Хакнатият Мозък Боян Таксиров Съдържание Предговор 4 Въведение 9
Изтегляне 6.47 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Култура(шоу и изпразване от съдържание)
Наука (Прогресът - частно дело)Днес Науката е новият Бог. Вярата в нея е не по малко фундаменталистка отколкото тази на религиозните фанатици. Науката е над всичко, дори напоследък се правят опити да се постави и над човешките права, обосновавайки тяхното ограничаване с „научни“ аргументи. Твърдението, че науката не греши, е погрешно. Историята е пълна с примери за научни грешки, като започнем от древността и стигнем до наши дни. Някои от тези грешки са стрували скъпо на човечеството, на други тепърва ще плащаме цената. Човешкият подход към познанието е ръководен не от мъдрост, а от арогантност и желание за власт. В устрема си към все по голяма мощ, човек забравя максимата на Питагор, че колкото повече знае, толкова повече не знае, така елегантно доказана с кръга, символизиращ познанието и неговата обиколка, символизираща допира с Неизвестното. С нарастването на кръга, т.е. с нарастване на познанието, се увеличава и обиколката му, т.е. неговият допир с Неизвестното: Освен всичко това, науката не е нито свободна, нито демократична, тя е обект на всевъзможни интереси. Ученият от сръбски произход, Никола Тесла, е направил редица открития, които до ден днешен остават засекретени от корпорациите, изкупили патентите за тях. Самият учен е умрял в мизерия, опитвайки се да продаде изобретение, което според него е щяло да сложи край на бедността. Неговите записки са иззети от американското правителство. Това е само един от многото примери, че науката не е свободна, нито се развива възходящо във всички посоки. Развиват се тези нейни клонове и направления, които получават финансиране. Това финансиране бива предимно частно и е за проекти, които биха донесли печалба на корпорациите и са в тон с техните политики и интереси. Често внедряването на научните достижения в икономиката цели краткосрочна и бърза печалба, стреми се да се направи „удар“ на пазара и да се завземат позиции, без да се мисли за дългосрочните последици върху природата и обществата. Понякога дори се потулват научни факти, ако те противоречат на определени интереси. Развиват се и технологии, които повлияват на обществата по определен начин, оформен от интересите на бизнеса и правителствата. Например, изглежда, че за определени кръгове е по добре да не се произвеждат енергийно автономни съоръжения, като например коли със слънчеви батерии и т.н., а такива съоръжения, които са централизирано снабдявани с енергия от съответните мощности, контролирани от държавата или корпорациите. Така индивидът е винаги зависим от цените, определяни за доставката на енергийните ресурси, които цени са най често корпоративно, т.е. частно дело. Централното снабдяване с енергия означава и централизация на властта, както и по малка автономия за индивида. Част от съвременната научна и управленска парадигма е концепцията, че човек, бидейки сбор от биологични алгоритми, е програмируем. Друга подобна концепция гласи, че най ефективните общества не са демократичните, а контролираните, където обаче хората не съзнават това. Така не се хаби излишна енергия за тяхното подчинение и поддържане в подчинено състояние. Независимо дали тези концепции ви харесват или не, науката разработва необходимите психологически и социални методики, както и съответния хардуер, за да се реализира този ред. Предполагам, повечето от читателите имат представа, или поне са чували за програмата на ЦРУ MKUltra, целяща постигането на контрол над човешкото съзнание и повлияването на човешкото поведение чрез наркотици. Програмата може и отдавна да е закрита, но опитите за повлияване на съзнанието и поведението на хората продължават. Днес акцентът пада върху моделирането на поведението на база профилиране и това официално се води частно дело на корпорации като Гугъл, и като такова не зависи от държавно или публично финансиране. Освен това засега остава нерегулирано от закона. Накратко, насоката на развитие на науката не се контролира от обществото. Нито пък нейното внедряване в живота. Движещ фактор представлява държавнокорпоративният интерес, а той се интересува само от власт и печалба. Внедряването на различни технологии за психическо и социално моделиране, за наблюдение и следене на хората, които технологии променят характера на обществата и индивида, и заплашват самото съществуване на демокрацията, категорично не се ползва с одобрението на обществата. Въпреки, че никой не иска да живее в тоталитарна техно дистопия, корпорациите не се съобразяват с мнението и желанията на хората. Внушава се, че това е единствената и естествена посока на развитие, но дали е така? Кой би желал изкуствен интелект да го анализира и да го програмира? Внушава се, че така щяло да бъде по добре. Но по добре за кого? Друг пример за „достижение“ на научния прогрес са т.нар. „Генетично Модифицирани Организми“ или ГМО. Манипулирането и смесването на гени от различни организми, с което се занимава генетичното инженерство, се развива от корпорациите с цел печалба, а не с цел социално благополучие и подпомагане на екосистемите. Какви обаче биха били дългосрочните ефекти върху човешкото здраве и природата от създаването и употребата на организми, които по никакъв начин не биха могли да бъдат продукт на еволюцията, никой не може да каже. Мнозинството от хората са негативно настроени към това научно направление. Колцина са тези, които искат да се хранят с ГМО? Колко от фермерите искат всяка година да закупуват от корпорациите ГМО семена с гени-терминатори, които не дават възможност семената да бъдат засадени отново следващата година? Дали е естествено хората, с недостатъчното си знание, да се бъркат в механизмите на Природата, с цел единствено печалба и контрол? ГМО определено не е в полза на обществото, но то е в полза на едрия бизнес, дори това да означава бедност, зависимост и непредвидими рискове за екосистемите и здравето! Това обаче няма значение за корпорациите, които са готови да променят и осакатят природните механизми(с всички произтичащи рискове!), щом това ще им даде възможност да наложат претенциите си за собственост върху въпросните, вече осакатени природни механизми. Поредното научно „достижение“ представлява и внедряването на алгоритми в ежедневието, институциите и бизнеса. Днес в САЩ например, в някои случаи алгоритми решават дали даден затворник да бъде освободен предсрочно или не. Доколко това е оправдано е най малкото спорен въпрос, както и въпросът докъде може да доведе подобно дехуманизиране на човешките отношения. Но диктатът на алгоритмите спрямо човешкия живот добива все по мащабен характер. Днес, на базата на решенията на алгоритми, преравящи бази данни, на някого може да бъде отказана работа навсякъде, поради дискриминиращия характер на същите алгоритми, преценили, че нещо в трудовото, психологическо или здравно досие прави въпросния индивид неконкурентноспособен. Или пък, що се отнася до тези, които вече са на работа, може да се случи така, алгоритъм да определя работното им време ден за ден, или нощ за нощ, имайки предвид практиката в някои заведения за бързо хранене в САЩ да ползват алгоритми, за „оптимизация“ на трудовите ресурси. Това може да означава даден служител да работи до 01:52 часа през нощта, след което да бъде извикан отново на работа в 05:37 часа сутринта. А за това кога да отиде на работа следващия ден, да разбере към края на работната си смяна. Интересно, за кого ли е ползата от такъв технически прогрес и дали тази полза от икономическа гледна точка не е много по малка от вредата от социална гледна точка, вредата, която се нанася върху живота на твърде много хора. Но подобно потисничество и поддържане на хората в определена рамка, осуетяваща техния личностен, социален и професионален напедък, може би е търсен ефект в нечия визия за икономиката и обществото. В крайна сметка кой е казал, че прогресът трябва да работи за всички? В книгата си „Оръжия за математическо унищожение“(Weapons of Math Destruction) [ CITATION Cat16 \l 1033 ] авторката Кети О’Нийл стига до извода, че масовата употреба на алгоритми във всички сфери на човешкия живот заплашва демокрацията и води до все по голямо икономическо неравенство, недправедливост, дискриминация, стрес и разрушени животи. Но някои наричат това прогрес. Днес унищожението на екосистемите, замърсяването, климатичните промени, пренаселването, недостига на ресурси, правят перспективите пред човечеството и планетата да изглеждат мрачни. Дали тогава е уместно общественото внимание да се насочва към фантастични визии като тази за колонизиране на Марс например, докато собственият ни дом - Земята е в опасност? Защо първо да не спасим нашия свят от катастрофа, като генерална репетиция пред адаптирането на други планети за живот? Това разбира се, е много по лесно постижимо дори и в момента, с наличните технологии. С едногодишния военен бюджет на САЩ например, биха могли да се изградят иригационни системи в Сахара, които да превърнат части от нея в плодородни земи, така измъквайки населението в тези райони от глада и мизерията. Но някои изглежда желаят да отклонят общественото внимание от глобалните проблеми и унищожението на Земята, да накарат човечеството да не си гледа в краката, докато върви по пътя си, а някъде нагоре в небето, и това да продължи докато то просто не се спъне... Култура(шоу и изпразване от съдържание)Културата рядко може да се издържа сама. Когато това се случва, по често става въпрос за халтура вместо за култура. Финансирането на културата, когато не идва от страна на държавата, също следва бизнес логиката на инвестициите във всичко останало. Така че характерът на масовата култура се определя от тези, които я финансират. Имайки предвид, че тя до голяма степен оформя обществените нагласи, то тези, които я оформят притежават важен лост за въздействие върху обществото. През последните години наблюдаваме драстична промяна в характера на културното съдържание в медиите, която промяна се извършва на база на комерсиалния принцип. Шоутата и сериалите изобилстват повече отвсякога. Спортът също се превръща в шоу, както и почти всичко останало. В научно-популярните канали редица съдържателни предавания също отстъпиха място на такива, чието присъствие там трудно би могло да бъде оправдано и обяснено. Дори и в научно-популярните предавания шоу елементът става по важен от съдържанието. Ако изобщо става въпрос за смислено съдържание, което е все по рядко срещано. Киното вече не е изкуство, а киноиндустрия, бълваща екшън филми, където формата(ефектите, каскадите) е по важна от съдържнието. Тази киноиндустрия пък е част от развлекателната индустрия. Изтегляне 6.47 Mb. Сподели с приятели:
|