Guns, germs, and steel
Изтегляне 6.09 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Атомни навици - Джеймс Клиър - 4eti.me
| средният новогвинеец е също толкова умен, колкото и европеецът. Явно точно това сее въртяло и в мислите на Яли, когато той ме изгледа изпитателно с искрящите си очи и ми зададе следния въпрос – Защо вие, белите, произвеждате толкова много неща и ги докарвате дотук с кораби, а ние, черните, си имаме толкова малко наши стоки Въпросът наглед бе простно стигаше до сърцевината на нещата – или поне тези, които Яли бе опознал отличен опит. Никой не може да отрече, че между начина на живот на средния новогвинеец и този на средния европеец (или американец) съществува огромна разлика. Подобни разлики се наблюдават и сред много други народи в света. Тези несъразмерности в развитието би трябвало да имат и причини (които според някои са очевидни. Въпросът на Яли може да изглежда прости дори донякъде наивен, но всъщност е доста сложен. Аз например тогава не успях да му дам задоволителен отговор. Но и професионалните историци все още не са постигнали съгласие по този въпрос, да не говорим, че повечето от тях дори не си го задават. През всичките тези години след разговора мис Яли аз се занимавах с всичко друго, имащо отношение към човешката еволюция, история и език, но неистова, за което той ме бе попитал. В тази книга обаче, написана след цели двайсет и пет години, ще се опитам да му отговоря, както подобава. Яли имаше предвид контрастите между начина на живот на новогвинейците и набелите европейци, но въпросът може да бъде поставени в много по-широк контекст, за да обхване и редица други контрасти, съществуващи в съвременната епоха. Народите с евразийски корени, особено тези, които и сега живеят в Европа и Източна Азия, плюс онези, които са били присадени в Северна Америка, заемат доминираща позиция в модерния свят, ако говорим за богатство и могъщество. Други – в това число и повечето африканци – отхвърлиха европейската колониална доминация, но затова пък доста изостават по отношение на богатството и могъществото. Но има и една трета група, например коренните жители на Австралия, двете Америки и най-южната частна Африка, които дори и сега не са господари на собствените си земи, тъй като в продължение на векове са били избивани – в някои случаи изтребени до крак – и покорявани от европейски колониалисти. Следователно въпросът за неравенството и диспропорционалността в модерния свят може да бъде зададени в тази форма Защо богатството и могъществото са били разп- ределени така, както са в момента, а не по някакъв друг начин? Защо например коренните 10 американци, африканците и австралийските аборигени не са избивали, покорявали или изтребвали европейците и азиатците Спокойно можем да се върнем с още една крачка във времето, примерно, в 1500 г. сл.Хр. Тогава световната колониална експанзия на Европа тепърва е започвала, но народите на различните континенти вече чувствително са се различавали в технологическо и политическо отношение. В по-голямата си част Европа, Азия и Северна Африка са се състояли от държави и империи, опознали всички преимущества на металообработването, а някои от тях вече са били и пред прага на индустриализацията. В същото време два от коренните американски народи – ацтеките и инките – са владеели цели империи, служейки си все още с каменни сечива. Част от субсахарска Африка е била разделена на малки държавици или по-скоро племенни общности, боравещи с железни сечива. Много други народи – включително тези от Австралия и Нова Гвинея, повечето тихоокеански острови, както и огромни части от Америка и някои от субсахарска Африка – са живеели в земеделски общности, а дори и като орди на ловци и събирачи, служещи си с каменни сечива. Разбира се, тези технологически и политически различия от 1500 г. са само непосредствената причина за днешната диспропорционалност. Повече от ясно е, че една империя, разполагаща със стоманени оръжия, е в състояние да завладее или изтреби всички околни племена с каменни и дървени сечива. Ето че въпросът може да получи и друга форма а как светът е стигнал до това състояние, в което сее намирал в началото на XVI в Този въпрос също може да бъде изтеглен още по-назад във времето, за което ще ни помогнат писаната история и археологическите данни. До края на последната Ледникова епоха, те. до XI хилядолетие пр.Хр., абсолютно всички хора на абсолютно всички континенти са били просто ловци-събирачи. Значи различните стадии на развитие, постигнати през изтеклия период, са довели и до всички тези икономически и политически диспропорции, които са били факт в началото на XVI в. Но ако австралийските аборигени и много от коренните американци са си останали ловци-събирачи, то повечето евразийци и една немалка част от американските и субсахарските народи постепенно са развили земеделие, скотовъдство, металургия и по-сложни политически организации. В отделни части на Евразия и в поне едната от двете Америки хората са успели да развият, независимо едни от други, и писменост. Но всяко от тези нововъведения сее появявало първо в Евразия. Например масовото производство на бронзови изделия и сечива, което едва е започвало в Ан- дите в периода непосредствено преди Конкистата, вече е било факт в някои части на Евразия още преди четири хилядолетия. През 1642 г, когато европейските изследователи са установили първите си контакти с тасманийците, каменната технология на последните е била доста по-семпла от тази, която е преобладавала в Европа през Горния палеолит, те. още преди десетки хилядолетия. А това на свой ред означава, че можем да преформулираме въпроса за диспропорционалността в модерния свят и последния начин Защо човешкото развитие е достигнало Изтегляне 6.09 Mb. Сподели с приятели:
|