380 същия БНП като Щатите и Швейцария. Критиките на тази идея за добрите институции попадат в две основни категории. Едните отчитат значението и на други проксимални фактори например общественото здравеопазване, географската специфика (почви и
климат, налагаща ограничения на земеделската продукция, както и екологичните поражения. Другата категория критики касае самия генезис на добрите институции. Според последните не е достатъчно да обявиш добрите институции за някакъв важен, макари проксимален фактор, чийто генезис не представлява практически интерес. Тези институции не са произволно избрана величина, която с еднакъв успех можеш да пренесеш на
всяка точка от земното кълбо, без значение дали това е Дания или Сомалия. Аз лично смятам, че всяка такава институция е възниквала в резултат от една дълга верига от исторически връзки, чиято първопричина винаги сее кореняла в географските условия и именно от тях зависят и нейните различни варианти. И ние трябва да разберем
естеството на тази верига, ако
наистина искаме да изградим, и то бързо, добри институции в страните, които досега са били лишени от тях. В
ПВС на много места споменах, че нациите,
доминиращи днес в света, са същите, които още преди хилядолетия са изградили най-старите властови центрове, базирани на производството нахрани, или пък са потомци на хора,
дошли от тези центрове, а също и че ходът на световната история през последните осем хилядолетия е оставил тежък отпечатък върху нашето настояще. От две нови статии, писани от икономисти (едната от Олсън и
Хибс, а другата от Бокстет, Чанда и Путърман
50
) научавам, че този прословут тежък отпечатък е бил подложен на доста обстойни икономически тестове. Оказа сече страните с по-стари държавнически или земеделски традиции имат по-висока
производителност от тези, които не могат да се похвалят с особено дълга история. Това до голяма степен обяснява и разликите в техния БНП. Но дори и в страните с нисък или
относително нисък БНП тези, които имат по-богат исторически опит в държавното устройство и земеделието – като Южна Корея, Япония и Китай – имат и по-висока степенна растеж в сравнение с някои други с по-кратка история като Нова Гвинея и Филипините, независимо че някои от последните притежават много по-впечатляващи природни ресурси. Тоест тежкият отпечатък на историята далеч невинаги е чак толкова неблагоприятен. Причините са много и съвсем очевидни – по-богатият опит в държавното устройство и земеделието предполага и
по-умели администратори, по-богат опит в пазарната икономика и прочее в същия дух. От статистическа гледна точка за крайния ефект от историята имат своя дял и някои от познатите ни временни или второстепенни фактори като добрите институции. Нов по-голямата си част този ефект едва ли се дължина тях. Явно са функционирали и много други „проксимални“ механизми. Ето защо един от основните проблеми, който ни предстои да разрешим, се състои в това – да си изясним детайлно тази причинноследствена верига, каквато е историята на държавните общества и земеделието, защото тя е заложена и в основата на днешния икономически растеж. А
ако го направим, тогава вече ще можем да помогнем на развиващите се страни да изминат много по-бързо пътя, по който ние сме вървели в продължение на хилядолетия За финал ще кажа това темите в
ПВС не просто касаят основните движещи сили в древния свят, теса и едно плодотворно поле за научни изследвания в съвременния свят.
50
Вж. съответния раздел в библиографията. – Б.пр