Guns, germs, and steel

12 едно преходно явление от последните столетия, още повече че днес то като чели избледнявана фона на стремителния напредък на Япония и Югоизточна Азия Впрочем в по- голямата си част тази книга е посветена не на европейските, а на съвсем други народи. Вместо да се фокусираме единствено във взаимоотношенията между европейците и неев- ропейците, ние ще се спрем и на контактите между най-различни неевропейски народи – по-специално тези, които са били осъществявани в Субсахарска Африка, Югоизточна Азия, Индонезия
2
и Нова Гвинея сред коренното население на тези региони. Вместо да се разливаме в дитирамби за народите от западноевропейски произход, ние просто сами ще се уверим, че най-съществените елементи на тяхната цивилизация всъщност са били развити от други народи, живеещи в други части на света, и чак след това са били внесени в самата Западна Европа. Трето, дали понятието цивилизация и словосъчетания от типа на възходна цивилизацията не създават погрешното впечатление, че цивилизацията сама по себе си е нещо по-добро от племенните култури на ловците-събирачи, а историята от последните тринай- сет хилядолетия се изразява в постигането на все по-голямо човешко щастие В интересна истината, аз не приемам тезата, че индустриалната държава е нещо „по-добро“ от племето, занимаващо се с лови събирачество, или че замяната на този начин на живот с базираната на металообработването държавност представлява прогрес и гарантира по-щаст- лив живот на нейните поданици. Личният ми житейски опит, натрупан в Съединените щати и селищата на Нова Гвинея, по-скоро показваше друго – че така наречените блага на цивилизацията съвсем не са еднозначни. Наистина гражданите на модерните индустриални държави се радват на по-добро медицинско обслужване в сравнение с ловците- събирачи, рискът от насилствена смърт при тях е по-нисък, а и средната продължителност на живота име доста по-голяма; затова пък получават много по-скромна обществена подкрепа в лицето на приятели и роднини. Мотивът мида проуча тези географски различия между човешките общности не се свеждаше до това да изтъкна достойнствата на даден тип обществено устройство за сметка на някой друга просто да разбера случилото се в нашата история. Наистина ли въпросът на Яли се нуждае от още една книга, за да намери окончателен отговор Нима вече не знаем този отговор Но ако е така, кой е той Вероятно най-често срещаното обяснение се базира, билото имплицитно или експли- цитно, на биологическите различия между хората. През столетията непосредствено след
1500 г, когато европейските учени започват да осъзнават огромните различия, съществуващи между отделните народи в технологическо и политическо отношение, те стигат и до извода, че тези различия се дължат на разликите във вродените им способности. С появата и възхода на дарвинизма обясненията им получават нова формулировка, съобразена с понятия като естествен подбори еволюционно развитие. Технологически примитивните народи се сочат като доказателства за една от основните тези, а именно че човечеството е произлязло – и еволюирало – от своите маймуноподобни предци. От тази гледна точка замяната на тези изостанали народи с колонисти от по-„напредналите“ индустриални об-
2
Както сами ще се убедите, в повечето случаи, когато цитира географски реалии, Джаред Даймънд не смята за нужно да пояснява, че става дума за днешната страна, известна под това име. – Б.пр.

13 щества е пример за оцеляването на най-приспособимите. По-късно с развитието на генетиката обясненията отново се преформулират, този път в генетичен дух. На този етап европейците вече се възприемат (от генетическа гледна точка) като по-интелигентни от африканците, да не говорим пък за австралийските аборигени. Днес западното общество като цяло публично заклеймява расизма. Но пък много (ако не и повечето) западняци продължават да приемат – тихомълком или подсъзнателно – расистките обяснения. В Япония и много други страни подобни обяснения се дават публично и без каквото ида било извинение. Дори образовани бели американци, европейци и австралийци, когато стане дума за австралийските аборигени, са склонни да приемат, че има нещо примитивно в самите аборигени. Те със сигурност изглеждат по-различно от белите. И много от днешните потомци на онези аборигени, оцелели през епохата на европейската колониализация, установяват, че име изключително трудно да преуспеят икономически в бялото австралийско общество. В такива случаи се изтъква един наглед убедителен аргумент. Белите имигранти в Австралия са изградили една писмена, индустриализирана, политически централизирана иде- мократична държава, основана на металните оръдия на труда и на производството нахрани всичко това в рамките само на сто години, през които са успели да колонизират цял един континент, на който аборигените са живеели, организирани в малки племенни общности на ловци и събирачи, не познаващи металите, в продължение наблизо години. Тоест тук са проведени два последователни експеримента в сферата на човешкото развитие, като околната среда е оставала идентична, а единствената разлика са хората, които сая заемали. Нужни лиса повече доказателства, за да се разбере веднъж завинаги, че различията между австралийските аборигени и европейските общества се дължат на различията между самите хора Възражението към подобни расистки обяснения не се свежда просто до това, че по този начин се насажда омраза – на всичкото отгоре тези обяснения саи погрешни. Всъщност липсват каквито ида било сериозни доказателства, че човешките различия в интелигентността са паралелни на човешките различия в сферата на технологията. На практика, както сега ще се опитам да обясня, нашите съвременници от Каменната епоха не само чене са по-малко интелигентни, но най-вероятно дори превъзхождат в това отношение индустриалните нации. Това може да звучи парадоксално, но както сами ще видим в Глава XV, фактът, че белите имигранти в Австралия са успели да изградят грамотно и индустриализирано общество съвсем не се дължина гореспоменатите добродетели. Наред с това хората, които съвсем доскоро са били примитивни в технологическо отношение – например същите тези австралийски аборигени, както и новогвинейците – много рутинно усвояват индустриалните технологии, стига да имат възможност да го направят. Представителите на когнитивната психология са положили огромни усилия да установят разликите в коефициента на интелигентност (IQ) на хората от различни географски региони, които понастоящем живеят в една и съща страна. По-специално един немалък брой бели американски психолози в продължение на десетилетия се опитваха да покажат, че черните американци от африкански произход са по рождение по-малко интелигентни от своите белите сънародници от европейски произход. Само че, както е добре известно, въпросните групи се различават значително по своята социална среда и възможности за обра-

14 зование. И този факт затруднява двойно повече усилията да бъде доказана емпирично хипотезата, че интелектуалните различия стоят в основата и на технологическите. Първо, дори нашите познавателни способности като възрастни да са повлияни от социалната среда, в която сме расли като деца, това съвсем не доказва наличието и на други предходни влияния, примерно от генетично естество. Второ, всяка проверка на интелектуалните способности (от типа на тестовете) по-скоро показва нивото на образованост, или общата култура, но не и т.нар. интелектуални заложби, каквото ида означава това. И тъй като средата от детството и усвоените входа на образованието познания несъмнено влияят на резултатите от тестовете, усилията на психолозите и до ден-днешен не успяват да докажат прословутия интелектуален дефицитна не-белите хора. Моят подход към тази щекотлива тема се основавана годишната ми практика с но- вогвинейци в техните собствени и недокоснати от цивилизацията общества. Още в самото начало ми направи впечатление, че средният новогвинеец е като чели по-интелиген- тен, по-буден, по-експресивен и дори проявяващ по-голям интерес към околния свят в сравнение със средния европеец и американец. В някои по-сложни дейности, където със сигурност намират отражение мозъчните функции – например умението да се ориентираш в непозната среда – той се оказва много по-находчив и сведущ от западния човек. Разбира се, новогвинейците като цяло се представят доста по-незадоволително в онези дейности, за които – за разлика от тях – западняците са били подготвени още като деца. Вследствие на това неукият новогвинеец от затънтено селце изглежда глупав в очите на западняците, когато се озове в града. Само че винаги съм си давал сметка, че най-вероятно и аз изглеждам глупав в очите на новогвинейците, когато съм с тях в джунглата, тъй като демонстрирам въпиеща некомпетентност дори в такива прости дейности като ориентирането в гората или построяването на подслон, в които, за разлика от мен, новогвинейците се обучават още от деца. Не е трудно да се посочат поне две причини, поради които моето впечатление, че новог- винейците всъщност са по-съобразителни и по-„умни“ от западняците може да се окаже напълно оправдано. Първо, европейците от хилядолетия живеят в гъстонаселени общности с централизирано управление, полиция и законодателни органи. От чисто историческа гледна точка инфекциозните епидемични заболявания в тези гъстонаселени региони например дребната шарка) са били и основните причинители на смърт, докато убийствата са били относително редки, а състоянието на война – по-скоро изключение, отколкото правило. Повечето европейци, които са избегнали фаталните инфекции, са избегнали и другите потенциални причинители на смърти затова са успели да предадат по-нататък своите гени. По същата причина днес повечето живородени бебета в западните общности оцеляват от фаталните инфекции и на свой ред се възпроизвеждат, независимо от интелектуалното си ниво и гените, които носят. Новогвинейците са в тъкмо противоположната ситуация те живеят от хилядолетия в малки общности, броят на чиито членове е твърде малък, за да се стига и до епидемични заболявания. Затова и смъртността в традиционните им общности се дължи най-вече на убийствата, нестихващите хронични племенни войни, злополуките и проблемите, свързани с намирането на храна. Логично е да предположим, че интелигентните хора по-лесно биха избягвали всички тези причини за високата смъртност в традиционните новогвинейски общности в сравнение с недотам интелигентните си събратя. Само че високата смъртност, съпровождаща

15 епидемичните заболявания, има много малко общо с интелигентността и зависи не от генетичната резистентност, а от някои детайли, свързани с обмяната на веществата в човешкото тяло. Например хората с кръвна група B или нулева са по-резистентни към дребната шарка, отколкото тезис. С други думи, естественият подбор, отсяващ гените на интелигентността, вероятно е протичал доста по-безмилостно в Нова Гвинея, отколкото в по- гъстонаселените и политически по-комплексни общности, където той е бил по-осезателен по отношение на вътрешната обмяна на веществата. Освен тази чисто генетична причина има и втора, поради която новогвинейците може биса по-умни от западняците. Днешните европейски и американски деца отделят огромна част от времето си за пасивни развлечения – телевизия, радио и филми. Ведно средно американско домакинство телевизорът работи по седем часа наден. Затова пък децата от традиционните новогвинейски общности на практика нямат изобщо достъп до такива развлечения и вместо това прекарват по-голямата част от времето, в което са будни, в доста по- активни занимания, например разговори и игри с другите деца (или възрастните. Почти всички изследвания изтъкват ролята на стимулирането и активността в психологическото развитие на детето и подчертават опасността от необратимото му забавяне, ако тези фактори отсъстват. Този ефект със сигурност внася един негенетичен компонент в по-добре развитите ментални функции, които демонстрира средният новогвинеец. Тоест, ако говорим за интелектуални заложби, новогвинеецът най-вероятно превъзхожда в генетично отношение европееца и американеца, но освен това той със сигурност избягва негативното въздействие на околната среда, в която днес растат децата в индустриализираните общества. И със сигурност няма основания да се говори за каквато ида е интелектуална непълноценност на новогвинейците, която би могла да послужи за отговорна въпроса на Яли. Вероятно същите два фактора – генетичният и енвироменталният – отличават не само новогвинейците от западняците, но и ловците-събирачи и другите представители на технологически по-примитивните общности от тези на технологически развитите общества като цяло. Което пък означава, че обичайните расистки доводи могат да бъдат преформу-
лирани по един доста радикален начин. Например защо сее получило така, че европейците, въпреки предполагаемите си генетични недостатъци и несъмнено негативно въздействащата си (поне в днешно време) околна среда, в крайна сметка произвеждат несравнимо повече стоки И защо пък новогвинейците са толкова изостанали в технологиите, въпреки своя по-висок коефициент на интелигентност (в което лично аз съм напълно убеден Генетичното обяснение не е единственият възможен отговорна въпроса на Яли. Има и втори, особен популярен сред жителите на Северна Европа, който се позовавана предполагаемия стимулиращ ефектна родния им студен климати съответно задържащия ефект, който топлият и влажен тропически климат оказва върху човешката продуктивност. Да, възможно е вариращият през сезоните климат на по-северните ширини да отправя и по- разнообразни предизвикателства в сравнение с доста по-стабилния в това отношение климат в тропиците. Възможно е също студеният климат да изисква от хората да бъдат по- находчиви в технологическо отношение, за да оцеляват – най-малкото защото им се налага да си строят топли домове ида си шият топли дрехи, докато в тропиците биха могли да се задоволят и с много по-семпли жилища, да не говорим, че могат да минати без дрехи. Или

16 пък този аргумент може да бъде обърнат наопаки, но отново ще стигнем до същия извод – че дългите зими в северните ширини дават възможност на хората да прекарват повече време в домовете си ида изобретяват разни неща. Макари популярни в миналото, обясненията от този тип също не издържат по-щателна проверка. Както ще видим, до последното хилядолетие народите от Северна Европа всъщност не са допринесли с нищо за огромното значение на евразийската цивилизация те просто са имали късмета да живеят на такава географска ширина, където са могли да получават наготово някои културни нововъведения (като земеделието, колелото, писмеността и металообработването, реализирани преди това в по-топлите части на евразийския континент. Например жителите на студените региони в най-северните и най-южните части на Новия свят са били далеч по-онеправдани в това отношение. Единствените общества на коренни американци, които са развили писменост, се зараждат в Мексико, на юг от Тропика на рака най-старата керамика в Новия свят е сътворена в близост до екватора – в тропическа Южна Америка а обществото, което единодушно се приема като най-напред- нало в сферата на изкуството, астрономията и някои други отрасли, са маите от Класическата епоха, живели в американските тропици (и поточно Юкатан и Гватемала) през първото хилядолетие след Христа. Възможен и още един отговорна въпроса на Яли. Някой би се позовавал на предполагаемото огромно значение на речните долини в зоните с по-сух климат, където високопроизводителното земеделие е зависело от широкомащабни напоителни системи, а тена свой ред са изисквали централизирано управление. В основата на това обяснение стои един безспорен факт най-ранните известни на науката империи и писмени системи са възникнали в Месопотамия, или плодородното междуречие на Тигър и Ефрат, и долината на Нил в Египет. С централизирана политическа система очевидно са били свързани и напоителните системи в други части на света, например в долината нарека Инд на индийския субконти- нент, долините на Хуанхъ и Яндзъ в Китай, маянските низини в Мезоамерика, както и пустинното крайбрежие на Перу. Уви, археологическите данни показват, че комплексните иригационни системи не съп-

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: