Guns, germs, and steel

19 Естествено идеята, че околната среда и биогеографските фактори влияят върху общественото развитие, съвсем не е нова. Днес обаче този възглед вече не се споделя от историците, които го смятат за погрешен, опростенчески или го отхвърлят с презрение като някакъв „енвироментален детерминизъм, или пък заявяват, че всеки опит да се разберат различията в света е обречен на неуспех, тъй като материята е прекалено сложна. Но географската среда очевидно оказва все някакъв ефект върху историята остава отворен въпросът колко голям е този ефекти дали географията би могла да обясни по-мащабния исторически модел. Назрял е моментът за един нов, свеж поглед върху тези въпроси, защото разполагаме и снова информация от някои научни дисциплини, на пръв поглед нямащи нищо общо с историята. От тях бих изтъкнал най-вече генетиката, молекулярната биология и биогеог- рафията, занимаващи се с културните растения и техните диви предшественици, както и бихейвиористката екология, която пък изучава поведението на домашните животни и техните диви предци молекулярната биология, изучаваща човешките и сродните животински вируси, епидемиологията на човешките заболявания хуманната генетика лингвистиката археологическите изследвания на всички континенти и по-големите острови както и историята на технологията, писмеността и политическата организация. Това разнообразие от научни дисциплини създава доста проблеми на всеки бъдещ автор, които би се опитал да отговори на въпроса на Яли. Той трябва да е експерт в тези дисциплини, за да може да се възползва от преимуществата, които всяка от тях му предоставя, ида постигне крайния синтез. От такъв синтез се нуждаят и историята и праисторията на всеки континент. Темата на тази книга е световната история, но подходът не се ограничава само в тази областна науката, а се базира и на данни от други дисциплини като еволюционната биология и геологията. Наред с това аз лично съм убеден, че авторът трябва да познава от първа ръка човешките общества в цялото им разнообразие – от ловците-съби- рачи до модерните цивилизации на космическата ера. На пръв поглед всички тези изисквания като чели предполагат колектив от автори. Но колективният подход е обречен от самото начало, тъй като целта е да се постигне единен синтез. И това съображение налага авторът да бъде само един, независимо от трудностите, с които той несъмнено ще се сблъска. Той неизбежно ще пролее доста пот, докато усвои материала от многобройните и различни дисциплини, при което ще му се наложи да търси помощта и на много свои колеги. Моята семейна среда бе такава, че успях да се запозная с някои от тези дисциплини много преди Яли дами зададе своя въпрос през 1972 г. Майка ми бе учителка и филоложка, а баща ми – лекар, специализиран в генетиката на детските болести. По примера на баща си постъпих в университета с мисълта, че един дени аз ще стана лекар като него. Същевременно още от седмата си година се бях превърнал във фанатичен любител-орнитолог. Затова неми бе особено трудно да направя и онази решителна крачка през последната си година в университета, когато смених първоначалната си цел, медицината, с биологията. Но и в училище, и в университета моята подготовка бе ориентирана главно към езиците, историята и писмеността. Дори когато реших да защитя докторска степен по физиология, аз едва не изхвърчах от науката още на първата си година като аспирант, тъй като исках да стана и лингвист.

20 Щом завърших доктората си през 1961 газ реших да разпределя усилията сив две области от една страна, молекулярната биология, а от друга – еволюционната биология и биогеографията. И когато започнах да пиша тази книга, познанията ми по еволюционна биология се оказаха един непредвиден бонус. Самата наука може да се приеме и като историческа дисциплина, която обаче ни принуждава да използваме доста по-различни методи от тези при лабораторните изследвания. Опитът ми в тази сфера ми помогна да си изградя и един по-привичен за мен подход към човешката история. Бях живял и известно време в Европа, от 1958 дог, сред хора, чиито житейски съдби бяха брутално травматизирани от най-новата европейска история, и това ме накара да се замисля по-сериозно за начина, по който сее разгръща причинноследствената верига на историческите събития. През тези 33 години еволюционната биология, която заемаше по-централно място в моите научни занимания, ми помогна да установя тесен контакти с един пъстър спектър от човешки общности. Специалността мие еволюцията на птиците, която съм изучавал в Южна Америка, Южна Африка, Индонезия, Австралия и най-вече Нова Гвинея. Докато живеех сред коренните жители на тези региони, аз опознах много технологически примитивни човешки общества – от ловци и събирачи до племенни общности на земеделци и рибари, чийто бит поне доскоро зависеше изцяло от каменните сечива. Така този необичаен за повечето хора начин на живот, датиращ още от праисторията, се превърна в неотменна част от моя собствен живот. Нова Гвинея обхваща съвсем малка част от земното кълбо, но по отношение на културите демонстрира непропорционално голямо разнообразие. Хиляда от общо шестте хиляди езици в съвременния свят се говорят именно там. Входа на моята работа върху новогвинейските птици интересът ми към езикознанието отново пламна, тъй като ми се налагаше да съставям списъци с местните названия на различните видове птици, боравейки с данни отблизо сто езика и наречия. От всичко това се роди и последната от предишните ми книги, Третото шимпанзе (J.
Diamond, The Third Chimpanzee), замислена като неспециализирано описание на човешката еволюция. В една от главите ѝ, Случайните завоеватели, се опитах да разбера и осмисля последствията от срещата между европейците и коренните жители на Америка. Щом завърших книгата, си дадох сметка, че и много други подобни срещи – не само в модерната, но и в праисторическата епоха – също повдигат подобни въпроси. Осъзнах, че този, с който се бях борил в същата Глава XIV, бе всъщност въпросът, който Яли ми бе задал още през 1972 г, но просто пренесен в по-различен историко-географски контекст. Ето че е настъпил най-сетне и моментът, в който – естествено, с помощта на много мои приятели и колеги – аз ще се опитам да задоволя любопитството на Яли. Главите на тази книга са разделени на четири части. Част I, От Едем до Кахамарка“, се състои от триглави. Първата предлага една шеметна разходка из човешката еволюция и история, започваща от отделянето ни от маймуните преди около седем милиона години и стигаща до последната Ледникова епоха, приключила преди около тринайсет хилядолетия. Ще проследим разселението на нашите древни предци от люлката на човешкия род, Африка, до останалите континенти, за да разберем в какво състояние сее намирал светът в

21 навечерието на събитията, които най-често попадат под определението възходна цивилизацията. Оказва сечена някои континенти човешката еволюция е започнала преди останалите. Глава II ще ни даде някои предварителни данни, необходими низа да проучим по-обс- тойно ефекта, който естествената среда на различните континенти е оказвала върху историята им през последните тринайсет хилядолетия. Тук ще разгледаме накратко ефектът, който островната среда е оказвала върху историята в рамките на някои по-кратки периоди и в по-малки географски региони. Когато предците на днешните полинезийци са започнали да се разселват из Пасифика преди около 3200 годините са попадали на острови, чиято естествена среда значително сее различавала. Затри хилядолетия това единствено древ- нополинезийско общество се разпростряло на тези така различни острови, изграждайки също толкова различни дъщерни общества, от племена на ловци и събирачи до зараждащи се империи. Това разселение може да послужи като модели за онова продължило много по-дълго, но и доста по-слабо проучено разселение на човешките общества по различните континенти след края на последната Ледникова епоха, по времена което теса демонстрирали целия спектър от ловци-събирачи до могъщи империи. Глава III ще запознае читателя със сблъсъците между народите от различни континенти, като ще преразкаже от съвременна гледна точка някои от най-драматичните срещи в човешката история пленяването на последния император на инките, Атауалпа (пред очите на цялата му войска) от Франсиско Писаро и неговата малобройна група конкистадори в перуанския град Кахамарка. По този начин ще можем да идентифицираме веригата от проксимални фактори, които са позволили на Писаро да плени Атауалпа, и са били в сила и при европейското покоряване на други коренни американски народи. Тези фактори включват всичко, което е давало преимущество на испанците техните вируси, коне, грамотност, политическа организация и технология (по-специално корабите и огнестрелните оръжия. Анализът на тези проксимални или вторични фактори се оказа и по-лесната част от тази книга по-трудно беда се идентифицират първостепенните причини, довели именно до това развитие на събитията и техните реални последствия, а не до противоположния вариант – примерно, Атауалпа да пристигне в Мадрид ида плени Карл (в испанската историография известен като Карлос I). Част II, озаглавена Възходи разпространение на производството нахрани, се състои от шест глави (IV-X). Тя е посветена на онова, което поне според мене и най-важната констелация от първостепенни причини. Глава IV разглежда в най-общи линии начина, по който производството нахрани или отглеждането на бъдещи хранителни продукти със средствата на земеделието и скотовъдството вместо лова и събирането на диви храни – довежда и до онези непосредствени фактори, подготвили триумфа на Писаро. Но и тази еволюция варирана различните точки от земното кълбо. Както ще видим в Глава V, народите в някои части на света са развили самостоятелно производството нахрани, докато други саги получавали през праисторическата епоха от същите тези самостоятелни центрове, а трети не са успели нито да развият такова производство, нито да получават храни в праисторическите времена и са си останали ловци и събирачи до настъпването на модерната епоха. Глава VI се спирана многобройните фактори, способствали за прехода от лови събирачество към производство нахрани, който е бил осъществен в някои части на света, а в други – не.

22 Глава VII, VIII и IX показват как са били култивирани растенията и опитомявани животните от зараждащото се съсловие на земеделците и скотовъдците, които естествено не саи подозирали до какво ще доведе тази тяхна дейност. Географските различия в естествената среда на дивите растения и животни обясняват до голяма степен защо само някои региони са се превърнали в самостоятелни центрове на производство нахрани и защо на някои места теса се появили по-рано от другите. От тези няколко първоначални центрове производството нахрани се разпространява по-бързо в някои региони в сравнение с останалите. Оказва сече един от основните фактори, способствали за различното темпо на разпространение, е ориентацията на континенталните оси за Евразия тя е най-често от запад към изтока в двете Америки и Африка – от север към юг (Глава X). Итака, Глава III набелязва непосредствените фактори зад европейското завладяване на коренните жители на Америка, а Глава IV – развитието на тези фактори от най-основната им или първостепенна причина, производството нахрани. В Част III (От храната до пушките, вирусите и стоманата, обхващаща Глави XI-XIV) се проследяват подробно връзките между основните и проксималните фактори, като се започва с еволюцията на вирусите, характерна за гъстонаселените общества (Глава XI). Впрочем броят на коренните американци и някои други неевразийски народи, покосени от вирусите, е много по-голям в сравнение с тези, които са намерили смъртта си от огнестрелните и стоманени оръжия на евразийските нашественици. Затова пъкна бъдещите завоеватели на Новия свят име предстояло да се сблъскат със сравнително малко или почти никакви смъртоносни вируси. Тук възниква въпрос защо обменът на вируси е бил толкова несъразмерен Върху него хвърлят светлина данните от съвременните изследвания в сферата на молекулярната биология, които ни помагат да свържем развитието на вирусите с това на производството нахрани, като и двата процеса са протичали много по-интензивно в Евразия, отколкото в двете Аме- рики. Има още една причинноследствена връзка между производството нахрани и появата на писмеността – може би най-важното откритие от последните няколко хилядолетия Глава XII). Само няколко са случаите в човешката история, когато писмеността е възниквала от нищото“, и това е ставало насъщите места, където са се появили и първите самостоятелни центрове на производство нахрани в съответните региони. Всички останали общества, усвоили писмеността, сая получили наготово или са заимствали идеята за нея от тези центрове. Затова и за изследователя на световната история феноменът писменост е изключително важен, тъй като му помага при идентифицирането на една друга констелация от причини ефектът на географската среда върху лекотата, с която са се разпространявали новите идеи и изобретения. Това, което важи за писмеността, важи и за технологията (Глава XIII). Ключовият въпрос е следният дали технологическите нововъведения зависят толкова много от отделните личности (билите и гениални изобретатели) и ред други сходни фактори, че това не ни позволява да си изградим адекватно понятие за моделите в световната история На практика, колкото и парадоксално да звучи това, ще видим, че този голям бройна културни фактори не само не затруднявано дори улеснява разбирането низа световните модели в областта на технологията. Той дава възможност на земеделците да генерират допълнителни количества храна, организираното производство нахрани в земеделските общности

23 стимулира и появата натясно специализирани занаятчии, които не са непосредствено ангажирани с отглеждането на реколтата, за да осигуряват прехраната си, а развиват нови технологии. Наред с издръжката на професионални писари и изобретатели, производството нахрани дава възможност на земеделците да предлагат аналогична подкрепа и на своите политически лидери (Глава XIV). Номадските групи на ловци-събирачи са относително ега- литарни, а тяхната политическа дейност се ограничава в рамките на собствената им територия и сключването на нетрайни съюзи с околните аналогични групи. След появата нагъсто населени, уседнали и произвеждащи храни общности идва реди на появата на вождовете, царете и администраторите. Такива бюрократични структури са от съществено значение не само за управлението на по-големите и гъстонаселени региони, но и за поддържането на редовни армии, изпращането на флотилии с разузнавателна или проучвателна цел, както и за подготовката на бъдещите завоевания. В Част IV (Около света в пет глави) наученото от Части се прилага спрямо всички континенти и някои от по-важните острови. Глава XV разглеждане само историята на Австралия, но и тази на големия остров Нова Гвинея, който в далечното минало също е бил част от австралийския континент. Случаят с Австралия, която е родина на единствените днешни общества с най-прости и примитивни технологии, но и единственият континент, на който не е възникнало самостоятелно производството нахрани, предлага сериозно изпитание за теориите за междуконтиненталните различия на човешките общества. Ще разберем и защо австралийските аборигени са оставали ловци и събирачи, дори когато повечето народности от съседна Нова Гвинея вече са произвеждали храни. В Глава XVI и XVII развитието на Австралия и Нова Гвинея се съпоставя с това на Източна Азия и тихоокеанските острови. Възходът на производството нахрани на територията на днешен Китай става причина за няколко големи миграции на човешки популации и възникването на нови културни тенденции (или и двете заедно. Една от тези миграции става причина и за появата наедно толкова сложно политическо и културно явление, каквото е и днешен Китай. Друга една води до заместването на туземните общности на ловци и събирачи в почти цяла тропическа Югоизточна Азия със земеделци, чиито корени тръгват от днешния Южен Китай. Още една, т.нар. австронезийска експанзия, замества по аналогичен начин туземните общности на ловци и събирачи във Филипините и Индонезия и се разпростира и до най-отдалечените острови на Полинезия, но не успява да колонизира Австралия и по-голямата част от Нова Гвинея. За изследователя на световната история всички тези колизии между източноазиатските и тихоокеанските народи са от двойно по- голяма важност, тъй като в резултатна тях са се формирали страните, на които живее една трета от днешното население на света и чиято икономическа мощ става все по-централи- зирана; освен това те предлагат особено ясни модели за разбирането на историята на останалите части на света. В Глава XVIII се връщаме на проблема, набелязан за първи път в Глава III – сблъсъкът между европейците и коренните жители на Америка. Краткият прегледна последните три- найсет хилядолетия от историята на Новия свят и на Западна Евразия показва ясно, че европейското завладяване на двете Америки е само кулминацията надве дълги, но най-често

24 отделни исторически траектории. Разликите между тях са обусловени от чисто континенталните различия по отношение на домашните растения и животни, вирусите, времето на заселването им, ориентацията на континенталните оси и екологическите бариери. И накрая, историята на субсахарска Африка (Глава XIX) предлага някои удивителни сходства, но и контрасти с тази на Новия свят. Същите фактори, моделирали срещите на европейците с африканците, са моделирали и срещите им с коренните жители на Америка. Но във всички тези фактори Африка също се различава от двете Америки. Например европейското нашествие не е довело до създаването на трайни европейски поселища в субса- харска Африка, с изключение на най-южната ѝ част. Много по-трайно въздействие са оказали мащабните миграции в самата Африка и най-вече експанзията на банту. Оказва сече в основата на последната стоят същите причинноследствени фактори, които са се проявили в Кахамарка, Източна Азия, тихоокеанските острови, Австралия и Нова Гвинея. Аз не храня илюзии, че тези глави ще успеят да обяснят окончателно историческото развитие на всички континенти през последните тринайсет хилядолетия. Очевидно това не може да се постигне в рамките на една книга, даже ида знаехме всички отговори (с което, уви, все още не можем да се похвалим. В най-добрия случай тази книга би могла да набележи различните групи екологически фактори, в което, поне според мен, се състои до голяма степени отговорът на въпроса на Яли. А признаването на тези фактори ще ни помогне да уточним и кое все още остава необяснено, като разбирането му ще остане задача за идните поколения. В заключителната част, Бъдещето на човешката история като наука, са представени някои компоненти на въпросния остатък, включително и проблема за различията между различните части на Евразия, ролята на културните фактори, нямащи отношение към околната среда, и ролята на отделните индивиди. Може би най-големият от тези нерешени проблеми се състои в утвърждаването на човешката история като самостоятелна дисциплина наред с такива вече утвърдени исторически дисциплини като еволюционната биология, геологията и климатологията. Изучаването на една така мащабна история предполага и доста по-сериозни проблеми, нов интересна истината със същите предизвикателства са се сблъсквали и всички вече утвърдени исторически дисциплини. Затова и методите, развити в някои от тези сфери, може да се окажат полезни и по отношение на човешката история. Надявам съм, че вече съм успял да убедя читателя, че историята не се състои в навързването на отделните факти, както би се изразил някой циник. В нея действително съществуват и по-мащабни модели и търсенето на тяхното обяснение е не само ползотворно, но и едно доста вълнуващо занимание.

25

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: