., Islands, Plants, and Polynesians (Portland: Dioscorides Press, 1991). Много статии и книги са посветени и на въпроса защо визитите на индонезийци и жители на островите в Торесовия проток са предизвикали толкова малко промени в австралийските култури. Посещенията на макасанските търговци са разгледани в C. C. Macknlght, „Macassans and Aborigines“, Oceania 42:283-321
(1972), а връзките в Торесовия проток – в D. Walker, ed., Bridge and Barrier: The Natural and Cultural
History of Torres Strait (Canberra: Australian National University, 1972). Същите теми са разгледани и във вече цитираните книги на Flood, White and O’Connell и Allen et al. Първите свидетелствана очевидци за срещите с тасманийците са включени в N. J. В. Plotnley, The
Baudin Expedition and the Tasmanian Aborigines 1802 (Hobart; Blubber Head Press, 1983), N. J. B. Plomley,
Friendly Mission: The Tasmanian Journals and Papers of George Augustus Robinson, 1829-1834 (Hobart:
Tasmanian Historical Research Association, 1966) и Edward Duyker, The Discovery of Tasmania: Journal
Extracts from the Expeditions of Abel Janszoon Tasman and Marc-Joseph Marion Dufresne, 1642 and 1772
(Hobart: St. David’s Park Publishing, 1992). За ефекта от изолацията върху тасманийското общество вж.
Rhys Jones, „The Tasmanian Paradox“, pp. 189–284 in: R. V. S. Wright, ed., Stone Tools as Cultural Markers
(Canberra: Australian Institute of Aboriginal Studies, 1977); Rhys Jones, „Why did the Tasmanians stop eating

432 fish?“ pp. 11–48 in: R. Gould, ed., Explorations in Ethnoarliaeology (Albuquerque: Univ. of New Mexico Press,
1978); D. R. Horton, „Tasmanian adaptation“, Mankind 12:28-34 (1979); I. Walters, „Why did the Tasmanians stop eating fish?: A theoretical consideration“, Artefact 6:71-77 (1981) и Rhys Jones, „Tasmanian Archaeology“,
Annual Rev. of Anthropology 24:423-46 (1995). Резултатите от разкопките, проведени от Робин Сим на остров Флиндърс са описани в нейната статия Robin Sim, „Prehistoric human occupation on the King and
Furneaux Island regions, Bass Strait“, pp. 358–74 in: Marjorie Sullivan et al., eds., Archaeology in the North
(Darwin: North Australia Research Unit, 1994).

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: