Хакнатият Мозък Боян Таксиров Съдържание Предговор 4 Въведение 9
Изтегляне 6.47 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Любов Перспектива Семейство Дом
- Прозорец на Овъртън
Тези думи имат висока емоционална стойност в съзнанието на повечето от нас. Затова непрекъснато се ползват от политиците, това са универсални символи, чиято стойност не се поставя под въпрос, дори и идеята им да не е винаги съвсем ясна и еднозначна. Вземете например призива: „Да защитим семейството!“ Навярно сте го чували, политиците често го повтарят. Но кой заплашва семейството и всъщност как би могъл, при положение, че понятието семейство се равнява на интимна връзка между хората, оповестена пред закона и администрацията? Кой би могъл да попречи на двама човека да живеят заедно и да сключат граждански брак? Разбира се семейството има и друга, идеологическа интерпретация, свързана с патриархалния и консервативен начин на живот, както и с цяла плеяда придружаващи ценности. Но ако семейството се конкретизира по този начин, призивът едва ли би имал същият емоционален ефект и би се възприел като идеологическа пропаганда, одобрена от значително по тесен кръг хора. Затова се използва символът. Символът активира субективните асоциации в отделния индивид. Нещо „свято“(в случая семейството) е заплашено, хаосът и анархията чукат на вратата, и политикът вече е спечелил подкрепата на аудиторията, като вече може спокойно да посочи враговете(най често това са хомосексуалните и либералите). Във фразата „Да защитим семейството!“ заменете думата семейство с всяка дума от списъка от думи - символи и вижте дали пак ще се получи смислена фраза. Този призив е идеален и за използване с рекламна цел. Чрез него може да се продаде почти всичко, например блиндирани врати, застраховки живот, лекарства без рецепта, софтуер, и т.н. Нима не бихте защитили: дома си материалната сигурност на близките си здравето си компютъра си ... Ето още един (идеологически) символ: Какви чувства предизвиква този символ във вас? Възхищение, преклонение, омраза, презрение, безразличие? А какво виждате в него - човекът Ернесто(Че) Гевара или една идеология? А може би една латино романтика събуждаща представи за свобода, плажове, палми, фиести и т.н. В този случай може и да не знаете много за комунизма, но да решите, че е cool защото асоциациите към този символ са cool. Или пък може би виждате комунистически терор, лагери, индоктринация, забрана за носене на дънки и слушане на рок музика и т.н. Всеки вижда и усеща нещо различно. Символът не дава много информация за човека Че Гевара, и тези, които виждат в него точно този човек, би трябвало предварително да са запознати с биографията му. Който интерпретира този символ като идеология, ще види в него отношението си към въпросната идеология и нищо повече. Въпрос на асоциации. Но да продължим с по тривиални примери, преминавайки от света на идеологията към света на консуматорвството. Да разгледаме кравата Милка. Лилавата(швейцарска) крава на шоколадите Милка е техен символ от времената, когато тези шоколади бяха швейцарски и вкусни и остава да бъде техен символ и сега, когато не са швейцарски, а собственост на една американска корпорация(Монделез), която произвежда какво ли още не. Въпреки, че шоколадовите блокчета вече не се правят в Швейцария и вкусът им няма нищо общо с това, което беше някога, видът на опаковката носи същата идея като в онези по добри шоколадови времена. Рекламите на тези шоколади също са в духа на алпийската идилия и романтика, въпреки, че шоколадът Милка, който сте си купили от бакалията, може да е направен в България например. Компаниите много често призовават своите клиенти да бъдат лоялни на марката, вместо на продукта. Много от хората са готови да платят двойно и тройно за продукт със същото качество, стига той да се асоциира с известен и разпознаваем символ(бранд). Рекламите все по често вместо да възхваляват качествата на продукта, който рекламират, излъчват определени послания, нямащи нищо общо с него. Така те развиват идеята на символа, на бранда, а продуктът остава на заден план и би могъл да бъде променен и заменен, стига да продължава да се продава под същия бранд. Например в случая с Кока-Кола, когато отваряте кена със сладникавата газирана течност, имате ли чувството, че „отваряте щастието“, както се твърди в рекламата? Наркотици ли има вътре? Всъщност има комбинация от кофеин и фосфорна киселина, която комбинация действа пристрастяващо. Но по важното е, че символът Кока-Кола вече се свързва със щастието, въпреки че става въпрос за напитка. А щастието може да бъде и целувка. Едва ли можете да бъдете целунати от Мерилин Монро, но можете да си купите бутилка Кока.Кола: За дамите пък Елвис Пресли е винаги готов да раздава целувки, стига разбира се, да си купят една Кола: Имайки предвид обаче вредата, която Кока Кола нанася на организма, пристрастяването към тези „целувки“ не е препоръчително... *** Символът символизира дадена идея, но символът не е идеята. Той обаче се запечатва в човешкото съзнание и създава емоционални връзки с него. Той е по лесно разпознаваем от една идея и веднага отключва емоции и асоциации, докато идеята често е една абстракция или сложен набор от съставни идеи, с които не всеки може да е запознат изцяло. Но символът може да не дава информация за това, което представлява, а да подвежда със странични асоциации, които нямат нищо общо с това, което стои зад него, каквито са примерите с Че Гевара и рекламите на Кока-Кола по горе. Междувременно идеята, която символът представлява, може да се промени - например една държава от демокрация да се превърне в диктатура, вкусът ка Кока-Кола да се измени, любимата ви марка кола да бъде купена от китайците и т.н. Но хората по трудно ще се разделят със символа, поради създадените емоционални връзки и запечатвания. По този начин, използвайки тази емоционална връзка между човека и символа, притежателите на определен наложен символ могат да оказват въздействие върху поведението на хората. Прозорец на ОвъртънНемислимото днес може да стане нормално утре, а вдругиден задължително... Прозорецът на Овъртън е манипулативна стратегия, посветена на целта постепенно да популяризира сред обществото крайно непопулярни и отхвърляни идеи. Историята на тази технология за повлияване на нагласите на обществото е започнала през средата на 90-те години със създаването на модел за оценка на идеите и политиките по степента на тяхната публична приемливост. Автор на този модел е американския юрист и общественик Джоузеф Овъртън. Впоследствие създаденото от него е доразвито до днешната манипулативна стратегия. Третият принцип за социален контрол от десетте принципа, изведени от американският лингвист, философ и политически актимист - Ноам Чомски(които принципи ще разгледаме по нататък в книгата) гласи: Изтегляне 6.47 Mb. Сподели с приятели:
|