Хакнатият Мозък Боян Таксиров Съдържание Предговор 4 Въведение 9
На кое ниво от пирамидата на Маслоу се намират хората, които позволяват сексуалните асоциации и загатвания да повлияват на преценката и дори на житейските им решения?
Изтегляне 6.47 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- В името на сигурността
- Който жертва свободата си за сигурност не заслужава нито едното и губи и двете“
На кое ниво от пирамидата на Маслоу се намират хората, които позволяват сексуалните асоциации и загатвания да повлияват на преценката и дори на житейските им решения?
В името на сигурносттаКакто видяхме, потребността от сигурност е базова потребност, според концепцията за пирамидата на потребностите на Маслоу. Затова и хората са склонни да правят компромиси с други потребности в името на нейното задоволяване. Ако не сме сигурни за нашата физическа неприкосновеност, ние няма как да мислим за нещо друго, освен за оцеляване. Ако не сме уверени в нашата финансова сигурност, ние ще мислим само за сметки и пари, и ще се страхуваме от уволнение, а това ще ни прави неуверени, плахи и податливи на контрол. Това състояние, за съжаление, е факт при голяма част от хората. Затова темите около работните места, откриването на нови такива, закриването им, както и тези, касаещи тяхната сигурност, никога не губят своята актуалност. Както и темите за цените. Във все повече държави хората биха вдигнали бунт по скоро заради покачването на цените, отколкото заради потъпкването на гражданските им права. Властите винаги твърдят, че всяко ограничение, което ни налагат, е в името на нашата сигурност. Навремето, от съображения за сигурост, в САЩ бе приет т. нар. Patriot Act - закон, който дава извънредни правомощия на полицията за шпиониране на гражданите и за боравене с личните им данни. Това се случи след като чувството за сигурност на американците бе разклатено след събитията от 11 Септември 2001 година(9/11). Едва ли иначе такъв закон би могъл да бъде приет. По голямата част от този закон продължава да е в сила и днес, тъй като е постоянна. От тогава насам бе обявена т.нар. „Война срещу Тероризма“, която бе използвана като повод за налагане на всякаква полицейщина навсякъде по света и впоследствие за постепенна промяна на много от навиците в живота на хората. Използването на термина „война“ внушава усещане за дълбока несигурност, тъй като кара хората да се чувстват като живеейки във военни условия. Допълнителен факт, който засилва тревожността и чувството за несигурност е, че този път врагът е невидим, не е конкретна държава или съюз, а може да бъде всеки и да се намира навсякъде. И няма начин да знаем как върви тази война, тъй като фантомните врагове остават невидими и законспирирани. Списъкът на терористичните организации е дълъг - Ал Кайда, ИРА, АНК, Работническата партия на Кюрдистан, джихадистите и т.н., от което следва, че „врагът“ на практика е неунищожим. А това означава, че тази война ще е без край, ще бъде перманентна, и че обществата ще трябва да свикват с „военновремените мерки“, както и да правят все повече компромиси със своите права в името на сигурността си. Става въпрос за живот в страх и диктат а ла „1984“ на Оруел. Понастоящем(2020/2021 година) светът е блокиран заради друга „война“. Войната срещу COVID-19. Отново военна терминология, отново невидим враг. Военновременния речник, налаган от медиите - „първа линия“, „жертви“, „загуби“ и т.н. постепенно налага усещане за война. Този път то е още по осезаемо, тъй като светът е блокиран и ограниченията са тотални и повсеместни. И докато през „Войната срещу Тероризма“ се научихме преди полет да си сортираме внимателно ръчния багаж, сега се учим как животът ни да преминава между четири стени. Диктаторите от миналото биха могли само да мечтаят за това, което се налага повсеместно днес, в почти целия свят. По медиите репортажите напомнят военни сводки и непрекъснато помпат истерия и страх, за да поддържат обществото в това състояние, да му напомнят, че вече нищо не е както преди. И не му се вижда краят. Непрекъснато се повтаря, че обществата повече никога нямало да бъдат същите. „Ковид“ културата, която поетапно се налага, е култура на страх, контрол, изолация и лишения, несъответстваща по характер и мащаб на проблема, с който претендира, че се бори. Докато това продължава, животът и плановете на хората са в несигурност. Мисленето на мнозина е засенчено от страх и неяснота, може би до такава степен, че се забравя една мъдра мисъл: „Който жертва свободата си за сигурност не заслужава нито едното и губи и двете“ Изтегляне 6.47 Mb. Сподели с приятели:
|