Guns, germs, and steel

39 била заселена девет хилядолетия след другите части на този континент. Но пъкна много други места на Земята приспособяването е ставало по-бързо, особено с развитието на човешката изобретателност. За сравнение на предците на днешните маори е било необходимо само едно столетие, за да открият всички по-важни естествени ресурси на своя остров (разбирай и каменни кариери, а след още един-два века теса избили и последните моа (имайте предвид, че теренът на Нова Зеландия е един от най-„пресечените“ в целия свят. А след още някой и друг век теса се разделили на най-различни общности – от ловци-събирачи по крайбрежието до земеделци във вътрешността, които са се препитавали по коренно различни начини. Тогава нашият археолог ще прецени постигнатото в двете Америки и ще стигне до извода, че африканците, въпреки огромното си предимство на старта, са били застигнати от първите американци само след едно хилядолетие. Какво означава това Може би по- голямата площ на Америка (с 50% повече от тази на Африка) и по-разнообразната ѝ околна среда е позволила на коренните американци да стопят преднината на африканците След това археологът ще се насочи към Европа. Какво ще види там Евразия е най-го- лемият континент в света, а и най-дълго обитаван от хората (ако не броим Африка. Това, че заселването на цяла Африка е предшествало с поне един милион години колонизацията на Евразия не означава кой знае какво, защото тогавашните предци на човечеството са се намирали на един доста примитивен стадий от развитието си. Археологът ще отчете разцвета, който Югозападна Европа е преживяла през Горния палеолити ще се запита дали пък Евразия още тогава не е взела прекалено голяма преднина. Накрая археологът ще стигне и до Австралия/Нова Гвинея. Първото, което ще отчете, е сравнително оскъдната ѝ площ. Австралия е най-малкият континента и голяма част от нея е заета от пустини, където малцина биха могли да оцелеят. Освен това континентът е изолиран, затова и редът муза заселване е дошъл много по-късно от Африка и Евразия. Всичко това би накарало археолога да прогнозира едно много, много бавно развитие за региона. Но той ще трябва да се съобрази с още нещо – австралийците и новогвинейците са били и първите мореплаватели в света. Освен това са създали скални рисунки, които са поне толкова стари, колкото и тези на кроманьонците в Европа. Неслучайно Джонатан Кингдън и Тим Фланъри отбелязват факта, че при колонизацията на Австралия и Нова Гвинея хората, тръгнали от островите на азиатския континентален шелф, вече са умеели да се приспособяват към нова и непозната околна среда и затова, когато са стигнали и до Централна Индонезия, са могли да я оценят по достойнство – в крайна сметка тук са най-богатите морски ресурси, коралови рифове и мангрови гори в света. И когато тези колонисти са се прехвърляли на поредния островна изток, те отново са започвали да се приспособяват ида изпълват територията муза да се заемат след време и с колонизирането на следващия. Говорим за една безпрецедентна епоха на последователни демографски взривове. И е напълно възможно тъкмо тези цикли на колонизация, адаптация и демографски взривове да са подготвили и почвата за Големия скок, който след това сее разпрострял отново на запад в Евразия и Африка. Но ако този сценарий е верен, значи тъкмо регионът на Австралия Нова Гвинея е имали най-голямо начално преимущество, което е можело да стимулира човешкото развитие дълго след Големия скок. Но днес знаем, че нещата са се развили по съвсем друг начин.

40 Накъсо, наблюдателят, върнал се с тринайсет хилядолетия във времето, едва ли ще предвиди на кой точно континент човешките общества ще се развият най-бързо и би могъл да заложи на който ида е състезател. Днес знаем, че най-добре е използвала шансовете си Евразия. Само че действителните причини за по-бързото развитие на евразийските общества нямат нищо общо с тези, които би предположил археологът при своята въображаема разходка във времето. Затова и в оставащите части на книгата ще се постараем да изясним в какво се състоят те.

41

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: