Хакнатият Мозък Боян Таксиров Съдържание Предговор 4 Въведение 9

Какво да кажем тогава за шаблоните в мисленето

Изтегляне 6.47 Mb. страница 17/84 Дата 27.12.2022 Размер 6.47 Mb. #116049

Навигация на страницата:

• Социум(социален инженеринг)

Какво да кажем тогава за шаблоните в мисленето... Искате да гледате филм за Ренесанса? Съжалявам, поради липса на зрителски интерес в момента нашите канали не предлагат подобен, но за сметка на това пък можете да избирате от десет кулинарни шоута, излъчвани в момента! Приятно гледане и... добър апетит! Наскоро съпругата ми, превъртайки каналите по телевизията, попадна на един стар филм от моите юношески години - „Приказка без край“(1984), екранизация по едноименния роман на Михаел Енде. В него „нищото“ унищожаваше приказния свят на човешките мечти и идеи. Това „нищо“ бе направлявано от зли сили, знаещи, че щом от хората се отнемат мечтите, желанията и идеите, те могат вече лесно да бъдат контролирани. Социум(социален инженеринг) Обществото или човешкото общество е голяма група от хора, общност в трайно социално взаимодействие, споделяща една и съща географска или социална територия, подчинена на един и същ политически авторитет и доминиращи културни очаквания. Понякога се разбира и обществото в света, „глобалното общество“ като цяло.(Уикипедия) Обществото представлява и винаги е представлявало социална пирамида, това е факт, който не можем да пренебрегнем. Естествен подбор съществува, както и биологична и социална наследственост. До голяма степен тези фактори определят кой къде ще се намира в тази социална пирамида. Разбира се, не бива да забравяме и късмета, който в днешния хаотичен и сложен свят играе много по голяма роля, отколкото в миналото. Но това, което най малко следва да забравяме като фактор, е социално-икономическата система и господстващата идеология, които до голяма степен повлияват естествения подбор. Корпоратокрацията, в стремежа си към ефективност, абсолютизира някои фактори, имащи значение за прогреса на индивида, като пренебрeгва други. Едни от пренебрегваните фактори са влиянието на средата, солидарността, съчувствието, емпатията, усещането за човешка, а не идеологическа общност. Това са фактори, също присъщи на човека, паралелно с конкурентното начало, неговата борбеност и стремежи към успех. Неслучайно еволюцията ги е култивирала като неразделна част от човешката(и не само човешката) природа, те просто са необходими за съществуването на социалните видове. Точно тези фактори Корпоратокрацията се опитва да ампутира от човешката култура или да ги инструментализира, т.е. да ги изопачи така, че да работят за нейната технократска идеология и цели. Целта е човешките взаимодействия, във всеки аспект на живота, да се сведат до пазарни отношения, до транзакции на стойности. Самият индивид от своя страна, бидейки също с пазарна стойност, да се превърне в продукт. Пазарната оценка на индивида ще се формира според определен набор от критерии, претендиращи да представляват пълно описание на човека, игнорирайки като ирационално всичко останало, всичко което бихме нарекли човешко. По този начин индивидът се разглежда като завършен продукт със своите характеристики, а не като процес, подлежащ на развитие и самоактуализация. Само ако индивидът е превърнат в продукт и ресурс, той би могъл да бъде използван в технократския (анти)социален, но колективистичен проект, защото няма как отделната бурмичка или зъбчато колело да имат своя воля. Всяка част от една машина има точно определена функция и спазва стриктни стандарти. Възгледът за обществото като за машина няма как да отрежда друга съдба на човека. Социалният инженеринг се заема със задачата да постави всяка човешка бурмичка на мястото и, а с помощта на съвременните информационни технологии да я „ошлайфа“ до съвършенство, така че тя да бъде максимално пригодна за своята функция. Което на практика означава да бъдат оформени нагласите на личността, ценностите, целите и в живота, желанията и, духовния кръгозор и нейните интереси, както и да и бъде натрапен определен поведенчески модел. По високата ефективност предполага по тясна специализация на индивида и повече работа, дори това да създава едностранно развити хора, т. нар. „професионални идиоти“. Всъщност, за днешната система последното не е негатив, а желана цел, защото улеснява задачата по контролиране на „човешкото стадо“. Дисциплините за психологическо моделиране, подпомогнати от „Big Data“(информацията за човешкото поведение, записвана чрез електронните устройства) се заемат с тази привидно непосилна задача. Може би без другите социални условия, сама по себе си, тази политика на психологическо програмиране би била недотам ефективна, но в днешно време тя е подпомагана от нарастващия контрол на корпорациите спрямо всеки аспект на живота, концентрацията на капитал в бизнеса и икономиката, все по антисоциалния характер на държавите, както и упадъка на средната класа. В резултат на всичко това получаваме класово или дори кастово общество, една много по стръмна социална пирамида, с огромна дистанция между основата и върха и невидими прегради между отделните и нива. Въпреки претенциите на системата за обективност, нерядко положението на индивида в нея зависи не непременно от личните му качества, а от интересите на системата, прилагани подмолно, с изключително хладнокръвие, методичност, жестокост и цинизъм, както и оправдавани с арогантност и лицемерие, когато се наложи. За щастие, оправдаването се налага все по често, защото недоволството по света се засилва. Реално успехът на индивида в системата зависи първо от лоялността му към нея и чак после от личните му качества, което донякъде противоречи на концепцията на социалния дарвинизъм, според която най добрите биха излезнали напред без подпомагане, и без възпрепятстване на конкуренцията. Въпреки, че от една страна социалният дарвинизъм се използва като оправдание за неравенството при корпоратокрацията, от друга страна нейният основен похват - социалният инженеринг влиза в противоречие с тази социална дарвинистка концепция за оцеляването на най приспособимите. В контролираните общества върхушките си „отглеждат“ социалния авангард, така че той, бидейки техен продукт, никога да не се обърне срещу тези, които са го създали и от които той зависи. Паралелно с това неудобните се потискат, на тях се пречи по всякакъв начин. Както знаем от историята, фашизмът е репресирал редица блестящи умове и личности, защото не са споделяли неговите ценности или не са пасвали на фашисткия мит. Колкото и яростно съвременните фашисти и „социални инженери“ да отричат обвиненията в субективизъм и пристрастия, те не могат да ни убедят, че действат безпристрастно, единствено и само в „интерес на обществото“. Тяхната критичност и демонстративен стремеж към обективизъм, към „фактите“, винаги са насочени навън, към другите, и никога към тях самите. Това е присъщия дефект на всички авторитарни и тоталитарни системи, в тях властта просто няма коректив, тъй като елитите са несменяеми. Това, с течение на времето, води до натрупване на грешки и деформации, дори и ако си представим идеалния случай, при който режимът първоначално се базира на абсолютната истина за човека и обществото, което допускане е нереалистично, предвид постоянството на човешките заблуди в историята. Никога никоя идеология или доктрина не е била идеална, нито пък някога ще бъде създадена такава. Същото важи и за хората, които биха опорочили и „най чистото“ учение. Едва ли Иисус Христос някога си е представял, че в неогово име милиони хора ще бъдат изгаряни живи на клада... През тези ужасни периоди от човешката история той сигурно се е въртял в гроба си... или някъде там на небето, не знам... Като илюстрация на човешката субективност, самозабравянето на овластените и прилагането на двойни стандарти, бих напомнил, че почти всички нацистки водачи трудно са се вписвали в нацисткия расов идеал, те не са се вмествали в собствения си нацистки расов мит(сам по себе си огромна заблуда), което обаче не ги е смущавало да унищожават много други хора поради „погрешна“ етническа принадлежност или просто поради „непълноценност“. В подобна връзка, експериментът на Филип Зимбардо, т.нар. Станфордски затворнически експеримент, проведен през 1971 година, доказва, че хората са склонни да се срастват със своите социални роли и да променят своите нагласи, в зависимост от социалната роля, която заемат. Както овластените започват да вярват, че заслужено притежават властта и „правото“ да репресират, така и потиснатите и репресираните започват да се идентифицират с ролята си на такива. За този експеримент ще стане дума към края на книгата. Получава се така, че там, където естествените човешки социални склонности са потиснати или подменени с някаква идеология, създадените условия, правила и въздействия, способстват за изкривяването на естествения ход на еволюцията, която еволюция постепенно се повлиява от идеологията, оформена от примитивните властови инстинкти на тези, които погрешно считат себе си за „свръхчовеци“. А обществото се свежда просто до проект. Нерядко този проект, бидейки несъсършен, в опит да се запази от неизбежните сили на разпада, породени от несходството му с човешката природа, започва да се изражда все повече, редуцирайки се до дивашка репресивна тирания, лудост и фанатизъм. Колкото по ригиден е социалния проект, колкото повече в него липсва коректив, толкова по силно се проявяват тези тенденции. След като човешката природа е несъвършена, поне по отношение на човешките идеали за постигане на справедливо и балансирано общество, човешкият стремеж към власт винаги ще изкривява всеки ред, система и нравствени норми, дори и те да можеха да бъдат идеални. А това налага нуждата от демократичния коректив, което пък налага възгледа за обществото като динамичен процес. Това обаче не се харесва на елитите. Изглежда Уинстън Чърчил е бил прав, когато е казал: „Демокрацията е най лошият начин на управление, с изключение на всички останали“ Естествено, обществото при корпоратокрацията не е солидарно. Трудно може да се каже, че при корпоратокрацията е възможно да съществува гражданско общество. Солидарността се проявява вътре в отделните класи, най вече в класовата осъзнатост на богатите и осъзнаването на противоречията им с бедните. Основно мерило за успех са парите и позицията в социалната стълбица(пирамида). То е елитарно. Но елитите добре осъзнават, че пълното елиминиране на солидарността води до атомизация на обществото и нихилизъм, това заплашва стабилността на обществото като цяло. Затова докато от една страна те пропагандират неограничения капитализъм, като израз на свободата на индивида, от друга те изискват подчинение, чрез призоваване към солидарност. Но солидарност не в социален аспект(тук властва подхода „Разделяй и владей“), а солидарност в смисъл на колективизъм и конформизъм към Държавата, респективно към елитите, които я притежават и ръководят. Тук имаме подмяна на понятието за солидарност. Под това понятие вече не бива да се разбира човешка солидарност, която води до сплотяване на обществото и оттам до осъзнаване на общите интереси, а вричане в Държавата, в нейните символи и в текущото статукво.Така че ако някой индивид не се подчинява на императива на елитите(маскиран като държавен и обществен), то той бива заклеймяван като егоист, немислещ за обществото, безполезен и вреден. Това се прави с неглижиране на въпроса за социалната несправедливост и лицемерието в държавата на елитите. Опитите за подмяна на понятията, за предефиниране и инструментализация на ценностите, извършвани с цел затвърждаване на статуквото, както и все по голямото налагане на двойни стандарти в полза на богатите, водят до морален хаос и ценностна безпътица. Поголовната инструментализация на ценностите ги обезцени и създаде едно всеобщо усещане за фалш, а оттам и нарастващ нихилизъм. Въпреки това системата продължава да си служи с всевъзможни нравоучения, в опит да контролира социума според своя интерес. Пропагандира се религиозност, популяризират се нови псевдо религии и учения, дори хората се мобилизират в решаването на проблеми, които са задача и приоритет на държавата. По тази причина понякога обществените проблеми умишлено не се решават или дори се създават нарочно. Това се прави, когато обществото може да се мобилизира с цел тяхното решаване, което дава усещане за смисъл на мнозина, усещане, че правят нещо смислено, докато всъщност тяхната енергия е канализирана в безопасни за властта дейности. Непрекъснато се повтаря, че „Няма алтернатива“(There is no alternative. - Маргарет Тачър), а възможните концепции и представи за едно по справедливо общество се представят като утопични, упадъчни, дори извратени, катастрофални и пагубни. Те се дискредитират по всевъзможен начин. Може да се наблюдава и промяна в употребата на езика. Например често думата „общество“ се заменя с „общност“, която дума има една по различна конотация и предполага едни по тесни и йерархични връзки между хората, представени като „естествени“ и „традиционни“. Докато обществото поставя на основно място гражданските и човешките права, общността приоретизира принадлежността и съобразяването с порядките и традициите. В повечето държави съществува невидима социална мрежа, инфилтрираща институциите, политиката, икономиката, социума, медиите, дори културата. Мрежата прониква сред всички обществени слоеве. Тази мрежа е устойчива, понеже се крепи на строги зависимости и правила, така че откъсването и „предателството“ да струват твърде скъпо на тези, опитали се да излезнат от нея. Зависимостите могат да бъдат както финансови, така и лични, емоционални, родови, социални... Хората в тази мрежа са предимно от обслужващия олигархията персонал, чрез който тя реализира своя контрол. По този начин се създава стабилност и процесите в различните слоеве на обществото се направляват и държат в желаните от елитите рамки. Капитализмът и корпоратокрацията разделят обществото на класи. Без такова разделение елитарното общество не би могло изобщо да функционира. Разделянето на класи и тяхното поддържане се постига чрез най разнообразни механизми от политически, социален, културен, икономически, юридически, образователен, психологически, информационен и прочее характер. Така системата създава твърде големи неравенства между хората, което пък е предпоставка за стратегията „разделяй и владей“, чрез която се мнозинството се поддържа разединено. Може би е излишно да се споменава, че елитите и изобщо богатите, притежават силна класова осъзнатост, но пък е редно да се напомня, че същите се опитват да предовратят появата на подобно класово чувство сред по низшите класи. Факт е, че по бедните нямат подобна на богатите класова осъзнатост. Те са разделени и мислят предимно за своите индивидуални битови проблеми и грижи по оцеляването. Но въпреки, че елитарното общество е разделено на класи, това официално се отрича енергично. Думата „класа“ все още е табу в обществения дискурс почти навсякъде и официално твърдението, че обществото е разделено на класи, се обявява за остаряла концепция, неприложима към съвремието, опит за реабилитиране на комунизма(а всички знаем, че той се провали(!)) и т.н. Поддържането на класовата система обаче, както споменах, е въпрос на прикрита политика, реализирана чрез различни социални похвати и методики. Инфилтрацията на институциите, медиите и различните обществени слоеве, както и създаването на система от зависимости, за което стана дума, са само част от методите за контрол, целящи нисшите класи да не могат да се обединят в гражданско общество и да станат заплаха за статуквото. Въпросните класи трябва да се намират винаги в състоянието на „Обърканото Стадо“(по Ноам Чомски), а чрез метода „Разделяй и Владей“ класите и дори отделните групи в тези класи се настройват едни срещу други, така че да се попречи на осъзнаването на общите им интереси, и оттам на колективни действия в тяхна защита. С развитието на психологията се усъвършенства и използването на езика като средство за психическо въздействие и манипулация. Чрез намеци, алюзии и иносказателност се провокират различни емоции, страхове, тревоги, надежди, комплекси, съмнения и вражди. В резултат доверието между хората се срива. Личното пространство също изчезва, отстъпващо пред все по вездесъщото събиране на лична информация и профилиране. Хората се битовизират, противопоставят и изолират едни от други, което е необходимо условие те да бъдат контролирани от елитите. Комуникацията се обезсмисля, става все по безсъдържателна и се задръства със спам по всички канали, най вече по дигиталните. В унисон със стратегията „разделяй и владей“ индивидите трябва да бъдат заставени непрекъснато да се конкурират, в изтощителна борба за повече ресурси, според правилата, наложени им от системата. Солидарността и човещината трябва да бъдат елиминирани от съзнанието и поведението на хората. Те могат да съществуват като понятия само ако бъдат инструментализирани за нуждите на системата, т.е. да бъдат част от колективистичната идеология, налагана и дирижирана отгоре. Инструментализацията на човешките ценности постепенно води до момента, в който никой не вярва на никого и нищо, сплотяващият хората фактор изчезва и доверието в обществото пада под критичната точка, необходима за неговото съществуване. Действията на елитите са потвърждение на мисълта на Адам Смит: Изтегляне 6.47 Mb. Сподели с приятели: