42 Трагедията на мориорите напомня много други такива трагедии в
модерния и древния свят, в които по-многобройните и по-добре екипираните са се изправяли срещу по-малоб- ройни и по-зле екипирани противници. Онова, което придава особено горчив привкус на сблъсъка между мориорите и маорите, е техният
общ корен, от който двете групи са се били разделили преди по-малко от хилядолетие. И двата народа са полинезийски. Съвременните маори са потомци на онези полинезийски земеделци, които са колонизирали Нова Зеландия около 1000 г. сл.Хр. Скоро след това една група от тяхна свой ред са колонизирали Чатъмските острови, за да станат мориори. През столетията след раздялата си двете групи са еволюирали в противоположни посоки, като маорите от Северния остров са развили по-сложна обществена система, а чатъмските колонисти се задоволили с възможно най-семплата технология и политическа организация. На практика мориорите се върнали в развитието си и
станали отново ловци-събирачи, докато сродните им маори се захванали по-интензивно със земеделие. Именно този противоположен ход на еволюцията е предопределили изхода от евентуалния сблъсък помежду им. А ако успеем да разберем причините за диспропорционалното развитие на тези две островни общества, ние ще можем да си изградим и модел за разбирането на един много по-мащабен проблем – за различното развитие на отделните континенти. Историята на мориорите и маорите представлява един кратък и неособено мащабен естествен експеримент, целящ да провери начина, по който околната среда въздействана човешките общества. Но преди да изчетете някоя дебела книга за влиянието на екологичните фактори в глобален мащаб – примерно върху
всички човешки общества през последните тринайсет хилядолетия, – вие може би ще поискате да се уверите в този ефект чрез някои не толкова мащабни тестове. Ако сте лабораторен учен,
изучаващ плъховете, можете да направите следното да вземете колония плъхове ида ги разделите на групи в различни клетки (със съвършено различна околна среда, а след известно време да се върнете ида видите какво става с техните потомства. Разбира се, такива целенасочени експерименти не може, а и не бива да се провеждат с хора. Затова учените търсят аналогични ситуации в миналото (т.нар. естествени експерименти, при които нещо подобно сее случило с отделни човешки общества. Такъв експеримент сее получил при заселването на Полинезия. Във водите на Тихия океан след Нова Гвинея и Меланезия са разхвърляни хиляди острови, доста различаващи се по площ, изолираност,
надморско равнище, климат, продуктивност, както и по геоло- гични и биологични ресурси (Фиг. 2.1). През по-голямата част от човешката история тези острови са оставали извън полезрението на мореплавателите. Някъде около 1200 г. пр.Хр. една група хора от разположения на север от Нова Гвинея архипелаг Бисмарк, вече познаващи земеделието, риболова и мореплаването, са успели най-накрая да достигнат някои от тези острови. През следващите столетия техните потомци са усвоили буквално всяка обитаема ивица сушав Тихия океан. Към 500 г. сл.Хр. процесът в общи линии вече е бил приключила последните няколко острови са били заселени непосредствено след 1000 г. сл.Хр.