Хакнатият Мозък Боян Таксиров Съдържание Предговор 4 Въведение 9
Стратегия за постепенно налагане на нещо неприемливо
Изтегляне 6.47 Mb.
|
| 3. Стратегия за постепенно налагане на нещо неприемливо
Обществото е склонно да приеме дори неприемливи неща, стига да ги поднасяте постепенно, стъпка по стъпка. По този начин през 80-те и 90-те години на миналия век бяха наложени радикално нови социоикономически условия (неолиберализъм): ограничаване на ролята на държавата, приватизация, несигурност, нестабилност, масова безработица, ниски заплати и липса на гаранция за достоен живот - ако всичко това се бе случило по едно и също време, най-вероятно щеше да доведе до революция. Стратегията на Овъртън обслужва точно този принцип. Както споменахме, тя съдържа модел за оценка на политическите идеи, представляващ вертикална скала, в дъното на която се намират най консервативните идеи от обществена гледна точка, а на върха и съответно най либералните идеи. Идеите и в двата края на скалата са неприемливи според общия обществен дискурс и се оценяват като екстремни. Обхватът от идеи, които са социалноприемливи и според които към момента се развива обществото, представлява прозорецът на Овъртън. Той може да се придвижда нагоре и надолу по скалата консерватизъм-свобода, както и да се разширява и свива. Той отразява текущите обществени нагласи. Всяка една непопулярна идея, успяла впоследствие да бъде възприета от обществото, измества прозореца(или обхвата на приеманите идеи) в своята посока. Според този модел има шест етапа на възприемане на дадена отхвърляна от обществото идея. Те са следните: Немислима Радикална Приемлива Разумна Стандартна Действаща норма Стратегията има за цел да вкара социалнонеприемливите идеи в обществения дискурс(обикновено на най ниското ниво), след което да ги придвижва нагоре по скалата към все по голяма обществена приемливост, докато ги превърне в обществена норма. Това се случва чрез първоначалното презентиране и поетапно популяризиране на идеята, чрез „свикването“ на обществото с нея. Първоначално дадена идея се вкарва в публичния дискурс като чисто изследователски обект. По този начин тя добива публичност, за нея започва да се говори. Впоследствие се появяват нейни привърженици(радикали), но същевременно и най яростните и критици се обявяват за ригидни, ретроградни и фанатични. Така идеята вече е в публичния дебат, като популяризирането и става с участието на медиите, публичните личности, властите и т.н. От една страна чрез подобни модели и технологии властимащите и корпорациите могат да наложат порядки, които обществото първоначално би сметнало за абсолютно неприемливи. Въпрос на вдигане на шум, медии, финанси и... търпение. Днес наблюдаваме постепенно отнемане на свободите, опити за свикване на обществеността с тоталното наблюдение и следене, поетапни ограничения на човешките права и личното пространство, безпрецедентни намеси в социалния и личния живот. И това е само върхът на айсберга. Други промени се извършват подмолно и незабележимо. Случващото се се оправдава с „Войната срещу Тероризма“, пандемията от Ковид-19 и т.н. Паралелно със случващото се обществеността е бомбардирана от медийни послания, които поддържат чувството на всеобща тревожност, несигурност и напрежение. На фона на това внушенията, че „нещата никога нямало да бъдат както преди“, и че щяло да се изгради „ново общество на хигиената“, се приемат със сравнително слаба съпротива, като нещо предстоящо и неизбежно. „Вълните“ на Коронавируса се вкарват в общественият дискурс и памет като времеви маркер и ориентир(преди и след Коронавируса). Всичко това са сигнали, че в момента се извършват усилия за преместването на прозореца на Овъртън(обществения дискурс, спектърът от идеи, които приемаме за нормални) в посока на несвобода. Веднъж преместен в желаната посока, прозорецът на Овъртън се застопорява, като общественият дискурс се ограничава в новия му диапазон. През 1998 година Ноам Чомски заявява: „Интелигентният начин да се държат хората пасивни и послушни е като стриктно се ограничи спектърът на приемливите идеи и мнения, но да се позволи оживен дебат вътре в този спектър – дори да се окуражават по критични и дисидентски мнения. Това дава на хората усещането за плурализъм и свободомислие, докато в същото време границите на дебата се затвърждават, заедно с прерогативите на системата.“ Системата действа по този начин за да предотврати обратни движения в посока към по голяма свобода и либерализъм. Съществуващото статукво се приема за нормално и подразбиращо се от само себе си, а недоволството се канализира в критика на детайли от несъществено значение. Като обобщение можем да заключим, че от известно време насам системата избутва периодично, на тласъци обществения дискурс към несвобода, след което контрира обратните движения и запазва „завоюваните“ позиции със затвърждаването на новите граници на този обществен дискурс, докато дойде време за следващото движение в посока отнемане на права и свободи. Изтегляне 6.47 Mb. Сподели с приятели:
|