Guns, germs, and steel

29 тефакти край вече напълно съвременните скелети на т.нар. кроманьонци. Затова и боклукът, натрупал се в кроманьонските поселища, е далеч по-интересен за археолозите и не оставя никакво съмнение, че вече си имаме работа със съвременни хора (и в биологически, и в поведенчески план. В тези кроманьонски сметища учените откриват не само каменни сечива, но и изделия от кост – фактът, че вторият материал е далеч по-удобен за обработване (например във видна рибарски куки) така и не е бил подобаващо оценен от предните поколения. Тези сечива са изработени в най-различни и характерни форми, които изглеждат достатъчно съвременно, за да приемем със сигурност, чеса функционирали като игли, шила, длета и т.н. На мястото на дотогавашните състоящи се от една-единствена част сечива от рода наръчните точила и стъргалки вече се появяват многосъставни. Сред по-сложните кроманьонски оръжия срещаме харпуни и приспособления захвърляне на копия, впоследствие еволюирали в лъкове и стрели – предшествениците на пушките и другите по-комплексни оръжия от по-модерните времена. Тези ефикасни средства за убиване от безопасно разстояние са позволявали вече и лова на поопасен дивеч, например носорози и слонове, а изобретяването на въжето (от което са можели да изплитат мрежи, корди и примки) е позволило на свой ред включването на рибите и птиците в менюто на нашите предци. Останките от колиби и съшити дрехи свидетелстват за значително нарасналите им умения да оцеляват при по-студен климата накитите и грижливо погребаните скелети показват един наистина революционен поврат в естетическата и духовната сфера. От съхранилите се продукти на кроманьонската култура най-високо признание получават художествените изделия великолепни скални рисунки, фигурки и музикални инструменти, чиято естетическа стойност е актуална и днес. Всеки, изпитал от пряк опит могъщото въздействие на онези изрисувани в естествени размери бикове и жребци в пещерата
Ласко (Югозападна Франция, моментално разбира, че начинът, по който са мислели хората, сътворили тези изображения, е бил също толкова съвременен, колкото и техните скелети. Явно през този период (между 100 000 и 50 000 г. пр.Хр.) с нашите предци са се случили някои много съществени неща. Големият скок поставя два сериозни и засега неразрешени въпроса, свързани с неговата непосредствена причина и географското му местоположение. Що се касае до причината, в предишната си книга Третото шимпанзе аз лично изтъкнах ролята на усъвършенствания ларинкс като анатомична предпоставка за появата на езика (в съвременния смисъл на думата, от който пък най-много зависи и практическото приложение на творческите способности. Според други автори тази поява е станала възможна благодарение на една друга промяна – в структурата на мозъка, този път обаче нямаща отношение към размера. Колкото до мястото, въпросът придобива следния вид дали Големият скок е бил направен най-напред в един точно определен географски региони само от една човешка група, която по този начин е получила възможност да се разсели и в други части на света и съответно да изтласка оттам предишните им обитатели Или пък е протекъл паралелно в различни региони, а днешните им обитатели са всъщност потомци на популациите, живели там преди Скока Първото мнение намира подкрепа във вече споменатите доста съвременно изглеждащи африкански черепи отпреди 100 000 години, което пък дава основание

30 на някои учени да смятат, че Големият скок е направен не другаде, а в Африка. Първоначалните данни от молекулярните изследвания (на т.нар. митохондриална
5
ДНК) сякаш напълно подкрепяха теорията за африканския произходна днешното човечество, но напоследък тези открития все повече се оспорват. От друга страна, някои антрополози сана мнение, че черепите на хората, живели в Китай и Индонезия преди стотици хилядолетия, демонстрират същите особености, които откриваме съответно в днешните китайци и австралийските аборигени. Ако теса прави, това би означавало, чене може да се говори за някаква единствена Едемска градина, а за паралелна еволюция и мултирегионален произходна съвременното човечество. Доказателствата, че съвременните хора са се появили само в един регион, след което са се разселили извън неговите граници и съответно са били изместени от други човешки типове, като чели са най-убедителни в случая с Европа. Преди около 40 000 години тук са пристигнали кроманьонците с тяхната по-модерна костна структура, по-усъвършенствани оръжия и прочее по-високи културни достижения. Само след няколко хилядолетия не е останали помен от неандерталците, които дотогава – разбирай в продължение на стотици хиляди години – са еволюирали мирно и кротко като единствените човешки обитатели на европейския субконтинент. Едно такова развитие на нещата недвусмислено подсказва, че кроманьонците са се възползвали от своите далеч по-усъвършенствани технологии (плюс езиковите умения и мозъците си, за да заразят, избият или изтласкат неандерталците, оставяйки след себе си твърде малко или направо никакви следи от хибридизация между тези два човешки типа. Големият скок съвпада и с първото доказано по-голямо разширяване на географската среда, в която са живели нашите предци след колонизирането на Евразия. Тази експанзия включва заселването на Австралия/Нова Гвинея, за което учените смятат, че е станало преди 40 000 или 30 000 години (и което е предизвикало неизбежните, но засега спорни твърдения, че то е станало още по-рано). Скоро след тази първа вълна хората плъзват по целия континенти се адаптират към новата и доста разнообразна географска среда – от тропическите джунгли и високи планини на Нова Гвинея до пустинната вътрешности влажно югоизточно крайбрежие на Австралия. Във връзка с горното трябва да посочим, че през ледниковите епохи е замръзвала една огромна част от океанските води, поради което морското ниво по целия свят е спадало със стотици футове в сравнение със сегашното. В резултатна всичко това там, където днес се намират сравнително плитките морета между индонезийските острови Суматра, Борнео, Ява и Бали, са се появили провлаци. (Впрочем същото сее случило и с други по-плитки протоци, например Беринговия и Ламанша.) Така югоизточният крайна азиатския материк сее озовал на цели 700 мили по̀ на изток от сегашното си местоположение. Въпреки това централните индонезийски острови – тези между Бали и Австралия – са останали обкръжени и разделени от дълбоки протоци. Тоест, за да се стигне от азиатския материк до Австралия Нова Гвинея по това време, е било нужно да се прекосят минимум осем такива пролива, най-тесният от които е бил широк поне 50 мили. Най-често протоците са разде-
5
От митохондрия – важен компонентна клетъчната протоплазма с формата на зрънце, пръчица или нишка. – Б.пр.

31 ляли острови, между които е съществувала визуална връзка, но затова пък Австралия никога не сее виждала дори и от най-близките индонезийски острови, Тимор и Танимбар. А това означава, че заселването на Нова Гвинея и Австралия задължително е изисквало мореплавателски умения и е станало доста след като човечеството ги е развило (най-ранните свидетелства за което са от областта на Средиземноморието. Тези умения се развиват повсеместно едва след трийсет хилядолетия, което ще рече преди около 13 000 години. На първо време археолозите не изключваха възможността, че тази колонизация е започнала случайно – примерно неколцина рибари са отплували от някой индонезийски острови еднодръвката име била отнесена навътре в морето. Според един от най-„смелите“ сценарии тази първа вълна от заселници всъщност сее състояла само от една млада, но затова пък бременна жена, носеща в утробата си мъжка рожба. Но поддръжниците на теорията за спонтанна колонизация бяха неприятно изненадани от последвалите открития, че и някои острови на изток от Нова Гвинея са били колонизирани скоро след като на нея е стъпил човешки крак (за което се предполага, че е станало преди около 35 000 години. Говоря за Нова Британия и Нова Ирландия от архипелага Бисмарк и Бука от Соломоновите острови. Бука например със сигурност не сее виждали тогава от най-близкия западен острови за да стигне дотам, човек е трябвало да прекоси водна бездна, широка около сто мили. Това означава, че първите австралийски и новогвинейски заселници са били и мореплавателите. вече са можели целенасочено да преодоляват водните пространства до най-близките острови, видими на хоризонта, а от времена време да стигат и до невидимите, макари не непременно по собствено желание. Заселването на Австралия/Нова Гвинея вероятно е свързано с още един голям пробив, освен първите стъпки в мореплаването и първата по-мащабна експанзия след достигането на Евразия, а това е първото масово изтребление на по-едрите животни отстрана на хората. В днешните ни представи именно Африка е континентът на големите бозайници. Съвременната Евразия също разполага с много техни разновидности, макари не в такова изобилие, каквото срещаме в Серенгети – например азиатските носорози, слонове и тигри, както и европейските лосове, мечки и (поне до класическата епоха) лъвове. Днес Австралия/Нова Гвинея не предлагат техни равностойни аналози – всъщност най-едрият бозайник на тези ширини е 50-килограмовото кенгуру. Нов по-далечното минало те също са разполагали с пълен комплект от такива бозайници, между които гигантското кенгуру, подобното на носорог двуутробно, наречено дипротодонт, което е достигало размерите на днешните крави, както и още едно двуутробно, този път леопард. Там сее разхождала и една бягаща, подобна на щраус птица, чиято жива маса е стигала и до 200 килограма, както и някои впечатляващо големи влечуги, от които бих посочил еднотонния гущер, гигантския питони сухоземния крокодил. Всички тези австралийски и новогвинейски гиганти (т.нар. мегафауна) са изчезнали след пристигането на хората. Точната дата на това събитие все още е под въпросно археологическите разкопки в Австралия на различни поселища, възникнали входа на десетки хилядолетия и в които са открити по-големи количества животински кости, показват, че големите бозайници са изчезнали още преди 35 000 години. Което пък потвърждава предположението, че мегафауната е изтребена скоро след първата поява на човека по тези земи.

32 Почти едновременното изчезване на толкова много животински видове логично поставя и въпроса за неговата причина. Също така логично звучи и отговорът, чете са били изтребени или елиминирани по някакъв друг, косвен начин от първите хора, стъпили на тези земи. Нека не забравяме, че в продължение на милиони години еволюцията на австралийските и новогвинейските животни е протичала в отсъствието на ловуващи човешки същества. В тази връзка трябва да поясним, че галапагоските и антарктическите птици и бозайници, които също са еволюирали без наличието на подобни рискови фактории едва в модерната епоха са съзрели за първи път човешки същества, си остават и до днес неизлечимо хрисими и кротки. Те също щяха да бъдат изтребени за нула време, ако защитниците на околната среда не бяха взели съответните мерки. Нона някои други, открити в по-ново време острови, където подобни мерки не са били взети, гибелта на животинските видове е била само въпросна време една от жертвите, птицата додо от остров Мавриций, се превърна в нещо като символна изчезналите видове. Вече знаем от научните изследвания, че на всеки тихоокеански остров, заселен в праисторическата епоха, човешката колонизация е предизвиквала гибелен спазъм, довел например до изчезването на бягащите птици моа в Нова Зеландия, гигантските лемури в Мадагаскар и онези големи, но не умеещи да летят гъски на Хаваите. А щом в модерните времена хората са можели да се приближават, без да предизвикат никакви подозрения, до разните додо и островни тюлени ида ги избиват както и когато си пожелаят, тъй като тези животинки не са изпитвали никакъв страх от човека, защо да не допуснем, че нещо подобно сее случило и между праисторическите хора и безстрашните моа и гигантски лемури Итака, една от хипотезите за изчезването на австралийските и новогвинейските гиганти гласи, чете са били застигнати от тази нерадостна участ преди около 40 000 години. С повечето големи бозайници в Африка и Евразия обаче сее получило обратното теса успели да оцелеят и до наши дни, просто защото са еволюирали съвместно с прачовеците в продължение на стотици хиляди, ако не и милиони години. Затова и са имали достатъчно време да развият страх от хората, докато нашите предци са усъвършенствали своите доста незавидни в началото ловни умения. Колкото до додо, моа или гигантите от Австралия Нова Гвинея, те най-вероятно са имали нещастието да се изправят изневиделица, те. без никаква еволюционна подготовка, пред едни много опасни двукраки нашественици, притежаващи вече напълно усъвършенствани ловни умения. В случая с Австралия/Нова Гвинея обаче хипотезата за поголовно изтребване (или

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: